мак ларън ф1

[krika Профил Уеб-сайт]

0 до 300 по-бързо отколкото Ф1 от 200 до 300

ти чуваш ли се кви глупости говориш

[zAcK]

0 до 300 по-бързо отколкото Ф1 от 200 до 300

Това го има в тъпата уикипедиа ама там не пише от 200 до 300, а от около 190 до около 320. Как беше "Ние не правим нищо най-добре но правим всичко както трябва" БМВ манията. А тия ако искат да вземат една от тия свръхзвуковите коли дето се карат направо в пустинята и да я продават за 40 000 000 долара не ми дреме

[vitamincpp Профил ICQ]

Хора вижте безспорно тоя Вейрон е по бързата кола но истината е че философията на двата автомобила е коренно различна. Ф1 си е рафинирана пистова кола, докато Вейрон е 100 ексцесии събрани на едно място, което не означава че на инженерите им е било много лесно:) За мен си е върха на глупоста и грозотата но това си е само мое мнение.

[ngc7052 Профил]

0 до 300 по-бързо отколкото Ф1 от 200 до 300

ти чуваш ли се кви глупости говориш

Ами чувам се да ,може да е до 320 има ли значение...гледай top gear когато тестват вейрон и тогава ми говори кой говори глупости ,става ли а? 200-300 Ф1 прави за около 14 секунди (0-200 за 9 ,0-300 за 23)а вейрон а толкова ускорява 0-300 пък и има ли значение...само че не ми обяснявай така арогантно че говоря глупости...другя и той от wikipedia било

[dinko_sd]

За мен Бугати Вейрон е една голяма реклама на концерна VW.
Тепърва ще излизат наяве инженерните грешки, допуснати при тази кола и си мисля че никога няма да бъде легенда като F1. Тази кола е направена за богати чичковци, които искат да кажат че са по уникални с колата си от другите. Само не знам как възприемат факта че Вейрон има физиономия на VW, особенно с тези фарове в стил Пасат 4 Ето защо хората ще си купуват Енцо въпреки липсващите електрически прозорци примерно

[zAcK]

0 до 300 по-бързо отколкото Ф1 от 200 до 300

ти чуваш ли се кви глупости говориш

Ами чувам се да ,може да е до 320 има ли значение...гледай top gear когато тестват вейрон и тогава ми говори кой говори глупости ,става ли а? 200-300 Ф1 прави за около 14 секунди (0-200 за 9 ,0-300 за 23)а вейрон а толкова ускорява 0-300 пък и има ли значение...само че не ми обяснявай така арогантно че говоря глупости...другя и той от wikipedia било

Колкото до "ония другия" вземи и научи колко е една сухопътна миля

[Dimo Профил Уеб-сайтICQ]

Темата е за автомобила на автомобилите Макларън Ф1, а не за екзотичният супер скъп Бугати Вейрон, който продължавам да твърдя като Alx че не може да ме впечатли с нищо!!! Просто от всичко по много за много пари! Скоростната кутия я има в Бугатито и още кои коли да те питам аз не е само в него

И накрая на неразбралите да припомня:
Това е основният форума на БМВ Клуб България, тук се пише за БМВ, БМВ и БМВ или неща свързани с мараката в случая макларън. Като сте такива фенове на Вейрона пуснете си тема някъде другаде и си коментирайте колко е велик Тази тема беше направена за да съберем в нея данни и информация за всички които искат да научат нещо за автомобилът на автомобилите, обаче като гледам се насра, така че моля модераторите да се погрижат или да я заключат или да не допускат подобни спорове и да изчистят всичко излишно от нея !!!

[bmwdriver]

Ще Ви помоля от тук нататък само по темата.Ако някой има да каже
нещо интересно за Макларъна-добре,ако не-ключа.

[BMW_POWER]

Не мисля, че е уместно да се сравняват шосеен и пистов автомобил. Макларънът е създаден за каране по писта и многобройните му победи са доказателство за това. Не съм чувал - признавам си - Вейрона да се е показвал в състезание.

[paxaH Профил]

Както Пенчев спомена...
Януари 1996 г. Списанието е Auto Свят (притежател на изключителните права на Auto Bild за България).

По времето, когато Mercedes представи M – classe, Volvo – F4, Honda – CR – V, България се прехласваше по Peugeot 406, a Е39 се рекламираше като новата пета серия...

Статията се зове Big Mag
Откакто шефът на BMW Бернд Пишетсридер изпълни няколко впечатляващи фигури от висшия пилотаж по добре поддържаните баварски ливади, McLaren F1 се превърна във вестникарски любимец – тип “момчето от трета страница”. Има доста хора, които се питат дали свръхавтомобилът от Острова въобще става за каране. Асът Клаус Лудвиг се опита да отговори на този въпрос.

Да започнем с неоспоримите факти. Основните ТТ данни на действащо лице 1 са следните:
Име: McLaren F1
Двигател: централноразположен, дванадесетцилиндров, V – образен с 4 горни разпределителни вала, 4 клапана на цилиндър, степен на сгъстяване 10,5:1, работен обем 6 064 куб.см., максимална мощност от 627 к.с. при 7 400 об/мин., максимален въртящ момент от 650 Нм при 4 000 об./мин.
Окачване: независимо с двойни напречни триъгълни носачи
Габарити: дължина 4 288 мм., ширина 1 820 мм., височина 1 140 мм.
Тегло: 1 138 кг.
Гуми: предни – 285/45 ZR 17, задни – 315/45 ZR 17
Ускорение: 0 – 100 км/ч за 3,2 сек; 0 – 200 км/ч за 10,3 сек.; 0 – 300 км/ч за 23,4 сек.
Максимална скорост: 374 км/ч
Цена: около 1 400 000 DM

Действащо лице 2
Име: Клаус Лудвиг
Дата на раждане: 5.10.1949 г.
Образование: среден техник по радио и телевизия
Кариера: 1970 г – първо състезание с NSU, 1974 – трето място в германския пистов шампионат; 1979 г. - шампион в пистовия шампионат и победител в “24 – те часа на Льо Ман”; 1981 г. - шампион на пистовия шампионат; 1984 г. - победител в “24 – те часа на Льо Ман”; 1985 г. - победител в “24 – те часа на Льо Ман”, 1988 г. - шампион в DTM; 1992 г. - шампион в DTM; 1994 г. - шампион в DTM

Завесата се вдига
“Ах” - радва се шампионът, когато гигантския агрегат изревава в отговор на натиснатия бутон за стартиране.
“Оп – паа” - възликва майсторът, когато задницата го изпреварва за първи път.
При следващите пируети реплики няма. “Това е звяр!” - Клаус Лудвиг е дълбоко впечатлен. Хладният професионалист, трикратен победител на Льо Ман и петкратен победител в германските първенства за туристически автомобили е на “ти” с возила от всякакъв калибър, но “такова чудо като McLaren F1 досега не бях карал”. Това не е толкова чудно, защото автомобил като този до сега не е имало. F1 е най – бързият и с цената си от 540 000 британски паунда е най – скъпият автомобил, “изтърван” някога по обикновени пътища. Цифрите в досието му сами по себе си са достатъчно впечатляващи, но има и факти, от които направо ти секва дъхът. Като например този, че от 180 км/ч нагоре F1 ускорява по – бързо от червено белите си събратя във Формула 1, чийто устрем бива обуздан от спойлерите и антикрилата. И въобще терминът “ускорение” дава много бледа представа за екшъна, който се разиграва след незначителни движения с десния крак. Горе – долу така би трябвало да протича излитането на изтребител от самолетоносач. В зависимост от душевното равновесие на тримата пасажери, този процес предизвиква чувства в диапазона между атавистичен срах, внезапен стрес и щуро удоволствие.
Такава е била и целта на конструктора на F1 Гордън Мъри – създаване на автомобил, извън всякакви представи без оглед на средствата (и цената). При раждането на свръхавтомобила е бабувала една – единствена акушерка – мощността. Бебето е повито в “пелена” от супер лек и почти неразрушим материал от въглеродни влакна, “люлката” е наследила окачването на болидите от Формула 1, а “бебешката количка” се задвижва от специално разработен за случая дванадесетцилиндров агрегат, подарък за новороденото от чичото BMW Motorsport GmbH.
Никакви глезотии – това е твърдото убеждение на Мъри относно възпитанието на “малкото” и само под натиска на шефа Рон Денис F1 получава климатична инсталация и стереуредба. Толкова по въпроса за играчките. За сметка на това “дяволската дузина” зад задните седалки е своего рода технически уникат. Двигателят се различава от “цивилните” си братя до последната шайба. Изработеният от леки сплави, разполага със система за променливо регулиране на пълненето Vanos и работен обем от над 6,0 литра, което му позволява да развива безпрецедентните 627 к.с. Максималният вътрящ момент от 650 Нм също не се нуждае от коментар. Цялата тази лудост се предава на задната ос посредством напречно разположена шестстепенна предавателна кутия. От съобръжения за олекотяване на конструкцията, смяната на скоростите се извършва с помощта на две стоманени жила. По същите причини тридисковият съединител е с дискове от въглеродни влакна. “Всичко това е автентична състезателна техника” - коментира Клаус Лудвиг литровата мощност от 103 к.с.
Цялото задвижване, включващо двигател, трансмисия и четири катализатора тежи всичко на всичко 250 кг. От сметките е изключен маховикът, тъй като с такъв F1 не разполага.
Каросерията и шасито са изработени от общо 5 500 отделни елемента от въглеродни влакна, чиято изработка (включително изпичането в автоклав) трае шест седмици. Следва боядисването. Изминават почти три седмици, докато F1 придобие полагащия му се блясък. Клиентът може да импровизира свободно в това отношение и да поръча колата си в цвят, какъвто му дойде на акъла. С него първо се боядисва мащабно умален макет и се предава за одобрение от мющерията. Ако резултатът не го задоволи, с избрания цвят се боядисва истинският автомобил – само за пробра, разбира се.
В McLaren с умиление си спомнят за “банановата” история. Клиентът (чието име естествено се пази в тайна) смятал, че тъмнозеленото е много подходящо за новият му F1. После изведнъж видял онова изкрящо жълто на Ferrari. Това го впечатлило извънредно много, обаче после му се сторило с около две идеи по – искрящо от необходимото. В крайна сметка и след зрели размишлявания, кандисал да му забъркат желания блед “бананов” нюанс. Оцветеното с него умалено копие не му дало достатъчно ясна представа за нещата и с “банановата” каша бил боядисан оригиналът. Резултатът от последвалият оглед е поразителен...естетът си купил сребристосив McLaren. Такива ми ти работи...
Цялата каросерия тежи само 100 кг., което хвърля Гордън Мъри в тих ужас. Той страда от нещо като “теглофобия”. Напълно окомплектованият F1 регистрира на кантара поразителните 1 140 кг. (толкова тежи един нормално оборудван VW Golf). Причините за тази “грациозност” се крият в безогледната диета, предписана от Мър на безсловесни и беззащитен F1. Окачването е изцяло от алуминий, гърнетата на ауспуха – от титан, а когато от Kenwood пристигнала стереосистемата с тегло 11 кг., конструкторът едва не получил удар. Диетата не подминала и “свирката” - McLaren F1 притежава най – леката озвучителна система – 4,5 кг. Дори и инструментите са от титан и тежат няколко грама. “Е, това вече е лудост – най – обикновен гаечен ключ от титан! Това не може да бъде” - мърмори потресения Клаус Лудвиг и размишлява известно време дали да не си вземе един за спомен.
Лошото е, че фобиите на Мъри водят до най – голямото недоразумение във F1. Британският “изтребител” си позволява лукса да се лиши от съвременните атрибути на автомобилната техника – ABS, сервоуправление и сервоусилвател на спирачките. Според Мъри те са излишни и “само разводняват характера на автомобила”. При това тези модерни приспособления биха “обременили” F1 само с около 25 кг., което ще се отрази на динамичните му характеристики някъде след втората позиция след десетичната запетая. Мнението му относно системата за контрол на сцеплението с пътят: “Автомобилът си има достатъчно сцепление”. Интересно какво ли би казал Бернд Пишетсридер по този въпрос? Нещо повече – въпросната система би спомогнала за значително подобряване на ускорението, тъй като опасността от сини облаци дим на превъртащи колела при потегляне би намаляла осезаемо. И тук стигаме до основния проблем на Клаус Лудвиг.
При загряване шампионът се завърта неколкократно. Причината: първо майсторът се запозна с автомобила върху т.нар skidpad (обширна хлъзгава писта). Второ, огромната мощ на двигателя превърта задните колела и задницата поднася. Получава се нагледна демонстрация на английския термин “power over steering” т.е. презавиване поради прекомерна газ. И трето, защото воланът е толкова тежък, че дори и Арнолд Шварценегер не би успял да реагира своевременно. Накратко – “F1 не е кола, която веднага можеш да подкараш бързо”.
В крайна сметка Лудвиг показа, че не е вчерашен и хвана юздите на буйстващия жребец, с което накара присъстващите инженери от McLaren да възкликнат: “What a lovely car control”. Точно този контрол е недостижим за аматьора, особено ако возилото прекрачи определена граница и се “заиграе”. Тази черта е доста високо и трудно може да бъде премината по нормалните пътища, но какво означава “нормално” за McLaren?
“При разумно отношение към педала на газта, автомобилът е кротък като агне, леко недозавива и въпреки всичко е несравнимо по – бърз от всички останали” - научаваме от Клаус Лудвиг. Съвсем друго е когато шпорите се забият. При пълна газ сцеплението с пътната настилка далеч не е толкова пефектно – задницата “танцува” по неравностите, а в завоите се изисква изключително внимание. Ако въпреки това положението излезе извън контрол, връщане на зад няма, защото тежкия волан не оставя никакавъ шанс за адекватна реакция. Ненапразно състезателната версия на F1 (която между друго спечели “24 – те часа на Льо Ман '95”) е снабдена с волан с диаметър с 15% по – голям. За съжаление мистър Мъри “не глези” редовите купувачи с подобна придобивка.
Професионалистът Лудвиг се справи с проблема по начин, който не е за препоръчване на всекиго – майсторът завиваше с педала на газта. Вместо за завърти волана в противоположната посока, когато задницата занесе, той подава газ, отлепя за кратко колата от пътя и центробежните сили я вкарват с плъзгане в завоя. Изглежда просто, но не го пробвайте.
“Двигателят е сензационен, просто няма нищо по – добро от голям мотор с атмосферно пълнене” - изрази отрицателното си мнение за модните турбо и битурбо двигател Лудвиг. “Дванайсетака” тегли като вол. Без значение на какви обороти и каква предавка. Ходовата част е върхът, но не може да се избегне основният проблем на всички мощни автомобили с централноразположен двигател – the point of no return (точката, от която връщане няма). Това означава, че ако я оплескате, значи наистина сте я оплескали. Точно от тази гледна точка отказът от сервоуправление и система за контрол на сцеплението е неуместен. Това е опасно.
Гордър Мъри също вижда проблема, само че от различен ъгъл. “Нашите клиенти отлично знаят с какво се захващат. Продуктът им се демонстрира и те преминават курс по управление на F1. Ако имахме намерение на произведем не 300, а примерно 500 000 такива автомобили, тогава щяхме да сме морално задължени да го цивилизоваме. За щастие, случаят не е такъв”.
McLaren F1 не е съвършен, не е перфектен. Но въпреки всичките си недостатъци, той без съмнение е най – впечатляващият съвременен автомобил. Но цената...Ах, тази цена! Някой би ли ми казал случайно откъде подяволите се вземат 1,4 милиона DM?

[t0sh Профил Уеб-сайтICQYIM]

куул
само оправи при персона 1 данните за Нм

[bmw maniaka Профил]

Ееееееееее ,ако БМВ направят такава кола.Просто ще е супер !!!Дано в скоро време направят такова!!!

[[FF]GODFLESH Профил ICQ]

бтв С70/2 и тнт е направен(яко заварка ) от 2 шестака ала С50 или там както се води във Е36 М3 шест цилиндровия изрод

[_FIRMATA_ Профил]

Здравейте на всички! Намерих една статия за Mc Laren-a във вестник АМ Беда!
BIG MAClaren
В края на 1988г когато Макларън е на върха във Формула 1 и неговите пилоти Аертон Сена и Ален Прост се борят за титлата помежду, се заражда идеята атози триумф да бъде отпразнуван със създаването на най- бързия сериен автомобил в света. Днес нареченият простичко F1 модел вси още няма реална конкуренция, дори в лицето на далеч по- съвременното Ферари Енцо.
Решавайки да създаде най- бързия автомобил в света, Макларън е съвсем наясно, че притежава пълния потенциал за това. Задачата да направи конструкцията е възложена на гениалния инжинер Голдън Мъри, който работи и по болидите от Формула 1. Дизайнът пък е поверен на професор Питър Стивънсън- преподавател в Кралската академия по изкъвствата. Двамата са англичани, двамата са гениални, всеки в своята област. Така се ражда и най- великият автомобил на всички времена. Завинаги.
Дизайнът на Макларън F1 е истински пример за суперспортне кола- изключително къса предница, огромна колесна база и малко купе, широка и дълга задна част. Прави впечатление пълната липса на спойлери, характерни за другите суперколи. Вмесот да го лишава от агресивност, това прави автомобила още по- застрашителен.
Конструкцията Голдън Мъри е меко казано, гениална. Макларън F1 е първият сериен автомобил в света с купе, тип монокок, изцяло направено от карбонови сплави. Днес тези каросерииса вече стандарт за суперспортните коли. Колата се състои от две нацяло излети части. Там, където карбонът не е свършил работа, са използвани титанови детайли. Причините за тези революционни нововъведения са изключително строгите цели, които екипът си бе поставил. Така например, за да бъдат постигнати динамичните показатели, трябвало теглото на колата да е под 1 тон. След това границата била вдигната на 1100 кг.
Задачата на конструкторите съвсем не може да се сметне за лесна, но те имали едно преимущество: ЦЕНАТА НА АВТОМОБИЛА НЯМАЛА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ...
Именно това е помогнало да се получи толкова впечатляващ краен резултат. По- интересното е, че стремежът към ниско тебло не бил за сметка на обзавеждането на автомобила. Сред суперспортните модели Макларън F1 може да мине дори и за луксозна кола. Малцината богоизбрани клиенти, които могли да си позволят над 1 млн. долара (такъв бил крайният резултат) не били лишени от нищо, което може да се очаква от един такъв автомобил. Специалистите от "Кеннуд" били помолени специално за Макларън F1 да създадът най- леката аудиосистема в света, която тежи само 4 кг.
Именно в купето може да си проличи английският стремеж към аристократизъм и комфорт, който не подминал дори един такъв безкомпромисен шосеен куршум. Все още уникален в сегмента, е салонът с 3 места. Подобно на болидите от Формула 1, за водача е избрано централно място, а от двете му страни, леко изтеглени назад са двете пътнически седалки. Едан от причините била да се намери най- добрият баланс на тежестта.
От това решение да се постави шофьорската седалка в средата на купето произтичат и много нестандартни решения. Заради здравината на конструкцията от предния прозорец до задния капак на двигателя има непрозрачна карбонова греда. Така купето не едно, а две огредала за обратно виждане в двата ъгъла.
ЛЕТЯЩИТЕ ВРАТИ НЕ КОПИРАТ някоя друга автомобилна марка, а просто това било единственото възможно конструктивно решение, за да се осигури що- годе лесен достъп до централната седалка.
Под предния капак се намирала аудиосистемата, заобиколена от огромни радиатори. Затова Макларън F1 има две багажни отделения, зад вратите.
За комфорт въобще не може и да става дума, макар че окачването на автомобила е с много голям ход, т.е. то е меко и обира част от неравностите по пътя. И трите седалки са безкомпромисно стабилни. Шофьорската е закрепена изключително здраво за пода, а задните две места са просто едни вдлъбнатини в купето, покрити с кожена тапицерия. Все едно, че се седи направо върху пътя, а не в купето на автомобил.
Цялата тази нестандартност напълно си е заслужавала. Резултатът след двугодишната работа по модела е наистина впечатляващ. Премиерата на Макларън F1 не би могла да се състои другаде освен на писта за Формула 1, и то не на коя да е, а на най- известната от всички- "Монте Карло". На 28 май 1992 г. хората з апръв път виждат най- бързия сериен автомобил в света, който се ускорява от 0 до 100 км/ч за 3.2 секунди и има максимална скорост над 360 км/ч. Всичко е подчинено на тези недостигнати и до днес показатели. Обявено е, че ще бъдат произведени не повече от 100 автомобила.
НЕ ВСИЧКО Е ТОЛКОВА РОЗОВО колкото изглежда. Има си и други причини, поради които дори и най- съвременното Ферари Енцо не може да достигне показателите на Макларън F1. Така например пълната липса на спойлери дава възможност да се достигнатизключително високи скорости, но лишава автомобила от така нужната притискаща сила. Той се управлява изключително трудно и на пътя живеесвой собствен, необясним и непокорен живот. Гигантските задни гуми започват д асе въртят дори и при най- лекото натискане на газта. Максималната скорост е 360 км/ч, но вдигне ли повече от 250 км/ч, Макларън F1 става неуправляем и не толкова безопасен. Скороста е била единствената цел на създателите му,от което пострадала стабилността. Колата рекордьор въобще не може да се кара нормално, дори и от опитни пилоти. Скоро някой от известните собственици преживяват инциденти. Самият Бернд Питшестридер, тогава шеф на БМВ, катастрофира на пистата в личния си Макларън F1. Руан Аткинсън, известен повече като Мистър Бийн, една от звездите които си купуват модела, се завърта на един завой и се удря в насрещно движещ се автомобил. Солистът на групата Jamiro- Quai- Джей Кей, също преживял инцидент със своя F1. Доста други, не толкова известни собственици на колата също съобщават за катастрофите си.
Гениалният Гордън Мъри е напълно наясно с тези проблеми. Той знае обаче и на какво е способно неговото творение и нищо друго няма значение. Направен е опит да се стабилизира задната част на модела с блокировка на диференциала до 40%, но и това реално не помогнало.
Интересно е, че за разлика от повечето автомобили в ограничени серии Макларън F1 не се е продал в пълния си капацитет. В Уокинг са произведени общо 100 автомобила, а са продадени не повече от 90. Там все още има 10 коли, които чакат своите купувачи. Тези модели със сигурност, рано или късно, ще намерят собствениците си, тъй като Макларън F1 е мит, легенда, чиято слава никога няма да бъде помрачена. Това е най- бързата серийна кола на всички времена.
КОНЕЦ...
ЗАЩО ЛЕГЕНДАТА БЕШЕ УНИЩОЖЕНА?
По ирония на съдбата именно най- голямото достойнство на Макларън F1- неговият двигател БМВ, стана причина за "гибелта" на най- бързия автомобил в света.
През 1989 г. В Уокинг, точно до базата на отбора за Формула 1, се появява фабриката "Макларън Карс Ltd." , предназначена за тунинг и производство на малосерийни автомобили. Тя е създадена, зада бъде констроиран в нея триумфалният автомобил, с който тимът ще отпразнува успеха си на състезателните писти. По онова време шеф на отбора отново е Рон Денис, а собственик- шейх Мансур Ойех. Те отлично знаят, че с конструкцията на колата няма да имат проблеми, но им трябва доставчик, който да направи нужния двигател. Тогава във Формула 1 Макларън се състезава с двигатели Хонда, но японската фирма няма достатъчно мощен сериен агрегат, а пък и не е кой знае какво име, за да задвижва най- бързата кола в света.
Решението идва само. Изключително реномираната немска марка БМВ разполага точно с това, което е нужно на Макларън, а и няма нищо против да участва в реализацията на един толкова амбициозен проект. Тогава главен инжинер, който отговаря за двигателите на БМВ, е легендарният Пол Роше. Той взима единствения V12 двигател на фирмата от БМВ 750i и чрез специалистите от "М Техник" го тунингова така, че да отговаря на изискванията на англичаните.
Запазена е конфигурацията с ъгъл между цилиндрите 60 градуса, но работният обем е увеличен до 6.1 литра. Конструкцията е единственото общо нещо с масовите двигатели на БМВ- всичко останало е уникално. Моторът е направен изцяло от леки метали, електрониката и детайлите са наново разработени.
В лицето на БМВ Макларън намира един солиден, надежден и суперпрестижен партньор. На базата на този изключителен за времето си двигател започва да се гради и успехът на модела. Той става една от най- известните коли и със сигурност най- мечтаната.
В средата на 90- те години на миналия век във Формула 1 Макларън вече не си партнира с Хонда, а с Мерцедес. "Даймлер- Крайслер" купува целия отбор, а след това постепенно взима контролниа пакет акции и от "Макларън Карс Ltd.". И естествено продукцията веднага е закрита, тъй като Мерцедес в никакъв случай не може да си позволи да произвежда кола, задвижвана от двигател на най- върлия си конкурент- БМВ. Така в Макларън забравят за Макларън F1.
ВТОРИ КОНЕЦ...
Източник е вестник "АМ Беда". Не знам дали всичко е вярно в статията, просто исках да я прочетете. Надявам се да съм бил полезен.

[R1cerBoy Профил]

Шефа на Бугати е швейцарски банкер печелил GT сериите с McLaren F1. Кларксън каза, че разработката на скоростната кутия е "скъсила живота" на инженер, който създава кутии за F1. Да наречеш единствената в света спортна кутия с двоен съединител, която може да поеме този съртящ момент "камионджийска"? Все пак не говорим за Bentley Arnage T... Бугатито покрива всички еко норми. Без тях мотора казваха, че дава 1400 коня спокойно. И тези 1001 ги дава при стандартните за мерене при VW 40 градуса външна температура, която е височка. Има и още куп неща, които ме карат да мисля, че не само KIA не може да направи такава кола.

И btw, прозинася се ЛамборГини, не ЛамборДЖини.

Един интересен факт за F1. Знаете ли, че и Рон Денис, и шефа на БМВ по онова време се пребиха с Ф1, като катастрогата на втория си беше доста тежка. Коварно бърза е тази кола

Нека да обобщим. Имаме 16 цилиндъра 8 литра и турбо. Литровата мощност е 120 коня. Хонда и БМВ имат мотори, които изкарват тази мощност АТМОСФЕРНО, а за турбо това не е абсолютно никакво постижение дори москвичов двигател ще ги изкара тези коне.

Конете не се мерят различно при различните фирми. Както се мери VW така се мери и всяка една друга кола, защото си има закони, които трябва да се спазват.