Пешо
Модератори: mitaka7, Общи модератори
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Пешо
Реализъм
Пешо излезе от залата, сложи си евтините слънчеви цайси и тръгна към семейната жигулка. Беше изкарал книжка само преди 2 месеца,
но единственото което можеше да кара беше тая жигулка.
Годината бе 1989г., месец септемрви и току-що бе приключил тренировката си по куокошин. След 2 -та почивни от тренировки летни месеци
отново пое по пътя към славата.
Почивни? Не и за него! Толкова много харесваше това което правеше, че през тези два месеца не спираше да поддържа форма.
Е, не че я губеше хич, все пак е на 20 г., а на тази възраст лесно не се губи форма. Обичаше тренировките и резултатите не закъсняха.
Само на 14 г. вече бе републикански шампион, а на 18 и европейски.
Но "излизането" му на "вън", ходенето до европа му бе отворило очите. Бе видял как работят, как живеят хората там.
Какви блага и допълнения имаха, и след това контраста пред очите му в милия соцлагер.
Винаги при тия мисли мечтаеше да избяга навън, да вкуси от благата на запада, но уви! Той, Петър Димов Братанов е надежда на българския спорт.
Никой не би позволил да избяга ей така навън, тези от сигурността винаги усещаха кога някой мисли различно.
Ето например, сподели той със съотборника си Ганьо миналата година за това какви мисли му минаваха през главата,
и нещеш ли дойде един "сив" човек да си говорят. Как беше разбрал? Ганьо се кълнеше в майка си че не е казал на никой, ей тия знаеха всичко!
Всичко!
Така минаваха дните на Пешо, тренировки почивка, почивка тренировки.
И изведнъж изненада! Появи се по телевизора другаря Тодор Живков с едни дебели лупи на цайсите, гледаше тъжно и уплашено.
А, до него на трибуната изправен пред микрофоните другаря Петър Младенов обяви за неговото отсраняване от власт.
Пешо не знаеше какво говорят тия! Както и не разбра за какво им трябваше на хората да излязат по улиците 2 месеца по-късно.
А, всъщност и не го интересуваше! Продължи да тренира както преди и да чака следващото си състезание.
Тогава се появи оня "сивия", и му каза че той и 4-5 момчета ще заминат за Чехия, да поработят.
Радостта му бе голяма, Чехия е една от страните който му допадаха. Замина!
Замина с един борец от Кюстендил, един гребец от София и някакъв културист от Бургас. Не можа и не иска да разбере как се казват докато пътуваха.
Научи ги когато пристигнаха в Прага, бореца бе Васил, гребеца Ивайло, а културиста Георги. Там в Прага имаше и други момчета от България.
За шеф им се представи един мъж с поглед на невестулка.
Работата не му бе трудна. Веднъж-дваж в месеца влизаха в едно заведение да хапнат, да пийнат и да си поговорят.
Караше наи различни марки коли от границата с Германия до границата с Унгария, понякога само се возеше.
Един два пъти им се наложи да се сбият в някакви заведения с руснаци или сърби.
Не знаеше какво са им направили,но все Васил бе в скандалите. Тоя човек бе толкова кротък в очите на Пешо, а все с него се заяждаха.
Защо и как ставаше това не знаеше!
Но той бе приятел и Петьо(така го наричаше Васил) му бе верен.
Постояха още няколко месеца там, и мъжът с погледа на невестулка им каза че е време да се връщат в България.
На връщане пътува с Васил, с някакъв Пантьо и с още един тип Янко, който всъшност май не бе много с всичкия си!
В България го чакаха с отворени обятия, държавата го бе закъсала много. Нямаше хляб, липсваше и млякото, хората имаха пара,
но нямах какво да ядат!
Разбира се имаше от къде и как да се купи, но искаха пари от горе. На Пешо бързо му свършиха марките който бе скътал,
и сега не знаеше какво да прави. Единственото нещо всъщост което можеше е да се бие!
Шляеше се без хаберно по улиците във времето в което не тренираше и зяпаше обезумелите погледи на гладните си сънародници.
Изведнъж до него спря един Мерцедес, и от оворения прозорец се показа дълго косместа глава на Васко.
Така Пешо започна да ходи на всякъде с Васил, и за това си ходене взимаше по 1000 марки на седмица! Ебаси, заплатата на майка му в
училището за 2 години! Но се оплакваше, по напялскаваше тоя оня, и то все хора който се заяждаха с Васил.
А, Васко бе толкова весел и усмихат човек, и Пешо не можеше да разбере защо все на него налитаха! Какво толкова им беше сторил?
Дните минаваха, и Пешо се научи да разбира кой мрази Васко и кой го обича, толкова се привърза към него че брат му Георги взе да се дразни от това!
Вече Пешо не ходеше по цял денн с Васко, знаеше кой са хората с "различно" мислене и отиваше при тях да си "говорят" от името на Васко.
Имаше хора, който много обичаха приятелят му, че когато и да отидеше Пешо при тях, те пращаха пари по него за Васко.
Странно, Васко винаги ги броеше и от цялата пачка(от всички приятели пре деня) изваждаше 1000 марки и ги даваше на Петьо.
Така Пешо взе да изкарва по 5000 марки на седмица. Те му стигаха! Вече караше любимата си кола БМВ 540 i, майка му напусна работа
и взе малко магазинче до блока им в Лагера.
Един ден Васко го повика в новият си офис и му каза че трябва да пази някакви камиони цистерни от Бургас до Сръбската граница.
От Бургас му ги предаваше някакъв слабоват тип на име Илиян, на границата той пък ги предаваше на някаъв си Боян.
Тоя пък Боян ги уреждаше да минат границата. Васил даваше на Петьо по 2000 марки на камион, а той охраняваше от своя страна по
5 камиона на курс два пъти в седмицата. Пешо така почна да изкарва по 20000 марки на седмица, или по 80000 на месец!
Което по това време се равняваше на 3 годиша президентска заплата!
Майка му на Пешо купи кварталния супер маркет!
Убиха Васко!
Пешо незнаеше за какво убиха тоя благороден човек! Човек който не бе сторил на никому нищо лошо! В очите на Пешо Васко бе благородник!
Той бе Крал!
Нещо в Пешо умря завинаги! Умря заедно с приятелят му, умряха и мечтите му! Но остана майка му до него!
Жена в разцвета на силите си, разихрила здраво семейния бизнес.
Пешо остана до майка си, започна да й помага с магазина. А, там имаше доста работа!
Магазина вървеше повече от добре, приятели на Васил ги снабдяваха със стока която трудно се намираше по други места.
Всички знаеха кой е Пешо, колко близък бе с Васко, как той лично носеше ковчега на приятеля си, как лично той го положи заедно с другите в
последната му "спалня". Не бяха го забравили и сега!
Дойдоха отново социалистите на власт!
Цените скачаха всеки ден! Започнаха с майка му да изнемогват! Не можеха да плащат на време, парите все не стигаха, служителите си тръгваха!
Пешо намери Георги, брата на Васил, и го помоли за работа. Жоро с неохота прие бившия служител на брата си. Постави го охрана на
новата си дискотека.
Пешо биеше борци и нови мутри по цяла нощ! Бяха станали толкова нагли, бяха забравили кой е той всъщост, но за това "хапваха" шамари.
Тогава Жоро го изгони, Пешо остана пак на улицата. Магазина майка му го затвори, а Пешо от мъка се пропи.
Незнаеше че може да пие толкова много! Даже изобщо не бе пил преди това, просто взе бутилка водка и я изпи до вкъщи!
Майка му продаде магазина на някакъв бивш комунист Валери! Скри парите някъде и не му ги даде!
Молеше я! Пасаше й на колене да му каже къде е скрила парите. Тя бе непреклонна, не му каза!
Пешо я преби! Като куче я смаза! Жената умря след 2 дни. Полицията го прибра и го обвини за побоя, той не си спомни нищо.
Изтрезня в ареста. Задави се в собстеното си повръщано и се изправи седнал на пейката.
Защо нямаше никой? Защо е в това студено помещение?
Изведнъж мислите му нахлуха в главата и си спомни всичко. Мислълта за стореното го побърка, потърси в джоба "спасителната" напитка но нея я нямаше там.
Незнайно защо, но му беха оставили кожения колан на дънките!
Старшина Нилов погледна в килията на Братанов и се ужаси! Бяло бледо студено лице и изкокнали очи бе виждал и преди,
но не и такива с поглед на съжаляващ за всичко човек!
Нилов повърна, след това се прекръсти и извика съдебния лекар.
Годината бе 1996, месеца май.
Пешо излезе от залата, сложи си евтините слънчеви цайси и тръгна към семейната жигулка. Беше изкарал книжка само преди 2 месеца,
но единственото което можеше да кара беше тая жигулка.
Годината бе 1989г., месец септемрви и току-що бе приключил тренировката си по куокошин. След 2 -та почивни от тренировки летни месеци
отново пое по пътя към славата.
Почивни? Не и за него! Толкова много харесваше това което правеше, че през тези два месеца не спираше да поддържа форма.
Е, не че я губеше хич, все пак е на 20 г., а на тази възраст лесно не се губи форма. Обичаше тренировките и резултатите не закъсняха.
Само на 14 г. вече бе републикански шампион, а на 18 и европейски.
Но "излизането" му на "вън", ходенето до европа му бе отворило очите. Бе видял как работят, как живеят хората там.
Какви блага и допълнения имаха, и след това контраста пред очите му в милия соцлагер.
Винаги при тия мисли мечтаеше да избяга навън, да вкуси от благата на запада, но уви! Той, Петър Димов Братанов е надежда на българския спорт.
Никой не би позволил да избяга ей така навън, тези от сигурността винаги усещаха кога някой мисли различно.
Ето например, сподели той със съотборника си Ганьо миналата година за това какви мисли му минаваха през главата,
и нещеш ли дойде един "сив" човек да си говорят. Как беше разбрал? Ганьо се кълнеше в майка си че не е казал на никой, ей тия знаеха всичко!
Всичко!
Така минаваха дните на Пешо, тренировки почивка, почивка тренировки.
И изведнъж изненада! Появи се по телевизора другаря Тодор Живков с едни дебели лупи на цайсите, гледаше тъжно и уплашено.
А, до него на трибуната изправен пред микрофоните другаря Петър Младенов обяви за неговото отсраняване от власт.
Пешо не знаеше какво говорят тия! Както и не разбра за какво им трябваше на хората да излязат по улиците 2 месеца по-късно.
А, всъщност и не го интересуваше! Продължи да тренира както преди и да чака следващото си състезание.
Тогава се появи оня "сивия", и му каза че той и 4-5 момчета ще заминат за Чехия, да поработят.
Радостта му бе голяма, Чехия е една от страните който му допадаха. Замина!
Замина с един борец от Кюстендил, един гребец от София и някакъв културист от Бургас. Не можа и не иска да разбере как се казват докато пътуваха.
Научи ги когато пристигнаха в Прага, бореца бе Васил, гребеца Ивайло, а културиста Георги. Там в Прага имаше и други момчета от България.
За шеф им се представи един мъж с поглед на невестулка.
Работата не му бе трудна. Веднъж-дваж в месеца влизаха в едно заведение да хапнат, да пийнат и да си поговорят.
Караше наи различни марки коли от границата с Германия до границата с Унгария, понякога само се возеше.
Един два пъти им се наложи да се сбият в някакви заведения с руснаци или сърби.
Не знаеше какво са им направили,но все Васил бе в скандалите. Тоя човек бе толкова кротък в очите на Пешо, а все с него се заяждаха.
Защо и как ставаше това не знаеше!
Но той бе приятел и Петьо(така го наричаше Васил) му бе верен.
Постояха още няколко месеца там, и мъжът с погледа на невестулка им каза че е време да се връщат в България.
На връщане пътува с Васил, с някакъв Пантьо и с още един тип Янко, който всъшност май не бе много с всичкия си!
В България го чакаха с отворени обятия, държавата го бе закъсала много. Нямаше хляб, липсваше и млякото, хората имаха пара,
но нямах какво да ядат!
Разбира се имаше от къде и как да се купи, но искаха пари от горе. На Пешо бързо му свършиха марките който бе скътал,
и сега не знаеше какво да прави. Единственото нещо всъщост което можеше е да се бие!
Шляеше се без хаберно по улиците във времето в което не тренираше и зяпаше обезумелите погледи на гладните си сънародници.
Изведнъж до него спря един Мерцедес, и от оворения прозорец се показа дълго косместа глава на Васко.
Така Пешо започна да ходи на всякъде с Васил, и за това си ходене взимаше по 1000 марки на седмица! Ебаси, заплатата на майка му в
училището за 2 години! Но се оплакваше, по напялскаваше тоя оня, и то все хора който се заяждаха с Васил.
А, Васко бе толкова весел и усмихат човек, и Пешо не можеше да разбере защо все на него налитаха! Какво толкова им беше сторил?
Дните минаваха, и Пешо се научи да разбира кой мрази Васко и кой го обича, толкова се привърза към него че брат му Георги взе да се дразни от това!
Вече Пешо не ходеше по цял денн с Васко, знаеше кой са хората с "различно" мислене и отиваше при тях да си "говорят" от името на Васко.
Имаше хора, който много обичаха приятелят му, че когато и да отидеше Пешо при тях, те пращаха пари по него за Васко.
Странно, Васко винаги ги броеше и от цялата пачка(от всички приятели пре деня) изваждаше 1000 марки и ги даваше на Петьо.
Така Пешо взе да изкарва по 5000 марки на седмица. Те му стигаха! Вече караше любимата си кола БМВ 540 i, майка му напусна работа
и взе малко магазинче до блока им в Лагера.
Един ден Васко го повика в новият си офис и му каза че трябва да пази някакви камиони цистерни от Бургас до Сръбската граница.
От Бургас му ги предаваше някакъв слабоват тип на име Илиян, на границата той пък ги предаваше на някаъв си Боян.
Тоя пък Боян ги уреждаше да минат границата. Васил даваше на Петьо по 2000 марки на камион, а той охраняваше от своя страна по
5 камиона на курс два пъти в седмицата. Пешо така почна да изкарва по 20000 марки на седмица, или по 80000 на месец!
Което по това време се равняваше на 3 годиша президентска заплата!
Майка му на Пешо купи кварталния супер маркет!
Убиха Васко!
Пешо незнаеше за какво убиха тоя благороден човек! Човек който не бе сторил на никому нищо лошо! В очите на Пешо Васко бе благородник!
Той бе Крал!
Нещо в Пешо умря завинаги! Умря заедно с приятелят му, умряха и мечтите му! Но остана майка му до него!
Жена в разцвета на силите си, разихрила здраво семейния бизнес.
Пешо остана до майка си, започна да й помага с магазина. А, там имаше доста работа!
Магазина вървеше повече от добре, приятели на Васил ги снабдяваха със стока която трудно се намираше по други места.
Всички знаеха кой е Пешо, колко близък бе с Васко, как той лично носеше ковчега на приятеля си, как лично той го положи заедно с другите в
последната му "спалня". Не бяха го забравили и сега!
Дойдоха отново социалистите на власт!
Цените скачаха всеки ден! Започнаха с майка му да изнемогват! Не можеха да плащат на време, парите все не стигаха, служителите си тръгваха!
Пешо намери Георги, брата на Васил, и го помоли за работа. Жоро с неохота прие бившия служител на брата си. Постави го охрана на
новата си дискотека.
Пешо биеше борци и нови мутри по цяла нощ! Бяха станали толкова нагли, бяха забравили кой е той всъщост, но за това "хапваха" шамари.
Тогава Жоро го изгони, Пешо остана пак на улицата. Магазина майка му го затвори, а Пешо от мъка се пропи.
Незнаеше че може да пие толкова много! Даже изобщо не бе пил преди това, просто взе бутилка водка и я изпи до вкъщи!
Майка му продаде магазина на някакъв бивш комунист Валери! Скри парите някъде и не му ги даде!
Молеше я! Пасаше й на колене да му каже къде е скрила парите. Тя бе непреклонна, не му каза!
Пешо я преби! Като куче я смаза! Жената умря след 2 дни. Полицията го прибра и го обвини за побоя, той не си спомни нищо.
Изтрезня в ареста. Задави се в собстеното си повръщано и се изправи седнал на пейката.
Защо нямаше никой? Защо е в това студено помещение?
Изведнъж мислите му нахлуха в главата и си спомни всичко. Мислълта за стореното го побърка, потърси в джоба "спасителната" напитка но нея я нямаше там.
Незнайно защо, но му беха оставили кожения колан на дънките!
Старшина Нилов погледна в килията на Братанов и се ужаси! Бяло бледо студено лице и изкокнали очи бе виждал и преди,
но не и такива с поглед на съжаляващ за всичко човек!
Нилов повърна, след това се прекръсти и извика съдебния лекар.
Годината бе 1996, месеца май.
- Vlados
- с две лица
-
- Мнения: 2149
- Регистриран на: 16.02.2008
- Местоположение: село Мегаполис, обл.Абсурдистан
- Пол: Мъж
- Кара: на задно предаване
- saleen
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1665
- Регистриран на: 17.04.2008
- Местоположение: Кукерландия
- Пол: Мъж
- Кара: Тъпата кака да маа с черпака
- Мечтае да кара: Кадилакът на Долън
- Детайли за колата: да има джам таван, кожни седалки, музика сватба, 320спринцофка, барнеш копче джам пада....
- Vlados
- с две лица
-
- Мнения: 2149
- Регистриран на: 16.02.2008
- Местоположение: село Мегаполис, обл.Абсурдистан
- Пол: Мъж
- Кара: на задно предаване
- Evelin Cotsev
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1675
- Регистриран на: 6.05.2007
- Местоположение: Пловдив
браво колега супер история , както и предишните ти , продължаваи да пишеш мн е интересно 

It`s party time !
- Runnaway
-
Е46нтусиаст
-
- Мнения: 1800
- Регистриран на: 2.10.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: M3 E46
- Мечтае да кара: M3 E46
- Детайли за колата: BMW E46 M3 '03 - Carbon Black & Manual Gearbox
- bmw318_94
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 414
- Регистриран на: 9.07.2007
- Местоположение: Велико Търново
- Пол: Мъж
- Кара: хората да го гледат тъпо
- ///M3-E36
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 769
- Регистриран на: 7.09.2004
- Местоположение: Bulgaria | Cyprus
- Пол: Мъж
- Кара: Third E36 :)
- Мечтае да кара: E30 M3
- Детайли за колата: За тез пари...
- M2PR
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1932
- Регистриран на: 3.03.2006
- Местоположение: над града..
- Пол: Жена
- Кара: звездомобил
- X-citer
- АЗ СЪМ ТОЛЕРИРАН :)
-
- Мнения: 6034
- Регистриран на: 15.09.2003
- Местоположение: БИАД. Снощи най-културно си излизах от там и някой ме настъпи по ръката
- Пол: Мъж
- Кара: E53 Х5 3.0d
- Мечтае да кара: по пътища без дупки
Много силна история! Докато четох се сетих за една стара песен написана в памет на Васил Илиев след смъртта му от човек, който също го боготвореше http://www.data.bg/f.php?fid=11554960

- Turboman
- ентусиаст
-
- Мнения: 1041
- Регистриран на: 15.08.2003
- Местоположение: Sofia
- Пол: Мъж
- Кара: Citroen Xsara 05' и X9 500cc
- Мечтае да кара: нещо с турбо
- Детайли за колата: телефон
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани