За храброст

[MOGY]

Тонка Обретенова(баба Тонка)

[MOGY]

На днешния ден, 5 ноември, преди 127 години започва битката при Сливница - една от най-героичните битки в историята на България, завършила два дни по-късно с победа и решила изхода от Сръбско-българската война.
Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българската война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година. Това сражение продължава само три дни, но е решаващо за защитата на делото на Съединението на България.
Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

[MOGY]

На 7 ноември,преди 127 години след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон, и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - "На нож", като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.
Само 10 дни по-късно Сръбската армия е изправена пред пълен разгром.

[MOGY]

На тази дата през 1912г. миноносецът "Дръзки" успява да торпилира модерния турски крайцер "Хамидие"
при нос Калиакра. Полупотопеният съд е домъкнат на буксир до Босфора и остава извън строя до края на
войната, а турските кораби отскачат на безопасно разстояние от българския бряг.

пробойната на димохода от боя с турския крайцер “Хамидие”

През 1912 г. българският военен флот се състои от едва шест стотонни миноносци. Те обаче решително
се противопоставят на рейдовете на турските броненосци в Черно море.

[MOGY]

На този ден преди 93 години България беше ограбена!
27 ноември 1919г. в парижкото предградие Ньой е подписан "мирния" договор между България и страните от Антантата по силата на който от България са откъснати над 11000 кв.км от до военната територия на страната.Губим Български земи напоени с Българска кръв!Сърбия взима Западните покрайнини и Струмица,Гърция Беломорска Тракия,Румъния Южна Добруджа.За пореден път мечтата за национално обединение е срината!

Българино не забравяй Ньой!

[goguma Профил]

Наистина жестоко ограбване, западните държави винаги са целяли България да е малка, слаба и разединена. Като видят че се засилваме, създават интрига и конфликт и в крайна сметка се стига до отнемане на територии и всякакви санкции. Целта им винаги е била хаос на Балканите, защото са знаели че една обединена и силна България ще е голям евентуален проблем за запада. Така се стига и до това Ньойско унижение след края на ПСВ...

Добре че е бил чичко Адолф да ни върне поне Южна Добруджа през 1940г.

[MOGY]

Добре че е бил чичко Адолф да ни върне поне Южна Добруджа през 1940г.

Адолф Хитлер ,връща на България всички отнети й земи след Първата световна война!Не се съобразява дори с интересите на най-големия си съюзник- фашистка Италия,само и само да угоди на нашите искания и всенародни мечти за национално обединение.
Новите земи, които България присъединява са с площ 39 756,6 кв. км и население 1 875 904 души, разпределени така:

Македония – 23 807 кв. км и население 1 061 338 души.Беломорието – 12 363 кв. км и население 632 033 души, о-в Тасос – 443 кв. км и население 13 500 души, о-в Самотраки – 184 кв. км с население 3 866 души и Западните покрайнини 2 968 кв. км и население 165 167 души.На 24 април е подписана спогодбата Клодиус- Попов, която дава право на България да администрира новите земи.Обособяват се три области — Беломорска с център Ксанти, Скопска с център Скопие и Битолска с център Битоля. Западните покрайнини са присъединени към Софийска област.Българската държава се заема със задачата да организира живота в новоосвободените земи и прави там огромни инвестиции.
В лицето на Райха българите виждат един народ с общо минало, споделят общите неправди, но и народ, който търси реваншизъм и поправянето им.Ето че това се потвърждава.От най- високата трибуна в Третия Райх - Райхстага, Хитлер държи реч, в която ясно заявява и подчертава, че българи и германци са бойни другари:
„Особено ни вълнува поправянето на извършената на времето неправда спрямо България.Сега‚ след като германският народ‚ със силата на своето оръжие осъществи тази ревизия‚ вярваме‚ че сме дали на нашите верни бойни другари от Голямата война една историческа отплата.“

[goguma Профил]

Аз имах предвид само това, което ни е останало трайно от чичо Адолф, а именно - Южна Добруджа. След края на ВСВ и мирния договор от Парижката конференция през 1947г. за съжаление пак сме с пръст в уста и трябва да връщаме наши изконни територии Взимат ни всичко, което Хитлер ни е върнал и само Южна Добруджа си остава наша и досега. А колко щеше да е хубаво територията на България днес да е тази от илюстрацията....ех, мечти...

Но все пак допълнението ти е прекрасно илюстрирано и обяснено, и е точно на място! Продължавай в същия дух!

[MOGY]

Ще напиша нещо по повод българските територии,стана дума за това в по горните постове.Ще цитирам няколко страници от книгата на Божидар Димитров "Истинската история на Балканската война".

Идеята на българската политическа мисъл от епохата на националноосвободителните борби бе възстановената държава да обхваща всички територии на Балканите,населени с българи.Това имаше блестящ успех през1870г.,когато със султански ферман бе учредена независима българска църковна институция-Екзархията.Приетия принцип-границите на екзархийските епархии да обхваща териториите,населени преимуществено с българи християни,очерта българското етническо землище от Ниш до Черно море,от Охрид до устието на Дунав и от Тимок до околностите на Цариград и Солун
Не само българите но и европейските политици схващаха тези предели не само като църковни ,но и като бъдещи политически граници на България.Идеята "всички територии на Балканите ,населени с българи,в границите на една държава" стана водещо начало за поколения български политици.
Възстановяването на българската държавност бе окончателно утвърдено на Берлинския конгрес на Великите сили през юли 1878г.Водени от взаимните си противоречиа,страхове и егоизъм, Великите сили се отказаха от идеите си на Цариградската конференция да възстановят българската държава на базата на границите на Екзархията.Те безпощадно разкъсаха българското етническо землище.Между Дунав и Стара планина бе формирана държава Княжество България васал на Османската империя от която бе откъсната Северна Добруджа и предадена на Румъния.Властите там дълго отказваха да приемат тази територия,дадена им в замяна на отнетата им Бесарабия.Румънските политици с право пледираха,че в тази територия не живее румънско население,а и че самото преминаване на румънските граници на юг от Дунав завинаги ще я сблъска с България и българите,с които дотогава нямаха никакви противоречия.Нещо повече-Румъния бе сигурна и спокойна база за българската национална революзия през 19 век.
От Горна Тракия бе сформирана една странна автономна област-Източна Румелия,името никога не е съществувало в историческото минало на тези земи.Тя бе под управлението на губернатор назначен от турския султан.Останалата част на Тракия от Черно море до р.Места бе върната директно на Османската империя.Така бе и съдбата на Македония-75000кв.км между р.Места на изток и планинския гребен западно от Охридското езеро и от р.Бистрица до границата на Косово на север.
Същевременно на Сърбия бяха подарени населените с българи земи източно от река Българска Морава-Вранско,Пиротско,Нишко.
Главната историческа задача на българския народ и неговите обществени водачи след възстановяването на държавата стана освобождението и обединението на всички земи,населени с българи в границите на Отечеството.
Отчитаики че не може да води война на три фронта срещу държавите от Берлинския конгрес получили български земи(Османската империя,Сърбия и Румъния),усилията на българската политическа мисъл се съсредоточи върху борбата за освобождаване на земите останали в границата на Османската империя.Първо те съставляваха 90% от българските земи попаднали в чужди държави.Второ именно в борбата срещу излиамската държава България можеше да разчита на подкрепа на местното християнско население,така и на военни и политически сътрудници сред великите сили.Ислиамската османска империя се смяташе за чуждо тяло в европейската цивилизация.
Ходовете за откъсване на българските земи подарени на Румъния и Сърбия от Великите сили,биха сблъскали България с общоевропейската система за регулиране на отношенията в Стария континент.А за съжаление много бързо българското население в тези земи загуби позиции в демографско отношение и се превърна в малцинство спрямо румънци и сърби.И поради изселване към българия на една част и денационализация на друга.Решението на въпроса се отлагаше за бъдещия общоевропеиски катаклизъм .
Българските правителства обръщаха особено внимание на Македония и това е напълно естествено.Тя е най-голямата от всички претендирани територии и в нея са концентрирани две трети от българското население в Османската империя.Почти до началото на войните за национално обединение българските правителства твърдо стоят зад принципа за неделимостта на географската област Македония,т.е при търсене на военни и ли политически съюзници за реализация на българските претенции части от Македония не могат да бъдат търгувани при никакви обстоятелства.
Претенции към исканите от България територии в Тракия и Македония предявиха веднага след 1878г. и Сърбия и Гърция,а и Румъния постави иск за компенсации заради влашкото население в Македония.Грубата грешка на руските политици през 1878г. които предадоха Северна Добруджа на Румъния и така поставиха сами латинско-унгасрско-немска бариера между Русия и южните славяни,даваше вече горчиви плодове.
Ако все пак българите в Македония и Тракия упорстваха във въоръжена борба,причините са поне две.Първо големия успех през 1885г.,когато бе извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия,циментирано и с кръвта,пролята от българските воини в победоносната Сръбско-българска война.Съединението омайваше умовете и сърцата на хиляди българи в поробените земи.Второто обстоятелство,довело до перманентната въоръжена борба,дори след тежките жертви при Илинденско-Преображенското въстание през 1903г,бе нахлуването на сръбски и гръцски чети в Македония.Те започнаха битки не с турските военни и полицеиски части,а с българското й население.Това бе геноцид-"храбрите"гръдски и сръбски четници избягваха сблъсъци не само с турците но и с четите на ВМОРО,но за това пък нечувана "смелост" нападаха мирните български села.Това напрактика бе необявена война с България,на която цял сват към 1903г. призна негласно правото да владее Македония.
Въпроса за числеността на населението в Македония и Тракия бе решително спечелен от България,и то не поради българските усилия ,колкото поради отчетите и докладите на руските и западноевроейските консули и учени станали между 1878-1903г. достояние на световната общественост.Но именно неуспехите на въстанията,турския терор и геноцидът осъществяван от гръцки и сръбски чети след 1903г.,започнаха бавно,но неумолимо да променят съотношението на народностите в Македония и Тракия в наша вреда.Хиляди български семейства се изселваха ежегодно в българия,но и в САЩ и Канада,Западна Европа.Този процес особенно се засили през 1908г.,когато в Османската империя т.нар. младотурци взеха власта.След кратък флирт с демокрацията те засилиха репресиите над местното българско население.Структорите на ВМОРО,които доверчиво се бяха легализирали и помагаха на младотурците да потушат султанския контра преврат през 1908г.,понесоха силен удар.Всичко това тласна българското общество към радикално средство за решаване на проблема-война с Османската империя.
През 1912г. албански орди нахлуват в Тетово и Велес-това бе отговор на опита младотурците да отменят използването на албанското писмо.Балканските държави разбраха че трябва да бързат.Стремежа на албанците да създадат своя държава беше подкрепен решително от Австро-Унгария и реализацията му включва територията на днешна Албания,Косово,Северна и Западна Македония,Нови пазар,Санджак и Южна Черна гора.Успеха на този проект означава край на сърбските стремежи на юг.Затова сърбите станаха склонни на преговори с България.А тя,както видяхме поради напредващото обезбългаряване на Македония и Тракия също имаше достатъчно основания да прави компромиси.
Русия вече знаеше че в очертаващата се световна война ще се бие срещу Гремания,Австро-унгария и Османската империя,за това дипломацията и активно заработи за оформяне на Балкански съюз на християнските славянски православни държави.В Петърбург смятаха че армиите на тези държави,дори да не издържат до край на натиска на двете централноевропейски Велики сили и османската империя,ще привлекат достатъчно техни войски ище им нанесат достаъчно сериозни загуби,за да облекчат руските войски по бъдещите фронтове в Полша и Украйна.
Българския политически елит в създалата се обстановка бе изправен пред огромно предизвикателство.Необходимо бе да постигне в преговорите с бъдещите си съюзници и великите сили най-изгодното за страната разпределение на освободените територии.
Eдин проблемен въпрос бе пропуснат от българския политически елит в навечерието на войната-румънските претенции за територялни компенсации при евентуално разширение на балканските християнски държави за сметка на македонската територия.Те се основаваха на румънските твърдения, че в Македония живеят 400 000 румънци(власи),за които отговорност носела Румънската държава.Власите според всички статистики в Македония не бяха повече от 50-60000 души и нямаха нищо общо с историята и развитието на румънската държава.Те бяха потомци на романизованото местно антично население-траки,гърци,илири и т.н.При това част от тях говореха арумънски език,останалите гъцки,а някои вече само български.Териториални претенции Румъния впрочем отправи само към България,тъй като само с нея имаше сухопътна граница от четирте балкански държави.Река Дунав не би била пречка за искане на компенсация от Сърбия,още повече че в Тимошко населението бе 70% влашко.Но Румъния успешно разигра варианта "разделяй и владей",правилно прогнозираики бъдещите противоречия между България и Сърбия,като заложи на приятелство с една от двете страни.

Балканската война е факт.Края и идва на 17(30)май 1913г.Съюзниците получават всички територии на запад от линията Мидея-Енос,владени от Османската империя до 5 октомври 1912г. без земите от които се конститоира Албания.
Предстои трудната задача за разделянето им.Задача,при чието решаване политическия ни елит ще претърпи пълен провал!

Предпоставките за избухване на война между балканските съюзници се крие в крайната неотсъпчивост на българските,сръбските и гръцките управляващи от поставените предварително цели в териториално отношение.Нито един от тях не смята да се съобразява с целите на другия,с подписаните договори,с желанията на самото население в освободените територии,което в преобладаващата им част е българско.
Шовинистичните сръбски кръгове тогава преценяват че Косово и Санджакът са твърде малка територялна придобивка за сръбските усилия във войната,и предевяват претенции за почти цялата част от Македония,завладяна от Сръбските войски.Като аргумент за непризнаването на сключения с България договор те изтъкват,че страната ни не е изпълнила клаузата,според която трябвало да изпрати 100 000 бойци в помощ на сърбите в Македония.А самите сърби "преизпълнили задълженията си по договора,изпращаики 40 000 бойци и 100 тежки оръдия за обсадата на Одрин.
За съжаление горното е вярно,макар от него да не следва задължението 600 000 българи да заживеят в сръбското кралство и по-голяма част от Македония да бъде откъсната завинаги от България.Може наитина само да се съжалява ,че българското държавно ръководство не насочи 100 000 бойци в Македония,които несъмнено през Щип-Велес-Прилеп бързо биха стигнали Битоля и Охрид.Сметките им да пролеят по малко българска кръв при Одрин довежда до повикване на напълно излишните 40 000 събски бойци.И без тях българската армия има двукратно превъзходство.Сега тази военна разходка на сръбските дивизии до Одрин ни излиза през носа.
Гръдските претенции се подхранват от факта,че българското държавно ръководство лекомислено отказва да слючи договор за подялба на териториите въпреки гръцските настоявания през септември 1912г.Възползвайки се от ангажираността на основните сили на българската армия на изток,от слабите турски части в Егейска Македония и не на последно място от продажността на турските коменданти в Солун и Янина почти без жертви(6000 убити гърци срещу 33 500 българи),Гърция окупира териториите до Солун включително.Възползвайки се от липсата на достатъчно български войски в Егейска Македония,през април и май гръцките отряди се промъкват през редките български линии и окупират ред селища в заетите от българите земи.На 4 май един такъв отряд ,съставен от няколко дружини ,е пресрещнат български войски ,които макар и по малочислени след ожесточено сражение напълно унищожават гърците,Случая затвърждава широко разпространеното в България мнение че гръцката армия е слаба и зле обучена и с Гърция може и да не се съобразяваме.А трябва да признаем че гръцките претенции не са особено големи.Гърция настоява да задържи Солун и Южна Македония(окупирани от войските и),като границата мине на една линия на 20км. северно от Солун.Тогава в българската територия остават Кукуш,Серес,Драма,Кавала,Воден,а в част от тези градове имаше значително гръцко население.

Тайния съюз на Београд и Атина

Страхувайки се от отделен сблъсък с България ,която вече имаше 650 000 армия(армиите на съюзниците ни едва надминаваха 600 000 взети заедно),Гърция и Сърбия сключват таен военен съюз,предвиждащ установяването на обща граница в Битолско-Ресенско и съвместни действия срещу България при евентуална война на страната ни срещу една от договарящите се страни.
Гърция и Сърбия се задължаваха да предложат граници на България от Гевгели на юг по теението на Вардар до Кукуш и по една линия,минаваща южно от града до един залив североизточно от Солун,като важното пристанище Кавал оставаше в български ръце.Сърбите оставиха на България граница северно по Вардар до паралела на Щип и от там по течението на Брегалница и Златовска река до кота 2226 на Осоговската планина.Тази граница напълно съвпадаше с демаркационната линия между българската и сръбската армия в Източна Македония.
Българските претенции,разбира се ,са върху цялата територия на Македония(и спорна и безспорна) и Солун.Те почиват на етнографски и исторически права-преобладаващо българско население на областта и историческата принадлежност на тази земя към българската средновековна държава и общобългарските движения в близкото минало-борбата за независима българска църква(Ексзархия) и национално освобождение (ВМОРО).
Лишени от значителни етнографски и исторически аргоменти,Гърция и Сърбия поставят в основата на исканията принципа на равновесие на силите,т.е. трите балкански държави да имат приблизително еднаква територия и брой население.
Правителството на Гешов едвам изчаква подписването на мира в Лондон за да си подаде оставката.За министър-председател е избран русофилът Денев.Той е привържаник на тази част от обществото,което настоява да се приеме арбитража на руския император.Той вероятно щеше да раздели на две Македония между България и Сърбия.Но за съжаление далеч по-гръмогласна и многобройна бе групата в българското общество,което пледираше за цяла Македония и настояваше за отказ от руския арбитраж.За съжаление в тази група бе и цар Фердинанд.

Междосъюзическата война е факт.По скоро Фердинанд си играе на война.Войната влошава невероятно международното положение на България.
Българските войски са разпределени в пет армии и петте са разположени по Сръбската и Гръцката граница.
Междувременно на 26 юни румънската армия навлезе в България като обяви ,че единствената и цел е да си вземе "компенсацията".В бой единствено със селски пъдари румънсите окупират цяла северна България,преминават Балкана,навлизат в Софийското поле и спират пред Враждебна.Турците също навлизат в Източна Тракия и с нечувана жестокост избивата хиляди мирни българи и прогонват оцелялото население зад старата българо-турска граница.Впрочем вРодопите башибозушки отряди избиват хиляди в Западна Тракия и завладяват за известно време източната част на планината.
Румънците бяха пред София и срещу тях нямаше и рота.Турците също заплашваха да тръгнат по долината на Марица към пловдив.Турския флот можеше да срине Бургас и Варна.

На 28 юли 1913г. в румънската столица бе подписан мирен договор.Той подели Македония между Гърция и Сърбия.Гърците получиха 34 000 кв.км,а Сърбите 26 000.България само долината на Струма до билата на Беласица и Славянка,както и Струмишка околия.България получи и Западна Тракия,т.е. територията между Места и Марица.Но загуби житницата си Южна Добруджа по линията Тутракан и Балчик.Източна Тракия също бе взета,турците върнаха само черноморския бряг от Китен до Резово,Малотърновските околия в Странджа,Южните склонове на Сакар планина и Свиленградско.
В резултат на двете войни България увеличава територията си с 15 000 кв. км.,като загуби 72 000 убити войници и офицери,т.е. по пет убити българи за всеки спечелен километър.
Песимистите твърдяха че е претърпян крупен неуспех и крушение на националните идеали.Оптимистите смятаха неуспеха за временен и вярваха,че нещата могат да се поправят в назряващия световен конфликт.
Настроенията на обществото изрази най-точно цар Фердинанд :"Свиваме знамената в раклите за по-добри дни"

[MOGY]

Маршът ,,Съюзници - разбойници''

[MOGY]

На 20 декември 1943 година бранейки небето над София загива поручик Димитър Списаревски „Спаича”, както го наричат приятелите.


Историята на Димитър Списаревски

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

На 20 декември 1943 година бранейки небето над София загива поручик Димитър Списаревски „Спаича”, както го наричат приятелите.


Историята на Димитър Списаревски

паметник и улица има в Дружба 1- ,
последно паметника беше почистен от треви и плевел и имаше цветя
Мисля ,че са хората от съседния блок

[Jordana Профил]

За сметка на това има добре почистен паметник на същите тия дето Списаревски сваля в защита на столицата .Агресори дошли да изсипват бомбите си над София.Това са днешните реалности за съжаление.

паметник.jpg

[Georgieff Профил]

Агресори дошли да изсипват бомбите си над София

За да бъдем исторически точни, редно е да кажем, че България обявява (символична) война на Съединените Американски Щати много преди въпросните самолети да се появят.
Според някои Цар Борис е бил много силно против това, но според текущият ход на войната друг вариант не е съществувал.

По-важното в случая е кой агресор ни обявява война на 05.09.1944 (като дотогава дипломатическите отношения между двете държави са били нормални), навлиза на българска територия и я окупира. Паметници мисля че също се намират.

[Leon]

По-важното в случая е кой агресор ни обявява война на 05.09.1944 (като дотогава дипломатическите отношения между двете държави са били нормални), навлиза на българска територия и я окупира. Паметници мисля че също се намират.

Доста при това.