аз хеитърът на БГ

[Escape Профил]

И аз съм от младите хора, които смятат да учат в UK, но аз искам да се върна в България, искам да покажа на всички тези невярващи в успеха без кражба "коне с капаци". Навсякъде се търсят млади, амбициозни хора, готови и надъхани да покажат какво могат. Аз съм навит дори на варианта да работя месец-два на стаж, но да покажа, че има за какво да ми се дадат пари.
Много важна характеристика за днешните работодатели е желанието за работа, когато човек работи с желание, той е по ефективен.
Наздраве на всички и се извинявам за офтопик-а, който се получи..

Евала пич за ентусиазма, ама има една поговорка "не питай старило, питай патило". Та чакай ся да ти пообясня някои работи. В общи линиии всички които са още в Бг и ще ходят някъде са горе долу с това мислене. После идва щастливия ден и хващаш самолета и айде на някъде. В началото 2-3 седмици гледаш различните хора, улици, сгради, коли жени и цъкаш. После идва носталгията - почват да ти липсват приятелите, роднините, познатити с които кибичиш из кафетата и се моташ по цял ден. Та тъй.... ама и това минава. После пък идват новите ти приятели и компания и почваш малко по малко да се поразмотаваш с тях, да походваш по дискотечки, по заведениица, по екскурзиики, насам натам и точно в този сладък момента настъпва преломната точка. Започваш да осъзнаваш в каква абсолютна мизерия си живял. И почваш да откриваш малките неща в живота в Бг които са те дразнили всеки ден.... а бе с две думи почват да ти се отварят очите. И се чудиш защо в тъпата ти страна улиците не са толкова чисти, защо на всеки светофар има реална опасност някой да те пребие с колата, или да те пребие от бой (между другото и аз самия много налитам на бой на малоумници), защо те ебат всекидневно с нови данъци, цени, акцизи, токове, води, цигари, алкохол и т.н. забелязваш парадокси от рода на сокче 1л. н БББ, пропътувало 7000 км през океана, в Америка струва $1.70 (2.13лв) (при 1 долар = 1.25лв), а в любимата ти татковина струва 2.40лв , защо не пускаш децата си (ти още нямаш де) да пресичат сами улицата (камо ли да играят там). Изобщо няма смисъл да изброявам негативните примери, щото мога роман да напиша.

Та, идеята ми беше че малко по малко почваш да ги виждаш тея неща и да се чудиш как си живял досега. А в която и страна да си, рано или късно си намираш приятели и започваш да си живееш много по добре отколкото тука. Всичко опира до хората още си имам една много яка приятелка американка, която до преди да срещне българи е живяла супер скучно с редовните хамерикански купони, в който залюхани американчета играят "beer pong". Ние и показахме българската версия "vodka pong" в момента понеже съм в Бг, секи месец ме пита "няма ли да се връщаш"

Та това е в общи линии. Понеже сигурно 90% от хората тука са били насам натам и от тези 90%, поне 75% са били на "бригади" не вярвам да са усетили живота там. Да си бачкатор по 14ч на ден е гадно. И нищо няма да видиш (изключвам 3-те двудневни почивки до близкия резерват/град/езеро/дворец или каквато там забележителност има). Аз за мое съжаление живях като бял човек, с американска заплата, със служебна кола + къща. Еми веднъж почуствал се нормално, осъзнаваш кочината в която си живял. А връщайки се със самолета в прекрасната ни родина, още във въздуха минавайки над циганския квартал на София (Христо Ботев) нещо в теб трепва.....чудиш се кой луд те е еб*л да се върнеш.

Ай ся върви оправяй държавата. УСПЕХ!!! още с първите опити се приключва всичко. Бюрокрацията е феноменална, всеки ти прави мръсно както може, кандидатсвахме с авторски проект по европейска програма и директно ни казаха в очите "15 000 евро за младшия експерт в министерството, който го одобрява, иначе НЯМА да вземете" Пак ти казвам УСПЕХ дано поне 3 меседа да имаш ентусиазъм да се бориш, щото рано или късно всичко приключва.

[Mark Профил]

браво колега, хубави пари изкарваш

[s Профил]

относно въпроса на BOGAT-BEDEN, на 19 съм. Пътувал съм и съм живял в чужбина. Знам какво е да живееш сам, от 5 години го правя, няма мама няма тате да те оправят, да те перат, да ти готвят и т.н. Мисля че съм доста пораснал за възрастта си, а не някой лигльо, който не знае какво иска. В Англия съм живял близо 2 месеца..пак сам, неможете да ме убедите, че е кой знае колко готина държава, тъй като дори Англичаните не я харесват, но те какво ли харесват всъщност..

[zvezdo88 Профил]

Аз малко да допълня мнението на колегата. Аз съм на 21 - 2ра година студент в Холандия. Живял съм в Америка, Англия - от 2 години в Холандия. От 16 години се оправям почти сам, с помощ на приятели и роднини а от 19 - напълно сам. За мен България си е България и в каквото и положение да сме бих си останал да си работя там. Затова сме на такова дередже , защото всеки бяга и масово завършващите си бият шута по чужбина и зарязват България. Аз се гордея , че съм Българин . Завършвам и еднопосочния за България.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Към последните двама колеги един просто въпрос-като сте толкова запалени по идеята да живеете ,работите и се развивате в БГ,защо сте отишли да учите в чужбина?И защо не учите в Централна,източна Африка или Индонезия-а в западна и северозападна Европа?Не се заяждам,то отговорът е ясен,просто водете по-искрен диалог със самите себе си понякога

[SpUd3r Профил]

Защото там ще ги оценят като хората, а не като нашите палячовци да те късат, защото не си им симпатичен
Аре аз не съм някой за пример, ама имам колеги в университета, които си учат и на изпитите изписват по сумати листове и оня просто поглежда по две изречения и айде скъсан

[cod-cdbp Профил]

Защото там ще ги оценят като хората, а не като нашите палячовци да те късат, защото не си им симпатичен
Аре аз не съм някой за пример, ама имам колеги в университета, които си учат и на изпитите изписват по сумати листове и оня просто поглежда по две изречения и айде скъсан

ето за това прекъснах да уча в гнусните ни морално остарели университети, защото само си губя времето да се ебават с мене.
Е няма да стане, или ще завърша навън или ще си купя диплома като във втория вариант ще се постарая да съм научил това което би трябвало да завърша. Писнало ми е от хора които само се оплакват и само защото имат мъничко "власт" прецакват другите хора.

[drinoff Профил]

Здравейте Клеги,
Прочетох първите три страници на темата и разбрах горе доло на къде биете... нека и аз споделя моята практика.

Бил съм в Щатите , испания,германия,УК , и последно допреди 3 седмици бях на едно място няма да го споменавам защото никой не знае за него и по добре да не знае...

Значи има два вида излизане в чужбина.. много е важна целта , ако ше ходиш да събираш пари... примерно в УК при тези данаци трудно.... Събират се ама както някой беше споделил преди мене по 600 паунда на месец я спести я не.Другия вариант е да отидеш и да живеш там... тогава е вече розово.. можеж да си позволиш почти всичко..

На последното място където бях Вземах по грубо горе долу.. 15 лева на час , таксите ми общо бяха 6% (неверойятно нали) , но ето я и уловката .. квартирите бяха доста скъпички..Примерно по около 500 лева на месец , та ако бях решил да отида и да живея там без вариант връщане не ми трябва нищо друго.. но ако решиш да спестяваш е малко трудно....Пак съм много доволен. не вярвам че мога да ги събера същите пари тука в България , а и както всички знаем в североизточния край на България заплатите са.. едни... мани
Работя като Готвач , какво друго... и бях много довлоен. Върнах се защото много ми омръзна , но ако ми стане черно заминавам пак...
Както някой се беше изразил , много ми е омръзнало начина на водене на този живот тук , не говоря за развлеченията а за Здравното осигуряване , за пенсионното осигуряване , за болниците , за .... надявам се ме разбрахте накаде бия , В тази държава няма една система която да работи както трябва , всички се презастъпват , защо примерно като решиш да си купиш кола трябва да чакам един ден в КАТ? Защо трябва да губиш един ден за регистрация на каквото и да е ...

Колегата Мишу , не те разбирам .. ако вземаш 7к лева на месец какво повече искаш , в чужбина такива пари за Българи няма .. където и да отидеш или се иска време за да израснеш , 7к лева на месец си е повече от прилично бих казал няма значение къде живееш , е верно ако си купуваш Баварка секи месец нема да стигнат но...

Стандартът на живот в ЕУ е наистина по добър отколкото в БГ , но и да отидете не очаквайте некви астрономически заплати . Макар че и с 1000 евро там си по добре отколкото с 200 лева тук,не съм ли прав.

Друг е въпроса че хората гледат на Нас с лошо око... едва ли не се дърпат да ни наемат на по.. така .. позиции..

И аз имам много докуметни и разни там обучения с документи ма никой не ще да те вземе.. такива са.... и за това работя като готвач и пак съм по доволен...

Поздрави.. Пожелавам на всички успехи...лични и професионални

[zvezdo88 Профил]

Защото там ще ги оценят като хората, а не като нашите палячовци да те късат, защото не си им симпатичен
Аре аз не съм някой за пример, ама имам колеги в университета, които си учат и на изпитите изписват по сумати листове и оня просто поглежда по две изречения и айде скъсан

ето за това прекъснах да уча в гнусните ни морално остарели университети, защото само си губя времето да се ебават с мене.
Е няма да стане, или ще завърша навън или ще си купя диплома като във втория вариант ще се постарая да съм научил това което би трябвало да завърша. Писнало ми е от хора които само се оплакват и само защото имат мъничко "власт" прецакват другите хора.

Мисля , че колегите са ме изпреварили.
Тук в университета получавам едно наистина огромно уважение от преподавателите ми. Мога да споделям проблеми дори и в личен план. За оценки си има компютър който оценява въпроси с няколко отговора и специална комисия която се занимава с отворените въпроси. Оценките са до точност и няма историй от сорта - аз да имам 2 и да нямам възможност , а някое леке да дойде с една бутилка Джак и 200 лева и да мине изпита. Тук всичко допира до знанията и това колко си подготвен. Знам , че ако бях останал в Бълария щях да се натъкна на простотията на родното ни образование и просто реших да си я спестя. Тук научавам много , уча в престижен Университет, работя и спестявам парички (с пъти в повече от това което евентуално щях да изкарам в България)и като цяло съм доволен. След дипломирането ми плановете са да карам магистър и да се върна в България за постоянно. Мисля , че специалноста която уча в момента , в България има доста почва за работа. Обичам България и исках да уча там, но погледнах реално на нещата и осъзнах , че за момента работа там нямам.

Незнам дали си гледал Вип-Брадър, но там можеш да разграничиш простотията на Българина с възпитанието и знанията които е дала Англия на дъщерята на Аня Пенчева - която е с години напред , в сравнение с доста от съквартирантите. Студенсткият живот както и образованието в чужбина ти дават не само много знания, но и те превъзпитава - тук се намираш в общество от което също научаваш много, а не да слушам и гледам как хората на моята възраст (доста от тях, да не се обидят учещите в България, но и те предполагам са се нагледали) си карат Мерцедесите и немогат да вържат 2 думи на Български а камо ли на Английски, които се хвалят с това , че са дали пари , за да си минати изпита.


Надявам се да ти е бил ясен моято "диалог със себе си" и да не съм обидил никой с нищо.

Поздрави

[s Профил]

Защо ще уча в чужбина?? Защото в България, както колеги казаха преди мен, образованието се води по социалистически остарели методи. Тук властва шуро-бадженащината. Ако даден студент не си купи учбника, написан от професора му по даден предмет, той не взима изпита. В чужбина нещата не стоят по този начин. Там те оценявам по време на изпита, а не по това дали си учил от учебника на незнам си кой професор. Друг фактор, който ме тегли в чужбина са контактите. 60% от студентите в БГ са тъпанари, простаци, идиоти без никакво бъдеще. За мен не само теоретичното образование е важно, трябва да се има предвид и с кого се познаваш. Известно е, че човек с повече и правилни контакти може да свърши дадена работа много по-бързо и по-качествено. Има на кого да звънне за помощ по даден казус и т.н.
Друг въпрос е дипломите за бакалавърска степен колко БГ университети се признава при започване на магистърска програма в чужбина(мога да ги изброя на едната си ръка).
Има имена на университети в чужбина, от които веднага след излизането на човек той може без дори да ходи на интервю да си каже цена за работа ор размера на $150000 годишно само чрез показването на дипломата си. Образованието в Кралството е "институция" и това е неуспорван факт. Едно е да завършиш СУ (нищо против Университета), съвсем друго е да покажеш диплома от University of London, да кажем..
Нямам намерение да продължа образованието си в БГ, защото не искам на тати синчето, което е тъп като г+з да изкарва изпитите с 6, само защото баща му е бутнал 3000 лева дарение, докато мен ме късат при положение че си скъсвам задника от учене. После има добро образование в БГ..има да, но точно такива "студенти" съсипват реномето на много от иначе добрите БГ университети на европейско ниво.

ПС помислете колко често в Български унивеерситет лекции се водят от професионалист в дадена област..в чужбина това е практика както каза един колега по-горе "не питай старило, питай патило.." изкуфелите професори в повечето БГ университети могат да са страхотни мозъци, могат да са страхотно интелигентни, но те са учители, те знает теорията на предмета си, но немогат да дадат лични примери от живота си за дадена ситуация, защото понякога това, което пише по учебниците може да се замени с нещо много по-разчупено и качествено...

[Mitaran Профил ICQ]

аз съм завършил квалификация към Френската и Холандската морски академии общо 2 години, и съм учил в БГ в УНСС..още известен като фирмата...
Знаете ли, че ме нямаха за човек там, като научаваха от къде идвам и чак след тестовете почнахме да си общуваме като хората. Образованието навън е ОБРАЗОВАНИЕ, не случайно всеки който има оари гледа да си изпрати децата навънка да учат. Не че тука няма къде... напротив има, но има много дребни неща, който те карат да извадиш картечницата. 1993 хванахме преподавател н УНСС с подкуп, белязани пари и тнт. и КВО от това, после беше зам ректор, и ни съсипа следването... примери много. От цялата работа важнто е тези който са учили навун, да дойдат обратно тука, да оправят таз държава забравена от бог... ама за тази цел и държавата трябва да направи нещо за младите за да се върнат... ама досега НИЩо само прави така че да се махат.
Наскоро сравниха БГ с Ирландия, заради големия брой емигрирали хора, същото е било в Ирландия след войната, и от 1973 правителството приема план да прави така че да се върнат хората обратно.. зашото страната е останала само с пенсионери и некви фабриканти, който нямало на кой да продават продукцията... та ефекта от връщането на хората започва да се усеща чак 2000 година... с сега смятайте, тука още крадат и делкат сумите от парите под масата и тези над масата..
Та не е лошо да се учи навън, ама после да идваш и да се бориш, тва е...

[The_Ancient Профил]

Ако даден студент не си купи учебника, написан от професора му по даден предмет, той не взима изпита. В чужбина нещата не стоят по този начин.

И тук си купуваш определени учебници, съдържащи информация свободно достъпна в Уикипедия и много други по-евтини издания и даваш $200 защото професора има уговорка с издателството

Друг фактор, който ме тегли в чужбина са контактите. 60% от студентите в БГ са тъпанари, простаци, идиоти

Не забравяй кой управлява тази страна
Това че някой е тъп и прост не означава че не може да бъде точния контакт в определен момент. Това за което говориш тук му казват networking, в България просто "връзки".

Друг въпрос е дипломите за бакалавърска степен колко БГ университети се признава при започване на магистърска програма в чужбина(мога да ги изброя на едната си ръка).

След като дори въшливия ЮЗУ "Неофит Рилски" се признава в САЩ мисля че това не трябва да те притеснява.

Има имена на университети в чужбина, от които веднага след излизането на човек той може без дори да ходи на интервю да си каже цена за работа ор размера на $150000 годишно само чрез показването на дипломата си.

Еха, кажи ги тия, че и аз мисля да кандидатствам за магистратура поне да уцелим при големите пари...

докато мен ме късат при положение че си скъсвам задника от учене.

Ако си скъсваш задника от учене няма да те късат дори в БГ, естествено има го трудния момент с късането, и аз съм минал от там, но ако си супер компетентен винаги има начини да станат нещата и без "дарения".

[zvezdo88 Профил]

Не забравяй кой управлява тази страна
Това че някой е тъп и прост не означава че не може да бъде точния контакт в определен момент. Това за което говориш тук му казват networking, в България просто "връзки".

Приятел прави разлика между "Networking" и "връзки". Приликата е очевадна, но точно в България "връзки" представлява съвсем различно понятие - като твърдението "ако имаш дядо владика и поп можеш да станеш". Връзки в България , означава , че всеки независимо от умствения си потенциал има правото да си прави каквото си пожелае. Всеки ден виждаме как обикновени момичета (да не кажа по -силни думи) стават Мис България , започват собствени бизнеси или са мениджъри на високи постове, измъкват се от глоби, данъци, въобще от всякаква отговорност като цяло. Това ли имаше в предвид , когато написа "networking", понеже това понятие е да работиш със хора, компетентни и можещи. В България така наречените връзки, пак повтарям - нямат същото значение. Ти сам си отговаряш на въпроса като казваш " Виж само кой управлява тази държава". Точно управителите на България доказват, колко е абсурдна тази система. Целият идея за това, да познаваш хора на високи постове, не е да извлечеш финансова изгода на нечий друг гръб без да си научил нищо, а идеята е да научиш нещо което да използваш за собствено развитие и съответно някаква финансова печалба.

След като дори въшливия ЮЗУ "Неофит Рилски" се признава в САЩ мисля че това не трябва да те притеснява.

Ами и с бакалавър от свободния във Варна можеш да бъдеш приет за магистър в САЩ, но в кой по - точно университет. Ако трябва да сме конкретни в добрите университети няма как да се признае. Естествено това вече си опира до личен избор къде самият човек иска да се ориентира . Има университети и в чужбина от които не се признава Бакалавър при кандидатсване за магистър , но въпросът е , че в Западна Европа съществува едно натоварване от практическа гледна точка, което е последвано от стрес и желязна организация на които фактори повечето Българските студенти не са свикнали. В България стандартния период за сесия е около месец, през който студентите държат приблизително 5 до 7 изпита. По Западно Европейски стандарт програмите са много по- интензивни и няма време за такова протакване не сесия. Сесийте тук са в рамките на 1 седмица в която има от 8 до 10 изпита.Преди самата сесия е финалното предаване на всякакъв вид практически задачи, които отнемат много време и много безсънни нощи. Тук може да се влиза много по лесно от България обаче след това нямаш време да водиш "истински" студентски живот- постоянни напивания, партита, клубове и дискотеки. Цялата истина не лежи само в самата учебна система. В България хората са свикнали да работят много , но не и да влагат много труд и енергия, тоест работните часове са много - факт, но какво се върши наистина и качеството на работа са отделен въпрос. В чужбина всичко се измерва във това което си свършил. Ако не си го свършил и месец да не си спал , това няма значение и никой не го интересува - важни са резултатите. А точно по-това България контрастира - резултати нулеви.

Еха, кажи ги тия, че и аз мисля да кандидатствам за магистратура поне да уцелим при големите пари... .

Университетите са много и различни , в зависимост от специалността и съответно професията. Завършилите магистратура във Ерасмус Университи (Холандия), бизнес администрация са наети само при споменаването на университета ако конкурентите не са от същия или от университет който съвпада по класа. По - право това са Leiden University и Maastricht University, дори в момента известният Доналд Тръмп разработва университет в който ще са селектирани студенти със специални умствени качества, които искат да се занимават с недвижимо имущество и финанси и с помощта на известни лица в тази сфера ( включително и себе си ) тези хора ще бъдат обучавани и след това наети от самите им преподаватели, които са на върха на пирамидата на корпоративните гиганти.За това говоря и затова твърдя , че Българските университети все още гонят това ниво и пак нахвърлям връзките и ето тук вече виждаме , че и парите заемат тяхната роля. В България има умни хора (напълно пренебрегвам тези с колите и купуване на изпитите), но дори и да завършат с пълно 6 диплома на тях не им е даден шанс да покажат колко всъщност са ценни.

Ако си скъсваш задника от учене няма да те късат дори в БГ, естествено има го трудния момент с късането, и аз съм минал от там, но ако си супер компетентен винаги има начини да станат нещата и без "дарения"..

В България имам страшно много примери за известни университети и преподаватели които късат нарочно или пишат 3-ки при положение, че студентите заслужават максимална оценка, поради причината, че знаят , че въпросният студент има възможности и щом е така едва ли не- е длъжен да си плати изпита без значение дали е учил за него или не е . Имам приятел в Американският Университет в Благоевград който съди университета в момента поради същата причина. Отностно взимането на изпити , ако седнеш да учиш, това не винаги е така. Първо както споменах преди, в една седмица има страшно много натоварване и съпровождащ стрес , умора и тн, също така зависи точно какви са изискванията за минаване. В България е 3 по 6-тобалната система , но в някои университети на изпита трябва да имаш 80% , за да се счита за pass. Пак давам пример, за да не си мислиш , че просто говоря на изуст и си измъквам неща от пръста. Имам приятел, който учи Авиопространство и Авиоинжинерство съответно по - горе посочените изисквания са ясно оправдани , понеже все пак този човек ще проектира и изгражда самолети в които може и ти и аз един ден да седим в тях. И съответно тук говорим за човешки живот. В такъв случай приемането на пари би било бомба със закъснител, да не говорим за моралната гледна точка и легалната отговорност. В България ,в Медицинския в София таксите са много високи, много по - високи от всяка една друга специалност, но те съществуват и се намират хора които ги дават и приемат и после се питаме , защо държавата ни е такава и е толкова трудно да се намери качествен лекар.

И тук си купуваш определени учебници, съдържащи информация свободно достъпна в Уикипедия и много други по-евтини издания и даваш $200 защото професора има уговорка с издателството

Иначе се радвам че в България са се намерили такива професори , които все пак са си мръднали пръста да уговорят по ниски цени за учебници. Явно имаш късмет относно преподавателите, защото не много студенти могат да се похвалят със същото.

[The_Ancient Профил]

Приятел прави разлика между "Networking" и "връзки". Приликата е очевадна, но точно в България "връзки" представлява съвсем различно понятие - като твърдението "ако имаш дядо владика и поп можеш да станеш". Връзки в България , означава , че всеки независимо от умствения си потенциал има правото да си прави каквото си пожелае. Всеки ден виждаме как обикновени момичета (да не кажа по -силни думи) стават Мис България , започват собствени бизнеси или са мениджъри на високи постове, измъкват се от глоби, данъци, въобще от всякаква отговорност като цяло. Това ли имаше в предвид , когато написа "networking", понеже това понятие е да работиш със хора, компетентни и можещи. В България така наречените връзки, пак повтарям - нямат същото значение. Ти сам си отговаряш на въпроса като казваш " Виж само кой управлява тази държава". Точно управителите на България доказват, колко е абсурдна тази система. Целият идея за това, да познаваш хора на високи постове, не е да извлечеш финансова изгода на нечий друг гръб без да си научил нищо, а идеята е да научиш нещо което да използваш за собствено развитие и съответно някаква финансова печалба.

Здрасти, приятел. Ще ти кажа от къде идва моят опит с американския networking и защо мисля така, пък твое право е да прецениш за себе си.
Решавам аз тази пролет да си потърся някаква работа за лятото... Звъня пращам резюмета на десетки компании, но без резултат - дори на интервю не съм поканен, а си имам опит в сравнително престижни професии (като за човек без висше образование, разбира се).
Междувременно си работя в университета на заплата от държавата по програмата work-study. Та... един хубав слънчев ден си проверявам имейла и какво да видя - писмо от шефа ми съдържащо свободна позиция в един от популярните магазини за електроника с име и телефон на въпросния управител. Виждам го на другия ден и го питам:
"Ок, ти си дал телефона, ама аз какво да му кажа на тоя човек?"
"Кажи му че аз те пращам, той ще ти каже къде да попълниш онлайн, ще ти запише името и ще ти дръпне направо после резюмето от базата данни."
аз - "??!!"
След няколко дни съответно всичко се случва както човека ми е обяснил, кандидатсвам в събота в понеделник съм на интервю...
Друга история, по-кратка:
Питам в човешки ресурси в университета (там е друг началник):
"Как мога да започна работа при вас?"
отговор - "Ти познаваш шефа, говори с него, не би трябвало да е проблем..."
Та така и тук, не си мислете че в чужбина нещата са по-различни, просто е по-прикрито и някак... по-етично.

Ами и с бакалавър от свободния във Варна можеш да бъдеш приет за магистър в САЩ, но в кой по - точно университет.

Ми то ако нямаш добър успех и не можеш да изкараш свестен резултат на GRe и в Америка да си учил, магистратурата въобще не ти е гарантирана. Просто да се излиза с това че не ги признават е несериозно.

Ако трябва да сме конкретни в добрите университети няма как да се признае.

Ако покажеш добри познания на магистърските изпити не е пречка - Милен Велчев е учил и в УНСС и в МИТ (Масачузетски Технологичен Институт) - просто пример. В МИТ над половината (не помня каква част точно) студенти са чуждестранни.

Сесийте тук са в рамките на 1 седмица в която има от 8 до 10 изпита.

Това ако е така респект за теб. Аз повече от 7 предмета не съм взимал нито в БГ нито в САЩ.

Университетите са много и различни , в зависимост от специалността и съответно професията. Завършилите магистратура във Ерасмус Университи (Холандия), бизнес администрация са наети само при споменаването на университета ако конкурентите не са от същия или от университет който съвпада по класа.

Това е лекомислено. Не съм запознат с пазара на труда в Холандия, но тук ако не можеш да си напишеш свястно резюме и да представиш качествата си на интервюто си за никъде. Името на университета в резюмето може да е причина да те поканят на интервю, но не и да те наемат. Виж ако в БГ им кажеш че си учил в чужбина може и да е възможно. Пък и те холандските... бе по-добре не го повтаряй това за 150к зелено. МБА от Харвард не всеки почва на 100к...

дори в момента известният Доналд Тръмп разработва университет в който ще са селектирани студенти със специални умствени качества, които искат да се занимават с недвижимо имущество и финанси и с помощта на известни лица в тази сфера ( включително и себе си ) тези хора ще бъдат обучавани и след това наети от самите им преподаватели, които са на върха на пирамидата на корпоративните гиганти.

И МкДоналдс имат такова нещо. Не знам къде точно виждаш смисъла да те обучават за определен пост в определена компания да им дадеш една камара пари и после да си ограничен от "Networking" прищевките на некой сладур... Доброто образование е добро защото дава възможности, дори на моменти да изглеждат по-общи нещата то е за да ти дадат поглед и да създадат потенциал в теб за работа на различни позиции. След това за който иска си има специализации. Но това с фирмените университети - извинявай, не ми харесва идеята просто. Един франчайз на МкДоналдс е 100к...

но в някои университети на изпита трябва да имаш 80% , за да се счита за pass.

П.П. Снимките са яки.
Дано да не съм те обидил с нещо, за мене се получи интересна дискусия, но ми е малко късно вече.

[sharksfin Профил]

Като завършвах училище, имах пред себе си следните алтернативи:
1. спортна стипендия и колеж в САЩ
2. Германия - при семейни приятели и университет, в който влизам като у дома
3. Москва - пак при семейни приятели, изцяло на тяхна издръжка
Обаче си мислех, че тук нещата ще се наредят и останах (важен момент беше, че баба ми е много болна и майка ми сама нямаше да може да се грижи за нея). Изкарах висшето си образование и магистратурата в родния си град - за мен нямаше кой знае какво значение дали ще уча в чужбина или в друг град. Докато следвах работех по хотелите и печелех, колкото да си плащам образованието и да се издържам сам, успявах и да заделям някой лев, но много трудно. После започнах да си търся сериозна и перспективна работа. Тогава дойде и първият сериозен удар под круста, който живота ми нанесе. Трудно, но все пак започнах работа като търговски представител. За 3-4 месеца свалих близо 10 кг и пропуших след 3 годишно спиране. Напуснах. После си намерих работата, която работя и в момента. Парите са чудесни за нашите стандарти, не се оплаквам. Проблемът е, че няма време за личен живот, даже се разделих с жената, за която щях да се женя 9малко или много нервите на работа се отразяват и у дома, но не се чувствам виновен за раздялата - това всъщност не е от значение). И въпреки, че човек на моите години живея добре, всеки божи ден съжалявам, че съм останал тук. Отвращава ме всичката българщина - това, което виждам по телевизията, по пътищата и улиците, дори и много от нещата, които чета по форумите. Ако сега имах вариант да се махна, не бих се замисли. Съветвам всеки, който имаш шанс, да бяга надалеч. Тук бъдеще няма, тук живеем ден за ден. Живеем с мечти, а не с палнове. тези, които могат да променят нещо, или не искат да чуят за България, или не получават възможност да се докажат.
п.п.: Подяволите, въпреки всичко, се чувствам добре тук, противно на всякаква логика и здрав разум.