Най-силното ви преживяване

[BMWPetar Профил]

Не е така, съдбата ти е била да се спасиш, затова е бил съня, да продължиш напред, чакат те много неща.
Това за пророческите сънища е вярно, на баба ми няколко пъти й се сллучва...

[p0wEr Профил]

баба ми пък като и трепери дясното око винаги става нещо лошо когат почина дядо ми на 40 дни и трепереше окото и наще ги помляха 1 бикове колкот и смешно да ви се струва гонили крава и искочили на пътя и удрят колата и беше на мармалад

[hemicharger Профил]

...първия път когато бях с жена!

[бебето Профил]

На мен последното ми запомнящо се преживявяне беше на картинга в Плевен,на дрифт деи.Тогава за 1ви път изпитах тръпката от дрифта,благодарение на Zdravkoe30,за което пак му благодаря Беше невероятно изживяване!Честно казано-когато нещо ти вдига адреналина,то винаги Е НЕЗАБРАВИМО

[sk. Профил]

Една вечер като се прибирах към вкъщи, на двулентовият път между София и Перник.. изби ме нещо от музиката.. и малко преди Перник му нададох газ в крайна лява лента. Минаващите коли от другата страна на мантинелата малко ме заслепяваха, и докато си го мисля това, уцелих някаква бабуна на пътя... така подскочих със 170км/ч, че си видях живота на лента. Не говоря празни приказки. Съвсем сериозно. И първото и единствено нещо смислено което успях да си помисля беше.. "Никога няма да я видя повече.." (приятелката ми).
От тогава вече си внимавам, поне на този път..
А сещам се за още един случей пак на същото трасе..
Със 100% изключено ДСЦ, минавам първият широк участък посока Перник, малко преди карулката, скороста е около 100-110.. подминавам един колега с Е34, отпускам се на седалката и си се наслаждавам на пътуването, когато виждам завоя пред мен. Ляв волан и спирачки, защото вече съм много вътре в завоя, колата се занесе към мантинелата и пред мен се откри гледката на движеща се колона от коли със скорост от 40км/ч заради шибаната карулка.. а знака там е 60. Замалко се разминах и с 2те опасности, за моя радост!

[Стани]

С кола най-силното ми преживяване беше първият ми ден,в който пробвах с първите дрифтове,държеше ме след това с дни.

А адреналина ми се е качвал в ушите миналата година на един баскетболен мач когато за първи път бях повикан в мъжкия отбор и мача беше Левски:Цска (няма да кажа от кой отбор играх за да няма тъп цскар или левскар )И седиш в зала която ще се пръсне по шевоете и от едната страна седят и ти се радват хиляди хора от другата ги мислят едни неща на майка ти и цялата ти рода и всичко около теб трепери от виковете на феновете.Това е чувство което всеки трябва да изпита

[sharksfin Профил]

Зад волана имам само едно преживяване, от което ме побиват тръпки. Карам си служебното Пежо 206 с летни гуми през октомври (все пак колата е служебна, а гумите - ненужен разход). Минавам покрай Максуда (циганската махала на Варна). Знам си, че на жена мога да вярвам повече, отколкото на това 206. Валеше дъжд, беше мокро. Карах с не повече от 50 км/ч, на 40ина метра за един бус, доставящ хранителни продукти. Пътят си прави естествен ляв завой по баир нагоре. Виждам, че навлизайки в завоя, на буса му светва единия стоп. Скачам и аз на спирачката, обаче колата тръгна като шейна. Оставя около 40 метрова диря по мокрия асфалт след себе си. Спрях се в буса. А на тротоара се качиха някакви хилещи се мангали, които явно бяха решили да пресекат точно там, в мокрото, където няма пътека и отдолу се задава бус и зад него нищо не се вижда. Така де, ако не беше бусът, щях да ги блъсна и най-малкото да ги потроша и лежа в затвора. При ПТП-то имах нечовешки късмет. Даже не викнахме кат. Нямаше дори и ожулвания. Само на моя кошник му се бяха откачили щипките на бронята. На буса - нищо. Обаче ако не беше бусчето, животът ми определено щеше да се развие по друг начин.
п.п.: на следващия ден на Пижу му сложиха и нови зимни гуми.

Историята не звучи страшно, но мисълта, че съм можел да убия човек (2ма мангали, но все пак хора) и да ги лежа после, ме стресна доста.

[стан Профил]

Една вечер като се прибирах към вкъщи, на двулентовият път между София и Перник.. изби ме нещо от музиката.. и малко преди Перник му нададох газ в крайна лява лента. Минаващите коли от другата страна на мантинелата малко ме заслепяваха...

Мисля че се сещам за къде става въпрос, не знам защо но през нощта там нищо не виждам има ли коли в насрещното а те са си на къси. Ама абсолютно нищо не се вижда отвратително е направо Другаде никъде не ми се получава така

[GorillaZoe Профил]

Едва ли може да се определи като най-силното преживяване ..но предполагам имате предвид с кола....

Пътуваме за морето от София и както винаги задължително се спира на МъкДоналдс да се хапне и земе нещо количка и тн... Та там имаше поне 4-5 коли и те за морето тръгнали ... та направи ми впечатленията едно Рено бяха мъж и жена и 2 деца ..а именно ми направиха впечатление щото малките нещо се джанкаха и пищяха ..та бащата им се скара нещо.. та те тръгнаха някаде 10-15 мин преди нас.
Спомням си ,че ги настигнахме сигурно 100на километра по-късно... бяха наспряли коли и изкарваха майката изпод обърнатата кола ... беше на дреб. Така каквото успях да видя докато преминавахме с около 50 .. за мен всички бяха на пестил ... имахме малко дете в колата и не спряхме по обясними причини... помня после ме е тресло цялата почивка. Незнам точно какво беше станало но ми се видя причината да е неправилно изпреварване...

[mr.co0p3r Профил]

Събуждам се рано сутринта към 8 и нещо с приятната си мелодийка на алармата от сериала "Двама мъже и половина".Ставам, раздвижвам се в топлата, огряна от слънцето стая, обличам се набързо, щото в 9 трябва да съм някъде... Поглеждам през прозореца, как тъмно сивата боя на колата блести много красиво на слънцето и въздъхвам, давайки си още малко време, преди да ида при нея. Събирам си нещата и излизам без да бързам, наслаждавайки се на всяка стъпка по още влажната, гъста ярко зелена тревичка. Стигам до спокойно спящия автомобил, гледащ агресивно в една точка изхода, от където ще го изкарам. Оглеждам го без да има някаква причина, спомням си някои хубави неща, които са ми се случвали заедно с него, всеки малък белег и песачинка носи спомен от нещо, което се е случило с тая кола ... все хубави неща. Усмихвам се щироко и си казвам, че и днешния ден ще е прекрасен, щом започва така. В този момент дърпам дръжката на вратата, от което излиза най приятния звук, който леко заглушава силното чуроликане на птичките, накацали по дърветата из двора, лъхва ме приятната миризма на BMW почти веднага след отварянето на вратата, отново поглеждам колата не знам защо, отварям задната врата, гледката на приятно закръгления салон излъчваща уют и комфорт ме завладява, оставям лекичко чантичката с нещата, които нося със себе си... сядам на щофиорското място в невероятно удобната седалка, която сякаш е правена като за мен, оглеждам се отново, спомени за приятни неща изплуват, казвам си "какво и е различното на тая кола, че да ме кефи толкова???" ...има ли значение. Пъхам ключа и се заслушвам в приятния звук, който излиза от това, завъртам на контакт и поглеждам уредите... заглеждам се в единствения който има някаква вероятност да ме разочарова, ... на стредата е, спокоен съм и се усмихвам леко, знаейки какво ще направя сега..... Паля .... най-якия звук след този на отварянето на вратата за деня... 6-така лекичко потреперва, говорейки сам за себе си и за всичките метаморфози през които е минал през годините, звукът леко разтърсва прозорците на къщата, птичките спират за секунда да пеят , за момент се чува само басовото боботене на колата, което леко напомня на звука от хеликоптер... замислям ся за момент, за това как ме чака магистралата и как ще карам лекичко, за да се насладя по дълго време. Излизам от колата и се запътвам към изхода, който трябва да отворя за да я изкарам, поглеждам я отново, вече не спи, вече е будна и точката в която гледа съм аз, усещам се че времето ми напредва, поглеждам си маратонките които са леко мокри от росата, казвам си "моткаш са" и забързвам... отварям ... пак се връщам в колата, изкарвам я с леко приплъзване на гумите по лекия наклон на изхода... излизам да затворя, поглеждам черните следи по камъните с някакво задоволство, качвам се обратно и потеглям...........



И така всеки божи ден от както я имам от където и да тръгвам, където и да отивам...

Напълно те подкрепям!!! Освен тъпото и неразумно каране,когато застрашаваме и чужди животи,има и друг начин да се насладиш и мисля,че това е по-правилния и готин начин.Колкото до влизане с врати в завоите и т.н...КОГАТО СМЕ САМИ НА ПЪТЯ И В КОЛАТА И КОГАТО Е ВЪЗМОЖНО !!!!!!!!

[mr.co0p3r Профил]

колкото до история с кола....не се сещам,но всеки път по полигоните си лудея и си правя кеф на МАКС и тва е якото

[meternich Профил Уеб-сайт]

Януари 2005. Тогава бачках в една фирма, на която офисът се намираше на "Червена стена" зад тенискорта на "Кемпински". Времето беше студено, но по обяд напече слънце и температурата стана положителна. Излизам за обяд с кола ФИАТ Уно обута със зимните гуми №1 за година - Bridgestone. На връщане се катеря по "Черни връх", уверено взимам завоя при Орбита, където пътят не е изчистен. Сцеплението е супер! Завивам с 40км/ч по Баучер където е централата на БУЛИНС, а на 100м напред един джип излиза от паркиралите коли и тръгва срещу мен. Някакво 6-то чувство ми каза да натисна спирачките, въпреки че бях напълно уверен в гумите си, а 100м спирачен път при скорост 40км/ч е направо научна фантастика. Въпреки че улицата беше изчистена и асфалтът се виждаше черен, тази част беше в сянка и колата изведнъж започна да се хлъзга и върти неконтролируемо като хокейна шайба. За някакви секунди преминах на не повече от 5см от всичките мутренски коли, които са паркирани пред БУЛИНС. Мина ми мислта, че те струват милиони, които не мога да покрия с никаква ГО. Че дори и да покрия щетите като пари пак ще ме убият. Не знам какво повече да кажа за ужасът, който имах време да изпитам докато се хлъзгах бавно покрай всичките тези лимузини и джипове. За щастие след 70-80м хлъзгане колата стъпи на сухо и спря. Джипът който идваше срещу мен междувременно беше завил нанякъде и сега го нямаше. Огледах се, видях че никой не ми обръща внимание и паркирах пред офиса на фирмата все едно, че нищо не е станало, обаче краката ми бяха изтръпнали.

От тази случка си направих няколко извода, които искам да споделя:

1. Никога повече кола без АБС!
2. Очевидното твърдение, че зимните гуми дават по-добро сцепление от летните, се нуждае от едно пояснение. При движение могат да дават и 2-3 пъти по-голямо сцепление, но при спиране това отношение е примерно едва +50%. Или казано по друг начин - земните гуми могат да ти помогнат много добре да не буксуваш и малко да съкратят спирачния път.
3. Блокират ли ти колелата на лед няма значение с какви гуми си.

[dan3ata Профил]

Явно е че говорим за изживявания с коли, защото има безброй неща които могат да вдигнат адреналина на макс. Та по темата: прибирам се аз от Варна към Бургас и карам служебен автомобил 530i 39-ка. DJ Chab от стереото и усмивка до ушите, щото който го е пътувал тоя път знае какви са завоите и знае че препоръчителната скорост на повечето е 30 или 40 км/час макс. Да ама с такава колица как става тая работа, няма да тормозим машинката я, тя за други работи е направена и точно над Ханска шатра има един много дълъг завой почти обратен с една кръчмичка с малък паркинг. Аз си се връткам по завойте и като дойде тоя си викам "ей тука сега ще видя аз БМВ-то бива ли го или не го бива" Пътя го минавам по 2-3 пъти седмично и гознам на изуст дето се вика та дадох повечко газ на излизане от предния завой да загрея задницата, обаче докато гледам оборотите и километража приближих завоя много бързо и когато погледнах пътя пред мене една табела "Long vehicle" блести на фаровете. Докато се усетя бях навил ляв волан и вече мисля как ще въртя на дясно за да мога да не вляза в канавката ми да го изпреваря от ляво, е да ама насреща едва един краз от онея старите с дъревните кабини ако се сещате. Е това чудо с повече от 60 на равно не може да се движи, смятай по баира! Незнам дали от километрите зад волана и годините стаж ми дойде идеята но дето се вика дръпна ми се ла*ното, ударих типтроника на долу а кутията беше минала на 3-та заради двете резки маневри секунда по рано. Немисля че съм знаел колко да натисна газта защото този момент на разсъждение не го помня въобще, предполагам педала си е бил на едно положение но след като вече се движех в насрещното тази 2-ра ми дойде като дар небесен. Минах между двата камиона и около 150 метра след това продължавах да се движа по средата - наполовина в лявото на половина в дясното платно. Предполагам че е било с около 70-80км и с около 90 на излизане от ситуацията макар че въобще не се сетих да гледам километража от момента в който видях краз-а до като не загубих камионите от погледа си в огледалото. Всичко стана толкова бързо че чак неможах да повярвам. Винаги съм си мислел че хората които разказват как осмислят живота си и го виждат на лента в такив ситуации лъжат, но аз имах време да визуализирам пред себе си всеки близък човек. Невеоятно нали, но не пожелавам на никого да му се случи. Спрях на една отбивка малко по надолу преди Сл. Бряг и излязох от колата за да се освестя. Благодарих на господ че се е смилил над мен и се заклех че такова влизане ще правя само ако знам че насреща няма нищо или ако пътя е затворен само за мен. После се сетих че и колата не е моя но освен че се беше полепил доста прах по нея други поражения нямаше! Спрях на Сл. Бряг си взех топъл чай на ОМВ-то. Отне ми около 30-тина минути още да се успокоя напълно и да тръгна. Пътя от там за Бургас е отбит и доста натоварен в момента но темпомата бееше закотвен на 60 до като не се прибрах. Какво научих от това ли , ми най-вече че стажа е важен но не е най важното, по важен е късмета, а най важно е това че на всеки може да се случи да се увлече и да си повярва затова призовавам всички : Хора не си вярвайте!!! А ако го направите то правете го на полигона или пистата защото вярвайте ми това бяха най-кратките 3 секунди през живота ми!

[Cobb]

Най-силното ми преживяване с кола, беше първото ми неволно зансяне.

Спускане по доста стръмна улица, в края на която има светофар.Свети си едно хубаво зелено, баш като за мене, и съм с малко по-вискока скорост за да хвана, но съобразена със следващите два завоя, от които идва и проблема.
Завоите са - _|
...................... |
И аз се спусках от долната страна на това кръстовище.Та изведнъж двама идиоти, решиха, че няма да чакат светофара и тръгнаха да пресичат на червено, а аз хвърча отгоре...едвам спрях, псувайки и сочейки им червения цвят на пешеходния светофар, ама както и да е, гледаха ме тъпо и по физиономиите им се четеше "абе тоя к'во се пени толкова, май е спал на отворено тая вечер".
При което бях бесен...и едвам изчаквайки отново да светне зелено и газз до дупка...
Та на първото завиване не поднесе, ама на второто вече бях с вратите в завоя и тогава всичко изведнъж започна да се движи кадър по кадър...навивам аз геврека в крайно дясно, при което си мисля "ибааа как го нави толкоз бързо бее...ако имаше състезание за най-бързо навиване на геврек, си не първи, ми световен шампион", последвано от "хмм копеле, сега, к'во разправяше бащата ?!? тука тряяше да натисна спирачка, или да пусна газта, или и двете ?!?! къде съм блял, като ми ги казваше тия работи и аз кимах одобрително и повтарях - мда, да, мн ясно, това всеки го знае".В крайна сметка, последва камшик...а аз тъкмо ухилен до уши, че колата се изправила, тя тръгна в другата посока....айде пак световното с гевреците, при което гледам напред, летя към един паркиран меган коч."Е заеби д'ге е те сега я напраЙх на пастет.И после, к'во ще кажа на бащата "? - "Ало, тате, ами аз такова....нали разбираш, май се блъснах".
Изправих пак колата, ама нъцки - втори камшик - "Е пак ли бе, стига, гледах го тоя филм вече, неща пак, искам да се движа напред, не на страни, разбираш ли ме, напред !!! ", карайки се незнайно на кой ?!?И явно тогава съм решил да пусна газта, колата се изправи, филма излезе от slow motion-a и след 10 метра отбих и спрях.Оказа се че съм бил на 2-ра предавка ?!?(Кога ли пък съм мушнал и втора), а левия ми крак така трепереше, че направо подксачаше...явно през цялото време съм държал на полу-съединител и от там е започнало цялото приключение.
Та всичкото действие се е развило за не повече от секунда-две, но аз имах доста време за тъпи коментари(мисли) и да премисля какво ще се случи след като се паркирам в колата, как повече кола и книжка няма да видя( а и двете ги имах от едва няколко седмици), как всички ще ме подиграват, как най-голямата ми мечта се изпарява...

[fozio Профил Уеб-сайтICQ]

колата бмв е30 м20б20 почваме да правим генерация часът е около 13:30 правим генерацията резултата е от сорта на това


(разбира се материала на тръбите не е титан) часът е някаде между 02:30/03:30 нямам точен спомен генерацията е готова следва секи по къщите малко сън и на другия ден да се радваме на звука на е30'ката да ама не по пътя 3'та/4'та скорост 50км/ч и хоп стоп палка (да ама колата на предния ден е спряна от движение ) и нали се сещате от там следваше 2'ра непростима,3'та непобедима и резултата е вече скорост около 150/160 км/ч следва много лек десен завой на който следват малко спирачки скороста е вече около 130/140 км/ч е да ама май завихме малко повече ,последваха още малко спирачки скорост 110/120 км/ч
леко закачаме пежо 107 (от което останаха 107 части) пежото на 15 метро по на долу в дърво на сандвич и ние в следващото дърво с скорост около 90/100 км/ч ,пасажера (аз) чупя предното стъкло с главата и 2 семици като робокоп от кръста нагоре ,на 15'я ден след катастрофата вече без видими болки в кръста и главата в 08:30/09:30 сутринта жена шофер (майка ми) на ляв завой забравя каде се намира спирачката ,а вече бяхме посредана на кръстовище и един любопитен тип с Х кола реши да види дали може да сабере баничарката в е46'цата последствията бяха дясна греда праг и шопинг (две врати)от автоморгата на Денис! от Габрово И МНОГО СТРЕС ОТ МОЯ СТРАНА (2 пъти ми се размина да се надяваме че трети случай няма да има сериозен) ЗАТОВА ЗАМИСЛЯЙТЕ СЕ ПРЕДИ ДА ПРАВИТЕ ГЛУПОСТИ дори и да се возите напомняйте на шофера че вози хора!!!