Мъглива неделна вечер...

[Дилян Пенчев Профил ICQ]

Прекарах един супер неделен ден, имаше емоций, имаше зрелища, направих си много голям кеф и се прибирам в къщи, по едно такова никакво време, следобяд! Но през деня имаше емоций, кеф, даже имах честта да покарам един истински расов и спортен автомобил като Е92 М3 и то на писта! Прибирам се и гледам през прозореца старата Баба Яга Е30 паркирана в уличката, тъмно, мрачно, мъгливо, а тя една мръсна, грозна!
Последно време не ми остава почти време да и обърна внимание, търкалям я там колко да си върша задълженията, ходя напред назад с нея, подвозвам се, появяват се некви дребни проблемчета който не ми остава време да отстраня! Ядосвам се защото искам всичко да е изрядно, но нещо не намирам време за това, не ми се отделят средства, и ми го няма ентусиазма - по добре тогава само да я търкалям и това е!
Взеха вече нещата да ме дразнят много - хлопа нещо отпред от ляво, на десен завой ако има дупка на пътя отпред нещо трака като че ли ще падне всеки момент...а аз го чакам да видя кое аджеба ми върти номера
Нещо бензиновата помпа взе да се предва, току върти и има налягане, току не ще и бучи на умирачка и колата едва пъпли, имам си работа по фаровете, спирачките не са ми добре, диф-а трябва да свалям че нещо луфт се появи...абе хиляда неща и то такива дето трябва да отделиш време за да ги свършиш, а то в тоя студ и като няма условия как да ти се бачка! Пък и по цял ден напрежение, лудница и следобяд едва едва се придвижа през задръстването докат се нахраня в къщо то стане 20 часа...кога да се захващам кат съм уморен и пред рухване - трябва ми почивка! И така ден след ден, нижат се седмиците, месеци, даже послените седмици и във форума не бях флизал...абе една сдухана работа, всеедно си в тунел и край нема, и това време още повече спомага за тегостта на обстановката.
Нещо гледам немам и желание за разни простотий...в къщи 1 тон работа ме чака, разни стени на зидам, таван да правя, финна шпакловка, мазилки, латекс...ужасия!!! И тея неща са се събрали и се точат от месеци и седят, мен ме чакат - нема кои да ги свърши...леко по лека с почти никакво желание отмятам по едно по едно.
Но днешния ден обърна пак нещо в мен...полудях, само че завършека в къщи и бездействайки ме подлудява! Тъпея аз и не се захващам с нищо - не мога! Иска ми се да се повозя, да се покефя, да се попързалям по улиците да подам газчица! Е да ама бензин нема, колата има работа по нея - не ме кефи така да я карам! Па и ме ядоса и я спрях и две денонощия не е палена (а това се случва ужасно рядко) и викам си: НЕМА ДА Я КАРАМ! Нека там да седи за назидание
Седя и прелиствам форума, нищо не ми се чете, мързи ме да мисля, филм ли да пусна....абе ужасно, явно времето тласка към тая апатия
Видях си една тема и се записах в нея...за АБС...кеф колям - размърдах си сивото вещество и си пиша и си пиша и си минават часовете...гледам пак навънка тоя здух витае по улиците - пълна скръб! Неделя вечер - утре започва пак тежката седмица!!!
В един момент телефона извънява със познатото: "виу виу виу виу виу връм виу виу виу" как пали някъв московец
Гледам аз звъни ми една "кашпа" - Атьо люлинския дъртак, дето кат пред пенсия си зазими Е30-ката в некъф гараж на майната си и я оставя там в плен на паяците и пайжините и да гние и да и се скапва, тя и без туй си е за скраб, та белким ускорим процеса (това в кръга на шегата, добра си му е колицата, ама трябва малко храна ). Говорих му аз с още един ахмак да я докарва и да си чупи зъбите по Витоша и да й се кефи, че сега ако не и се кефи нема кога, той като че ли беше поддал ама изчезна на няква командировка и от тогава ни вест ни кост
Та да се върна на темата...звъни ми Ати и ми вика аре скачай да се возиме на Шела съм, пали колибата и идвай! И аз ставам такъв и усещам че не съм ял и съм звеерски гладен...ама ся ще подхапна нещо кат излезна
Взимам ключа и отивам към Е30-ката, тъмница, студ...натискам бутона за отключване и тя се поразбужда..."пииип" и се чува глухо "щрак" как се отключва центеалното!
Хм, сядам вътре, супер студено, обаче рекарото ме обгръща, усещам че има нещо което се опитва да ме човърка по оная част от мозъка дето да реагира по първично...и се отърсвам от това чувство щото съм и ядосан още...седя и вътре една тишина, спокойствие! Таблото завъртяно към мен, така удобно че да виждам всичко...оглеждам, наляво, надясно, нагоре, назад се обръщам, всичко е една идилия, черен таван, черни колонки, таблото пълно с бутони и копченца...дърпам смукача и светват габаритите, вътре осветлението леко със закъснение се запалва....светнаха, прибори, борд компютри, копчетия, чек контроли... слагам си бавно краката на педалите - левия на съединителя, десния на спирачката. Натискам спирачката - твърда като камък...леко натискам съединителя и още несигурен дали искам да я паля и карам си слагам ръката на скоростния лост. Нещо в мен изтръпна, ръката неволно праща импулси информация към мозъка...припомням си как изпулсивно скача напред назад по пистите към предавките, и късия ход от шорт шифтъра заедно със глухото "щрак, щрак" при смяна неволно ме подтикна и изключих от първа предавка. Нервно поклащам лоста, гледам пак всичко свети като живо, и с една мека светлина отнасяки те някъде надалеч от всичко...посягам към ключа...несигурно го завъртам в позиция "1" и чувам глухо "ТЪНННН", поглеждам борд компютъра... аха "2.5 градуса" подсеща ме да внимавам в пътната обстановка. Завъртам ключа в положение "2" и чувам как клапата на климатика казва "вииииууууууу туп" затваря в напълно горещо положение и вентилатора леко завърта... завъртам към положение "3" и мигновенно чувам огромния безредукторен стартер как неумолимо и мощно върти студения мотор.
Виувиувиувиу, доста пъргаво, при положениече акумулатора е последна грижа малко след първия оборот на коляновия вал и като че ли вкупом всички цилиндри се взривиха...ВРООООУММММММ и оборотите заковаха на 1100. Гледам лампата за маслото угасна още докато въртях което ме кара да се чуствам ужасно добре Гледам Чек контрола - нищо не свети! Добре че му имам доверие, защото капак и без това рядко вдигам
Подавам леко газчица, идеално, работи добре, само че само аз си знам как да му подавам газ че с тея богати дюзи а го удавих, нема палене
Леко включвам задна и пускам съединителя - мотора не усеща никакво натоварване, носи купето сякаш е 100 кила, вроум назад, вроум напред излизам с 2 маневри и леко се засилвам и включвам втора, пак поглеждам долу, горе, всичко е наред - няма аномалий!
Карам и излизам на бул.Гешов от Григор Начевич, коли няма от ляво и подавам по-остро газта....първия момент забивам муцуна ( да го вземат дяволите и таблиците са енричмънт, с тея дюзи се давя при рязка газ) и следващия момент се чува глухо ръмжене...започвам леко да развивам волана и в един момент стъпвам сякаш на лед...шут праща задницата ми в ляво и аз мигновенно изтрелях волана натам! Педала на газта е на 45% натиснат и не се връща, скорострелен поглед - обороти 3500...неее много е студена, и докато въртна газта те скочиха на 4000! Леко я връщам и с мазно развиване на волана я изправям!
Пфу мисля си, та даже и въкликвам на глас: много хлъзгаво тука бре!
Подавам пак газ остро, пак проклетото забиване на муцуната..от там последва мошен взрив и усещам потока от въртящ момент как се опитва да преодолее сцеплението на гумите с пътя!
Шок, на 55-60% тротъл все още слагам всичкото мощ на пътя, обороти 3500...пак връщам газта и включвам трета гледам километража наближава 50, ще зявивам надясно по България, свети зелено, двете платна са свободни, наближавам аз и включвам втора...колата се движи по инерция, стигам кръстовището, рязко навивам наляво и от там надясно и пускам съединителя, ефекта не е поразителен, гумите не се хлъзгат, разликата в оборотите е малка и не може да блокират, от там твърдо решен да я хлъзна давам рязко газ на 90% точно преди ТПС-а да каже ЦЪК...оборотите са около 2000 и мотора започва едва едва да мучи когато стъпвам пак сякаш на лед и скача, мигновенно ляв волан, и връщам газта обаче колата се пързаля настрани едва едва и сигурно над 70 градуса спрямо нормалното движение
Аз седя безучастно и чакам да се сети и да почне да се изправя...най накрая и това стана...леко с волана я контрирам без опасни камшици и подавам леко газчица...ВРОООУМ и задницата пак започва да танцува!
Аз гледам ей така и викам тука има нещо! Включвам трета и гледам 1000 оборота...давам газ и леко започвам да усещам как задницата се опитва да губи сцепление...стигнах 1500 оборота и мълниеносно стигнех 3000 оборота и доста голям ъгъл настрани Леко и уверено подвърнах газта да я изправя - речено сторено! наближавам ШЕЛ-а и подавам пак газ на трета, пак задницата настрани и тоя път с по-бърза скорост...връшам газта...нулев ефект, натискам съединител - пак нищо! Чисто стъкло, ужасно хлъзгаво, държа си аз обратния волан и приближавам отклонението към бензиностанцията и там едни лежащи полицай, а аз настрани! И си викам - нема да стане така! Леко спирачки и тя едва едва се изправи, и със сравнително бърза скорост (около 10 км/ч) минах през лежащите полицай
Спирам и гледам Ати и още един люлински ахмак с Е34.. викам де ще ходиме! Въртим сучем, тръгваме - и ние не знаем де ще се возим!
От там айде към някъв завой - там греда! Айде след позвъняване към някъв широк паркинг близо до "житница" и там сухо кат... и нищо не става! А междувременно си караме по улиците и се пързаляме!
Пообикаляхме тук там и ще ходим да хапваме!
Предложение - някви сандвичи на Стамболийски, ама Ати чул Мимас и идвайки от Красна Поляна се реди на голямото кръстовище на Гешов за надясно, аз до него и му викам - тука на ляво бре...ама айде ще прайме горе обратен завой! Тръгвам аз подавам на първа малко тротъл, нъцки! Всеедно се форсирам на празен ход, включвам втора и леко газта...влизам настрани с вратите в завоя и гледам някви катастрофирали и полиция! Аз минавам покрай тях със задница пързаляща се наляво и ляв волан а фаровете ми светят надясно и ги осветяват Тея не можаха да разберат кво става а аз изправяйки я спирам за обратен завой на светофара при ОМВ!
Правиме обратния и викам, е тука завивам наляво през линийте пак към Красна Поляна и после пак обратен и ляв завой...чакам таймера и мисля как да подходя - да се изнеся или просто да наближа линийте и тогава да подам газ?!? Светна зелено и аз тръгвам, първа, втора и пак леко газта...малко преди линийте смачках дросела до край Миг след това отново почти го притворих и започна един бавен и грациозен танц, танц който те запленява и който те кара да "погледнеш на нещата под друг ъгъл" след това леко наляво мятам задницата и точно осветявам входа за към "Лукойла" и гледам там патрулка която спира коли за проверка...единия полицай зает а другия ме гледа и като взе да свирка с уста и ми маха с ръка и ми прай знак че съм луд....ама така свирка че чак при затворени прозорци и пусната музика го чух Вбесен както съм навил яко ляв волан, стиснах го здраво с лявата ръка и с дясната почнах да ръкомахам и аз и да викам: Какво бе? Какво искаш бе? разменихме по една реплика и го отминах ...все така настрани
Спирам и чакам за обратен, направих културен обратен и се засилвам за ляв завой към Константин Величков...първа, втора и газта яко надолу...от там задницата и предницата едва се събраха м/у мантинелите, настрани яко и по време на пързалянето си много бързо ритнах съединителя и включих трета и така пколата продължи доста дълго настрани с вратите почти до спирката на трамвая
Отидохме на сандвичите, хапнахме и ще си затръгваме...обаче не може така малко нагоре по опълченска към Руски Паметник и там обратен пак към Дондуков...Пешо с Е34-ката се осука и карам аз срещу мен фарове на БМВ в еднопосочното - нешо нормално )) ама хората от спирката бяха втрещени, процедурата на БИС и после газ към Руски, байра преди МВР Болница с левия завой го взех на юруш на трета и колите който бяха зад мен видимо уплашени почти спряха
Руски и подкарах към вкъщи, паркирам аз и не гася колата, а тя си кълца едно спокойно, идилията на 2-3 кобилици който чукат нейстово ме връщащ към реалността и ми викам: искаме пенсия, смени ни с нови а аз вднигнах вежди, въздухнах тежко и им отговорих със завъртане на ключа в положение "0"
Отново настъпи покой, тишина и спокойствие...излезнах бързо и заключих тоя гаден дърт железен дявол! Дявол ама как само ми доставя удоволствие и как те откъсва от реалността
Пак се прибирам и пак сядам пред компютъра и вече знам какво да правя...май зидането и шплакловките отново ще останат на заден план Още утре отивам за кобилици, намерих си бензинова помпа Валбро с 225 л/час, пък клопането отпред го знам от кво е Има там един шарнир..и него ще го купя
Така че колеги, за последен път осъзнавам че съм болен, болен съм от неизлечимата болест, от която най-вероятно няма да се отърва никога през живота си

Обаче знаете ли какво, доставя ми удоволствие да е така, и като има хора с който мога да го споделя и да изпитам такива приятни мигова и така наслада и да се посмея със сърце и от душа!

Лека нощ и сладки сънища...а аз тази нощ освен това и ще сънувам ревящ V8-мак започващ със буквичката "S" и със 420 кончета впрегнати под онова знаменце, дето всеки от нас си мечтая за него - със буквичката М

Поздрави, Дилян Пенчев

[Дилян Пенчев Профил ICQ]

Казвам се Дилян Пенчев, пристрастен съм от 2003 година....

[Sharo Профил ICQ]

Calling Дилян Пенчев ...
а: Ало ......
б: Аве къде тука има някъв широк хасфалтец, че....
а: е тука на лево после на десно и че го видиш
б: а добре е са отиаме да тестваме ....
а: чакайййй там не е мноооо широко...
тит тит тит тит

[VesoPesa Профил]

нечовек просто

Казвам се Дилян Пенчев, пристрастен съм от 2003 година....

в тоя ред на мисли:
В.П. пристрастен съм от пролетта на 2007-а

[Illusion Профил]

Ей ама и ти си един луд...
Браво супер е било явно, ама ми се струва, че с брат ти нещо обръщате нужното внимание на вашите коли
Ама аз направо се чудя как си написал толкова много и с толкова чувство, пък аз как го прочетох направо си се чудя, но определено си заслужаваше
Само не можах да се ориентирам коя улица къде и с какъв ъгъл е, което създаде лек дизбаланс по едно време, но горе долу си ги представих нещата


ПС: ей супер си е тука... само един форум а всъщност - колко много...

[Illusion Профил]

Казвам се Дилян Пенчев, пристрастен съм от 2003 година....

в тоя ред на мисли:
В.П. пристрастен съм от пролетта на 2007-а

Така и така сте почнали : аз някъде от преди...
хммммм...
Минаха доста години, но да кажем от 3-4 годишна някъде

[VesoPesa Профил]

някой да затрие тва мнение

[Illusion Профил]

Ей ама и ти си един луд...
Браво супер е било явно, ама ми се струва, че с брат ти нещо обръщате нужното внимание на вашите коли
Ама аз направо се чудя как си написал толкова много и с толкова чувство, пък аз как го прочетох направо си се чудя, но определено си заслужаваше
Само не можах да се ориентирам коя улица къде и с какъв ъгъл е, което създаде лек дизбаланс по едно време, но горе долу си ги представих нещата


ПС: ей супер си е тука... само един форум а всъщност - колко много...

Споко като ми дойдеш на гости щи покажа

п.с.:а ти искаше да спираш да влизаш

Стига и ти с излишен спам... не разваляй това, което се изгради...
Аз лично много се радвам, че колегата сподели това. Днешния ми ден беше страхотен - сбирка... емоции... Но вечерта с този студ... някак ми се развали настроението и когато прочетеш нещо написано по такъв начин няма как да не се запали отново онази искра...
Ей при други обстоятелства дали Е21-та нямаше вече да е заръмжала

[Дилян Пенчев Профил ICQ]

Действието с полицайте се развива ето на туй кръстовище:

[DrivinGGoD]

Последно време не ми остава почти време да и обърна внимание, търкалям я там колко да си върша задълженията, ходя напред назад с нея, подвозвам се, появяват се некви дребни проблемчета който не ми остава време да отстраня! Ядосвам се защото искам всичко да е изрядно, но нещо не намирам време за това, не ми се отделят средства, и ми го няма ентусиазма - по добре тогава само да я търкалям и това е!
Взеха вече нещата да ме дразнят много - хлопа нещо отпред от ляво, на десен завой ако има дупка на пътя отпред нещо трака като че ли ще падне всеки момент...а аз го чакам да видя кое аджеба ми върти номера
Нещо бензиновата помпа взе да се предва, току върти и има налягане, току не ще и бучи на умирачка и колата едва пъпли, имам си работа по фаровете, спирачките не са ми добре, диф-а трябва да свалям че нещо луфт се появи...абе хиляда неща и то такива дето трябва да отделиш време за да ги свършиш, а то в тоя студ и като няма условия как да ти се бачка! Пък и по цял ден напрежение, лудница и следобяд едва едва се придвижа през задръстването докат се нахраня в къщо то стане 20 часа...кога да се захващам кат съм уморен и пред рухване - трябва ми почивка! И така ден след ден, нижат се седмиците, месеци, даже послените седмици и във форума не бях флизал...абе една сдухана работа, всеедно си в тунел и край нема, и това време още повече спомага за тегостта на обстановката.
Нещо гледам немам и желание за разни простотий...в къщи 1 тон работа ме чака, разни стени на зидам, таван да правя, финна шпакловка, мазилки, латекс...ужасия!!! И тея неща са се събрали и се точат от месеци и седят, мен ме чакат - нема кои да ги свърши...леко по лека с почти никакво желание отмятам по едно по едно.

....................................................................

Така че колеги, за последен път осъзнавам че съм болен, болен съм от неизлечимата болест, от която най-вероятно няма да се отърва никога през живота си

Обаче знаете ли какво, доставя ми удоволствие да е така, и като има хора с който мога да го споделя и да изпитам такива приятни мигова и така наслада и да се посмея със сърце и от душа!

Поздрави, Дилян Пенчев

Боже колко истина има в думите ти и колко тази реалност съвпада с тази на моето същество...Колко реално описваш и моите терзания...и колко действителни са тези ни пристрастия...Описваш всичко така че все едно чета собствените си мисли...

Няма нещо което по добре да те откъсне от реалността както една жадна вълчица от баварската провинция...

Аз също като теб - пристрастен от 2002 г. а с оръжие в ръката от 2003 ...

[Feanor Профил]

Абе вие се майтапите, ама тия БМВ-та вярно са като наркотик. Ей на - и аз откак пробвах не ща да чувам за друго.

[err0r]

Казвам се Дилян Пенчев, пристрастен съм от 2003 година...

Аз също като теб - пристрастен от 2002 г. а с оръжие в ръката от 2003...

Ахаха... Аз съм Жоро... от началото на 2003-та... нищо ми няма

[vicho Профил ICQ]

Казвам се Дилян Пенчев, пристрастен съм от 2003 година...

Аз също като теб - пристрастен от 2002 г. а с оръжие в ръката от 2003...

Ахаха... Аз съм Жоро... от началото на 2003-та... нищо ми няма

и на мене от 2003-та нищо ми няма , всичко трябва да ми се купи (главно ъкъл)

Диляне - не си човек при никакви обстоятелства ...
полиция, завой, хлъзгане ...

п.с. най ми е интересно и забавно, когато всички по улиците си мислят, че Изпускаш колата, ама то е нарочнооооооооо

[Mollov]

Аз съм болен поклонник на марката от средата на 90-те, ма едва от сравнително скоро съм "въоръжен"... но и след това М3 (почти) всяка друга кола ше ти се струва като "дърт дръгел."

[ataman Профил]

"ето ги тия с BMW-тата малко се понамокри пътя и едва вървят, а в снега са загубени"