Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. (част 7)
Модератори: mitaka7, Общи модератори
66 мнения
• Страница 1 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. (част 7)
от Spit-Fire » 08 Ное 2008, 1:16
Част 1-ва: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114160
Част 2-ра: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114313
Част 3-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114484
Част 4-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114905
Част 5-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=115498
Част 6-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=115925
Беше мъгливо утро. Сградите отвъд улицата почти не можеха да се видят през мъглата. Термометърът в стаята на Боби показваше 27 градуса, докато този навън - 5. Не нещо друго, а адското главоболие събуди Боби. Отзад на главата си той имаше доста голяма цицина, която му напомни за снощната случка. Той се разсъни и стана, след което взе дълъг горещ душ и вана. След това си приготви кафе и побърза да се обади по банките, за да блокират кредитните му карти, тъй като са ги откраднали. След това той изпи един аналгин в опит да спре главоболието след което започна да мисли какво ще прави днес. Часът беше 11, а Боби не беше на работа заради вчерашният инцидент. Въпреки това той беше решен когато му стане по-добре да намине към работа. Освен адското главоболие, неговата глава беше обсебена от Мария. За жалост не бе само тя. Сърцето му също започваше да изпраща своите сигнали, а трепета в стомаха му подсказваше, че някой май е влюбен. Боби нямаше какво да прави в къщи а и желанието му да види Мария ставаше все по-голямо и по-голямо за това той се облече, и излезе от тях. Притича до колата защото му беше много студено. Веднага влезе в нея и запали, след което пусна климатика на максимално топло. Чакайки колата да загрее, както и самия той, той потърси диска на който имаше по-спокойна музика и си го пусна. Песента беше на Металика - Nothing else matters. Песен, която навяваше много спомени на Боби. За миг той се пренесе в друга реалност и си спомни за толкова много неща. Очите му леко се навлажниха. След няколко минутки той се опомни и лека полека потегли по пътя към офиса. По пътя си той забелязваше старците и просяците, които бавно се клатушкаха по тротоарите. Забелязваше как някои от тях все още спяха в своите импровизирани домове на тротоара или в някоя ниша. Боби се натъжи отново. Когато спря на един светофар, той видя един от тях, но сякъш по-различен. Погледа в очите му не беше съвсем отчаян. Все още пазеше частица надежда, надежда за може би по-добър живот и край на немотията. Како стоеше на светофара, Боби отвори вратата на колата си и излезе от нея след което се запъти към просяка. Светофара вече светеше зелено, а зад колата на Боби се бе образувала огромна редица от коли с надути клаксони и псуващи шофьори. Боби се приближи към просяка, бръкна в джобовете си, макар да знаеше, че са му останали съвсем малко пари, и остави една двадесетолевка в шапката на просяка. Бедняка вдигна глава и го погледна в очите.
- Бог да те поживи, синко, Бог здраве да ти дава...
- Ти повече се нуждаеш от това, дядо, аз все ще се оправя някак...
- Добро момче си ти, Дядо Боже ще те дари с щастие!
- Така да бъде, дядо, ама вече и аз не вярвам... хайде, пази се.
Боби се върна в колата си, качи се спокойно без въобще да обръща внимание на псуващите го и свиркащи шофьори, изчака зеления сигнал на светофара и бавно потегли. Изпреварващите го нервни шофьори и шофьорки, минавайки покрай него му отправяха многобройни поздрави съставени от издигане на средния пръст на ръката и прибирането на всички други. На Боби му бе все едно. Мозъкът му почти беше изолирал страничните мисли и целият му обем беше запълнен от Мария. Спомени от разговора с нея в закусвалнята, спомени от запознанството им, спомени от съня или бълнуването предната нощ, всичко това обървваше Боби. Как беше възможно да започне да изпитва някакви чувства към нея само за 2-3 дни ? Мария беше стройна девойка с дълга, права кестенява коса, зелени очи, нежно и красиво лице. От нея струеше добрина и дружелюбност. Дали това бе накарало Боби да се влюби? А може би това, че тя му напомняше бегло на бившата му приятелка, която той още не беше забравил.
Километрите минаваха, толкова бързо, толкова безлично... Боби караше и караше... Слушайки песента на Aerosmith - Crying , в главата му нахлуваха не толкова приятни мисли. "Ами ако само аз съм влюбен в Мария, ами ако нищо няма да излезе от тва?" мислеше си Боби, и леко сълзи избиваха по очите му. Само, че те прерастнаха в плач, толкова истински, колкото можеше да плаче едно новородено бебе. Боби беше изпадал и преди в такива ситуации, точно с край, който той не искаше...
Потънал в мисли, Боби усети, че вече е стигнал пред големия гараж. Той спря за момент отпред, излезе от колата да си поеме чист въздух и да избърше сълзите си, след което влезе отново в колата, натисна копчето на дистанционното и влезе вътре. В гаража беше очудващо пусто, но все пак се мяркаха шепа работници. Боби спря и излезе от колата си. Попита ги къде е Асен, но те отговориха, че не знаят. Боби се разходи наоколо, намина покрай своето любимо Е30 и се увери, че е добре. Тогава той се качи по стапалата. Две стъпала го деляха от неговия етаж, когато пред очите му причерня. В офиса му, на бюрото му, почти готови за секс се натискаха Асен и Мария. Боби се стъписа, едновременно му се зави свят и му се повръщаше, той стоеше като парализиран. Стоеше и гледаше как Асен целуваше страстно Мария, като през това време бавно я събличаше. Асен надигна леко глава, за да направи нещо може би, когато видя Боби. Изражението на Асен бе трудно за описване.
Боби се втурна надолу по стълбите, след което отвори вратата на гаража и се затича към своето Е30. За секунди се качи, запали го и отпраши с мръсна газ. Сълзите от очите на Боби падаха по колената му, както се блъскаха една след друга мислите в главата му и както буталата бясно блъскаха в шест цилиндровия двигател. Макар да беше ден и движението да беше натоварено, Боби беше в един собствен свят и почти не усещаше какво наистина се случва около него. Та той дори не беше признал чувствата си на Мария, не беше излизал на романтични срещи с нея. Те бяха само приятели. Никой не можеше да каже какво се случи в главата на боби в онзи момент, нито в сегашния.
Боби караше бясно към онзи познат планински път, реалността пред погледа му изглеждаше като компютърна игра, в която той се чувстваше безсмъртен. Завоите се редяха един след един а Боби не искаше и да си помисля да се върне назад. Караше ли, караше към мястото, което щеше да му донесе поне малко душевно спокойствие.
Мъглата в балкана беше в пъти по-гъста отколкото в града. Виждаше се най-много на 20 метра пред колата. Въпреки това не пречеше на Боби да кара с 100 км/ч, защото той познаваше пътя като петте си пръста.
Боби пристигна. Мислите и въпросите го объркваха и почти използваха целия капацитет на мозакът му. той обаче постепенно се съвзе и излезе от колата да подиша малко чист въздух. Леките сълзички се бяха превърнали в същински плач, истински, несдържан мъжки плач. Може би едно от най-истинските неща на тази земя. Боби се питаше какво го накара да дойде тук, да плаче, да се чувства по този начин. Каквото и да си отговаряше, не му олекваше. Започна да плаче дори по-силно, сякъш е загубил някой, който дори не е печелил.
Боби чу някъде зад себе си леко мъркане от двигател и звук от мокри спирачки.
Асен знаеше къде точно да намери Боби, за това беше тръгнал след него. Той ясно беше видял, че някаква искрица пламна в очите на Боби в мига в който видя Мария, и въпреки това си позволи да остави първичните си мъжки инстинкти да го водят. Може би Асен беше тук за да поговори с Боби, но и самия той не знаеше дали има сили.
Боби бавно извърна глава , видя колата на Асен както и него самият вътре. Той го погледна право в очите.
Асен също погледна Боби. В очите на Боби той видя онзи поглед, който беше присъщ на момче загубило дългогодишна любов и дори нещо повече. Видя и сълзите, който Боби ронеше. Не знаейки какво да направи, Асен реши, че е най-добре да се оттегли. Той обърна колата и бавно се запъти по обратния маршрут.
Боби отново остана сам, заедно с единственото негово нещо, което никога не го беше предавало. Онзи в небесата сякъш чу и видя Боби. Лек дъждец започна да пада от небето, като постеппено ставаше все по-силен и по-силен. Боби продължаваше да седи облегнат на своята кола, плачейки и мокър до кости.
Минаваха се часове, дъждът не спираше, постепенно настъпи вечерта. Боби продължаваше да седи неподвижен до колата си.
По едно време той реши, че е по-добре да влезе вътре, отколкото да седи на дъжда, Въпреки това не искаше да се прибира в своя дом.
Присъщо на малките деца, докато Боби плачеше и размишляваше той заспа на седалката.
...
Сутрешните лъчи на слънцето погалиха Боби по лицето. Той се разбуди. всико го болеше от нощта, прекарана на седалката в колата. Той бавно се надигна на седалката, прозя се и се протегна. Утринното слънцето тъкмо огряваше града и той бе в цялата си красота.
Ненадейно Боби извърна глава и ,,, сякъш го удари гръм. Редом до неговата красавица, бе паркирано черно Е24. Върху капака му беше седнал не кой да е, а Мария. Те беше облечена в дънки, тъмно син пуловер, шал и черни мокасини. Слънцето грееше право в прекрасната и кестенява коса и й придаваше кестеняво - огнено оранжев цвят. Боби загуби ума и дума, забрави за сълзите си, забрави за всичко. Бавно се подаде от колата без да знае какво да каже. Мария извърна глава към него и се усмихна.
- Сънчо се събуди най-накрая, а ?
- Т-т-т-ти какво правиш тук?
- Дойдох да поговорим.
- Но за какво, аз уважавам твоя избор, както и избора на Асен.
- Глупчото ми той - разсмя се Мария - за Асен си прав, но за мен не. Аз имам сестра близначка, като две капки вода сме. Тя се казва Анастасия. Миналия месец се сгодиха с Асен, и вчера явно са се разгорещили в офиса ти, докато са те чакали да се появиш на работа. Асен ми каза за недоразомението което е станало и за това реших да дойда тук да ти разкажа всичко.
- Ама аз... такова... помислих, че си ти.
- Знам какво си помислил, знам какво си изпитал и какво изпитваш към мен... Мисля, че аз изпитвам същото.
Гримасата на Боби бе неописуема. Едновременно искаше да се усмихне и разплаче. Мария нежно слезе от капака на своята 6-ца, приближи се към Боби, прегърна го и започна да го целува страстно. Сега е момента да кажа - представете си, че сте на кино. Кадарът е следния. Камера от хеликоптер. Черно Е30 комби и черно Е24 паркирано едно до друго, на 2 метра от ръба на голямо скално отвесие, а долу далвч в долината тъкмо събудилият се град. Камерата от високо "кръжи" около Боби и Мария, които продължават да се целуват нещо. Всичко е толкова хубаво
Ама стига с киното.
Всичо бе толкова хубаво, като на приказка, а Боби и Мария не искаха да идва нейния край. За жалост мобилния телефон на Мария звънна и ги прекъсна. След кратък разговор...
- Боби, трябва да се връщам на работа. Асен каза, че ако искаш ти можеш да си вземеш почивка и днес.
- Ще видим. Ще се прибера до нас за един душ и после ще го измисля.
- Добре, хайде да тръгваме надолу, че трябва да бързам.
Няколко целувки и прегръдки разделиха Боби и Мария и те се качиха по колите си, поемайки по пътя надолу.
Усмивката на Боби не слизаше от лицето му, чувстваше се адски жив и адски щастлив. Дори се смееше на самия себе си как предната вечер седеше под дъжда и ронеше сълзи. Но за него беше важно единствено това, което се бе случило преди час. Две усмихнати лица поеха по своя път, който може би се събираше в една определена точка и ставаше голяма и широка магистрала с гладък или грапав асфалт...
Странно нещо е живота. Уравнение с милиони неизвестни, с константи и променливи. Безбройна върволица с милиарди решения, едно от друго по прости и по-сложни. Днес се смееш, а утре плачеш. Днес празнуваш, а утре скърбиш. А трябва ли въобще да го взимаме толкова на сериозно...
Скоро мисля да бия чертата на историята. Очаквайте "епизод" 8 след няколко дни, не бързайте обаче...
Ай хоуп иу лайк ит.
Част 2-ра: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114313
Част 3-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114484
Част 4-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114905
Част 5-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=115498
Част 6-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=115925
Беше мъгливо утро. Сградите отвъд улицата почти не можеха да се видят през мъглата. Термометърът в стаята на Боби показваше 27 градуса, докато този навън - 5. Не нещо друго, а адското главоболие събуди Боби. Отзад на главата си той имаше доста голяма цицина, която му напомни за снощната случка. Той се разсъни и стана, след което взе дълъг горещ душ и вана. След това си приготви кафе и побърза да се обади по банките, за да блокират кредитните му карти, тъй като са ги откраднали. След това той изпи един аналгин в опит да спре главоболието след което започна да мисли какво ще прави днес. Часът беше 11, а Боби не беше на работа заради вчерашният инцидент. Въпреки това той беше решен когато му стане по-добре да намине към работа. Освен адското главоболие, неговата глава беше обсебена от Мария. За жалост не бе само тя. Сърцето му също започваше да изпраща своите сигнали, а трепета в стомаха му подсказваше, че някой май е влюбен. Боби нямаше какво да прави в къщи а и желанието му да види Мария ставаше все по-голямо и по-голямо за това той се облече, и излезе от тях. Притича до колата защото му беше много студено. Веднага влезе в нея и запали, след което пусна климатика на максимално топло. Чакайки колата да загрее, както и самия той, той потърси диска на който имаше по-спокойна музика и си го пусна. Песента беше на Металика - Nothing else matters. Песен, която навяваше много спомени на Боби. За миг той се пренесе в друга реалност и си спомни за толкова много неща. Очите му леко се навлажниха. След няколко минутки той се опомни и лека полека потегли по пътя към офиса. По пътя си той забелязваше старците и просяците, които бавно се клатушкаха по тротоарите. Забелязваше как някои от тях все още спяха в своите импровизирани домове на тротоара или в някоя ниша. Боби се натъжи отново. Когато спря на един светофар, той видя един от тях, но сякъш по-различен. Погледа в очите му не беше съвсем отчаян. Все още пазеше частица надежда, надежда за може би по-добър живот и край на немотията. Како стоеше на светофара, Боби отвори вратата на колата си и излезе от нея след което се запъти към просяка. Светофара вече светеше зелено, а зад колата на Боби се бе образувала огромна редица от коли с надути клаксони и псуващи шофьори. Боби се приближи към просяка, бръкна в джобовете си, макар да знаеше, че са му останали съвсем малко пари, и остави една двадесетолевка в шапката на просяка. Бедняка вдигна глава и го погледна в очите.
- Бог да те поживи, синко, Бог здраве да ти дава...
- Ти повече се нуждаеш от това, дядо, аз все ще се оправя някак...
- Добро момче си ти, Дядо Боже ще те дари с щастие!
- Така да бъде, дядо, ама вече и аз не вярвам... хайде, пази се.
Боби се върна в колата си, качи се спокойно без въобще да обръща внимание на псуващите го и свиркащи шофьори, изчака зеления сигнал на светофара и бавно потегли. Изпреварващите го нервни шофьори и шофьорки, минавайки покрай него му отправяха многобройни поздрави съставени от издигане на средния пръст на ръката и прибирането на всички други. На Боби му бе все едно. Мозъкът му почти беше изолирал страничните мисли и целият му обем беше запълнен от Мария. Спомени от разговора с нея в закусвалнята, спомени от запознанството им, спомени от съня или бълнуването предната нощ, всичко това обървваше Боби. Как беше възможно да започне да изпитва някакви чувства към нея само за 2-3 дни ? Мария беше стройна девойка с дълга, права кестенява коса, зелени очи, нежно и красиво лице. От нея струеше добрина и дружелюбност. Дали това бе накарало Боби да се влюби? А може би това, че тя му напомняше бегло на бившата му приятелка, която той още не беше забравил.
Километрите минаваха, толкова бързо, толкова безлично... Боби караше и караше... Слушайки песента на Aerosmith - Crying , в главата му нахлуваха не толкова приятни мисли. "Ами ако само аз съм влюбен в Мария, ами ако нищо няма да излезе от тва?" мислеше си Боби, и леко сълзи избиваха по очите му. Само, че те прерастнаха в плач, толкова истински, колкото можеше да плаче едно новородено бебе. Боби беше изпадал и преди в такива ситуации, точно с край, който той не искаше...
Потънал в мисли, Боби усети, че вече е стигнал пред големия гараж. Той спря за момент отпред, излезе от колата да си поеме чист въздух и да избърше сълзите си, след което влезе отново в колата, натисна копчето на дистанционното и влезе вътре. В гаража беше очудващо пусто, но все пак се мяркаха шепа работници. Боби спря и излезе от колата си. Попита ги къде е Асен, но те отговориха, че не знаят. Боби се разходи наоколо, намина покрай своето любимо Е30 и се увери, че е добре. Тогава той се качи по стапалата. Две стъпала го деляха от неговия етаж, когато пред очите му причерня. В офиса му, на бюрото му, почти готови за секс се натискаха Асен и Мария. Боби се стъписа, едновременно му се зави свят и му се повръщаше, той стоеше като парализиран. Стоеше и гледаше как Асен целуваше страстно Мария, като през това време бавно я събличаше. Асен надигна леко глава, за да направи нещо може би, когато видя Боби. Изражението на Асен бе трудно за описване.
Боби се втурна надолу по стълбите, след което отвори вратата на гаража и се затича към своето Е30. За секунди се качи, запали го и отпраши с мръсна газ. Сълзите от очите на Боби падаха по колената му, както се блъскаха една след друга мислите в главата му и както буталата бясно блъскаха в шест цилиндровия двигател. Макар да беше ден и движението да беше натоварено, Боби беше в един собствен свят и почти не усещаше какво наистина се случва около него. Та той дори не беше признал чувствата си на Мария, не беше излизал на романтични срещи с нея. Те бяха само приятели. Никой не можеше да каже какво се случи в главата на боби в онзи момент, нито в сегашния.
Боби караше бясно към онзи познат планински път, реалността пред погледа му изглеждаше като компютърна игра, в която той се чувстваше безсмъртен. Завоите се редяха един след един а Боби не искаше и да си помисля да се върне назад. Караше ли, караше към мястото, което щеше да му донесе поне малко душевно спокойствие.
Мъглата в балкана беше в пъти по-гъста отколкото в града. Виждаше се най-много на 20 метра пред колата. Въпреки това не пречеше на Боби да кара с 100 км/ч, защото той познаваше пътя като петте си пръста.
Боби пристигна. Мислите и въпросите го объркваха и почти използваха целия капацитет на мозакът му. той обаче постепенно се съвзе и излезе от колата да подиша малко чист въздух. Леките сълзички се бяха превърнали в същински плач, истински, несдържан мъжки плач. Може би едно от най-истинските неща на тази земя. Боби се питаше какво го накара да дойде тук, да плаче, да се чувства по този начин. Каквото и да си отговаряше, не му олекваше. Започна да плаче дори по-силно, сякъш е загубил някой, който дори не е печелил.
Боби чу някъде зад себе си леко мъркане от двигател и звук от мокри спирачки.
Асен знаеше къде точно да намери Боби, за това беше тръгнал след него. Той ясно беше видял, че някаква искрица пламна в очите на Боби в мига в който видя Мария, и въпреки това си позволи да остави първичните си мъжки инстинкти да го водят. Може би Асен беше тук за да поговори с Боби, но и самия той не знаеше дали има сили.
Боби бавно извърна глава , видя колата на Асен както и него самият вътре. Той го погледна право в очите.
Асен също погледна Боби. В очите на Боби той видя онзи поглед, който беше присъщ на момче загубило дългогодишна любов и дори нещо повече. Видя и сълзите, който Боби ронеше. Не знаейки какво да направи, Асен реши, че е най-добре да се оттегли. Той обърна колата и бавно се запъти по обратния маршрут.
Боби отново остана сам, заедно с единственото негово нещо, което никога не го беше предавало. Онзи в небесата сякъш чу и видя Боби. Лек дъждец започна да пада от небето, като постеппено ставаше все по-силен и по-силен. Боби продължаваше да седи облегнат на своята кола, плачейки и мокър до кости.
Минаваха се часове, дъждът не спираше, постепенно настъпи вечерта. Боби продължаваше да седи неподвижен до колата си.
По едно време той реши, че е по-добре да влезе вътре, отколкото да седи на дъжда, Въпреки това не искаше да се прибира в своя дом.
Присъщо на малките деца, докато Боби плачеше и размишляваше той заспа на седалката.
...
Сутрешните лъчи на слънцето погалиха Боби по лицето. Той се разбуди. всико го болеше от нощта, прекарана на седалката в колата. Той бавно се надигна на седалката, прозя се и се протегна. Утринното слънцето тъкмо огряваше града и той бе в цялата си красота.
Ненадейно Боби извърна глава и ,,, сякъш го удари гръм. Редом до неговата красавица, бе паркирано черно Е24. Върху капака му беше седнал не кой да е, а Мария. Те беше облечена в дънки, тъмно син пуловер, шал и черни мокасини. Слънцето грееше право в прекрасната и кестенява коса и й придаваше кестеняво - огнено оранжев цвят. Боби загуби ума и дума, забрави за сълзите си, забрави за всичко. Бавно се подаде от колата без да знае какво да каже. Мария извърна глава към него и се усмихна.
- Сънчо се събуди най-накрая, а ?
- Т-т-т-ти какво правиш тук?
- Дойдох да поговорим.
- Но за какво, аз уважавам твоя избор, както и избора на Асен.
- Глупчото ми той - разсмя се Мария - за Асен си прав, но за мен не. Аз имам сестра близначка, като две капки вода сме. Тя се казва Анастасия. Миналия месец се сгодиха с Асен, и вчера явно са се разгорещили в офиса ти, докато са те чакали да се появиш на работа. Асен ми каза за недоразомението което е станало и за това реших да дойда тук да ти разкажа всичко.
- Ама аз... такова... помислих, че си ти.
- Знам какво си помислил, знам какво си изпитал и какво изпитваш към мен... Мисля, че аз изпитвам същото.
Гримасата на Боби бе неописуема. Едновременно искаше да се усмихне и разплаче. Мария нежно слезе от капака на своята 6-ца, приближи се към Боби, прегърна го и започна да го целува страстно. Сега е момента да кажа - представете си, че сте на кино. Кадарът е следния. Камера от хеликоптер. Черно Е30 комби и черно Е24 паркирано едно до друго, на 2 метра от ръба на голямо скално отвесие, а долу далвч в долината тъкмо събудилият се град. Камерата от високо "кръжи" около Боби и Мария, които продължават да се целуват нещо. Всичко е толкова хубаво
Ама стига с киното.
Всичо бе толкова хубаво, като на приказка, а Боби и Мария не искаха да идва нейния край. За жалост мобилния телефон на Мария звънна и ги прекъсна. След кратък разговор...
- Боби, трябва да се връщам на работа. Асен каза, че ако искаш ти можеш да си вземеш почивка и днес.
- Ще видим. Ще се прибера до нас за един душ и после ще го измисля.
- Добре, хайде да тръгваме надолу, че трябва да бързам.
Няколко целувки и прегръдки разделиха Боби и Мария и те се качиха по колите си, поемайки по пътя надолу.
Усмивката на Боби не слизаше от лицето му, чувстваше се адски жив и адски щастлив. Дори се смееше на самия себе си как предната вечер седеше под дъжда и ронеше сълзи. Но за него беше важно единствено това, което се бе случило преди час. Две усмихнати лица поеха по своя път, който може би се събираше в една определена точка и ставаше голяма и широка магистрала с гладък или грапав асфалт...
Странно нещо е живота. Уравнение с милиони неизвестни, с константи и променливи. Безбройна върволица с милиарди решения, едно от друго по прости и по-сложни. Днес се смееш, а утре плачеш. Днес празнуваш, а утре скърбиш. А трябва ли въобще да го взимаме толкова на сериозно...
Скоро мисля да бия чертата на историята. Очаквайте "епизод" 8 след няколко дни, не бързайте обаче...
Ай хоуп иу лайк ит.
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- n3v3rsayn3v3r
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 79
- Регистриран на: 21.10.2008
- Местоположение: Студент
- Пол: Мъж
- Кара: Тротинетка :(
- Мечтае да кара: BMW
от n3v3rsayn3v3r » 08 Ное 2008, 1:24
Е как няма да я лайкнем Направо съм ин лоф в тая историйка .. 
Ти хубаво ще и биеш чертата ама не спирай да пишеш .. отдава ти се много...
Направо съм ин лоф в тая историйка ..
Ти хубаво ще и биеш чертата ама не спирай да пишеш .. отдава ти се много...
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
от t060 » 08 Ное 2008, 1:27
Колега, с тия обрати в сюжета, ще ме разбиеш просто 
A чакането си заслужава, пиши колкото време ти е нужно, недей да бързаш.
RESPECT
by t060
A чакането си заслужава, пиши колкото време ти е нужно, недей да бързаш.
RESPECT
by t060
От тогава русото не е на мода.
- LizarD
- ентусиаст
-
- Мнения: 894
- Регистриран на: 19.09.2008
- Местоположение: Burgas
- Пол: Мъж
- Кара: **** ми янко
- Мечтае да кара: CL65 AMG
от LizarD » 08 Ное 2008, 1:34
Пак съм в топ 3 на феновете ти, но има едно НО
Критичка Близначка?! Ъъъ?!?! Сестра, която много прилича на нея? 
Също така малко едит:
"Когато Боби отиде на хълма и се нарева стабилно, леко позаспа така, след това дойдоха 2 баварки. В едната Мария, а в другата Асен и сестр и. Тогава Мария събуди Асен с целувка и му показа в далечината идващата Е36-ца. Всичко за асен беше ясно и т.н."
3-то Нали се събуди и всичко е било сън? Как така се върна Мария и целия негов свят?
Мразя да критикувам , обаче съм страшно претенциозен.
И тази история беше страхотна. Прочетох я с удоволствие.
Критичка
Близначка?! Ъъъ?!?! Сестра, която много прилича на нея?
Също така малко едит:
"Когато Боби отиде на хълма и се нарева стабилно, леко позаспа така, след това дойдоха 2 баварки. В едната Мария, а в другата Асен и сестр и. Тогава Мария събуди Асен с целувка и му показа в далечината идващата Е36-ца. Всичко за асен беше ясно и т.н."
3-то Нали се събуди и всичко е било сън? Как така се върна Мария и целия негов свят?
Мразя да критикувам , обаче съм страшно претенциозен.
И тази история беше страхотна. Прочетох я с удоволствие.
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
от Spit-Fire » 08 Ное 2008, 1:38
Къв сън бе бате, ти си в по-голям от филм и от мене дори Прекалено много мислиш. Не пиша криминалета за да мислиш толкова много. Рилакс, ролл а джоинт енд смоук ит уит френдз, би хепи мен 
Прекалено много мислиш. Не пиша криминалета за да мислиш толкова много. Рилакс, ролл а джоинт енд смоук ит уит френдз, би хепи мен The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- n3v3rsayn3v3r
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 79
- Регистриран на: 21.10.2008
- Местоположение: Студент
- Пол: Мъж
- Кара: Тротинетка :(
- Мечтае да кара: BMW
от n3v3rsayn3v3r » 08 Ное 2008, 1:40
Spit-Fire написа:Къв сън бе бате, ти си в по-голям от филм и от мене дори
Нали в 6та част сънува.. за тоя сън става въпрос
Всички сме във Филма колега няма да се пУашиш
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
от Spit-Fire » 08 Ное 2008, 1:42
Хубу де аз разясних за неразбирателствата в 6-та част. Размърдайте ги тес козунаци бе. БМВ-та искате да карате, пък закърнявате горе
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- n3v3rsayn3v3r
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 79
- Регистриран на: 21.10.2008
- Местоположение: Студент
- Пол: Мъж
- Кара: Тротинетка :(
- Мечтае да кара: BMW
от n3v3rsayn3v3r » 08 Ное 2008, 1:45
Spit-Fire написа:Хубу де аз разясних за неразбирателствата в 6-та част. Размърдайте ги тес козунаци бе. БМВ-та искате да карате, пък закърнявате горе
Мда .. 1 без 15 и ние очакваме да схванем нещо.. мен ми се спи 2 не виждам
Май утре пак ще се чете от началото на 6та част та да се схване смисъла...
А козунаците ги оставам за вас
- Turbonetics
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 171
- Регистриран на: 9.09.2008
- Местоположение: Бургас
- Пол: Мъж
- Кара: e30 '88 & e34'95
от Turbonetics » 08 Ное 2008, 1:46
нямам думи,страхотна история продалжаваи все така.
продалжаваи все така.
B.M.W. Motorsport
- LizarD
- ентусиаст
-
- Мнения: 894
- Регистриран на: 19.09.2008
- Местоположение: Burgas
- Пол: Мъж
- Кара: **** ми янко
- Мечтае да кара: CL65 AMG
от LizarD » 08 Ное 2008, 1:48
Spit-Fire написа:Къв сън бе бате, ти си в по-голям от филм и от мене дори
хаххахахахаа образ
Keep it real- uricatoli
- Зайо-Байо
-
- Мнения: 3048
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Пръскан кенеф
- Мечтае да кара: Мка комби
- Детайли за колата: Некво шарено и некво хамелеоново..
- n3v3rsayn3v3r
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 79
- Регистриран на: 21.10.2008
- Местоположение: Студент
- Пол: Мъж
- Кара: Тротинетка :(
- Мечтае да кара: BMW
от n3v3rsayn3v3r » 08 Ное 2008, 1:52
uricatoli написа:бате бате продължавай и може да те напишат в некоя книга
То и ти си за книга не бъди скромен ...
- uricatoli
- Зайо-Байо
-
- Мнения: 3048
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Пръскан кенеф
- Мечтае да кара: Мка комби
- Детайли за колата: Некво шарено и некво хамелеоново..
от uricatoli » 08 Ное 2008, 1:53
n3v3rsayn3v3r написа:uricatoli написа:бате бате продължавай и може да те напишат в некоя книга
То и ти си за книга не бъди скромен ...
Ти се бъркаш... Виждаш мираж
- n3v3rsayn3v3r
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 79
- Регистриран на: 21.10.2008
- Местоположение: Студент
- Пол: Мъж
- Кара: Тротинетка :(
- Мечтае да кара: BMW
от n3v3rsayn3v3r » 08 Ное 2008, 1:56
uricatoli написа:n3v3rsayn3v3r написа:uricatoli написа:бате бате продължавай и може да те напишат в некоя книга
То и ти си за книга не бъди скромен ...
Ти се бъркаш... Виждаш мираж
Миражи в пустинята...
Пък и гъбки не обичам
Айде стига спам че ще ни бият..
Още веднъж браво на колегата за страхотната история..
- LizarD
- ентусиаст
-
- Мнения: 894
- Регистриран на: 19.09.2008
- Местоположение: Burgas
- Пол: Мъж
- Кара: **** ми янко
- Мечтае да кара: CL65 AMG
от LizarD » 08 Ное 2008, 1:56
Respect respect.. Ти и автора Spit-а сте супер добри....uricatoli написа:n3v3rsayn3v3r написа:uricatoli написа:бате бате продължавай и може да те напишат в некоя книга
То и ти си за книга не бъди скромен ...
Ти се бъркаш... Виждаш мираж
66 мнения
• Страница 1 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
