Премеждията на един капитан
Модератори: mitaka7, Общи модератори
12 мнения
• Страница 1 от 1
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
Премеждията на един капитан
от ati » 10 Май 2004, 22:25
След всичко лошо, нека напиша и нещо хубаво или поне забавно (зависи от гледната точка да ви кажа).
Денят е 06.05. Часът е някъде около 6.30. Ати си беше легнал в 2 часа през ноща, защото благодарение на Асен и Данката (не този от форума) си намери акумулатор за позлване по време на събора, та поне да не бута колата си. Та в тоз ранен час умът на Ати вече работеше на пълни оборти и навякъде около себе си виждаше колони от БМВ-та. Беше време за ставане. След краткотраен преглед на пълнотата на документите на колата и нейното техническо състояние (бележка на автора - моя багаж все още не беше готов) отидох да взема дивака Вичо и се върнахме пред нас да прахосмучем колата. По предишната вечер я бях мил след работа, т.е. към 20.30 започнах и свърших по тъмно, усещайки изцъклените погледи на хората, които минавах покрай мен, но какво да се прави - грозна, не грозна, поня е редно да е чиста. Трябва да призная, че Вичо ми изчисти супер колата и върре направо отсъстваше този натрапчим мирис на стара кола и прах. След кратко събиране на багажа вкъщи тръгнахме да напоим подводницата и с 4 минутно закъснени пристигнахме на срещата със семейство Моркови и Килър Лууп. (забравих да спомена, че Енджи ми се обади в 7 часа да ме подсети за лепенки, не знам кой е по-луд
).
Отиването към Цариградско беше култово - моята кола като никога ревеше като бесен звяр и аз й се кефих като малко дете. Единсветната мисъл ми беше - не искам друга кола
Тъкмо се качваме на Цариградко и бяхме в началото, където започва мантинелата, когато между мен и Моркова, който водеше (по-правилно е да се каже - водеше Морковица
) се пъхна една баничарка. От 4-та на трета, газз да й покажа, че не й е там мястото, кратък звук - "пук" и в следващия момент една пелена пред мен. Погледнах скоростомера - 120, а напред нищо не виждам. Аварийни и гледане във външните огледала за обратно виждане. Проблема беше, че все пак бях със скорост и не виждах дали застигам кола от дясно. Добре че Килър Лууп поне спираше колите зад мен, та леко леко успях да стигна до най-дясна лента чак след баира, на спирката на тролея на детелината за телевизионната кула. Слизам от колата и виждам ясно как нещо е ударило в дясната част на стъклото ми, защото там беше издадено малко, а целия джам пръщи като лед. След кратка консултация с Бавареца и уговаряне с Моркова да вземе Чочо и Милър да си намери превоз, започнах да звъня на Неопринт, който упорито не си чуваше телефона. Реших, че вече е заминал за Германия. Благодаря на Стефчо Килър Луупа, който с риск да загуби колоната ме закара до една автоморга на околовръстното, която за съжаление беше затворена. Върна ме той при раненат подводница и нямаше смисъл повече да стои потегли към мястото на срещата, като се надявам да е стигнал на време за тръгването. При преместването на колата ми с едните гуми върху бурдюра, за да не пречи стъклото буквално се пръсна и ме поряза по ръцете (не знам как съумях да си затворя очите, но от набилия се по лицето ми стъклен прах сега имам страхотни пъпки по челото и носа). Вече се бях обадил на Вайпъра(цитат: "за какво ми е да се записвам в Роуд Асиста, вие тримата с Асен и Иво ми стигате") да дойде да ескортира моята кола до вкъщи и да я оставя там. В този момент ми звънна Неопринт с радостната новиан, че има предно стъкло за мен 
Тъкмо тогава пристигна и Вайпъра, току що станал от сън, с един премрежен поглед, минавайки покрай протегната ръка на Вичо без да я забележи. Чудех се как да махна остатъка от стъклото, без да се изсипе в купето и го попитах какво можем да подложим на таблото. Той само огледа колата и каза - "пази се". Говорейки по телефона на около 1.5 метра от колата изведнъж покрай мен прехвърчаха някакви стъкла с невероятна скорост. Обръщам се аз и гледам Вайпъра с едно шише хванал и млати останките от стъклото ми
За нула време някаше и помен от предния джам, а аз си имах цяла количка с блещукащи стъкълца. Тръгнахме заедно към Неопринт, където поставихме стъкото под дистанционните инструкции на Бавареца. Отидохме заедно до едно ОМВ, където им напълнихме прахосмукачката със стъкла. По живо по здраво, придружен от червения спийд мастер на Неопринт потеглих с няколкочасово закъснение към Казанлък. Понеже почти никакво маслко не ми течеше първите 40км бяха взети със скорост 150 - 160, като при една маневра тип - от лява лента в аварийното, там спряла кола, промушване между спрялата кола и движеща се в най- дясна лента друга, Вичо така бързо се хвана за дръжката на врата, че щеше да я отвори (нали знаете, че на Е21-ците вратите се отварят посредством стискане на дръжката на вратата).
Спрах за идеята да видя колко масло е загубила, като мислех, че ще е в размера на няколко капки, а то се оказа, че съм си консервирал цялата кола - чак половината ми десен праг беше нахвърлян с масло, отвсякъде бликаше като гейзер. Пътуването ни към Казанлък трая 4 часа, 2 литра масло и спиране на всеки 20 км. Благодаря на всички, които се обадиха по време на моя път, та поне ми разнообразяваха престоя по време на чакането да се стече малко маслото и да се ориентирам горе долу къде е, има ли го, няма ли го.
На влизане в Казанлък заваля дъжд, което принуди всички да се движат с 30 явно, което мен ме пък ме принуди да използвам насрещното по предназначение - да изпреварвам. Изпреварих едно пежо и гледам две коли спряли в двете мой ленти пред едно кръстовище и чакат. Аз си мисля: " така и така съм в насрещното, я дай и тия двамата да ги задмина", и си праша покрай тях, като в момента на навлизане в кръстовището за мой ужас установявам, че свети червен светофар. И не къде да е, ами от лявата ми страна
Как да се сетя да търся светофар от ляво 
Както и да е, избегнах удара с навлизащата си на зелено жигула и си продължих псувайки по пътя.
Не мога да не скрия радостта си от факта, че всички, които бяха на паркинга на Тонзоз, когато аз пристигнах, ръкопляскаха и викаха "Браво"
След кратко настаняване реших, че трябва да заредя в Казанлък, че резервоара от 35 литра беше останал празен. На мястото на съботните гонки имаше почти толкова голямо стълкновение, но от хора и паркирали коли. Веднага след връщането ни в хижата се навиха хора и слязохме 6 коли с по минимум двама души в кола, а те рейсърите (накратко рацъри) взели, че бегали. Е нищо де, ние използвахме мястото да се повъртим малко и да пробвам на Ицо рецептата - газ на зад, първя, 6к и пускане на съединителя
Двете ми прибирания до хижата ми костваха 25 лева във вид на бензин, обаче дори само заради тях си струваше идването до Казанлък. Тези завой, тази природа, тези завой
Толкова се накефих, та чак щях да си взема една кола за спомен
Ама сега каква й е работата в насрещното, докато аз изпреварвам
И оставих дзверо да спи (като през дупките на липсващата задна емблема разбрах защо ми яде акумулатори - плафпна за багажника постоянное светеше). Вечерта имаше много смях с Брейтън, Стормър, Драйвърите, Моркови, Екс-сайтръри, Пловдивската и Старозагосрската група.
На следващата сутрин реших, че е уместно да се спусна с блейдовете си от Тонзоз до паметника на гонките, което май ми докара една яка настинка. Целия ден след това бях ковчег и вечерта вече термостата отказа да работи и ми беше ту топло, ту адски студено. Е, ама като за последно съм боледувал преди 2 години и не си спомням какво се правеше, а лекарства не пия.....По едно време нямаше как, дадоха ми нещо, което се казва Фервекс и което има краткотрайно, но все пак някакво, действие и което ме извеждаше за кратко от света на зомбитата. По някое време имах чуството, че ми спират за малко тока, за да гледат част от филма без мен и да ме пуснат на някое друго място, като част от нещата, на които съм присъствал не си ги спомням. Но нали знаета как е, когато температурата е лека около 37 градуса - някакви неща, дет всъщност ги няма се мотат пред очите ти. Втората вечер пак беше яка, но не можах да й се насладя и си легнах предсрочно.
Сутринта бях брутално събуден от собствената ми възглавница, която изкочи изпод главата ми, засили се и ме халоса по тиквата, предизвиквайки весели сини птиченца пред мисления ми хоризонт. Е добре де, не беше чак толкова зле. Моркова беше нещастен, защото от два часа не можел да си намери компания, всичко спяло. Разходихме се ние с Вичо, Лудия, който тогава пристигна, Малкия и семейство Ловци (демек Хънтъри) до чинията и до шипка, като отново всички се кефиха на завойте, независимо дали караха или само се возеха.
Тъй като никой не бързаше толкова за гонките, освен Малкия, който подскачаше от крак на крак, останахме да хапнем нещо и към 14.30 се устремихме към самите състезания. За пореден път се убедих, че има да ядем много хляб, докато догоним Пловдивчани по ентусиазъм и Хинца по лудост. Е28-ците на Наско и Иван бяха нещо невероятно, особено втората с тази престилка на буквално един мой пръст от земята, а на Гондолов 335 няма да коментирам. Хинца пък успя за 15 минути с малко помощ при монтаж/ демонтаж на гуми, да спука две и да захаби сериозно трета гума, снимковия материал говори сам за себе си, това кеото не се вижда е мириса на изгоряла гума, който се носеше няколко часа след неговите изпълнения.
Аз като не фен на 400-те метра бързо намерих скуката и успях да се отърва от нея чрез повторно ходене до чинията и смях с БМВ323 и компанията на Ева. Следобяда прекарах приказвайки си с едно много приятно момиче
Вечерта беше вечерта на раздаване на награди от гонките. И тъкмо свършват наградите и Мегов излиза отново пред публиката и казва:
"Имаме една специална извънредна награда за най-голям теч на масло (и аз си мисля, я кой пък ми прави конкуренция) и най-голяма предсъборна каръщина. Наградата е за Атанас Динков - Ати"
ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
Толкова ми стана приятно, а цялата зала се тресеше от смях, хихихихихиххих
Наистина много Ви благодаря за тази награда, виждам, че усилията ми да се домъкна с подводницата ми на събора не са останали недооценени
А каква беше изненадата, когато след 15-тина минути Василен заедно с Ева и г-н Мулетаров от Ем Комплект ми връчиха предна маска от Е60 (демек сутиен), защото от любовта ми към БМВ не мога да си намеря приятелка
Тези две награди ме карат да се чуствам сред приятели и събудиха толкова приятни емоции у мен, че цяла зима ще мога да се топля на тях
Благодаря ви приятели за това чудесно изживяване, наречено събор 2004.
Искам да кажа, че въпреки критиката към част от колектива вие оставате мой приятели, за които няма да ми тежи да стана в 3 през ноща и да помогна с каквото мога.
Искам и да благодаря на всеки един ентусиаст, който с присъствието си направи този събор още по-незабравим, поне за мен.
Искам и да благодаря на всички, които ми се притекоха на помощ, когато имах нужда от нея
Денят е 06.05. Часът е някъде около 6.30. Ати си беше легнал в 2 часа през ноща, защото благодарение на Асен и Данката (не този от форума) си намери акумулатор за позлване по време на събора, та поне да не бута колата си. Та в тоз ранен час умът на Ати вече работеше на пълни оборти и навякъде около себе си виждаше колони от БМВ-та. Беше време за ставане. След краткотраен преглед на пълнотата на документите на колата и нейното техническо състояние (бележка на автора - моя багаж все още не беше готов) отидох да взема дивака Вичо и се върнахме пред нас да прахосмучем колата. По предишната вечер я бях мил след работа, т.е. към 20.30 започнах и свърших по тъмно, усещайки изцъклените погледи на хората, които минавах покрай мен, но какво да се прави - грозна, не грозна, поня е редно да е чиста. Трябва да призная, че Вичо ми изчисти супер колата и върре направо отсъстваше този натрапчим мирис на стара кола и прах. След кратко събиране на багажа вкъщи тръгнахме да напоим подводницата и с 4 минутно закъснени пристигнахме на срещата със семейство Моркови и Килър Лууп. (забравих да спомена, че Енджи ми се обади в 7 часа да ме подсети за лепенки, не знам кой е по-луд
).
Отиването към Цариградско беше култово - моята кола като никога ревеше като бесен звяр и аз й се кефих като малко дете. Единсветната мисъл ми беше - не искам друга кола
Тъкмо се качваме на Цариградко и бяхме в началото, където започва мантинелата, когато между мен и Моркова, който водеше (по-правилно е да се каже - водеше Морковица
) се пъхна една баничарка. От 4-та на трета, газз да й покажа, че не й е там мястото, кратък звук - "пук" и в следващия момент една пелена пред мен. Погледнах скоростомера - 120, а напред нищо не виждам. Аварийни и гледане във външните огледала за обратно виждане. Проблема беше, че все пак бях със скорост и не виждах дали застигам кола от дясно. Добре че Килър Лууп поне спираше колите зад мен, та леко леко успях да стигна до най-дясна лента чак след баира, на спирката на тролея на детелината за телевизионната кула. Слизам от колата и виждам ясно как нещо е ударило в дясната част на стъклото ми, защото там беше издадено малко, а целия джам пръщи като лед. След кратка консултация с Бавареца и уговаряне с Моркова да вземе Чочо и Милър да си намери превоз, започнах да звъня на Неопринт, който упорито не си чуваше телефона. Реших, че вече е заминал за Германия. Благодаря на Стефчо Килър Луупа, който с риск да загуби колоната ме закара до една автоморга на околовръстното, която за съжаление беше затворена. Върна ме той при раненат подводница и нямаше смисъл повече да стои потегли към мястото на срещата, като се надявам да е стигнал на време за тръгването. При преместването на колата ми с едните гуми върху бурдюра, за да не пречи стъклото буквално се пръсна и ме поряза по ръцете (не знам как съумях да си затворя очите, но от набилия се по лицето ми стъклен прах сега имам страхотни пъпки по челото и носа). Вече се бях обадил на Вайпъра(цитат: "за какво ми е да се записвам в Роуд Асиста, вие тримата с Асен и Иво ми стигате") да дойде да ескортира моята кола до вкъщи и да я оставя там. В този момент ми звънна Неопринт с радостната новиан, че има предно стъкло за мен
Тъкмо тогава пристигна и Вайпъра, току що станал от сън, с един премрежен поглед, минавайки покрай протегната ръка на Вичо без да я забележи. Чудех се как да махна остатъка от стъклото, без да се изсипе в купето и го попитах какво можем да подложим на таблото. Той само огледа колата и каза - "пази се". Говорейки по телефона на около 1.5 метра от колата изведнъж покрай мен прехвърчаха някакви стъкла с невероятна скорост. Обръщам се аз и гледам Вайпъра с едно шише хванал и млати останките от стъклото ми
За нула време някаше и помен от предния джам, а аз си имах цяла количка с блещукащи стъкълца. Тръгнахме заедно към Неопринт, където поставихме стъкото под дистанционните инструкции на Бавареца. Отидохме заедно до едно ОМВ, където им напълнихме прахосмукачката със стъкла. По живо по здраво, придружен от червения спийд мастер на Неопринт потеглих с няколкочасово закъснение към Казанлък. Понеже почти никакво маслко не ми течеше първите 40км бяха взети със скорост 150 - 160, като при една маневра тип - от лява лента в аварийното, там спряла кола, промушване между спрялата кола и движеща се в най- дясна лента друга, Вичо така бързо се хвана за дръжката на врата, че щеше да я отвори (нали знаете, че на Е21-ците вратите се отварят посредством стискане на дръжката на вратата).
Спрах за идеята да видя колко масло е загубила, като мислех, че ще е в размера на няколко капки, а то се оказа, че съм си консервирал цялата кола - чак половината ми десен праг беше нахвърлян с масло, отвсякъде бликаше като гейзер. Пътуването ни към Казанлък трая 4 часа, 2 литра масло и спиране на всеки 20 км. Благодаря на всички, които се обадиха по време на моя път, та поне ми разнообразяваха престоя по време на чакането да се стече малко маслото и да се ориентирам горе долу къде е, има ли го, няма ли го.
На влизане в Казанлък заваля дъжд, което принуди всички да се движат с 30 явно, което мен ме пък ме принуди да използвам насрещното по предназначение - да изпреварвам. Изпреварих едно пежо и гледам две коли спряли в двете мой ленти пред едно кръстовище и чакат. Аз си мисля: " така и така съм в насрещното, я дай и тия двамата да ги задмина", и си праша покрай тях, като в момента на навлизане в кръстовището за мой ужас установявам, че свети червен светофар. И не къде да е, ами от лявата ми страна
Как да се сетя да търся светофар от ляво Както и да е, избегнах удара с навлизащата си на зелено жигула и си продължих псувайки по пътя.
Не мога да не скрия радостта си от факта, че всички, които бяха на паркинга на Тонзоз, когато аз пристигнах, ръкопляскаха и викаха "Браво"
След кратко настаняване реших, че трябва да заредя в Казанлък, че резервоара от 35 литра беше останал празен. На мястото на съботните гонки имаше почти толкова голямо стълкновение, но от хора и паркирали коли. Веднага след връщането ни в хижата се навиха хора и слязохме 6 коли с по минимум двама души в кола, а те рейсърите (накратко рацъри) взели, че бегали. Е нищо де, ние използвахме мястото да се повъртим малко и да пробвам на Ицо рецептата - газ на зад, първя, 6к и пускане на съединителя
Двете ми прибирания до хижата ми костваха 25 лева във вид на бензин, обаче дори само заради тях си струваше идването до Казанлък. Тези завой, тази природа, тези завой
Толкова се накефих, та чак щях да си взема една кола за спомен
Ама сега каква й е работата в насрещното, докато аз изпреварвам
И оставих дзверо да спи (като през дупките на липсващата задна емблема разбрах защо ми яде акумулатори - плафпна за багажника постоянное светеше). Вечерта имаше много смях с Брейтън, Стормър, Драйвърите, Моркови, Екс-сайтръри, Пловдивската и Старозагосрската група.
На следващата сутрин реших, че е уместно да се спусна с блейдовете си от Тонзоз до паметника на гонките, което май ми докара една яка настинка. Целия ден след това бях ковчег и вечерта вече термостата отказа да работи и ми беше ту топло, ту адски студено. Е, ама като за последно съм боледувал преди 2 години и не си спомням какво се правеше, а лекарства не пия.....По едно време нямаше как, дадоха ми нещо, което се казва Фервекс и което има краткотрайно, но все пак някакво, действие и което ме извеждаше за кратко от света на зомбитата. По някое време имах чуството, че ми спират за малко тока, за да гледат част от филма без мен и да ме пуснат на някое друго място, като част от нещата, на които съм присъствал не си ги спомням. Но нали знаета как е, когато температурата е лека около 37 градуса - някакви неща, дет всъщност ги няма се мотат пред очите ти. Втората вечер пак беше яка, но не можах да й се насладя и си легнах предсрочно.
Сутринта бях брутално събуден от собствената ми възглавница, която изкочи изпод главата ми, засили се и ме халоса по тиквата, предизвиквайки весели сини птиченца пред мисления ми хоризонт. Е добре де, не беше чак толкова зле. Моркова беше нещастен, защото от два часа не можел да си намери компания, всичко спяло. Разходихме се ние с Вичо, Лудия, който тогава пристигна, Малкия и семейство Ловци (демек Хънтъри) до чинията и до шипка, като отново всички се кефиха на завойте, независимо дали караха или само се возеха.
Тъй като никой не бързаше толкова за гонките, освен Малкия, който подскачаше от крак на крак, останахме да хапнем нещо и към 14.30 се устремихме към самите състезания. За пореден път се убедих, че има да ядем много хляб, докато догоним Пловдивчани по ентусиазъм и Хинца по лудост. Е28-ците на Наско и Иван бяха нещо невероятно, особено втората с тази престилка на буквално един мой пръст от земята, а на Гондолов 335 няма да коментирам. Хинца пък успя за 15 минути с малко помощ при монтаж/ демонтаж на гуми, да спука две и да захаби сериозно трета гума, снимковия материал говори сам за себе си, това кеото не се вижда е мириса на изгоряла гума, който се носеше няколко часа след неговите изпълнения.
Аз като не фен на 400-те метра бързо намерих скуката и успях да се отърва от нея чрез повторно ходене до чинията и смях с БМВ323 и компанията на Ева. Следобяда прекарах приказвайки си с едно много приятно момиче
Вечерта беше вечерта на раздаване на награди от гонките. И тъкмо свършват наградите и Мегов излиза отново пред публиката и казва:
"Имаме една специална извънредна награда за най-голям теч на масло (и аз си мисля, я кой пък ми прави конкуренция) и най-голяма предсъборна каръщина. Наградата е за Атанас Динков - Ати"
ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
Толкова ми стана приятно, а цялата зала се тресеше от смях, хихихихихиххих
Наистина много Ви благодаря за тази награда, виждам, че усилията ми да се домъкна с подводницата ми на събора не са останали недооценени
А каква беше изненадата, когато след 15-тина минути Василен заедно с Ева и г-н Мулетаров от Ем Комплект ми връчиха предна маска от Е60 (демек сутиен), защото от любовта ми към БМВ не мога да си намеря приятелка
Тези две награди ме карат да се чуствам сред приятели и събудиха толкова приятни емоции у мен, че цяла зима ще мога да се топля на тях
Благодаря ви приятели за това чудесно изживяване, наречено събор 2004.
Искам да кажа, че въпреки критиката към част от колектива вие оставате мой приятели, за които няма да ми тежи да стана в 3 през ноща и да помогна с каквото мога.
Искам и да благодаря на всеки един ентусиаст, който с присъствието си направи този събор още по-незабравим, поне за мен.
Искам и да благодаря на всички, които ми се притекоха на помощ, когато имах нужда от нея
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
от drift » 10 Май 2004, 22:30
Човече ти си най-големия ЕНТУСИАСТ кажи ми колко време ти отнема писането на тези страхотни постове.
- steeN
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 6615
- Регистриран на: 7.04.2004
- Местоположение: CA
- Кара: конете да бягат
- Мечтае да кара: mustang gt, много черeн...
от steeN » 11 Май 2004, 1:41
Хехе Ати ти си най-големия маниак . Само трябва да внимаваш с насрещното
. Само трябва да внимаваш с насрещното - Practical men, who believe themselves to be quite exempt from any intellectual influence, are usually the slaves of some defunct economist. – John Maynard Keynes
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have. – Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place. – Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake.
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have. – Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place. – Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake.
- ///M Power
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 4217
- Регистриран на: 21.11.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: си Е65-цата.
от ///M Power » 11 Май 2004, 13:23
Ех Ати ,знаеш си аз и ти сме си каръци( 
),щом започне да се оправя работа и пак се скапва по гадно от всякога.....Дано си си искарал готино на събора...пък колата ще я оправиш(както винаги)....и да не забравя Разказите са ти както винаги THE BEST.....
),щом започне да се оправя работа и пак се скапва по гадно от всякога.....Дано си си искарал готино на събора...пък колата ще я оправиш(както винаги)....и да не забравя Разказите са ти както винаги THE BEST..... "If everything seems under control, you're just not going fast enough."
- Mario Andretti
- Mario Andretti
- B U L L I
- Дон Хуан де Маркофф
-
- Мнения: 6034
- Регистриран на: 1.06.2002
- Местоположение: Стара Загора/Казанлък
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 cardio,Е39,Е36 combainero
- Мечтае да кара: X6 cabrio
от B U L L I » 11 Май 2004, 22:57
ееееееее тоя и неговите дььлги постинги.
бе човек напиши 2-3 постинга да не се стряскаме с големината.
бе човек напиши 2-3 постинга да не се стряскаме с големината.
http://bayern-bulgaria.net/
"към крайно тежките заболявания се прилагат крайно тежки форми на лечение!"
71% от повърхността на Земята е покрита от вода… Останалата площ се покрива от Мануел Нойер.
от bawareca » 11 Май 2004, 23:58
А ти що не си го оразмериш на 2-3 по-малки 
да не се стряска елена де , не за друго 
да не се стряска елена де , не за друго 
от ISATIS » 12 Май 2004, 14:03
BMW-X5 написа::bowdown:
Бате Евала ! Просто не знам какво да кажа ?!
Аз ако трябваше да напиша толкоз щях да умра !
Пинизът е не в дължината, а в качеството на постовете....
- BMW-X5
- Е53 Фанатик
-
- Мнения: 1260
- Регистриран на: 18.04.2004
- Местоположение: Варна
- Пол: Мъж
- Кара: xDrive
от BMW-X5 » 13 Май 2004, 10:20
Съгласен съм с теб !!
Като казах ,че ако трябваше да напиша толкова имах предвид за времето което е отделил ати за да напише този пост !
Евала на Ати ,че е отделя толкова време за форума и ни забавлява
Като казах ,че ако трябваше да напиша толкова имах предвид за времето което е отделил ати за да напише този пост !
Евала на Ати ,че е отделя толкова време за форума и ни забавлява
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
от ati » 13 Май 2004, 12:02
Благодаря Ви
Винаги готов да съсдаде приятни емоции у вас.
Ами не съм гледал часовника, но един такъв пост ми отнема като писане средно между 1.5 и 2.5 часа, но след това ме мързи да го редактирам от дребни правописни и грешно чукнати букви
Понякога след година сядам и го оправям, но тогава темата отдавна е неактуална.
Винаги готов да съсдаде приятни емоции у вас.
Ами не съм гледал часовника, но един такъв пост ми отнема като писане средно между 1.5 и 2.5 часа, но след това ме мързи да го редактирам от дребни правописни и грешно чукнати букви
Понякога след година сядам и го оправям, но тогава темата отдавна е неактуална.
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
- Giorceto
- Дружба Тийм
-
- Мнения: 5675
- Регистриран на: 4.05.2002
- Местоположение: Keep walking
- Пол: Мъж
- Кара: 535xD
от Giorceto » 14 Май 2004, 8:38
ati написа:Винаги готов да съсдаде приятни емоции у вас....
Отдавна се надявам на един еротичен разказ от теб :mha:
Докъдето и да си стигнал, продължавай напред...
Почивки в Турция Почивка в Алания| Почивка в Дидим| Доставка от Англия|
Почивки в Турция Почивка в Алания| Почивка в Дидим| Доставка от Англия|
12 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
