Виж темата - Историята на вашия псевдоним ?

от **pAbLo** » 27 Дек 2004, 16:35

GIORCETO написа:.. и след няколко пиански срещи стана на Гиорцето

GAD написа:пък и се връзва с името ми ГаДинко

Динко Гадинко

от **Фидел Кастро** » 28 Дек 2004, 0:08

Моят любим политик вече 20 години. Нищо и никой не успя да го свали от власт 45 години вече :!:

. И го обичам най-вече за шамара, който удари на САЩ - измислената държава, в която живеят най-големите скапаняци. :twisted:

от **DILDO** » 28 Дек 2004, 0:45

Казвам се Диаманди но всички ми викат Дидо , а _ са ,защото винаги DIDO e регистриран

от **marti the pi4** » 28 Дек 2004, 12:20

той моя си казва всичко :mhihi:

от **SlipKnoT** » 28 Дек 2004, 14:09

Фидел Кастро написа:..любим политик...

от **Evanko** » 28 Дек 2004, 15:52

На мен ми го лепнаха тоя прякор преди 10 тина години. Работех на Витоша в един ски гардероб. Една сутрин влетях вътре махмурлия и успях да съборя всичките ски от :mhihi:

стилажите, като слон в стъкларски магазин.....

от **ISATIS** » 28 Дек 2004, 19:55

Това е прототипът на Франко Сбарро ( по поръчка на БМВ )- ИСАТИС. Излиза 1994-а година, използва М71 за двигател - 5379куб. см, 326 к.с (от 750i Е38 ).Преди около 6-7 години много ми харесваше този автомобил, вече не ми допада толкова, но ми харесва името му за ник. От 2-3 години се подвизавам с този псевдоним навсякъде в интернет пространството

.

Впоследствие разбрах, че исатис е също и вид храст :mhihi:

, както и порода полярна лисица :mhihi:

, но ник-ът ми идва от името на автомобила

от **///Явор** » 28 Дек 2004, 20:02

ми щом ти е писнал вече,аз ша се прежаля :mhihi:

и на части , кат ми писне и на мен :mhihi:

от **ISATIS** » 28 Дек 2004, 20:26

от **Oyama** » 04 Яну 2005, 18:21

Ояма, роден през 1923 г., принадлежи към новото поколение каратисти, което качествено се отличава от безкористните апостоли от старите времена: стремежът къмсамоутвърждаване на всяка цена го водел по трънливия път към върховете... По произход кореец , той принадлежал към етническо малцинство, в продължение на векове дискриминирано в единното по национален състав японско общество. През първата половина на XX в., когато Корея се превръща в японска колония, сегрегацията на корейците, в това число и на живеещите на японските острови, става норма в държавната политика . Възможно е съзнанието за известна накърненост да е пробудило у способния корейски юноша желанието непременно да се издигне. Псевдонимът, под който той става известен в света, Масутацу Ояма, въпльщава честолюбивите му юношески мечти. Буквалното му значение е "Увеличаващият своите достижения, подобни на висока планина".

Ояма започнал да се занимава с кемпо сравнително късно - на девет години. Още в пети клас станал носител на черен пояс, 1-ви дан, и оттогава се стараел методически да овладее всички съществуващи стилове на карате и кемпо. Постъпвайки през 1943 г. в токийския Колониален институт, Ояма се записал в секцията по Годжу-рю карате и само за няколко месеца получил 4-и дан по програмата на школата. В края на войната двадесет и две годишният майстор нямал равен на себе си в света на спортното карате, но го привличало нещо съвсем друго. Изчаквайки да премине смутното време, той се усамотил в планината Минобе и в течение на една година от тъмно до тъмно със себеотрицание се отдавал на физически и духовни упражнения. Ояма си поставил за задача да развие максимално силата, издръжливостта и "пробивната способност" на тялото си, за да може впоследствие да противопостави на утвърдилите се в Япония стилове на "ограничено" спортно карате едно истинско бойно кемпо. В резултат на това той спечелил по блестящ начин първия следвоенен Общояпонски шампионат по карате през 1947 г., нокаути-райки всичките си противници.
През периода на своята недълга, но плодотворна аскеза в планината Ояма живеел по строго разработена програма, която често фигурира в различните биографии на майстора и служи за назидание на лекомислените ученици. Режимът бил такъв:

4 часа сутринта - ставане. Медитация със затворени очи - 10 минути.
Крос из планината - 2 часа.
7 часа сутринта - приготвяне на храната.
8 часа сутринта - ядене, съчетаващо закуската и обяда.
9 часа сутринта - начало на тренировките. Десет пъти се изпълнява комплекс от пет упражнения:
1) вдигане 20 пъти на 60-килограмова щанга;
2) лицеви опори на пръсти - 20;
3) опори от стойка на ръце - 20;
4) набирания на лост - 20 пъти;
5) нанасяне по 20 удара с юмрук вляво и вдясно върху макивара.

Всеки път след изпълнение на комплекса се правят дихателни упражнения и незабавно се пристъпва към следващата серия. След като посоченият комплекс се направи десет пъти - почивка до 11,00 ч.
11 часа сутринта - изпълнение на формални упражнения (ката).
Ежедневно се повтаря по 100 пъти една от катите. Например първия ден Хейан-1, втория ден - Хейан-2 и т. н., докато не бъдат направени и петте кати Хейан, а след това се изпълняват в обратен ред. Същото се прави и при останалите кати.
2 часа след обяд - вдигане на тежести. Да се вдигне 60-килограмова
щанга 20 пъти, след това постепенно да се увеличава натоварването.
Да се направят 1000 лицеви опори: 200 пъти на два пръста, 200 пъти на три пръста, 200 пъти на четири пръста, 400 пъти на пет пръста. След всяка серия да се прави малка почивка. Понякога за разнообразие да се правят 1000 лицеви опори на юмруци с почивка след 500.
3 часа след обяд - отработване на техники за спаринг.
Упражнения на макивара.
Коремни преси - 200. Чупене на камъни.
5 часа след обяд - приготвяне на храна. Вечеря.
6 часа след обед - медитация и лягане.
Към този красноречив документ може да добавим, че много сподвиж ници и ентусиасти на кемпо са спазвали подобен дневен режим не година или две, а в продължение на двадесет, тридесет години или цял живот.
Въпреки това за майстора, решил да отправи предизвикателство към най-крупните школи и да внедри нова методика на обучение по карате, една победа била явно недостатъчна. Като човек с напълно съвременен дух Ояма разбрал бързо, че в това смело начинание може да му помогне само шумната реклама. С присъщата си целеустременост той се заел с подготовката на грандиозна рекламна кампания, отработвайки прецизно различни ефектни номера. През 1949 г. се настанил в една барака до градската кланница и в продължение на осем месеца анализирал поведението на животните. Той разработил нов способ за убиване на бикове с голи ръце, научавайки се да отсича рогата на животните със саблен удар. Скоро след това бил заснет документален филм, запечатал първата корида в света, където тореадорът действа без оръжие. Схватката въпреки очакванията на самия Ояма протекла не съвсем гладко, но все пак бикът бил повален.

Рекламата направила своето - пред смелия кара-тист се открили широките хоризонти на световния успех. През цялата си практика Ояма убил петдесет бика. Впоследствие писал, че имал намерение да продължи експеримента с мечка и тигър, но не му достигнали парите за набавяне на тези хищници, пък и Дружеството за защита на животните започнало да протестира. (Няколко години по-късно в САЩ той прави направил опит да се бие с мечка. Опитът завършил плачевно - наложило му се да лежи няколко месеца в болница)
" През 1952 г. Ояма се отправил на гастроли в САЩ, където предизвикал фурор и довел публиката до пълно объркване, демонстрирайки "свръхчовешки" номера. И наистина, как трябвало да реагират американските зрители, когато японецът чупел огромни камъни, все едно че били от порцелан, отсичал гърлото на бутилка с бира, така че бутилката оставала да стои, удрял с чук по кокалчетата на ръцете си, пробивал с ръце и крака дебели дъски, купчини от 15-20 керемиди или 2-3 тухли?
Журналистите го нарекли "Божествената ръка". Получавал писма от хиляди почитатели. Банковата му сметка нараствала с неимоверна бързина. Сега вече можел да помисли за откриване на собствена школа .
Връщайки се в Япония, Ояма пристъпил към създаването на нов стил на карате - Киокушин-кай (Дружество на абсолютната истина), открито противопоставяйки я на всички съществуващи направления и школи на кемпо. Днес филиалите на Киокушин-кай обединяват стотици хиляди хора в десетки страни по света. Но нима това е триумф на ново учение? Не, по-скоро оптимална реализация на цялото наследство на кемпо, на безсмъртните завети на старите майстори.
Самият Ояма не крие еклектизма на своята школа. Отказвайки се от догмите на традиционните бойни изкуства и преди всичко от тясно сектанския подход, той направил генерална ревизия на всички видове борба без оръжие, за да подбере необходимите елементи за своята система. Всички те в съчетание трябвало да обезпечат основните изисквания на школата: сила, непоколебимост, ефикасност.
И все пак главното в системата на Ояма, което намира отклик в сърцата на хилядите, не е сухата теория, медитацията и разучаването на съвсем стандартните формални упражнения. Практическата полза, максималната ефикасност - в това е тайната на успеха на школата Киокушин-кай. За своите ученици Ояма разработил цяла поредица от главозамай-ващи трикове, въшгьщаващи висшите достижения на карате на физическо равнище. Ще изброим само някои от тях:
пробиване на висящ на два конеца лист тънка оризова хартия с удари с юмрук и пръстите на ръцете;
разцепване на окачена на връв дъска (или тухла) с удари с юмрук, лакът, с ръба на дланта, с възглавничката или резеца на ходилото, от стойка или със скок;
чупене на четири-пет дъски, дебели един дюйм, които асистентите държат в ръце, с всички възможни удари с ръце и крака, включително и със скок на височина два метра;
чупене на плуваща в бъчва с вода дъска, дебела 1 дюйм;
чупене с ръце, крака и глава до двадесет реда керемиди;
чупене със саблен или чукав удар на три наредени една върху друга тухли;
чупене със саблен удар на три наредени един върху друг с разстояние помежду им блокове лед, дебели три дюймя всеки;
чупене с ръка и глава на дебел леден блок;
чупене на масивни камъни с основата на дланта;
отсичане гърлото на стояща бутилка;
забиване на пръстите при удар с копиевидна ръка в сноп плътно завързани бамбукови пръчки;
"пронизване" с копиевидна ръка на окачен говежди труп.

"Моите собствени победи, бяха определящите фактори за разпространяването и репутацията на Карате. Пазя единствените по рода си рекорди в победите над боксьори, борци, джудисти и тай-боксьори. Побеждавал съм и разярени бикове с голи ръце.
Убеден съм, че докато мога да използвам карате, аз съм непобедим в невъоръжени конфликти. Един мъж не може да знае истинската същност на бойните изкуства, ако не е участвал в истинска битка. За да заслужи името "каратист", той трябва да открие и надделее истинската опасност...
Аз може би, съм единственият лидер на Японското карате след Войната, мамещ лицето на смъртта много пъти. Ето защо аз бях побеждавал каратисти, които не знаеха нищо за истинския бой. Как можем да съдим инструкторите за някакъв вид разиграване в каратето, които придават на своите ученици, техники и дух на боя, когато те никога не са участвали в истинска битка. Същността на карате е в битката".

Масутацу Ояма