Борба

[uricatoli]

Някога събуждали ли сте се с мисълта че искате да сте друг, Че искате да промените всичко? Да се отдалечите, но и в Същия момент да не се чувствате, че сте на далеко от това нещо.. Да се опитате да го намразите, да го смачкате и захвърлите в някой далечен ъгъл където няма да привлича вниманието ви дълго време? Това чуство което ви гризе постоянно когато погледнете даден човек? Когато видите снимката му, усетите парфюма му или просто го видите в съня си макар, че всички казват в съня си не виждате лицата на хората.. Но въпреки това го виждате.. До момента на разрухата..

Всичко започна лятото на 2007-ма, Мартин Започна новата си работа. По щастлив от всякога, че ще искара лятото на морето той събра багажа си и тръгна на път.. Далеч от малкия провинциален град в който беше отраснал и затворен всичките тези години. С пристигането си по-рано от очакваното той изненада както и новите си колеги така и бъдещият си шеф. Настани се в един не чак толкова луксозен но добър хотел до един от най-големите Морски курорти А именно Слънчев Бряг... След няколко дни и навлизането му в служебното амплоа на отговорник Рент-а-кар, Мартин започна и опознаването на Курорта от страна на нощните партита, дискотеки и пияни Туристки, които обаче не превличаха толкова вниманието му. През целия си досегашен живот Мартин се стремеше да не разочарова хората до себе си и които държат на него, затова и той си падаше по сериозните връзки.. Нищо че сърцето му беше толкова пъти чупено и сглобявано той продължаваше да търси човека който щеше да му даде ново.. И силно се надяваше да е човек който беше по неговите не толкова задълбочени идеали.. Не че те бяха много, но най-важният на който Мартин държеше беше този да бъде подкрепян, съветван и най-важното да можеше да споделя.. А не както правеше до сега да пази всичко в себе си.. Лятото минаваше, дните бяха дълги и изморителни от пътувания и работа която Мартин беше нает да върши всеки ден.. Но с добрия шеф и колегите си работата летеше неусетно и всяка сутрин Мартин ставаше с радост за да отиде в офиса, да грабне ключовете за някоя от служебните коли за които се грижеше и да я подкара в дестинация зададена от шефа същата сътрин.

В средата на лятото се случи, че Мартин имаше задачи във Варна където се засече на гарата със свой приятел чакащ автобус.. Неусетно с разговора им вниманието на Мартин беше привлечено от едно момиче което се качваше в автобуса до тях.. Мартин се обърна към своя приятел и му каза като на майтап:
-Мишка, батка вземи и на тази мацка дето се качи номера.. Ще почерпя после..
-Ако стане лафа нямаш проблеми..
След това се разделиха..

3дни по-късно Мартин получи СМС с текст: 0884хххххх-Кристина Усмихна се и реши да звънне още на момента..
След сигнала свободно последва сънения отговор от женски глас:
-Алооо
-Ало, здравей..
-Да, кой се обажда?
-Ами не се познаваме лично.. Преди няколко дена те видях на гарата и намерих номера ти..
-Ахам, На михаил приятеля?
-Дамммм.. Вече са ти говорили за мен?
-Ами накратко ми казаха за теб..
-Обаждам ти се да те питам ако искаш да пием кафе някой ден?
-Ами това някой ден кога е ?
-Ти кажи?
-Аз съм със една моя адашка, ако искаш може тази вечер..
-Ами проблема е че аз съм в Слънчев Бряг.. А ти не си ли в Русе?
-Не.. Бях там само за 2 дена.. Във Варна съм..
Мартин набързо премисли вариантите и каза:
-Ами мога да дойда да те взема? Ако не те е страх примерно.. Да те разходя по Слънчев Бряг..
-Ами не е проблем.. не съм малка да ме е страх.. Но ще вземем и адашката ми..
-Добре, няма проблеми, къде и колко да те взема ?
- в 21 00 на козирката?
-Става, чакай червна форд фиеста...
-Ок. хайде до по-късно..

След този разговор Мартин се зарадва, че ще има компания говореща български език за излизането си тази вечер..

В 20 00 Той грабна ключовете за служебната кола и тръгна към Варна.. Пътя не беше натоварен и затова той стигна бързо.. Всичко мина според плана.. 21 00 на козирката, Момичетата го видяха и се качиха Мартин веднага позна момичето от гарата и се поздрави с нея.. Вообще не обръщащ поглед назад за да види другата кристина той се пристрои, направи обратен завой и тръгна обратно към Слънчев бряг...

Пътя мина неусетно с разговори за това, как е взел номера, хобита, с какво се занимават и други въпроси с цел опознаване.. С пристигането В Слънчев бряг и слизането от малката фиеста Мартин погледна момичето возещо се на задната седалка...

Погледа му замръзна.. пред него се изправи нещо което не можеше да се опише с думи.. Нейното изправяне за него беше като разтварянето на Роза.. Красиво!!! Момичето беше високо, русо и със страхотна визия..
По някое време Мартин се усети, обърна се, заключи колата и 3мата тръгнаха към едно заведение където бяха останалите колеги му колеги.

Заведението където отидоха беше наподобяващо дискотека, със силна музика, много светлини и алкохол разливащ се навсякъде.. След определено време и количество изпит алкохол Мартин се заговори със това високо, русо създание привлякло вниманието му от по-рано.

-Забелязах, че имаш руски акцент, Рускиня ли си?... Попита Мартин..
-Да, но от 4години живея в България..
След доста въпроси Мартин започна да бъде привличан от интелекта и.. Макар, че момичето беше русо не беше никак назад в мисленето..
Всичко беше добре до въпроса от страна на Мартин:
-Имаш ли си приятел?
-Имам, в момента е извън България обаче...
Мартин се разочарова.. Но се усмихна. Усети, че момичетата които привличаха вниманието му бяха или заети, или заминаваха да живеят на далеко... "Късмет" Помисли си Мартин и продължиха разговора в компанията..

Лятото премина бързо.. Сезона на курортните комплекси работещи на принципа " Ден година храни" завърши и започнаха да обезлюдяват..
Време беше и Мартин да събира багажа и да заминава обратно към родния си край.. Но морето го влечеше... не искаше да го напусне и затова реши да се установи във Варна.. Намери си работа и квартира и започна живота си в крайморската столица..

Един ден както вървеше с компанията си по центъра на града, вниманието му беше привлечено от позната фигура.. Той веднага отиде да я поздрави.. Същото русо момиче... високо и привличащо внимание с красотата си, но Мартин забеляза и нещо необичайно..
-Какво е станало? Попита той след като видя засъхващи сълзи в очите и..
-Малко проблеми... Отговори тя
-Е всеки се сблъсква с тях, "това което не ни убива ни прави по силни". добави Мартин
-Разделих се с приятеля си...
Мартин веднага разбра, колко и е тежко в този момент, защотото нямаше и 3-4 месеца от същият момент който той беше преживял..
-Успокой се. Каза той. Ела със нас.. тъкмо да ти пооправим настроението..
-Добре..

Мартин съчустваше на момичето изоставено от приятеля си, но също и усещаше, че може би това е шанса му даден от някой, за да се изпробва да намери човека до себе си... Дните минаваха.. Дойде зимата, след нея и Пролетта която Мартин Изкара в Родния си град но не късащ връзка с Кристина.. Излизаха звъняха си... Мартин започна да усеща, че може би тя е човека за него.. Започна бавно да изпитва отново чуството на Любовта и привързаността отнето му от предишната му приятелка..

След пролетта дойде и лятото, сезонът на забавленията и неспирните купони.. Също и сезона в който Мартин се върна във Варна.. Първото нещо беше да се види със Кристина.. Привличането му не се състоеше от това, че тя е красива, слаба и мечта на огромна част от мъжете, а от това че тя беше човека който го разбираше, забавляваха се заедно и все едно се допълваха.. Започнаха да се срещат доста често.. бяха неразделни.. И Мартин се реши.. Причината, че не искаше да я загуби го накара да направи тази крачка независимо, че беше рано от гледна точка на възрастта му..

Мартин обмисляше това доста време и накрая дойде деня в който той мина през магазина за бижута, купи пръстен и в скрит в една червена кутийка в десния му джоб той отиде на срещата с Кристина..

-Хеййй.. Липсваше ми!!!
-И ти на мен...
Решиха да се разходят.. Стиснати за ръка те върваха по плажната алея.. Мартин не усещаше, че стъпва... струваше му се, че е страшно лек, че се рее във въздуха.. Дали това беше от удоволстие, че са заедно или от притеснение за своето предложение.. Никой не знаеше.. Затова Мартин реши да разбере..
Спря. Обърна се към Кристина и с треперещ глас каза:
-Искам да те попитам..
-Да..?
Сърцето му щеше да се пръсне.. удряше и удряше в див екстаз...
-Искам да те питам... Ще се омъжеш ли за мен?
Кристина го гледаше без да откъсва поглед.. с отворена уста тя не знаеше какво да отговори... Но изведнъж с куража който тя събра промълви:
-Да..
Мартин се надигна и веднага я прегърна.. Не знаеше какво да направи от радост.. искаше с прегръдката си да се залепи за нея и никога да не я пусне...

Дните продължаваха да минават... Мартин усещаше как живота му се променяше.. Мислеше планове за бъдещето.. Квартира, по-добра работа и най-вече съвместния си живот заедно.. Радваше се на всяка сутрин в която се будеше до Кристина с думите: Добро утро мило..
Целите му дни минаваха в мислите за нея... "Това е момичето" Той беше сигурен..

Есента започна, листата започнаха да пожълтяват и окапват. Времето започна да захладнява, но не и чуствата които Мартин изпитваше към момичето до себе си.. Усещайки, че сърцето му става все по цяло със всяка среща с Кристина. Всичко вървеше добре.. Но за жалост имаше едно НО..

Сезона се промени, също както и започнаха да се сменят настроенията на Кристина.. Тя започна да става раздразнителна, палеше се от малки неща, и всичките си проблеми тя започна да ги изкарва върху човека до себе си, а именно Мартин..

Но той търпеше.. Беше готов да се жертва с надеждата, че това е просто някакъв период породен от притеснение.. Мартин вярваше, че всичко ще се оправи.. Че ще се върне отново предишната Кристина, но грешеше.. Нямаше я тази Кристина която го изслушваше, даваше съвети и заспиваше кротко на неговото рамо почти всяка вечер.. Появи се една друга личност.. Може би нейната друга страна, излизаща наяве след алкохола който тя все по-често започваше да употребява..

Нещата не вървяха на добре.. Търпението на Мартин държеше колкото може.. До една вечер.. Бяха в приятелска компания и след въпроса от страна на домакините към Мартин "кога е датата"
Кристина се изсмя и каза:
-Ще видим..
-Трябва вече да я мислим сериозно, каза Мартин..
-Хаха, ти да не мислищ, че наистина ще се Женим..
В този момент Сърцето на Мартин за хилядни от секундата се разкъса на милион парчета с форма която надали някой някога щеше да успее да събере.. Това беше и границата на опънатите до краен предел нерви на Мартин.

Без да каже нищо повече, той кротко стана, извини се, облече якето си, обу се и излезе.. Кристина дори и не направи опит да го спре.. Което го разби още повече.. Недоумявайки какво се случи той се качи в сивата си Е30ка и потегли..

Беше разочарован от всичко.. искаше в този момент да забрави за всичко случило се през последното им време заедно, затова спря на първия магазин и купи бутилка Black Ram и реши да отиде на самотно място където да унищожи мъката си с помоща на черния коч и надявайки се телефона му да звунне и да чуе притеснената за него Кристина.. Но уви това не стана..

Часът беше към 2 когато той беше почти изпил 600мл от бутилката и реши да и се обади...
-Ало.. Защо не ме спря? Попита Мартин..
-Аз ти викнах...
-А защо не дойде да ме спреш..
-Аз след мъж не тичам..
-Даже и след този който те обича и би дал живота си за теб?
-След никого!!!
-Благодаря ти! Промълви Той след което затвори..

Мартин отвори шишето и изпи на екс останалите 100мл от Златистата течност... Запали сивата бима.. Огледа се.. Светна фаровете които веднага се отразиха в сълзите му, които не спираха да капят по лицето му..
Той изфорсира двигателя... и отново.. и отново.. Наоколо нямаше жива душа.. Той искаше да изрази по някакъв начин своята мъка в този момент и може би в бимата той видя инструмента да направи това... Вкара на скорост и форсира двигателя и започна леко да отпуска съединителя до положението в което усети как задницата започва да се измества по часовниковата стрелка.. Мартин настъпа педала на газта до край.. Чуваше как пищят гумите на използвания от него инструмент за притъпяване на болката от разбитото му сърце.. Бимата правеше неуписуеми пируети върху намокрения от морските вълни асвалт... Изведнъж може би от изпития алкохол Мартин не усети как бимата поднесе силно към кея заби се в стърчащо от цимента желязо превъртя се по таван върху асвалта и падна във водата... Мартин усети студа от морската вода нахлуваща от уплътненията и дупките към купето.. Той знаеше че се намира в смъртна опасност и знаеше какво да направи.. Но притъпените му възприятия не даваха сила да се справи с заклещените врати от преобръщането по таван.. Колата вече почти беше пълна със вода, но Мартин се бореше отчаяно.. В момент като този казват, че на човек живота му минава като лента, но Мартин само мислеше как ще се измъкне от там и ще започне всичко отначало без да прави миналите грешки.. Но Уви... Купето продължаваше да потъва и да се пълни с вода.. Мартин се усети, че е губещ в схватката си със смърта. Сълзите му се сливаха със солената вода отнемаща му тъй важния за борбата кислород.. Още 5 минути борба и всичко приключи... Бимата лежеше по таван в мътното студено море, а вътре поредната жетва на Разбитите мечти и алкохола..

Историята е художественна измислица, както и героите..

[Archangel Профил]

Разби ме по всички параграфи. Голям дар е това да можеш да пишеш.

[Agande Профил]

Браво колега. Добре ми дойде за добро утро. Продължавай в същия дух

[Sesko Профил]

страшна история , браво колега

[Christoff Профил]

!!! Емоциите са страшно нещо....

[Mecho]

Историята е страхотна както и всяка друга която написа

[klintan66 Профил]

ЪЪЪЪХХХммммммм.... браво пич - Защо не потърсиш реализация на тези разкази в някои списания за младежта?

[uricatoli]

мерси за коментарите момчета.. тоя път реших да напиша нещо без да хдя на дискотека

а за списанията... нито знам към кого да се обърна нито как се процедира.. затова си ги пускам в форума и в един-два блога..

[Andronoff]

още не си успял да ме разочароваш, но ако продължаваш в тоя дух няма и да успееш, браво колега

[stef-- Профил]

Историята ти е невероятна както винаги... Имам само 1 въпрос.. Във всяка твоя история ти употетрябаваш имената Мартин и Кристина Просто ми стана интересно защо

[uricatoli]

Историята ти е невероятна както винаги... Имам само 1 въпрос.. Във всяка твоя история ти употетрябаваш имената Мартин и Кристина Просто ми стана интересно защо

За да е интересно... Нещо няма да ме радва да сменям във всяка история имената

[bmw318_94 Профил]

Много хубава история прочетох я на един дъх.БРАВО

[laviatan Профил Уеб-сайтICQ]

[Runnaway]

Силен си, батко. Историята е мн добра ..

[Turboman Профил Уеб-сайтICQ]

Според мен това ти е първата по слаба история