Най-силното ви преживяване

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

...дори и да се возите напомняйте на шофера че вози хора!!!

Много правилно !

[Blond_G Профил]

Шофьор съм София център полудявам от сърце интересни работи дал господ в дадения случай карах стар голф 2. Аз съм 2 кола за ляв завой на тунела люлин кр.поляна дистанция случайно голяма едно новичко фиятче уно тръгва назад натискам клаксон той нищо аз пак той нищо на 4тия път той ми е на фаровете аз лежа на на клаксона момчето дига ръце тип к,во искаш!!! Леле призля ми изскочих да му кажа 2 думи, а той смутено аз ли го направих ? Монолога ми започна с звуча ли ти като човек, който те е подпрял бе .... ако ти бия първа ще те изкарам на тр. линия дотук беше кОлтурната част никой не би искал да чува останалото

Имам си и такава за сърцето в шортите : в случая съм с рено клио 1.2 возя 2ма познати към центъра от входа на Ц.Гробища ще правя ляв завой на светофара на жълто или по вероятно 4ервено ...на 4ервено един тир прелита!!! само натиснах газта минах нямах време да мисля , ако ме нямаше... първите 2 коли не съм сигурна колко щеше да ги носи тира

[kagebista Профил]

първата тройка

[ТУРБО]

Срупи ми се задния мост на Реното-със 160км/ч.,и задна-дясна гума застана перпендиколярно на колата!
Слава-богу само си се въртях по пътя,но изртръпнах целия!

[iliev.service Профил]

Здравейте колеги,аз съм нов във форума и реших това да е първият ми пост.Значи годината е ’96 (по точно 21.09.1996 някъде към 10-10:30 вечерта) и аз като повечето на моята възраст (тогава 18 годишен) безрасъден шофьор си „ръчкам” колата с 100-120 км/ч на „широкия” булевард „Ломско шосе” в Надежда,разбира се без „надянат” предпазен колан (то тогава не беше и задължително-в смисъл,че не глобяваха за това).Бързах за рожден ден на майка ми.Времето беше лошо и току що беше започнал да вали дъжд (сещате се колко хлъзгави стават чистите софийски улици).Подминавайки светофара при бившите „Хали-Надежда” (сега магазин 345) забелязах „скорострелното” придвижване на „колега” от една от страничните улички-в смисъл такъв,че въпросния индивид навлезе на главна улица с мръсна газ,дърпайки (предполагам) ръчна спирачка използвана върху износени задни гуми.Ако бях продължил движението си в първоначално зададената от мен посока,отчитайки скороста си на движение резултата щеше да е удар в колоната между двете леви врати на индивида,респективно 100% смъртен случай от негова страна (а като се замисля-май и от моя).Решението беше единствено и елементарно:разко навиване на волана в дясно с инстинктивно леко натискане на среден педал.Резултат:30-ина метра шофиране върху тротоара (със спукани гуми и силно изкривени стоманени джанти в следствие на взаимодействието им с бордюра) с крайна дестинация-стълб на „Електроразпределение-Столично”.При достигане на крайната дестинация колата (в следствие на скоростта с която се движех)се повдигна на предни гуми до ниво,в което можех през предното съкло на различа дребните драскотини по зелената боя на сълба (трябва да го опитате голям кеф е-имаш чувството,че спираш мотор чрез натискане на предна спирачка).При взаимодействието със стълба и разкото спиране на колата усещането в купето е следното: първоначално симулация на безтегловност последвано от точно пресъздаване на движението на свободния електрон (може би така се чувства коя да е топка ударена при игра на карамбол).Учудващото при цялата тази ситуация е,че успях да се оттърва само със следните „дребни” наранявания: навехнат крак,навехната ръка,болки при вдишване,леко сцепена глава (всички до тук описвани травми благодарение на изпочупване на предно панорамно,две предни странични стъкла откъртен навън шибидак и изкривен във форма на осмица волан) плюс силно натрошени костици на носа (в следствие на взаимодействието на носа ми със волана).След като колата окончателно спря (т.е. застана пак на четири гуми) излязох от колата (бях си в съзнание) и първата ми работа беше да заключа предната врата и да пусна алармата на колата (или това което беше останало от нея).Докато извършвах тази проста операция към мен се приближи семейство с малко дете за да ми помогнат (останаха много очудени от това,че съм в съзнание).Оказа се,че секунди преди катастрофата те са пресекли улицата тръгвайки от същия този стълб.Не ми се мисли какво щеше да стане ако всичко това се беше случило секунди по-рано.Щях да убия тричленно семейство заради простотия (моята-заради безрасъдното ми шофиране,и тази на индивида,заради който стана всичко).Няма смисъл да ви казвам,че основния виновник за катастрофата избяга.Всъщност мъжа,който ми помогна остана като свидетел на катастрофата и даде показания пред полицията.Разбира се отнесох си акта (за превишена скорост) и платих на „енергото” 400 000 лева(стари пари)за нанесени вреди (бях прекъснал електрозахранването по булеварда,защото при удара изкривих стълба и скъсах жицата).Стълба и до сега си е крив.От тогава майка ми вече не празнува рожден ден,а се прави курбан за здраве и аз съм повече от внимателен шофьор.

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Важното е че си жив и здрав и няма др. пострадали.

[павката Профил]

...първия път когато бях с жена!

човече дай подробности че и аз мисля скоро да опитам

оффф и аз съм на тази опашка

[t060 Профил ICQ]

...първия път когато бях с жена!

човече дай подробности че и аз мисля скоро да опитам

оффф и аз съм на тази опашка

Ти от миналата година те чакам, да се напием и да кажеш онова интересно стори с Жана, та покажи с личен пример.

[EBEEMVACIA Профил Уеб-сайт]

И аз имам една историйка,която ме отказа от това да карам пиян.
Една петилетка изкарах в щатите или по точно в Чикаго.Имаше доста бг заведения.Бях на Авангард(бившето Мариос).Излизам си аз от бара доста пиян и се провиквам на един познат(170 см 130 кг)
-Еи дебел дай да карам бре-и пича унижен ко' да прай и ми дава.Тръгвам по Харлем към магистралата,десен завой да се кача по рампата.Самата рампа е доста дълга(нямам спомен точно).По разказа на момчето(след няколко дни) преди да стъпя на магистралата съм карал с около 150км/ч.По самата магистрала съм настапвал яко и то доста стрелката минала над 200 км/ч(130 м/ч).Споменавам улиците за тези който са били там,да добият представа къде точно се случи това,а колата е Нисан 350z кабрио(280 к.с.) и аз бях без колан.На другият ден бях толкова уплашен,че дори не исках да се сещам.Не исках и да карам.И затова вече никога не карам пиян.
НИКОГА АМА НИКОГА НЕ КАРАЙТЕ ПИЯНИ

В Сан Салвадор пияните шофьори могат да бъдат наказани с разстрел.

[barty]

Мойто преживяване е от мойте моряшки години:
Работех на пътнически кораб, казва се М/С Адриана и е малък кораб, макс 280 пасажера.
Случката става на Нова година 2001 - 2002г, в Малта сме, купона върви до към 6.00ч сутринта когато капитана решава да тръгнем за Гърция. Всъщност курса беше Ница, Италия, Малта, Гърция, Кипър, Египет, Индийски океан.... Въпреки многократните предупреждения на малтийските власти капитана тръгна към Гърция.

Късният следобяд на 01.01.02 ни връхлетя жестока буря, вълнение около 12 бала / това е адски много /, кораба се клатеше ужасно много , пасажерите се бяха изпокрили по каютите, екипажа разбираше че този път положението е много сериозно и честно казано много от нас бяха сериозно уплашени....
Този ад продължи 3 дни , пристигнахме в Пирея смазани от страх, изповръщали всичко от стомасите си...
Половината пасажери си заминаха веднага, другата половина си заминаха от Родос на следващият ден...

Дадох си сметка че живота ми не се вписва с корабния, въпреки че това беше третият ми контракт там....

[uCnaHeTcA]

Най-силното ми преживяване с кола, беше първото ми неволно зансяне.

Спускане по доста стръмна улица, в края на която има светофар.Свети си едно хубаво зелено, баш като за мене, и съм с малко по-вискока скорост за да хвана, но съобразена със следващите два завоя, от които идва и проблема.
Завоите са - _|
...................... |
И аз се спусках от долната страна на това кръстовище.Та изведнъж двама идиоти, решиха, че няма да чакат светофара и тръгнаха да пресичат на червено, а аз хвърча отгоре...едвам спрях, псувайки и сочейки им червения цвят на пешеходния светофар, ама както и да е, гледаха ме тъпо и по физиономиите им се четеше "абе тоя к'во се пени толкова, май е спал на отворено тая вечер".
При което бях бесен...и едвам изчаквайки отново да светне зелено и газз до дупка...
Та на първото завиване не поднесе, ама на второто вече бях с вратите в завоя и тогава всичко изведнъж започна да се движи кадър по кадър...навивам аз геврека в крайно дясно, при което си мисля "ибааа как го нави толкоз бързо бее...ако имаше състезание за най-бързо навиване на геврек, си не първи, ми световен шампион", последвано от "хмм копеле, сега, к'во разправяше бащата ?!? тука тряяше да натисна спирачка, или да пусна газта, или и двете ?!?! къде съм блял, като ми ги казваше тия работи и аз кимах одобрително и повтарях - мда, да, мн ясно, това всеки го знае".В крайна сметка, последва камшик...а аз тъкмо ухилен до уши, че колата се изправила, тя тръгна в другата посока....айде пак световното с гевреците, при което гледам напред, летя към един паркиран меган коч."Е заеби д'ге е те сега я напраЙх на пастет.И после, к'во ще кажа на бащата "? - "Ало, тате, ами аз такова....нали разбираш, май се блъснах".
Изправих пак колата, ама нъцки - втори камшик - "Е пак ли бе, стига, гледах го тоя филм вече, неща пак, искам да се движа напред, не на страни, разбираш ли ме, напред !!! ", карайки се незнайно на кой ?!?И явно тогава съм решил да пусна газта, колата се изправи, филма излезе от slow motion-a и след 10 метра отбих и спрях.Оказа се че съм бил на 2-ра предавка ?!?(Кога ли пък съм мушнал и втора), а левия ми крак така трепереше, че направо подксачаше...явно през цялото време съм държал на полу-съединител и от там е започнало цялото приключение.
Та всичкото действие се е развило за не повече от секунда-две, но аз имах доста време за тъпи коментари(мисли) и да премисля какво ще се случи след като се паркирам в колата, как повече кола и книжка няма да видя( а и двете ги имах от едва няколко седмици), как всички ще ме подиграват, как най-голямата ми мечта се изпарява...

Все едно чета моята история , която ще напиша сега Както каза един колега, няколко мнения назад ... "Не си вярвайте много,много по улиците" Случката е следната... Ранната пролет тази година (там някаде...не помня точно кога беше), беше студено и леко проръмяваше... Бях в баща ми и решавам , че трябва да се прибера, да затворя прозорците, да не навали всичко вътре, че се беше позаоблачило... Карам си аз и следва нещо като "S"- образен завой... (Паметника на Альоша , за тези от Русе...) и решавам, че както винаги накрая на еС-а ще му подам обичайната газчица , та да излезе с дупето напред в завоя... (Обикновено преди тази случка, всеки път, когато минех от там , си го правех) , но този път не съобразих леко мократа, хлъзгава настилка и поизносените ми вече задни гуми... и точно този завой се пада малко хлъзгав... Резултата беше.. преди завоя ляв волан, газ почти до долу и вече съм усмихнат, вървящ буквално "на врати" в завоя... НО в следващия момент усещам как колата приближава бордюра отстрани с предницата от там въртя обратен, следва камшик в другата посока, но по същия начин, другия бордюр пред мен, но още по-зле голямо, дебело дърво идва на пътя на предната ми броня...е в тоя момент се препотих амнайсет хиляди пъти, минаха ми какви ли не мисли през главата... какво ще стане сега (скоростта не бе 20-30, но не бе и много висока) , какво ли ще е чувството сега при срещата с дървото, как ще оправя колата, дъртия пак ще има да мърмори като свекърва, за дето съм правил изпълнения с колата, баща ми ще ме мърмори и той, майка ми и тя...приятелите ще ми се смеят, за дето не съм можал да взема завоя, а съм го оттървал... всичко това в рамките на част от секундата... и вече навил обратен отново, стискам здраво волана, чакайки удара с дървото... НО... точно в последния момент... когато според моя преценка бях вече лизнал дървото, колата прави пореден камшик, но по-лек, след него още един слаб и тръгна направо... следва от моя страна и голяма въздишка... поглед в задното огледало... няколко коли зад мен... какво ли са си мислили, незнам... Е честно ви казвам, такова треперене на краката, никога не съм изпитвал... След 5мин спрях пред нас, отдъхнах си и пак си помислих какво можеше да стане в онзи момент... при което слизам от колата и се сещам, че по моя преценка лизнах дървото с предната броня, гледам.. освен прах, нищо друго няма... И от това си отдъхнах... За това, дами и господа, не си вярвайте много по улиците, че стават неща, които не очаквате... А и още нещо...карайте с хубави гуми, особено предни

[zigo Профил]

Беше миналата (2008ма) 13 Юли маи беше . Звани ми 1 приятелче сутринта и вика аиде да се повозиме малко. От моя страна следва вапроса със какво И тои вика с на дъртия жигулата ( а нямаше такава кола на 50000км кожен салон просто перфекна като изключим съединителя които като се натиснеше после си оставаше залепен за пода ). Возим се нии и малко преди да се прибираме 50 метра от моята къща излезнахме на 1 улица (паваж) и тоз моя авер караше леко със 20-30 и връща от 3та на 2ра при което съединителя остава залепен за пода и тои в този момент подаде гас и като занесе и тоя а на лево а на десно и и урарихме 1 Вектра от там вектрата забива 1 Браво във стълб . Вектрата се водеше тотал щета а на жигата само ламарините и стаклото което разбих с ръка при удара . И накрая само да подчертая че и 2мата нямахме книжки тои на 17 аз бях на 15 и моя човек се отърва само с плащане на щетите на Бравото заден ляв калник и стоп . А за вектрата мисля че казах вече ТОТАЛ!!

[EBEEMVACIA Профил Уеб-сайт]

НЯКОЙ ДА СА ГО УЧИЛИ НА КУРСОВЕТЕ ДА ИЗПРЕВАРВА

НЕ НАЛИ

ПЪРВИЯ МИ КРАШ БЕШЕ И ПЪРВОТО ми каране след книжката-на завой докато изпреварвам уазка и я сбутах вдясно от тогава не седам зад волн често супер нерви и ужас е шофирлъка

[Dimo Профил Уеб-сайтICQ]

НЯКОЙ ДА СА ГО УЧИЛИ НА КУРСОВЕТЕ ДА ИЗПРЕВАРВА
:

ДА МЕНЕ! И да паркирам на полигон и кво ли още не са ме учили, ето затва е важен инструктора!

[VNM Профил]

1-во преживяване:Зимата един пич си взима БМВ 320 купе,взимам го аз да го покарам и взимам още един с мене негов приател не го познавах уж само за компания,а онзи ми вика в 10:30 часа вечерта всиякия пут джам стъкло,дай аз да покарам да ти покажа.И кара той но стигаме дружба и ония газ газ газ 130 120 пак 130 и така свиваме в една пресечка да се връщтаме а колата през цялото време на шейна а аз така се бях гепил за колана че нз луда работа тогава с разминаването на насрешно идващия 320 занаяс и почват едни мъки за овладяване и а тя се върти с 100 км ту на ляво ту на дясно и скочихме покрай една мантинела ама пред един портал за наша радост колата здрава както и ние а онзи и аз на смърт изплашени как щехме да целунем мантинелата и незнам какво щеше да стаен с нас после с чужда кола в канавката.



@
2-ро преживяване:Карах пикап Пежо Партнер(служебно)беше валяло а по булеварт Христо Ботев стигам един форд аз бързм да се пребирам а ония кара с 25-30 ужас пред него път няма коли зад него аз и още много изнервени от тоя,чакам аз чакам и ония решева че ще спира това и чаках газ и 80 влизам в завои в кожто минавах всеки ден и знам че с тая скорос с леко чукване на спирачката и намаляване до 70 или 60 и безопасноста е с мен.Обаче един варел пречи на видимоста на десния бордиур а от ляво камион Мерцедес Актрос се движи лекичко.Минавам гюма и гледам една бабичка едва крета посредата на пътя викам си край тази и с 60 да я ударя ще я пречука и от 80 вместо леко пречукване на спирачката ступих с все сила и колата стана не оправляема в иначе десния завой който взимам.И тряс в Мерцедеса пикапа смачкан 4ак до таблото,а колана ми спаси живота.После 3 месеца болки в гърдите от колана и едно наум колко изнервен трябва да бъдя на пътя,че инервен човек губи разсъдък и изпуска моменти които не би изпуснал и се стига до краш и загуба на много неща.Господ е българин че не пребих женицата с моята безрасъдност.А и знае кой е виновен и какво трябва да му се случи както се случи на мене.