Sunday BMW Night
Модератори: mitaka7, Общи модератори
11 мнения
• Страница 1 от 1
- Новини
-
Sunday BMW Night
Гадна неделна вечер, дремя ту във форума, ту пред телевизора и успешно деградирам над мисълта за започващата нова седмица или с други думи - поредица от пет ранни ставания
GSM-чето весело започна да вибрира... набързо проведен разговор и след броени минути висях със затаен дъх пред входа в очакване на два баварски звяра. Не след дълго нощната тишина в Люлин бе сцепена от зловещия рев на двата двигателя, а след секунди се появиха и два чифта фарове, осветяващи улиците на заспалия вече квартал. Качих се в Е21-цата на Speedmaster, а Е30-ката на Ати ни предвождаше към първата спирка от пътуването - жк. Младост - сервиза за гуми където работи danini. Не след дълго пристигна и той самия, а след малко към БМВ дружинката се присъедини и червения шест цилиндров звяр на Пенчев заедно с Plague. След кратка проверка на автомобилите и зареждане с гориво в 22 часа се отправихме към заведната цел на нощното ни пътуване - град Самоков, където щеше да ни чака Боби 323i. Самото пътуване беше едно найстина незабравимо преживяване и незнам дали ще мога да ви го опиша така както май само Ати може....
Пътя е същия този, който води и за Панчарево .... неосветен, с отличен асфалт и пътна маркировка и разбира се - десетки плавни завои, които те карат да усетиш колата, сякаш е част от теб... Стегната БМВ колона подредена обратно на мощноста на автомобилите - води Ати с 316-ката, след него danini с 318-ката, после speedmaster с Е21-цата и накрай Пенчев, който геройски издържа през целия път на кисне отзаде и нито веднъж не се потдаде на огромното желание да позамете листата от завоите с палавия шпер
Завой след завой, а единственото което чувах беше рева на двигателя на Е21-цата в която се возих на отиване, виждах фаровете на двете БМВ-та пред мен и как плавно и грациозно взимат завоите с една траектория, която и ние следвахме и от време на време поглеждах в огледалото да се любувам на визията на комбито на Пенчев, което сякаш изяждаше асфалта... Незнам колко време пътувахме но това беше каране в колона като по учебник ....карахме достатъчно бързо за да изтръпваме от неизвестното иззад завоите, достатъчно прецизно за да не изостава никой, покривахме се един друг при изпреварване и през цялото пътуване не се притеснявахме за пътя или колите и цялото внимание беше насочено в тръпката да следиш осевата линия, да виждаш как колата пред теб раздухва падналите есенни листа, да следиш заиграването на някого в завоите... никой на никого не пречеше, а едновременно с това на където и да се обърнеш виждаш БМВта и без да можем да си комуникираме сякаш споделяхме емоцията от преживяването и знаехме, че каквото и да се случи, можем да разчитаме един на друг....
Толкова зациклих, че даже не се усетих кога пристигнахме в Самоков на бензиностанцията на Лукойл и след малко дойде и Боби ... Глутницата от пет БМВ-та се изнесе подобаващо от бензиностанцията и се отправи към някакво заведение нейде из самоковските чукари. Не пропуснахме да се отбележим на един самотен опесъчен паркинг, след което стигнахме и самото заведение... Не след дълго вече лочехме коли, кафета, бири и никой не мислеше за това, че утре ще става рано и че надали ще се наспи. Времето премина в разказване на весели случки с любимите автомобили, много смях и много магия....
След като пресрочихме работното време на заведението, Боби ни ескортира обратно до Лукойла и от там поехме по обратния път. Аз се качих в колата на Ати, а пък Пенчев реши да пробва правата на изхода на Самоков за да си провери максималната скорост, след което да ни изчака и отново да се събере глутницата .... Ати отново беше първа кола и този път имах възможност още по-добре да се насладя на пътя, осветяван от фаровете му. Отново завой след завой като Акулчо Костенурков проявяваше страхотна фантазия в траекторията на всеки завой, който БМВ-то поглъщаше, а останалите го следваха неотлъчно .... Окачването на Е30-ката му се справяше отлично с настилката, а гумите сякаш го залепяха за асфалта ... незная какво бе за него усещането да шофира по безлюдния път в компанията на останалите вълци от глутницата но аз като пътник направо щях да полудея от кеф ..... не, не от адреналин а от усещането за споделената магия.... от толкова други неща, за които обаче просто не ми стигат думи ....
Една найстина незабравима неделна нощ....
Надявам се и останалите участници в мини похода да споделят впечатления и емоций, защото като стигнахме в София, съвсем ясно видях и в техните очи синьо-белия пламък
.... Момчета, беше великолепно, благодаря ви за страхотното изживяване и за хубавия спомен, който със сигурност дълго ще помня 

GSM-чето весело започна да вибрира... набързо проведен разговор и след броени минути висях със затаен дъх пред входа в очакване на два баварски звяра. Не след дълго нощната тишина в Люлин бе сцепена от зловещия рев на двата двигателя, а след секунди се появиха и два чифта фарове, осветяващи улиците на заспалия вече квартал. Качих се в Е21-цата на Speedmaster, а Е30-ката на Ати ни предвождаше към първата спирка от пътуването - жк. Младост - сервиза за гуми където работи danini. Не след дълго пристигна и той самия, а след малко към БМВ дружинката се присъедини и червения шест цилиндров звяр на Пенчев заедно с Plague. След кратка проверка на автомобилите и зареждане с гориво в 22 часа се отправихме към заведната цел на нощното ни пътуване - град Самоков, където щеше да ни чака Боби 323i. Самото пътуване беше едно найстина незабравимо преживяване и незнам дали ще мога да ви го опиша така както май само Ати може....
Пътя е същия този, който води и за Панчарево .... неосветен, с отличен асфалт и пътна маркировка и разбира се - десетки плавни завои, които те карат да усетиш колата, сякаш е част от теб... Стегната БМВ колона подредена обратно на мощноста на автомобилите - води Ати с 316-ката, след него danini с 318-ката, после speedmaster с Е21-цата и накрай Пенчев, който геройски издържа през целия път на кисне отзаде и нито веднъж не се потдаде на огромното желание да позамете листата от завоите с палавия шпер

Толкова зациклих, че даже не се усетих кога пристигнахме в Самоков на бензиностанцията на Лукойл и след малко дойде и Боби ... Глутницата от пет БМВ-та се изнесе подобаващо от бензиностанцията и се отправи към някакво заведение нейде из самоковските чукари. Не пропуснахме да се отбележим на един самотен опесъчен паркинг, след което стигнахме и самото заведение... Не след дълго вече лочехме коли, кафета, бири и никой не мислеше за това, че утре ще става рано и че надали ще се наспи. Времето премина в разказване на весели случки с любимите автомобили, много смях и много магия....
След като пресрочихме работното време на заведението, Боби ни ескортира обратно до Лукойла и от там поехме по обратния път. Аз се качих в колата на Ати, а пък Пенчев реши да пробва правата на изхода на Самоков за да си провери максималната скорост, след което да ни изчака и отново да се събере глутницата .... Ати отново беше първа кола и този път имах възможност още по-добре да се насладя на пътя, осветяван от фаровете му. Отново завой след завой като Акулчо Костенурков проявяваше страхотна фантазия в траекторията на всеки завой, който БМВ-то поглъщаше, а останалите го следваха неотлъчно .... Окачването на Е30-ката му се справяше отлично с настилката, а гумите сякаш го залепяха за асфалта ... незная какво бе за него усещането да шофира по безлюдния път в компанията на останалите вълци от глутницата но аз като пътник направо щях да полудея от кеф ..... не, не от адреналин а от усещането за споделената магия.... от толкова други неща, за които обаче просто не ми стигат думи ....
Една найстина незабравима неделна нощ....
Надявам се и останалите участници в мини похода да споделят впечатления и емоций, защото като стигнахме в София, съвсем ясно видях и в техните очи синьо-белия пламък


- SlipKnoT
- devildriver
-
- Мнения: 4054
- Регистриран на: 21.04.2002
- Пол: Мъж
- Кара: E30
- Мечтае да кара: McLaren F1
Re: Sunday BMW Night
!!Asen_X написа:.......
Това трябва да го дам на бащата да го прочете да спре да се чуди защо подяволите събирам пари цял живот (и за жалост все някъде отиват), а не си купя нещо евтино с евтина поддръжка и не се "возя".. мамка му не искам да се возя искам да карам 20 годишно БМВ на което едва ще смогвам да пълня резервоара и да сменям скъпите части.., но дявол да го вземе ЩЕ СИ ЗАСЛУЖАВА!

П.С. Почти винаги изпускам такива хубави мигове за жалост и то заради пустата работа.., но се надявам "Проект 2007" да проработи... и тогаваааааааааа!!!



- Dimo
- баварски фанатик
-
- Мнения: 4558
- Регистриран на: 26.03.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: нещо...
- Мечтае да кара: McLaren F1 LM
Направо неизлечимо болни го кажи, ма кво да се прави носим си болеста, а и зараза сеем
Асене, страшен разказ, направо се разтопих от кеф докато четях и по едно време мислех че стола в офиса ми е седалка на БМВ!
SlipKnoT, шапка ти свалям за изказването, тва е истината


Асене, страшен разказ, направо се разтопих от кеф докато четях и по едно време мислех че стола в офиса ми е седалка на БМВ!

SlipKnoT, шапка ти свалям за изказването, тва е истината





















тоз път ми е особено любим- особено със правия участък накрая до самоков - за десерт...
друг маняшки път е през стара планина над слънчев бряг...
карането на слаба кола със добро окачване и спирачки е едно от най-големите фенски благинки... ултра фън и ганглиен фактор (мускула на задника е ганглии
... без някаква особена опасност ако се внимава...
друг маняшки път е през стара планина над слънчев бряг...
карането на слаба кола със добро окачване и спирачки е едно от най-големите фенски благинки... ултра фън и ганглиен фактор (мускула на задника е ганглии

алекс
трабант 601с
разни други возила
трабант 601с
разни други возила
- DEFLEPPARD
- ентусиаст
-
- Мнения: 1190
- Регистриран на: 4.04.2003
- Местоположение: Варна
- Пол: Мъж
- Кара: BMW F30 335I xDrive
- Мечтае да кара: M12 nasca, e31 850CSI, e30 M3
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
Какво прави киноиндустрията с хората - гледахме с Спийдмастера "Такси" - 1, което накрая завършва с гонитба по аутобана. Веднага след започването на надписите дойде предложението - айде до Пловдив - явно Пешо се бе запалил. Е да, ама аз нямам пари, той няма пари и дори да съберем пари - искаме и с двете коли. Ок, потърсихме, намерихме пари и ще тръгваме. Е да, ама до Пловдив много скучно - само направоа, пък нас ни се ще нещо завойче.... Звъня на БМВ323 и разбирам, че скоро ще си е в Самоков и започна едно звънене - стигнах само до средата на телефонната си книга (ще ме извиняват тези, чийто имена започват с буква след "G" - само до там ми стигнаха нервите да звъня) събра 4 коли, доста ентусиаста и един луд с полско фиатче, който дойде чак от Герена до Младост, за да ни пожелае лек път - Евала Данка
Проверихме автомобилите и се подредихме по мощност - аз най-отпред, Данини, Спийдмастера и Пенчев, когото със сигурност изнервихме с тези малки двигатели, особено нагоре
Като водач на колоната можах да се насладя на дългите си светлини, които за 21 години все едно не са мръднали. Старах се да стигна с минимум натискания на спирачката до Самоков - аз съм с 6 такива, като само едно е по-сериозно. Общо взето си карахме, уединени в собстените си мисли. В Самоков имаше много смях и спомени.......
Всичко мина много добре, може би защото беше спонтанно. Всички забравихме факта, че на следващия ден сме на работа/лекции. Ако Вин ДИзел казва - "в тези секунди аз съм свободен", то ние в тези безкрайни минути, които обаче се изнизаха толкова бързо бяхам свободни. Пазихме си гърбовете, изчаквахме се, справяхме се при възникнали проблеми задружно. Витаеше духа на приятелството и дружбата, на извисенноста на съзнанието и най-вече на радостта, че на този свят има малко, но качествени хора, които също така биват наричани от останалите - "луди"
Благодаря на всеки един "лабилен"* приятел, който присъства - радостта ми от колата не е нищо без Вас.
* - цитат Пенчев Младши - " Вие сте се обадили на най-лабилните"
Ати

Проверихме автомобилите и се подредихме по мощност - аз най-отпред, Данини, Спийдмастера и Пенчев, когото със сигурност изнервихме с тези малки двигатели, особено нагоре

Като водач на колоната можах да се насладя на дългите си светлини, които за 21 години все едно не са мръднали. Старах се да стигна с минимум натискания на спирачката до Самоков - аз съм с 6 такива, като само едно е по-сериозно. Общо взето си карахме, уединени в собстените си мисли. В Самоков имаше много смях и спомени.......
Всичко мина много добре, може би защото беше спонтанно. Всички забравихме факта, че на следващия ден сме на работа/лекции. Ако Вин ДИзел казва - "в тези секунди аз съм свободен", то ние в тези безкрайни минути, които обаче се изнизаха толкова бързо бяхам свободни. Пазихме си гърбовете, изчаквахме се, справяхме се при възникнали проблеми задружно. Витаеше духа на приятелството и дружбата, на извисенноста на съзнанието и най-вече на радостта, че на този свят има малко, но качествени хора, които също така биват наричани от останалите - "луди"

Благодаря на всеки един "лабилен"* приятел, който присъства - радостта ми от колата не е нищо без Вас.
* - цитат Пенчев Младши - " Вие сте се обадили на най-лабилните"
Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
- Penchev
- Сватбаря
-
- Мнения: 8913
- Регистриран на: 25.04.2002
- Местоположение: Местожителство: Местожителство: Местожителство:
- Кара: Opel Zafira А OPC
alx написа:тоз път ми е особено любим- особено със правия участък накрая до самоков - за десерт...
друг маняшки път е през стара планина над слънчев бряг...
карането на слаба кола със добро окачване и спирачки е едно от най-големите фенски благинки... ултра фън и ганглиен фактор (мускула на задника е ганглии... без някаква особена опасност ако се внимава...
Леле батка СВАРКА !!! 37 километра до Обзор ееееее няма такава отсечка



На Обзор за първи път видях какво е наистина да загреят гуми


Георги Пенчев
- CheGevara
- Weißwurst-Fresser
-
- Мнения: 2687
- Регистриран на: 22.11.2003
- Местоположение: в рекарото
- Кара: F40
Историята е супер!
Ако някога имам издателство, няма да се поколебая да издада книга с историйте писани от АТИ и още 2-3 колеги ... ще сключа доживотен договор с тях и ще им сипвам бензин в колите ... друго не им трябва !

Ако някога имам издателство, няма да се поколебая да издада книга с историйте писани от АТИ и още 2-3 колеги ... ще сключа доживотен договор с тях и ще им сипвам бензин в колите ... друго не им трябва !

11 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани