Семейство Адамс или май лайф

[offpisnami Профил]

Аз съм стар потребител, ама ще пиша от тоя ник, че ще бера срам.
Не знам от къде да започна честно казано. Пльоснал съм се на стола и се опитвам да се успокоя. Малко се поуспокоих, проблема ми е че много бързо се изнервям. Проблемите и всякви емоциики винаги държа в себе си, не ги показвам на приятели, все пак да си мъж значи точно това, но тук във форума ще отпусна парата малко с надеждата никой да не ме познае. Ще пусна мислите ми да се реят, на който му се чете да чете, ако даде съвет мога и да си сверя часовника.
Живея в едно малко градче до Пловдив, по скоро само спя в него, завършил съм в плд и имам жилище там, но сега не живея в него и ми се налага да пътувам, там са ми приятелите, познати и семейният бизнес.
Аз съм 20годишен, учещ задочно, с изразен индивидуален характер, но винаги усмихнат и далече от понятието кисело дупе. Та, така преследвам си мечтите и се старая да не правя глупости. Това, което ме дразни, дори на моменти депресира са моите родители.
Когато завърших 7 клас, уж за добро наще решиха да ме измъкнат от "дивото". Речено сторо, адаптирам се бързо, бързо от дивак се превърнах в съвсем нормално момче. И така същият трябваше да води двуличен начин на живот, ту през деня в градо, вечерта в дивото. Младежа попадна в готина среда сред доста по-заможни деца, въпреки по-твърдия си характер, младежа беше пич и останалите го харесваха. Успяваше да преглътне, това че някои съученици харчиха по 100-тина лв на ден за глупости, а той трябваше да откаже да излезне със супер яка мацка, щот нямаше 2лв в джоба, а вечерта имаше рейс да си хваща - трудна работа, но се справи. Дори преглътна това, че през лятото трябваше да бачка по някви пазарчета сред мангали и пак да се държи като пич, да си мълчи, да е забавен, имаше и пропуски, но горе-долу се справяше. Та, така всичките тия години ограничен от ограничените си родители.
Глава 2 - Семейният бизнес... хм........ това е някакъв абсурд. 1-во този бизнес може да разрастне доста, но НЕ. Защо да се развива? На кой му трябва?!?! И така гледам как нерешителността на баща ми и други кофти качества му играят номера. Не е нормално от 4-5г фирма да стои на едно и също място, печалбите колко са -> нямам моя кола, не съм и искал. Това че гледам как баща ми си хаби нервите за пълни глупости и неговата неришителност и твърдоглавост... става ми жалко... при майка ми няква подобна ситуация, само че в по-странен вариант, малко по-предпримчива, но прекалено добра. Аз се записах задочно, (лиших се от купони) точно за това да развивам семейният бизнес или собствен (изгорях при 1-ви опит, не по моя вина проблеми с акт16, установих, че брокерите са лъжци). Та, сега помагам с квото има, не е особенно много, но на тоя етап толкова, имам лекции скоро, след тях пaк ще страйквам. Що пиша всичките тия здуханици?! Щото вместо сега да бях някъде с приятели ми скапаха настроението мн жестоко(а и ми казаха да не излизам щото са видяли катастрофа баси... ). Не излизам повече от 3 пъти на седмица !!! И то само някви кафенца или с приятелката ми, когато си дойде от софето и то щот пестя гориво да не ми мърморят. Та, днеска щях да излизам, но се засякох с наще в трапезарята и уж седнах да ги видя, бях в супер настроение. И почнаха някви нападки, най-вече от страна на майка ми, къф БАРОВСКИ начин на живот съм водил (ахахахахахахахаха), трябвало сериозно да се замисля щом ми е пораснала оная работа да я използвам, трябва да имам сериозна работа. Абе наговори ми една торба с глупости в подобен нереален стил... А, не е като да не си върша работата, когато има. Абе всичко тука при мен е един абсурд, (баровски начин на живот... ) Истината, е че наистина от месец съм айляк, но както казах плановете ми се скапаха не особенно по моя вина и тя го знае, но не ся ма наля така злобно, а знае, че се опитвам да създам нещо трайно, не да работя за някой, а и имам лекции скоро... И сега приятелката ми звъни, а аз не и вдигам щот съм в скапано настроение и само ще скапам нейното. Не знам, просто нямам коментар, да не говоря за роднините си, все едно съм в някъв филм. Нямам нужда от сверяване на часовника и никога не се предавам, ама сега имах нуждата да кажа на някои кво мисля, дано ми олекне.Мислих да им направя едно показно да се преместя при приятели и да си хвана няква работа, ама скоро имам лекции и не искам да си скапя годината, а и всичко останало...

[uricatoli]

Колега... треба да направиш следното... Зае**ш всичко и заминаваш в нов град, почваш всичко наново.. приятели, работа, приятелки и такива неща.. След време ще имаш 2 позиции.. или да се върнеш назад към вече това което си оценил че ще загубиш.. Или да ти хареса и да продължиш напред.. А този Барофски начин на житот... споко и мен ми тровят настроението с него ама ко да прая.. Все още правим партия 5 човека за бутилка в дискотеката... Търпение му е майката

[павката Профил]

за едни мама унд папа са основния източник на средства за живот и тунинг,за други са пречка за нормално развитие на събитията

[CERT Профил Уеб-сайт]

Е ти на 20 г. кво искаш - офис на бул. Витоша и джип за зимата и кабрио за лятото - ти си дете, извинявам се, сигурно ти е кофти, ама това е живота брат, тежък, лек, тва е. Много са малко хората, на които живота е лек, камо ли през тийнейджърските години, а и не биха се похвалили. Погледни трезво на нещата, всяко препятствие пред теб е подготовка за следващото, ако не се справиш, повярвай ми, ще има и други, ако пък се справиш, ставаш по-силен, по-решитен и уверен, общо взето по-мъдър и отракан. Ако живота ти е лесен като песен и не си изпитвал трудностите му, не си се сблъсквал с предизвикателствата, които изникват по пътя ти, представи си, един ден като се сблъскаш с реалноста какво ще стане - или ще изперкаш, това е естествена реакция на съзнанието, по-лесно проявима и изразена точно при хора, които не са имали трудности, или ще се откажеш от живота...

Това е като да пуснат лъв, роден и отгледан в зоо-парка в естествената му среда, естествено, лъва неможе да се побърка (опази боже), или поне не е доказано, следователно, ще се случи логичното - ще погине.

Така, че - съвети, не давам никога, що се късае до житейски казуси, просто споделям опита си и наблюденията си върху това, което съм видял, усетил и изпатил, и изразявам скромно мнение, а то е, приеми всичко, което ти се случва, така както е, и вместо да се чудиш и вайкаш защо ти се случва, помисли по въпросът как да се справиш с него и да излезеш по-силен, зрял и най-важното чист пред себе си. Успех.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

да бе ти е acer другия ник иначе тфа дет се оплакваш са бели кахъри...

[camburko Профил]

батко, народа го е казал:животът е гаден за да можеш да се радваш на хубавите моменти в него. мене този девиз ме крепи непрекъснато.

[offpisnami Профил]

мда прави сте

[saleen Профил]

Колкото по- далеч от родителите-толкоз по- добре.Нищо не правят, а само се бъркат и дават акъли, поне мойте са такива ( в много редки моменти не са).Непрекъснато се убеждавам, че разликата във поколенията е голяма преграда и не може да има разбирателство

[emo_pld Профил]

Всичко е субективно и строго индивидуално. Колега според мен каквито и проблеми и дразги да имате помежду си ще се разберете , нали за това сте семейство. При всяко семейство ценностната система и йерархията е различна,но няма по-хубаво нещо според мен от това да се разбираш и подкрепяш с родителите си.

[mastorpetko Профил]

Помисли над идеята, че баща ти има по-голям опит в живота и бизнеса си, и може би има причина "да не развива бизнеса си"

По някога нещата изглеждат много лесни и прости, погледнати от страни с очите на 20 годишен младеж.

Личният ми пример- аз на 20 имах усещането, че мога да управлявам света, а да не ти казвам колко пъти съм намирал подобни кусури на родителите си, както теб. Само си помисли, че когато ти рискуваш, не губиш нищо, освен малко пари, понеже и рисковете са ти малки. Ако баща ти обаче направи грешен ход, особено при днешната стагнация, сети се, че има вариант да остане не само без бизнеса си, но и семейството ви да изпадне в много трудно положение. Когато мислиш само за себе си е сравнително лесно, когато ти се родят няколко деца, ще пишеш пак, дали толкова лесно се включваш в нови авантюри

[offpisnami Профил]

Дам...

[radio_manbg Профил]

Значи приятел само няма да се сдухваш толкова. Нито си първият нито си последният минал по този път...
скоро чуквам четвърт век и вече гледам с насмешка на тези неща защото разбрах че са останали в миналото. Повярвай че родителите ти не ти мислят лошото... просто не са актуални към твоито развитие и ежедневие... мненията им не може да са адекватни към твоите проблеми.
Относно това да се изнасяш и така нататък.... е въпрос на личен избор но лично азь не виждм с какво ще ти помогне освен с това да се отчуждиш от най-близките си - нещо за което след време може да съжаляваш горко.
Споко пич - баща ми направи бизнеса си когато беше на 45год. и от него разбрах че за всяко нещо има време... с брат ми започнахме нашият (вече бивш ) преди 4-5 год. уцелихме ниша разиви се и след това се продаде.... самият аз съм работил какво ли не от продавач, през склададжия... сега в момента се подвизавам като мениджърче така че споко това са неща през които всеки е минал...
Другото за което всики говорят е да излезнеш да живееш сам... да бе не е лошо аз от 4 годинки близо съм сам ама никой не ти обяснява негативните страни... мислиш че е лесно и че сега излизаш рядко... абе като почнат парите които изкарваш с къртовски труд да ги даваш по сметки за ток и т.н. което ще доведе (дори и за малко) до момент да излизаш един път седмично на кафе а за едискотеките можеш да си пълен пас. Също никой не ти обяснява че е шибаяно като се върнеш от работа да се хващаш да чистиш, гтвиш и т.н. и че когато всички е готово имаш един два часа преди да заспиш което време си сам и пред телевизора защото си толкова смазан че не ти се и излиза... е тогава можеш да направиш кантара... това съм го минал всичкото лично - сега всичко е доста по-добре и продължаваме напред.
Така че горе главата и си гони целите и амбициите (завърши си висшето) абе появече позитивно мислене защото всеки е имал гадни моменти и всеки знае че след всеки гаден момент почти винаги идва един по-гаден.

Поздрави

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

че след всеки гаден момент почти винаги идва един по-гаден.Поздрави

друго си е да помогнеш с топла дума и да вдъхнеш кураж

[Acoto® Профил]

На тва му се вика живот. Всеки има разни проблеми от подобно естество, но ако започнем да си ги казваме ще трябват още два форума, но явно на теб сега ти е момента, в който ти писва.
От мен едно "горе главата", след всяко зло идва добро...

[someone Профил]

Другото за което всики говорят е да излезнеш да живееш сам... да бе не е лошо аз от 4 годинки близо съм сам ама никой не ти обяснява негативните страни... мислиш че е лесно и че сега излизаш рядко... абе като почнат парите които изкарваш с къртовски труд да ги даваш по сметки за ток и т.н. което ще доведе (дори и за малко) до момент да излизаш един път седмично на кафе а за едискотеките можеш да си пълен пас. Също никой не ти обяснява че е шибаяно като се върнеш от работа да се хващаш да чистиш, гтвиш и т.н. и че когато всички е готово имаш един два часа преди да заспиш което време си сам и пред телевизора защото си толкова смазан че не ти се и излиза... е тогава можеш да направиш кантара... това съм го минал всичкото лично - сега всичко е доста по-добре и продължаваме напред.
Така че горе главата и си гони целите и амбициите (завърши си висшето) абе появече позитивно мислене защото всеки е имал гадни моменти и всеки знае че след всеки гаден момент почти винаги идва един по-гаден.

Поздрави

Мдамммм, абсолютно вярно От 19-годишен живея отделно от родителите си и в началото никак не ми беше лесно. Но пък това е школа, която е незаменима, стига да не си някое мамино синче. Нищо няма по-бързо да те научи да бъдеш отговорен или по-сигурно и бързо да те провали от това да ти се случат елементарни неща като това, да няма кой вместо теб да ти изчисти, да ти измие чиниите, да ти изпере, да ти изглади дрехите, да ти купи храна, да ти даде пари...това са все прости неща, за които човек не си дава сметка или подценява, докато живее при родителите си. Но в същото време това е цена, която преди време съм платил с удоволствие, за да бъда независим. От друга страна, това, че се виждам рядко с родителите си, поддържа отношенията ни нормални - като се видим ни е хубаво и се радваме - отношенията ни са лишени от битовизми като общи финанси, общ хол (телевизор), битови навици и т.н. и т.н., което ги опростява страшно много и един уикенд, прекаран на гости при тях е наистина удоволствие, а не задължение и в никакъв случай не мога да кажа, че сме се отчуждили.
Естествено има и вариант родителите ти да приемат това като най-голямата драма и вместо да те подкрепят, да започнат да ти правят разни сценки и да се опитват да те карат да се чувстваш виновен...там ти трябва да си решиш...аз лично не знам какво може да се направи в такъв случай, защото съм имал късмета нашите не само да не се тръшкат, а да ме провокират да се отделя от тях и да са доволни, че съм го направил

Успех!
И не се ядосвай толкова - всеки е преминал през такъв период