Годишнини на този ден

[BMW_POWER]

Сергей Иванов Антонов е българин, арестуван и съден за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. (т.нар. „Българска следа“). Прекарва в ареста над четири години и в крайна сметка е оправдан от италианския съд поради липса на доказателства.

Покушението е извършено от турския гражданин Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. По това време Сергей Антонов е служител в бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим. Той е задържан на 25 ноември 1982 г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Агджа, който посочва като свои съучастници още двама българи – Желю Василев и Тодор Айвазов, които са служители на посолството на България в Италия, но към този момент се намират в София.

Въпреки че е държавен служител, Антонов не е дипломат и не се ползва с дипломатически имунитет.

Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 година. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Освободен е поради липса на доказателства.

Завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано – според изявления на някои български специалисти (?) от онова време, той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани и психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест. На 27 март 2002 г. XXXIX народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.[1]

На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома си на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие. Смъртта е настъпила няколко дни по-рано.

На 21 май 2015 г. в зала „Америка за България“ в Юридическия факултет на Софийски университет проф. Джузепе Консоло от университета „Гуидо Карли“ в Рим изнася публична лекция на тема: „Произход на правото и презумпцията за невинност според чл. 27 от Италианската конституция – делото „Антонов“ и атентата срещу папата в светлината на Конституцията на Италия“.

[peshehodetz Профил]

16 Май 1991

На днешния ден преди 35 години е роден най-успешния български тенисист - Григор Димитров. Тенисът влиза в живота му още като дете – майка му Мария е спортна учителка и бивша волейболистка, а баща му Димитър е тенис треньор. Именно той го поставя за първи път на корта, когато Григор е едва на 3 години.

Още като юноша талантът му е очевиден. През 2008 г. печели юношеските титли на Wimbledon и US Open, а скоро след това е определян като едно от най-големите бъдещи имена в тениса. Заради красивия си стил на игра често е сравняван с Roger Federer.

Преходът към професионалния тенис обаче не е лесен. В първите години кариерата му е изпълнена с големи очаквания, но и с колебания. Постепенно започва да печели турнири и да се утвърждава сред най-добрите в света. Първата му ATP титла идва през 2013 г. в Стокхолм.

Истинският му пробив е през 2014 г., когато достига полуфинал на Wimbledon и влиза в Топ 10 на световната ранглиста. Тогава България започва да вижда в него не просто талант, а истинска световна звезда.

Най-силният сезон в кариерата му идва през 2017 г. Тогава печели 4 титли, включително най-големия трофей в кариерата си – ATP финалите в Лондон, където побеждава някои от най-добрите тенисисти в света. След този успех достига до №3 в световната ранглиста – най-високото класиране за български тенисист в историята.

Следват и трудни периоди – контузии, спадове във формата и критики. Но едно от най-силните качества на Григор винаги е било способността му да се връща. През годините той остава сред най-разпознаваемите и уважавани лица в световния тенис.

Sent from my SM-A546E using Tapatalk

[peshehodetz Профил]

20 Май 1992 Лондон, Стадион Уембли

За първи и за сега все още единствен път българин става носител на Шампионската Лига, тогава турнира беше известен като Купа на Европейските Шампиони по футбол. Барселона начело с Великия Христо Стоичков печели своята първа титла на Европейски клубен шампион побеждавайки шампиона на Италия - Сампдория в тежък и успорван двубой. Мача завършва 1:0 след продължения, като в редовното време е 0:0 след редица голови положения и пред двете врати. Стоичков играе доста силно и амбициран да вкара, като удря греда след като финтира вратаря от много малък ъгъл, а един негов удар с глава е спасен от италианския вратар. В продълженията Барселона открива след разстрелващ удар на Роналд Куман от пряк свободен удар и така завършва мача.

[BMW_POWER]

Забравихме един велик човек James Forrestal, първи Министър на отбраната на САЩ 1947-49г.



Това е човекът, който създаде хита "Руснаците идват!" още през 1949г. С думите "Руснаците идват, руснаците идват! Те са навсякъде! Аз видях руски войници!" той скача от 16-тия етаж на 22 май 1949г.

[enigma Профил]

В мъриканскиия център на властта няма прозорци толкова нависоко, така че това не може да е истина

[Jordana Профил]

На този ден 24май , по стар стил 11 май 1897г край с Радилово в местноста Бряста от засада е убит Алеко Константинов известен и с прозвището си Щастливеца . Куршумите не са нарочени за Алеко , а за спътника му Такев . След прекарания празничен ден в Пещера , Алеко пътува към Пазарджик със своя приятел депутата Михаил Такев . По път спират да пият кафе в кръчмата на Радилово където са забелязани и покушението е веднага организирано от кмета на Радилово . Причината е стара вражда за имоти със Такев. На свечеряване пияните заговорници стрелят напосоки по файтона с който пътуват Такев и А. Константинов, един от куршумите рикошира от гюрюка и ранява смъртоносно Щастливеца . За убийството двамата убийци получават само по 5лв , вместо обещаните 30 наполеона тъй като живота на Алеко не струва нищо зо поръчителя на покушението кмета Петър Минков. На погребението Стоян Костурков, учител в Пазарджик държи реч. Един млад поет казва: Бай Ганю за пет лева уби своя кръстник!
Така само на 34 година си отива Алеко Константинов – юрист, писател, публицист, общественик , демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и безспорно между най-големите таланти в българската литература. В местноста Бряста на мястото на убийството , Такев поставя паметна плоча за своя прриятел : ..Пътниче, предай на грядущето поколение, че тук падна убит от наемни убийци поетът-писател Алеко Константинов на 11 май 1897 г.
23 години по-късно Михаил Такев също става жертва на политическо убийство. В крайна сметка като метафора на социалните отношения в българското общество може да се твърди че по един или друг начин Бай Ганю като чудовище от романа на Мери Шели винаги убива създателя си....

[peshehodetz Профил]

На 25 май 1946 г. двама български летци извършват бягство, което поставя началото на една от най-драматичните страници в историята на българската военна авиация след Втората световна война.
Поручиците Владимир Александров и Найден Стоянов от 1/6 орляк излитат с два самолета Як-9 и бягат в Италия.
Последиците не закъсняват.
Майор Николай Бошнаков, чиито подчинени доскоро са двамата пилоти, е арестуван. По време на процеса става ясно, че няма вина, но въпреки това е уволнен и изселен в Плевен.
Случаят засяга и други офицери от българската авиация.
Капитан Руси Русев — един от опитните български изтребители, участвал в боевете срещу англо-американската авиация през 1944 г., свидетелства по дело срещу близки на избягалите летци.
След неговите показания обвиняемите са освободени, но самият Русев е уволнен и изселен в Казанлък.
Всеки негов опит да започне работа води до нов арест от Държавна сигурност.
Поручик Йордан Йорданов — въздушен разузнавач, обучаван в Германия и служил в бомбардировъчната авиация — също става жертва на политическите чистки.
Бягството на Александров и Стоянов всъщност е първото по рода си извършено със самолет от недоволни от комунистическата власт в страна от източния блок. Две години по късно по техен пример е извършено ново такова. На 30 юни 1948 г. група бивши офицери, водени от о.з. полковник Страшимир Михалакев, извършват отново дръзко бягство. Редовна линия София – Варна – Бургас – София. Михалакев (бивш летец и военен аташе) се качва във Варна с дъщеря си и още 7 съучастници бивши и настоящи офицери, които носят със себе си и личното си оръжие. При опит за овладяване на самолета Junkers Ju 52/3m, радистът, бордният инженер и директорът на „Въздушни съобщения“ (втори пилот) оказват съпротива и са простреляни. Михалакев поема управлението и приземява машината в Истанбул, Турция. Похитителите получават политическо убежище и съвсем скоро се озовават в Свобония Свят, въпреки острите протести на комунистическата власт в България.
Съветските пилоти също взимат пример от опита на българските си колеги. . На 6 септември 1976 г. Виктор Беленко извършва бягство към Япония с изтребител МиГ-25 (по класификация на НАТО – Foxbat). Лейтенант Беленко излита от базата „Чугуевка“ в Далечния изток на СССР за рутинен тренировъчен полет. Той внезапно снижава самолета си под радарите и прелита към Япония. Поради почти празни резервоари и лошо време, Беленко е принуден да кацне на цивилното летище Хакодате, излитайки от пистата, тъй като самолетът е твърде тежък и бърз за гражданско летище. Този МиГ-25 е един от най-строго пазените съветски военни тайни. Разглобяването и щателното проучване на изтребителя от японските и американските служби разкриват на Запад пълните възможности и уязвимости на съветската авиация. Пилотът получава политическо убежище в САЩ, а инцидентът принуждава Съветския съюз да модернизира и промени авиониката и системите за „приятел-враг“ (IFF) на целия си въздушен флот. Съветският пилот капитан Александър Зуев бяга към Турция с изтребител МИГ 29 на 20 май 1989 г. и остава в историята като един от последните големи случаи на дезертирство от епохата на Студената война. За да осигури бягството си, Зуев занася на своите колеги и охраната в авиобаза „Гудаута“ (в Грузинска ССР) торта, натъпкана с голямо количество приспивателни. След като пилотите заспиват, той отива на пистата, където пробива охраната, въпреки че е ранен в ръката при престрелка с часовия. Успява да излети и прелита над Черно море разстоянието от около 240 km (150 мили), кацайки на летището в турския град Трабзон. При приземяването си, виждайки местните хора, раненият пилот произнася единствените думи на английски "Аз съм Американец". За да избегне сериозен политически конфликт със СССР, правителството на Турция връща сравнително новия и секретен по това време самолет обратно на Съветския съюз, а самият Александър Зуев получава политическо убежище в Съединените щати.

[BMW_POWER]

На 25 май 1889г е роден Игор Сикорски

[BMW_POWER]

На 28май 1987г 19-годишният Матиас Руст каца със своята Чесна 172 на Червения площад в Москва. Уволнени са министърът на отбраната и около 300 генерали и полковници от Червената армия.

[enigma Профил]

Как така са уволнени генерали и полковници, това някакъв силен евфемизъм ли е?
По времето на предателя Горбачов не знам как се е процедирало, но преди него са ги уволнявали както си трябва

Generals were stripped of their rank and command, usually arrested by the NKVD, and subjected to forced confessions under torture before being either executed by a firing squad or sent to the Gulag.

А при нас генерал трудно се уволнява, но може да се освободи от команден пост …