Той - Край

[BuLdwAiZeR Профил]

Браво колега....кефиш ме

[driver69 Профил]

Мдаа, беше станало шест часа сутринта. Много рано за ставане, но Иван не можеше да стой в леглото. Нели тихо спеше до него. Колко красива беше. За момент се вгледа в нея. Тя беше толкова умна, работеше в болницата за да има пари за следването. Какво беше видяла в него? Може би той и беше дал точно това, което й трябваше в момента - закрила. И когато се почувстваше силна, щеше да го остави. Тези мисли не му харесаха, затова помисли за друго.
От трън та на глог. Сети се за убития "наркобос". Кой искаше да разчисти терена? Защо след като в София, и във Варна. Тотална смяна на "властта" ли се предвиждаше? Кой стоеше зад атетатите, явно беше професионалист, защото пипаше внимателно. Полицията нищо не беше намерила. Или може би така им беше поръчано срещу определена сума пари. Странна работа - до преди няма и седмица, по нищо не би разбрал, че някой иска да седне на стола му, а сега какво ставаше. Трябваше да покаже, че няма да даде пазара без няколко глави. Щеше да разбере кой е убил Горския, и да стигне до шефовете му. Реши още сега да отиде във Варна.
Написа криво-ляво бележка на красивото си момиче, тихо излезе от стаята и каза на охраната къде отива. Искаше да отиде сам, пък и нямаше да се забелязва толкова. Излезе от болницата и се запъти към колата. Отвори вратата, даде контакт и завъртя. Дванадесет цилидъра заработиха уникално тихо за обема си. Запали фаровете, пусна климатроника на топло и тръгна. След пет минути каране със 120, понеже нямаше движение в града, Иван стигна до табелата, където надписа Бургас беше зачертан с червена линия. Излезе на пътя Бургас-Варна. Не настъпваше много, караше средно със 120-130, и тук-таме срещаше по някой тир. Пътуването беше спокойно, след време стигна и до злополучният завой, на който задницата беше поднесла. Дори не намали - не искаше да си спомня за случката пък и имаше цел на пътуването. След 15 минути стигна до Варна. Големият град тъкмо се събуждаше. По улиците щъкаха автомобили със сънени и силно раздразнителни собственици, който не пропускаха възможност да свирнат и да напсуват някого. Иван стигна до едно място, където бяха повечето дилъри в големия град.
Отиде до един, който изглеждаше като по-главен от другите и го попита:
- Какво знаеш за убийството на Горския?
- Че е намерил каквото си търсеше. Мислеше си, че е недосегам.
- Кой го уби?
- Информацията е пари, ако не мислиш да ми подадеш нещо зелено с надпис 100 на него, изчезвай.
Иван го послуша, влезе в колата, отвори багажника и извади АК-47. За обикновените хора - Калашников. Опря го в носа на дилъра, и му каза да се качи в колата. Качиха се, потеглиха, като Иван беше сменил голямото оръжие с компактен Глок. Стигаше му за стрелба от упор.
- Беше започнал да ми разказваш кой уби Горския и защо.
- Не знам, знам само какво се говори.
- И какво се говори, ако не е тайна?
- Казват, че го е убил някакъв Жоро. Бил приятел на шефа на Горския. Не го вярвам, защото Горския нямаше шеф. Това знам.
Явно момчето си нямаше идея кой стой до него. Иван спря колата и му каза да изчезва, онзи побърза да изпълни заповедта и излезе от колата като бит... келеш. Иван не можеше да повярва на казаното. Каза си, че е просто слух. Не можеше верният му приятел Жоро да му готви "преврат". Те се познаваха от толкова време, а и нямаше причина да иска да се намесва при наркотиците. Той беше честен.
Иван погледна часовника. Показваше 12 без 15. Обърна колата, видя жалната жълта лампичка, оповестяваща свършването на горивото в резевоара и респективно на петрола в САЩ. Той мина през ОМВ и зареди догоре. След час и малко вече беше пред болницата. Паркира и се качи в стаята си. Там го чакаха охранителите му за обяд. Обядваха, след това дойде Нели и му даде хапчета за рамото. Иван ги изпи, целуна я и след като тя излезе си пусна телевизия. Основна тема на новините беше убийството на Горския. Спре телевизора и се замисли. Дежурната тема "Кой? Защо?" Така мисли до вечеря и след вечеря. Към осем докторът мина и му каза, че утре излиза, "да си стяга багажа". Той се засмя и се зачете в някакво автомобилно списаните. Към 12 вечерта го прочете и заспа. Нели беше двойна смяна и отиде при него в 2 и 30. Целуна го и легна до него. Той я прегърна и продължи съня си. Беше прекалено уморен за каквото и да било. Тя също.

To be continued...

[DanielzZz Профил]

ОК,страхотна история,но моля,пиши повече,мразя да чакам цял ден за иначе хубавата история.

[Радо69 Профил]

Чакам продължението...

[bored Профил]

Все така интересно, влизам в този раздел и търся първо немаркирана тема с име - Той !

[boywalking Профил]

Много добро, макар че края малко не ми допадна, малко банален.

ШШШШттт.... трай там !!!

[boywalking Профил]

брао брао брао брао... не бях влизал 2 дена и гледай - няколко серийки

[Kroki]

Нечовешко добър си В същия дух само

[driver69 Профил]

Алармата на телефона му го събуди в ранните часове на деня, или иначе казано - в осем и половина. Той се прозя, целуна Нели и стана. Отиде до бодигардовете си и поръча на Пешо да му донесе кафе. Върна се в стаята, изми си зъбите и започна лека-полека да прибира нещата си в два големи сака. Да - днес беше денят на неговото изписване. И наистина - болката в рамото беше пренебрежимо малка - като от стара рана. След няколко дни щеше да изчезне. Пешо се върна с кафето, подаде го на шефа си и излезе отвън. Иван отпи от горчивата напитка, която толкова обичаше. Беше много подсладено, винаги пиеше кафето си така. Вкъщи му слагаше по една голяма лъжица мед. Може би това можеше да се приеме за здравословно.
След половин час всичко беше натъпкано в саковете, каза на момичето си, че е изписан от болницата.
- Защо да не дойда с теб, какъв е проблема.
- Аз не съм за теб, мила. Ти имаш бъдеще, а аз - моето бъдеще е някой "с два пистолета във всяка ръка" да ме поздрави с едрокалибрен куршум. Не искам ти да пострадаш заради мен - завърши, започни да практикуваш и тогава ще оцениш това, което ти казвам сега.
- Искам да живеем заедно, да направим толкова много неща. Дом, деца, кариера... - Нели щеше да се разплаче всеки момент.
Иван седна на леглото до нея, прегърна я и я целуна нежно по челото. Поне това можеше да направи - можеше да я утеши, макар и малко.
- Недей да плачеш заради мен - не го заслужавам. Аз също искам да живея с теб, аз също искам дом и приятни старини, но мисля че съм реалист. Хората като мен нямат бъдеще. Жените им, остават белязани млади, ако не загинат при атентата срещу мъжа им. Не искам това да се случи и с теб - не заслужаваш такава съдба.
- Обичам те!
- И аз теб, мила, но трябва да се разделим.
Иван беше искрен. Не беше се влюбвал до сега - понеже обичаше нея повече от себе си, искаше да я запази. Не искаше да вижда жестокостите, които виждаше той. Приятелят и я беше бил. Това и стигаше. Не беше заслужила такова отношение.
- Виж - продължи той - когато искаш можеш да идваш при мен - винаги ще има място за теб. Да говорим, да излезем да се разходим. Винаги. - на едно листче написа адреса си и й го подаде.
- Ще го няправя - каза тя и се усмихна. Каква красива усмивка. Невинна.
- А сега аз ще тръгвам. Благодаря ти, че беше до мен. Няма как да ти се отплатя. Каза, че работиш тук, за да се издържаш, нали?
- Да, така е. Не искам да съм в тежест на родителите си.
- Знам какво искат клиентите на частните клиники. Вече няма нужда да си им прислужница.
Иван и подаде дебел плик. Прегърна я, каза и колко я обича, взе си саковете и тръгна. Вече бяха в колата, когато запъхтяна излезе Нели и му каза: "Благодаря." Той се усмихна и потегли. Чудеше се накъде да отиде. Реши първо да спре някъде да хапнат. Спреха в някаква закусвалня, където приготвяха всевъзможни скусотии. Нахраниха се и тръгнаха към София. Щяха да минат през Варна и от там към столицата. Непрестанно в мислите на Иван беше Нели. Толкова красива. Поне знаеше, че вече няма да слугува на богати чичковци. Беше и дал 50 000лв. Беше и написал и адрес, и телефон. Сигурно първо щеше да му се обади, защото адресът беше софийски.
В 4 следобед, синьо-бялата перка на капака влезе в големия, шумен град. След нея и цялото купе, логично влезе в столицата. Нелогичното беше, че Иван се буташе, намираше всевъзможни пролуки, а нямаше къде да ходи. Искаше да види какво е останало от офиса. Имаше чувството, че някой го лъже. Жоро му беше казал, че е някой си Дългия, а после - че бутилките с газ са виновни. А сега и това, което научи от дилъра във морската столица съвсем го объркваше. Поне едно беше ясно - беше го научил в дома - можеш да разчиташ само на себе си и на никой друг. Видя бившия си офис, с който представяше легална дейност, или поне това, което беше останало от него. Щеше да се премести на друго място. След като отиде да говори с пожарникарите, направили огледа и констатирали причината, те му казаха:
- Толкова качествени бутилки с газ е малко вероятно да гръмнат. Имал сте кофти късмет. Съжалявам.
Той си тръгна от пожарната и отиде в един известен ресторант, за да вечеря. Беше станало осем и половина. Хапна някакво месо, чието име след една ракия сигурно нямаше да може да каже, и си тръгна. Отиде си вкъщи, обади се на една своя "приятелка", взимаща по 500 евро на час и зачака. Поне на нейната компания можеше да се наслади. Това никой не можеше да му отнеме...

to be continued...

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Мутри, наркотици, к**ва ...

Това му трябва на българина, зрелища ...

[E21SHARK Профил]

Давай следващата част.Време е за

[boywalking Профил]

култ брат !!! брао

[boywalking Профил]

х'епизод след епизод.... днеска е убав ден май френд... радваш яко... заебавам си работата в офиса да чета историята!!!
Пламене - ти не викай браво... чакаме и тебе да продължиш !!!

[DanielzZz Профил]

и


Страхотна,ама пак кратка.

[Kregec Профил]

Колега едно голямо БРАВО имаш от мен. Точно това трябваше да се напише от много ама много отдавна. Просто със другите сърце разбирателни истории беше почнало да ми писва. А твоята е супер има много интрига и ако не я прецакаш според мен ще бъде доста дълга. Под прецакаш имам предвид да е претупаш не го прави!!! Продължавай в същия дух следя историята с голям интерес! Успех