За капка адреналин да си дадем душата на дявола(продължение)

[KUMHO Профил]

Героите и случката са измислени!

Сядам ,намествам се и протягам краката си докато опрат в педалите. Хлопва се вратата и до мен и застава някой .Обръщаш се и очите ми се предварят. Светлината е силна....боже тя сияе. Осъзнавам се. Бъркам в джоба си и вадя ключовете. Нужна ми е само черната кутийка с кръгла емблема . Отделям я и я поставям на определеното за нея място. Поглеждам отново създанието до мен. Казвам му колко много го обичам. Усмихвам се.
...докосвам кожата, катранено черна и мека като гарваново перо. Изведнъж се появяват и звездите, малки оранжево-червени изгряват на хоризонта. Казвам си –Сега е момента и посягам към първата звезда хванала окото ми (start/stop). Минават няколко стотни от секундата и той се чу...гласът който издаваше бе несравним, страшен и побиваш тръпки... нещо злобно и силно.
...усмивките на два ни направиха настоящето върховно. Жадуваното изживяване дойде. След години чакане и надежди. За първи път един до друг, поверили живота си на една машина.
... физиката надделява. Кожата започва да ме обгръща, а стрелката...оооо стрелката..тя вече подминаваше 160км/ч...резки движения наляво -надясно изяждаха всяка кривина по гладката настилка. Противниците ставаха все по големи, но аз не се отказвам. А тя стоеше до мен, тя ми даваше сили да продължа, тя бе поверила живота си в моите ръце...
....дървета, храсти. Всичко минаваше като забързан кадър..четирите черни кръгове ми даваха устойчивост и сигурност. Аз я погледнах отново, но тя вече не сияеше, нямаше я и усмивката.
Звукът от небрежното триене на гумите с гладкият асфалт ме пренасяше на седмото небе .Тя започна да се страхува. Казва ми да спра, да намаля. Започва да се моли на глас. Искаше да промени времето...а аз..аз исках да е на моето...тя заплака, страхът надделя, сигорноста изчезна. Аз я успокоих и с гадната си усмивчица продължих да натискам с десния си крак, без да мисля за абсолютно нищо освен за изживяването....отразяващата се луна в малкото „море” образувано от плачещите листа стоящо пред мен на настилката ме предизвиква и аз се нахвърлих. Бях сигурен че нямаше да ме предаде... Навсякаде стана вода, пушек от нагрелите железа. Всяка една животинка в гората се разпръсна все едно бомба беше паднала.
...отварям очи. Къде съм? Какво стана? Не можех да помръдна. Всичко ме боли. Костите ми пукаха. Обръщам се към нея. Тя е заспала. Русата и коса обляна с кръв ме стресна. С всички сили се протягам, докосвам я и шептя името и. Започнах да крещя - събуди се...събуди се..моля те..
За момент и чувам гласа , чувам го, но в съзнанието си. Тя ме предупреди .Т я ми повери живота си. Тя каза че ме обича. Сълзите се стекоха от единствените живи очи, моите. Проумявам грешката си. Проклинаш се. Светът ми се обърна срещу мен .Но аз съм жив, наказан съм да живея и да страдам...а тя да ми говори все едно и също, всеки ден...сприии..сприии..

П.С. Спомените от големите трагедии са малко. Спомнят се само определени моменти.

Дарик радио

„Младо момиче е загинало късно вечер при катастрофа на прохода от главен път Бургас - Варна. След направената експертиза от медицинските лица се оказва ,че момичето е било бременна във втория месец. По предварителният разговор с шофьора се разбира че той не е знаел за това. Те са пътували в лек автомобил "БМВ Х6" с варненска регистрация, съобщиха очевидци, предаде Дарик радио. Инцидентът е станал поради не съобразена скорост. По информация на шофьори движението в района е било затруднено, пътят е бил мокър и хлъзгав .До мястото на катастрофата е имало голяма локва ,която се предполага ,че е допринесла за загубване на управлението на автомобила.”

В момента (три месеца след инцидента) „шофьора” се намира в шок и посещава психиатър, който от своя страна не гарантира подобрение на състоянието му.

Да нараниш човека който обичаш, за който би дал всичко на света...преглъща се трудно. Да го убиеш...болката остава за винаги.
.................................
Не бъдете толкова сигурни в автомобила си ,ако ще да е най-скъпият и сигурен...
Поставете за 1 мин. на мястото на героя, и си задайте някои въпроси...

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Нямам какво да кажа ...


П.С. Страхотно написано ...

[Garribaldi Профил]

Мисля, че е добре профилактично да се пускат такива теми.... Когато човек прочете нещо такова.... се сеща и за момент може би спира да прави глупости... след това забравя... И продължава ....

[TsvetanVR]

По-гадно нещо от т'ва при инцидент да загубиш любим човек (особено ако е причинен от теб) май няма...май единствено да останеш парализиран...

А т'ва с локвите по нашите пътища наистина е страшно...едни приятели едва не загинаха заради локва на магистралата преди години...добре че имало спряла кола освен мантинелата да ги спре да не паднат стотици метри надолу...човека му се била скапала колата нещо, тъкмо пратил жената и децата да се прибират с приятел, отишъл да пикае на десетина метра, наще на излизане от завоя централно през локвата и в колата...ужас,ужас...ми ако я нямаше колата...или ако се бяха натресли в нея и избили цялото семейство...

[rottweiler]

Много силен разказ.

пс: надявам се да е разказ, а не история.

[xpl0d Профил]

Героите и случката са измислени!

To си пише, ма кой да чете.

[Xscape Профил]

Добре написано

[EcLipSeR Профил]

Това доста ме трогна винаги съм се съобразявал с мнението на приятелката ми при шофиране ,но след този разказ ще е още повече...

[Christoff Профил]

Това е един от най-добре написаните разкази в последно време в секцията.

[BMWgiunter Профил]

Евала ,това е един чудесен разказ от който мнозина могат да си извлекат поуки и да бъдат по-внимателни на пътя,а не както обичайните разкази в този подфорум като например "Кънчо и Пена 12 част" ! Евала

[KUMHO Профил]

Е все пак има мн интересни истории от сорта "Кънчо и Пена 12 част",а и както каза колегата Andronoff в една друга тема,трябва да има и по весели и интересни теми,че нещо тъжните станаха доста...

[M2PR Профил]

По повод на историята -

По повод на този цитат

Е все пак има мн интересни истории от сорта "Кънчо и Пена 12 част"

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

По повод на историята -

По повод на този цитат

Е все пак има мн интересни истории от сорта "Кънчо и Пена 12 част"

Шо се гъбаркате с изконни бг имена бре

[KUMHO Профил]

....ето,минаха вече две години.Той вървеше към лекаря и главата му се пръскаше.Не мислеше за нещо определено,просто всичко се въртеше.Хапчетата с които се тъпчеше всеки ден го правеха пълен бетон.
След последната си консултация с лекаря,който от своя страна му промиваше мозъка с всякакви химии и силни думи,той вече бе готов.Трябваше да стъпи на краката си и да започне новият си живот. Човека с бялата манта го погледан и му каза – От днес вече си сам,мен няма да ме има вече да ти помагам.Намери си някоя лесна работа,и мисли само позитивно.
В началото на лечението си ,той е бил като „дете”,две години са били нужни за да се настрои малко от малко за живот.Но те му спасиха живота,и не само когато искаше да посегни над живота си многократно,но и когато духът ми бе слаб,предал се.
След като излезе пак на улицата той се спря,огледа се и незнаеше по кой път да хване.След пет минутно стоене на жаркото слънце,той пое на изток.Отиде в красивият парк с многобройни бели плочи със скамейки до тях.Падна точно пред една от тях,заби коленете си в зелената трева и заплака.Сълзите му попиваха веднага между стръкчетата трева.
Черната дупка отново се отвори и го засмука.Отнесе го отново там,там в гората,на кожената седалка,протегнал ръка....Психически не издържа и припадна,свляка се точно до нея.Името и исписано със златни пукви бе до главата му.
....витаейки из съня си,той я видя.Тя стоеше пред него,също толкова красива,както последно я остави.Бе със същите дрехи,русата коса и усмивката която никога не слизаше от лицето й.Тя го погледан в очите и проговори.Каза му да не се претиснява за нея,че тя е добре,и го чака,но всичко трябва ше да стане както трябва,а не както той изкаше.Каза му да не се предава,да започне всичко на ново,да си намери нова жена,работа и да знае че те винаги ще са до него и ще му помагат...-Но,....коисте вие,аз искам само ти да си до мен,не искам други хора да ми помагат....Тя се усмихна,отместисе,а зад нея се показа и то.Вече проходило,гледащо очудено към баща си.Той се разплака,преклекна и разтвори ръце,мъникат започна да прави опити да отиде,с две три залитания стигна.Той го прегърна силно.....и всичко свърши.
Отваряйки очи,той не знаеше къде е.Лежеше на някакво легло ,а покрай него хвърчаха десетки хора.Погледна на дясно и видя апаратите за поддържане на живота.Разбра че е в болницата.
Сети се за това което преживя,за нея и за него.Имаше нужда точно от това.Почувства се излекуван.Душата му вече беше чиста.Спря да се стархува от смърта,все пак те го чакаха,и това беше неговият билет за там.
Необходими му бяха няколко дни да се възстанови .Първото нещо което искаше да направи е да бъде полезен на хората.Записа се в като доброволец в УНИЦЕФ и замина за Африка,където се грижеха за гладуващите деца.Животът му се промени изцяло.Вече беше щастлив,усмихваше е,имаше приятели,колеги.Децата изпълваха сърцето му.Вече бе друг човек,нямаше я алчността,нямаше го егоизмът....Изкара три години там преди да се пребере отново.Бе видял всичко.Бе полезен на хотара,и това му даваше допълнотелни сили за живот.Единственото нещо което не можеше да направи е да сподели живота си с друга жена.Нямаше как да приеме друга,да замени неговото момиче....но все пак трябваше да направи нещо.
....................................................................
Отново в България:
Стояха на верандата,а зад тях стоеше малка бяла къща,стил Америка....зелена поляна,и красиви балкани навсякаде.Имаше и две понита.Бяло и черно.За него едно и за нея едно.
Той я погледна и я попита -Харесва ли ти тук,балкана,животните,България…Тънкото и гласче се чу...Каза нещо несвързано...Той се осмихна.Вдигна я и я сложи на раменете си.Черните и ръчички се разтвориха и двамата полетяха към новият си живот.

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Браво !

И краят е страхотен !