Нещо за спирачките

[m_ski Профил]

СПИРАЧНИ НАКЛАДКИ
1. Състав на спирачните накладки
Съвременната фрикционна подложка е сложна смес, в чийто състав влизат около 20 вещества. На спирачните качества на накладките влияят състава и процентното съотношение на използваните компоненти. В производството процентното съотношение между елементите се контролира с точност до 0.5%. Макар, че състава на накладките е различен, може да се отделят основните компоненти присъщи на всяка накладка:

• абразиви
• модификатори на триенето
• Вещества “създаващи” триенето
• пълнители
• заздравители на структурата
• свързващи елементи

Такова разделение е условно, защото компонентите имат застъпващи се функции

1.1 Абразиви
Абразиите почистват трищите се повърхности, помагайки да се формира фрикционен слой на границата на триещите се диск и накладка. Втората функция на абразива е увеличение на коефициента на триене, особенно в началният момент на спирането, когато абразивът от накладката силно влияе на "началната хватка". Силната начална хватка на накладките подсказва за силно пориста и твърда структура, свойства, присъщи на абразивите.
Материл Коментар
алуминиеви окиси Използват се няколко вида с различно ниво на твърдост. В мотоциклетните накладки, обикновенно се използва средната форма - анихидратната. Шлифовайки диска и придавайки допълнителна твърдост на накладките, абразива може да стане причина за увличане на материала и бързо износване на диска. Производителите са принудени да търсят компромис при избор на абразивите. Ако абразивът е твърде много, се износва ротора, ако е твърде малко ротора се полира. Коефициента на триене на полираният диск намалява. Полираният диск е признак за неработещи накладки.
железни окиси Хематит, магнетит
кварц Смлян на прах кварц
циркониев силикат


1.2 Модификатори и материали създаващи триенето

Материалите създаващи триенето имат две функции:
• управляват фрикционният слой между триещите се повърхности
• “създават” по-голямата част от коефициента на триене на накладките
Материл Коментар
графит Най-използваният елемент. Коефициента на триене зависи от структурата. Не работи при температури по-високи от 600С, изгаря при температура > 700C.
мед Използва се в прахообразен вид. Води до силно износване на роторите, направени от сив чугун и ковко желязо. (Обикновенно се изолзва в Sintered накладки)
метални окиси
метални сулфиди Cu2S, Sb2S3, PbS

Коефициент на триене: Sb (0.47 - 0.49), PbS (0.40 - 0.47), Cu 2S.36-0.52)
нефтен кокс



1.3 Пълнители

Формират структурата. Служат за запълване на пространството на накладките между другите компоненти в накладката. Допълнителна роля – създават триене.
Материл Комментарии
азбест Най-разпространеният пълнител (до 97г). Сега е забранен за употреба, поради вредата за здравето. По резултати от изследвания, - на пазара все още около 15% от накладките съдържат азбест. Информация за използване на азбест в накладките в спорта няма.
Усилващи фибри, кевлар





1.4 Заздравители на структурата

Придават по-висока износоустойчивост на композицията. По правило това са фибри от метали и техни сплави или синтетични фибри, например кевлар. Имат и допълнителна роля като създаващи триенето. Някои материали, използвани като заздравители:
Материл Комментар
cинтетични фибри Кевлар, Дюпонт Кевлар
Фибри от метелни окиси
Фибри от метали стомана, мед, бронз
органични Памук



1.5 Свързващи елементи (матрица)

По своему това е лепило, свързващи компонентите в едно. Допълнителна роля – създаващи триенето.
Материл Комментар
фенол-алдехидни полимери (органични) Най-често използваната основа в органичните матрици. Излишъкът им води до понижаване на коефициента на триене при високи температури.
Cплави на металите: (Cu, Fe, Ni) Използват се в металокерамичните накладки от типа на Sintered
Различни модификации на фенол-алхидни полимери. Добавки на креозол, епоксидни смоли, бор, и др. Използват се в металокерамичните и органичните накладки съдържащи метал




1.6 Типичен състав на накладките

Точното процентно съдержание на елементите в накладката е предмет на изследвания и търговска тайна, обобщен състав на органична или полуметална накладка е посочен в таблицата:
Елемент Диапазон (%) Обичайно съдържание (%)
фенол-алдехидни 10-45 20-25
полимери (матрица)
бариев сулфат 0-40 20-25
(пълнител)
фибри (заздравител) 5-30 -
частици анакард 3-30 15-20
графит 0-15 5-7
метални сулфиди 0- 8 0- 5
абразиви 0-10 2- 3
"фрикционен прах" 0-20 -


органичните накладки съдържащи метал имат не по-малко от 30%. метални сплави. Наличието на метал не пречи на съдържанието на органични елементи. Даже металокерамичните накладки Sintered, могат да съдържат голям процент органични вещества.







3. Код на коефициента на триене
SAE са разработили система за идентификация на нивото на триене. Основава се на две букви. Първата буква – това е усредненият нормален кофициент на триене, “взет” от четири точки- 90С, 122С, 149С, 205С след нормално загряване на спирачките от начална температура 20С. Втората буква това е усредненият “горещ” коефициент на триене, взет от 10 точки след възстановяването на накладките от прегряване.
По-подробно с методиката на измерване на коефициента на триения може да се запознаете, прочитайки описанието на метод на тестване J661 "Chase Machine".
Код Коеф. триене
C до 0.15
D с 0.15 до 0.25
E с 0.25 до 0.35
F с 0.35 до 0.45
G с 0.45 до 0.55
H 0.55 до 0.8
Z не определен

В номерата на накладките често има буквите HH, GG, GF – това са и резултатите на тестването по метода J661 . На накладките, нуждаещи се от подгряване, първата буква е по-малка от втората(азбучна последователнос). На нискотемпературните накладки (органични), пред вид неустойчивостта им към високи температури втората буква е по-малка от първата. На накаладките, устойчиво работещи на различни температури двете букви са еднакви. Метода J661 има и своите недостатъци. Понякога, използвайки алтернативни методи на тестване се (Fast Machine) получават противоречиви резултати. Но SAE J661 се явява официален стандарт за качество на накладките.
4. Температурен диапазон
Не трябва да се хвърляте на спортни наклади, работещи във висок температурен диапазон, разчитайки че ще спирате добре. Спортните накладки изискват загряване, започвайки да работят от 177С, което напълно обезценява техните качества в града. Даже при много агресивна улична езда, температурата на накладките не превишава 370С. Необходимостта от загряване обяснява нелинейната, прогресивна хватка присъща на спортните накладки проявяваща се веднага след загряването. На студено, спортните накладки произвеждат коефициент на триене, по-малък от обикновената нискотемпературна органична накладка. След загряване до170 градуса има скокообразен ръст на коефициента на триене достигайки работния. Ако накладката регулярно се загрява (което и става на пистата по естествен начин), то високият коефициент на триене ще е устойчив, независимо от екстремалните температурни условия. Добрите, но не спортни накладки се държат по противоположен начин. Те съхраняват своят коефициент на триене практически от 0 до 350 градуса, след това настъпва момент на рязко намаляване на коефициента на триене, под въздействие на високата температура, по-нататъшното прегряване на накладките може да доведе до нейното разрушаване.

Температурен диапазон:
Екстремална експлоатация по улиците: <= 370C
писта: 483-648С

5. Типове спирачни накладки
В статията няма място за анализ на цялото многообразие на накладките на пазара. Но запознавайки се с най-разпространените накладки може да се ориентираме.

5.1 Органични

Едни от най-разпространените накладки.Съдържат органичен (естествен) пълнител. Обикновено графит(вместо азбест). Такава накладка е с черен цвят. В качеството на матрица се използват фенол - алдехидни полимери, в качество на заздравители на структурата – метални или синтетични фибри (кевлар, бронз). Типичен представител на такава накладка - EBC Black. В голяма степен накладката наследява своите качества от графита - линеен коефициент на триене и температурен диапазон до 400С. Накладките, в чийто състав влизат някои подвидове органични смоли, изискват начално подгряване за окончателното формиране (това се съпътства от миризма). Бъдете внимателни и не ги прегрявайте първите 100км, иначе те могат да се разрушат.
EBC Black

Вещества създаващи триене/заздравител: Кевлар, бронзови влакна.
Матрица: фенолалдехиден полимер (органична смола)
Пълнител: Графит
Коефициент на триене: 0.45
Работна температура: до 400C
Особености: Линейност

Повечето органични накладки притежават свойства, подобни на EBC Black . За накладки от подобен тип коефициента на триене варира от 0.30 до 0.50. Накладките не са прогресивни и имат линейни свойства при спиране. Много меки. Дополнителна износоустойчивост придават заздравители/вещества повишаващи триенето - бронзови стружки и фибри кевлар. Идеално подхождат за използване с чугунен диск отзад. Недостатъците - относително нисък коефициент на триене, ниска износоустойчивост и ниска работна температура - не позволяват използването на органичните накладки на основа графит за предни на писта. За съжаление, няма информация за EBC Green Stuff, позволяващи да ги отнесем към органичните или синтетичните. Косвените признаци (ниска работна температура, нивото на коефициента на триене, говори за това, че те са органични, с малък процент графит или без такъв).
EBC Green Stuff

Вещества създаващи триене/заздравител: Дюпоннт Кевлар, малък процент метал
Матрица: Органична смола
Пълнител: Графит
Коефициент на триене: 0.46
Работна температура: до 537C
Особенности: Относителна линейност, антикорозионен състав, голям процент на съдържание на метал в сравнение с EBC Black, а също тока друг пълнител - води до увеличение на температурният диапазон на цената на малка загуба на хватка на ниски температури.

5.2 Полуметални- органични накладки съдържащи метал

Представител на този тип накладки е EBC Red Stuff, Yellow Stuff

Вещества създаващи триене/заздравител: Стоманени фибри
Матрица: Органична смола
Коефициент на триене: 0.33-0.36
Работна температура: 704-900C

Характерна черта на полуметалните накладки е способността да съхраняват коефициента на триене под въздействието на високи температури. Недостатък е ниската (в сравнение с органичните) начален коефициент на триене, а също така необходимостта от загряване. Необходимостта от загряване обяснява и високата прогресивност на накладките, при използването им в града има загуба на време до достигането на работна температура и, съответно, след това разък първоначален захват ( характерно за спортните накладки). Независимо от голямото разнообразие на органични накладки съдържащи метал за писта и за в града, на всички са присъщи тези свойства в различна степен.

От накладките EBC само Yellow Stuff, може да се причислят към спортните полуметални накладки. Red Stuff са нещо средно между спорт и град. И двата типа накладки изискват начално подгряване, за достигане на работен коефициент на триене – първата в по-голяма степен.

Може да наблюдаваме работата на високотемпературните накладки на съревнования. Състезателите предварително подгряват както и гумите, така и накладките. Освен това, техниката на спиране с тези накладки е различна. Състезателите отначало стискат спирачката, загрявайки накладките, след това, с нарастване на коефициента на триене на двойката накладка – диск ги отпускат, за да не намалят скоростта повече от необходимото. За съжаление, производителите не могат да съвместят висок коефициент на триене и широк диапазона на работна за органичните и полуметаллическите накладки. Състезателите, по разбираеми причини, предпочитат устойчивост към температури със съхранение на удовлетворителен коефициент на триене. По-добре е да подгреят накладките, отколкото да ги прегреят и да загубят спирачките.

5.3 Металокерамични (Изпечени/Пресовани накладки). (Sintered)

Възможно е, дългоочакваният компромис между широкият диапазон на работна температураии устойчивият коефициент нам триене е намерен в металокерамичните накладки Sintered.

Тези накладки са дошли в мотоспорта от авиацията. Първоначално са се използвали на военните самолети в двойка със стоманени дискове/барабани. Благодарение на порестата си структура те са ефективни както и в дъжд така и в сухо време. Това е метализирана накладка, с малко съдържание на графит. Накладката малко се различава по технология на производството от накладките, в чийто състав влизат органични смоли. Ключов елемент е медта (Cu).

Медта е във въд на прах. Праха се смесва с други метали (обикновенно окиси на алуминия) и неметали (графит или негов аналог). Получената смес се изпича под налягане и се получава метализирана накладка. Всеки елемент в сместа изпълнява някоя от функциите - абразив, модификатор/създател на триенето и т.н. Такава накладка е много твърда и здрава, с пробег до три пъти повече от органичните накладки! Силна страна е и високата якост, коефициента на триене е в пределите 0.65-0.7, висок температурен диапазон - до 750С, относителна устойчивост на коефициента на триене. Недостатък на накладките са нейните предимства – твърдост и висок коефициент на триене. От високата твърдост накладката не може да се използва на различните чугунени (90% заводските/серийни дискове на мотоциклети произведени до 2003 г.) и дискове от ковко желязо. Високият коефициент на триене води до това, че температурата на старият фабричен диск (не предназначен за метализирани накладки) се повишава с 90С-120С, което потенциално може да доведе до излизане от строя на работната повърхност използвана на пределни температури. Метализираните синтетични накладки, изискват по-голяма износоустойчивост на повърхностите контактуващи с накладка от тази която може да даде сивият чугун. Затова повечето нови спортбайкове, на които са поставени Sintered накладки, са оборудвани със стоманени работни повърхности.
внимание
Две решаващи неща за избора на накладки са коефициента им на триене и температурното им поведение. Колкото по-висок е коефициента на триене толкова по добре спира спирачката. Висок коефициент на триене води до по силно износване на спирачния диск. При използване на накладки с нисък коефициент е много добра дозировката на спирачното усилие. Накладки с висок коефициент се дозират трудно и захапват от веднъж. (подобен е случай и при нормален и спортен съединител)
Накладките имат температурен диапазон в който успяват да работят оптимално. Това значи че когато спирачките не са загряли (температура под характерния температурен диапазаон) не спират добре или когато са прегряли (температура над характерния диапазон) също не спират. Различните накладки имат различни температурни диапазони. Сериините накладки са около 100 до 600 градуса както и 200 до 750 градуса (зависи от автомобила и спирачната му система).

СПИРАЧНИ ДИСКОВЕ

6. Типове спирачни дискове
Най-разпространени са два типа дискове. С плаващ ротор и с твърдо закрепен такъв. Дискове с плаващ ротор. Тези дискове се състоят от две части – ротор - (частта непосредственно триеща се с накладката ) и основа. Първите (от две части) са предложени от Brembo, в които основата се крепи към ротора с помощта на занитване. Те са се наричали "полуплаващи" дискове, защото ротора е занитен към короната. Днес полуплаващите дискове вече са минало, сменени от плаващи дискове, чиято характерна черта е свободно закрепеният ротор към основата чрез специални връзки. Такъв подход позволява на ротора да се "самопозиционира" и да е още по устойчив към въздействието температурите.

Преимущества на плаващият ротора над монолитният:
- устойчивост към температури, свързана с ниска топлопроводимост, (топлината от ротора преминава към основата само през точките на връзката)
- устойчивост на короната към усукване под действието на температурата.
- малка маса. Обикновенно за олекотяване основата се прави от по-леки материали, като алуминий.

Недостатъци:
- висока себестойност
- от предаването на спирачният момента през връзките се губи от първоначалната хватка
- механическо износване на връзките

Предназначение на отворите в ротора.
- вентилация на ротора. Колкото е по-ниска температурата на ротора, толкова по-малко се нагрява накладката и спирачките са по-устойчиви към прегряване и по-бързо накладката се възстановява от прегряване. Ефективната вентилация, като средство за понижение на температурата на спирачната система е основната причина за сложната геометрия на отворите в ротора.
- вентилация на супорта (спирачният апарат) и непосредствено на накладките по време на бездействие - отвеждане на газовете, образувани във фрикционният слой по време на екстремно спиране. Като следствие – намаляване на ефекта на аквапланинг на накладките спрямо ротора
- служат за абразив за накладките. След спиране, накладката се покрива с гланцов слой. Този слой трябва да се отдели. Отворите в ротора изпълняват ролята на абразив, отделяйки гланца.

6.1 Чугунени дискове (от сив чугун)

едни от най-разпространенените ротори. Трудността за подбор на накладки за тези дискове произтича и от разнообразието на сплави, използвани от производителите. Типичните сплави на сивият чугун използвани за производство на дискове са в таблицата:
Здравина Сплав Съдържание на въглерод (%) Съдържание на силиций (%) Якост на опън Твърдост по Бринел
Слаба 2500 3.20-3.50 2.0-2.4 170 170-229
Умерена 2500a мин. 3.40 1.6-2.1 180 180-235
Средна 3000 3.10-3.40 1.9-2.3 198 187-241
Здрава 3500b мин. 3.40 1.3-1.8 217 207-255
Свръхздрава 3500c мин. 3.50 1.3-1.8 230 210-265
Свръхздрава 4000c 3.15-3.40 - 260 217-259



Плътността на сплавите варира от 7.15-7.2 гр/см3, температура на топене от 1150 до 1142С. Максималната, безопасна работна температура на ротори от сив чугун: 800-900С (зависи от качеството на сплавта, наличието на дефекти в метала).

На практика, сплавта за дискове на всеки производител – е негова собственна

Роторите от сив чугун са предназначени за работа с органични или полуметални накладки. Поради това не се препоръчва да се използват на твърди металокерамични накладки Sintered поради много силно износване.

Силните страни са – сивият чугун притежава не само по-висока топлоемкост в сравнение с дисковете от неръждаема стомана но и три пъти по-добра топлопроводимост. Тези качества осигуряват линейност и устойчива работа на високи температури, благодарение на бързото и равномерно разпределение на температурата във всички точки на диска. Един от водещите производители на висококачествени чугунени спирачни дискове е - Beringer.

6.2 Дискове от ковко желязо

По-малко разпространени са дисковете произвеждани от компаниите BrakeTech, Spiegler, EBC (Pro), За съжаление, информация за точният състав на железният ротор EBC Pro няма. Счита се, че технологично валцуваните/изтеглени дискове от ковко желязо, са по-здрави от лятите от сив чугун и притежават сходни термични характеристики. На тези дискове, могат да се използват както и меки органични накладки, така и по-твърдите - полуметалн. Производителите потвърждават, че ковкото желязо поглъща и разсейва топлината по-добре от неръждаемата стомана и сивият чугун, придавайки на спирачките линейност и устойчивост към аквапланинг на спирачките. По думите на състезатели, използващи този тип дискове с метални (Sintered) накладки – дисковете от ковко желязо притежават висока устойчивост и линейна зависимост на коефициента на триене от температурата, но накладките бързо ги износват. Но от гледна точка на спирачната ефективност, използването на комбинация ковко желязо и метална накладка е едно от най добрите решения за момента.

6.3 Дискове от неръждаема стомана

Повечето дискове са произведени от аустенитна неръждаема стомана.

Независимо на ниската топлоемкост на стоманата, нейната безопасна работна температура достига 1200С. Твърдост –на аустенитна стомана по Бринел - 217. Плътност - 7.93 гр/см2

Като правило, именно тези дискове се препоръчват от производителите за накладки Sintered, Само някой чугунени сплави постигат същата износоустойчивост.

Характерна особеност на стоманените дискове е силната начална хватка на студено, след това предвид на свойствата на материала (ниска топлоемкост и топлопроводимост) диска силно се загрява и настъпва “аквапланинг” (използвам познатият термин, всъщност накладките плуват върху газове и разтопената органична материя).

Основните проблеми на стоманените дискове директно зависят от термичните свойства на неръждаемата стомана. Високата температура на работната повърхност, води до “аквапланинг” на накладките на накладките и неравномерно загряване на ротора, което води до образуване на неравности по повърхността и като следствие – появяване на разрушителни вибрации. От гореизложеното следва жизненоважно условие за този тип дискове - ефективно охлаждане на ротора. А доброто охлаждане помага за по-дълго запазване на първоначалният силен спирачен момент, характерен за стоманените ротори. В това направление са и насочени усилията на производителите.

Спирачен диск.-диаметър
Диаметарът на спирачния диск е решаващ за постигнатите резултати при спиране. Когато ъпгреидваме спирачките си монтираме възможно най голям диаметър диск който пасва в съответните джанти на колата.
С увеличаване диаметъра на диска се увеличава и дебелината му. Има специални дискове които са сравнително тънки (за пестене на тегло) но се използват при състезателни коли. По голямата дебелина на диска означава и по дълъг живот на диска както и по-добро температурно разпределяне на топлината по диска.
На пазара се намират дискове от 7,10 до 35,50 мм дебелина , като диаметъра им варира от 256 до 380 мм.
При съзтезания може по регламент да бъдат ограничени размерите на дисковете. При формула 1 максималните разрешени размери на спирачните дискове са 28мм дебелина и 278 мм диаметър на диска. При FIA SR1 диаметъра е ограничен на 380мм а при FIA SR2 на 356мм.
Най-простите спирачни дискове са масивни и целите са отляти като една част (самия диск и тавата за която се закрепват болтовете са едно цяло) Такива най често се ползват при малки мотоциклети (както и в миналото при по слаби автомобили). При по-мощни машини се слагат вентилирани дискове (в самия диск има празно простанство) което позволява по добро охлаждане на диска. При някои вентилирани дискове празните пространства са така направени че да имат турбинна геометрия и по този начин да засмукват свеж въздух от едната страна а от другата да го изкарват (вече загрят от самия диск) при такива дискове е много важна посоката на въртене!

Нарязани дискове.
Има спирачни дискове при които контактната повъркност с накладките е нарязана като са направени 4,8 или повече тангенциялни или радиални канали. Такива канали служат за по добро чистене на накладките, като по този начин се постига по равномерен спирачен процес и по-добро поведение при наличие на вода (шофиране в силен дъжд). Чрез каналите се намалява малко и температурата на накладките. Нарязани дискове имат по дълъг живот от надупчени дискове. При качествени нарязани дискове размерите на каналите обикновено са 1,5мм ширина и 0.8мм дълбочина.

Надупчени дискове.
Надупчените дискове достигат малко по-голяма сила на спиране (предимно в началото на спиране захапват по здраво) както и температурата им е винаги по ниска. Поведението им на мокро е много добра. Масата на дисковете е доста по малка от на останалите, но дупките са причина много лесно такива дискове да се пукат.От значение е дали дупките на дисковете са правени още при отливането на диска (скъпи калявани дискове с много дупки и добро качество) или дупките са пробивани в последствие (за гъзария и отслабване на диска като цяло).

Захващане. Както вече казахме повечето дискове са отляти заедно с тавата за захващане. Спортните дискове обаче най често се състоят от 2 части. Към самият диск посредством болтове се закрепва тавата (тавата към която се захващат болтовете на гумата). Тавичката е направена от алуминий като по този начин се пести тегло както и е възможно коригиране на баланса на диска. Закрепването на тавичката към диска може да бъде направено по два начина. Твърдо или плаващо лагеруване (захващане) . Плаващото захващане се предпочита при дискове ползвани при РАЛИ автомобили защото при тях може да има много боклук около спирачките (пясък камъни и прочие) и диска е малко или много подвижен и може да се напасва на много условия.При плаващо захващане тавата и диска имат съвсем малък аксиален и радиялен луфт. Това позволява по голяма подвижост на диска спрямо дадени условия и се намалява вероятността да се спука.

Материали. Изборът на материалът на дисковете зависи от изборът на накладки. Следните материали се ползват за направата на спирачни дискове
• Метални (GG15, GG15 HC, GG25, GGG60, GGG70),
• Керамични C/SiC (CMC ceramic matrix composite ),
• Керамични CFC . CFRC (carbonfibre reinforced carbon)

Цената на керамични спирачки е около 10 пъти по висока от на нормалните. Предимствата обаче са неоспорими. Керамичните спирачки са 4 пъти по леки и топлонното им разширение е много по малко отколкото на металните.Трябва да се прави разлика обаче между CMC и CFC керамика. CFC се ползва само за състезателни коли защото когато са студени много зле спират. CFC трябва първо да загреят и едва тогава си вършат работата.

СПИРАЧНА ТЕЧНОСТ


Спирачната течност е материалът който пренася енергията (натискът) между педалът (чрез серво усилвател) и самата спирачка на колелата. Допълнителна функция на течноста е да смазва дижещите се части в спирачната система (уплътнения, буталцата на апаратите и т.н) както и да ги пази от корозия. Спирачната течност трябва да има възможно най-нисък вискозитет (дори при температури от минус 40 градуса целзии) за да се гарантира бърза реакция на спирачките (при натискане и отпускане на педала) както и правилна работа на допълнителните системи за сигурност (ESP, EDS и др.) Освен това спирачната течност трябва да има възможно най-висока температура на кипене като така дори при много високи темепратури да не се стига до газообразно състояние на течността. Ако течноста стане газообразна няма да има додатъчно налягане в спирачната система за да се натискат спирачните бутала (все едно не са обезвъздушени спирачките).

Нормална (сериина) спирачна течност.
Широкоразпространената спирачна течност има химическото свойство да разтваря водата (химичеста реакция с нея). Така при постъпване по някакъв начин на вода в системата се предотвратява наличието на водни утайки (ако може така да се изразя) или с други думи обем в който е концентрирана само вода. Тази вода може да се изпари (газообразно състояние) и да направи вече гореописания проблем в спирачките. (газ в системата)

Различните интернационални норми важащи за спирачна течност съдържаща вода (DOT3, DOT4, DOT5.1) гарантират определена температура на която издържа течността без да има вгазяване на част от нея.

КАРБОН

Материали.
Метериалът от който е направен спирачния камък (познат като феродо на накладката) зависи от това какъв спирачен диск ще се ползва. Органични накладки се ползват с метални спирачни дискове (отлят метал). Керамични накладки (карбон) се използват само с керамични дискове.
Карбона има много предимства пред нормалните накладки
- Тегло. Плътността на карбона е едва 1/5 от плътността на стоманата или желязото. Това води до редуциране на тегло (особено при керамични дискове с голям диаметър)

- Топлопроводимост. Карбона има много по добра топлопроводимост.

- Температурно поведение. Карбона е много по стабилен и устойчив на високи температури. Качествата му си остава същите дори при високи температури. Това води до много по слаб Фадинг при спиране както и по голяма повтаряемост на екстремни спирания.Недостатък на керамичните спирчки е единствено цената. Един комплект Карбон дискове плюс карбон спирачки струва около 10 пъти повече от „добри“ метални спирачки с органични наkладки.


*Информациата е koпирана и е била обект на обсъждане на колегите от Skoda форум!![color=#FF0000][color=#FF0000][/color][/color]

[bmw_n00b Профил]

В случай, че намерението ти е да споделиш ценна информация, на която си попаднал случайно, е редно да цитираш източника, за да уважиш труда на човека, който го е написал.

[animall Профил]

В случай, че намерението ти е да споделиш ценна информация, на която си попаднал случайно, е редно да цитираш източника, за да уважиш труда на човека, който го е написал.

Напълно съгласен... такива копи пеист никои не ги харесва

[ivoo Профил Уеб-сайт]

А така нямаше ли да е по-лесно колега ? http://www.skodaclub-bg.org/forum/viewt ... 7e480465dc

[Nikolay86 Профил]

Иначе интересно и полезно инфо,но редно е да се спомене източника