Новите ми джанти и проблемите около тях

[TheBoss Профил Уеб-сайтICQ]

След дълго търсене на джанти (идеята е хем да ми харесват, хем да са за по-малко пари) в четвъртък попаднах на едни ББС-ки. Огледах ги - никаъде няма удряно, само малко ръба на едната беше пилнат на някой бордюр, но това са бели кахъри. Решавам да ги взема аз и гледам в една кутия седят едни фланци. Питам моргаджията: за какво са тия фланци бре, да не би дажантите да са от Е36. Неееееее, отговаря ми той, свалихме ги от Е39 и сигурно за това имат фланци. Както и де е (тогава нямах идея дали е така или ме мота) взех ги барабар с фланците и само ( ) с 10 дълги болта. Но иначе радостта ми беше голяма. Отивам при моя гумаджия (много свестен пич) и почваме - сваляне на старите гуми, слагане на новите, баланс. И тогава голямата изненада. Както вече джантичките са от Е36. Нооооооо, ние имаме фланци . Да ама не. Като сложиш фланеца в джантата той хлопа. Решаваме ние, че не е толкова голяма беля и до колкото можеме центрираме джантата (нали все пак болтовете я държат, а не пръстена в средата). После нова беля. Има разлика между фланците за отпред и отзад. Но добре, че има и едни дистанционни фланци, слагам ги отпред и нещата заспиват. Минавам през едан авто мивка да ги лъснат малко и гордо потеглям към Екото. Изрязвам аз бимата по новия проход, стигам 90 км/ч и започва едно лупане и вибрация, която я усещам в коляното (не знам вие, но аз като карам си опирам десния крак на кората на централния панел). Аз и по-рано с тенекетата си имах едно леко биене между 90 и 100, което изчезва после. Решавам, че и тука е същия проблем и газ. Ама лопането се увеличава. Побърках се. Пристигам на Еко и вместо да събера цялата тайфа и да се изфукам, аз си седя мълчаливо (нещо рядко срещано при мен). Споделих с Мегофф и още някои момчета и коментара беше, че най-вероятно проблема е във фланците. Вкиснах се аз, и когато всички тръгнаха за Бояна, аз палнах към нас. По пътя се чух с едно момче, което от доста време ме навива да се пуснеме на 400. Вектра 2.0 и твърди, че не е чипосана. И понеже Военна рампа ми е по път, викам му айде ела там. Решихме 2 от 3. Първия път не можах да тръгна като хората (стартера там не маха с ръце от горе надолу, а ги върти два пъти над главата си и тогава ги сваля), но не ме скъса с много. Още тогава го усетих, че колата е чипосана. Не може една Вектра 115 к.с. да върви така. Нагласяме се за втори старт. Викам си: тоя път няма мърданка. 4000-4500 оборота, пускам съединителя, гумите присвирват точно колкото трябва, аз гледам само оборотомера и преифернно вектрата. И установявам, че не ме е дръпнал. Викам си: е са му е...... мам..... Е да ама като ти е каръшки деня е до край. 6500 -> втора -> топката на лоста ми остава в ръката и вектрата заминава напред. Връщам се на старта, жена ми вика: айде стига глупости, да си тръгваме. Ама как тъй да си тръгна с посрамено БМВ (там се събрала една сюрия от хапета) и точно на светофара гледам пясък. Викам си: е това е мойто място и ляв волан до края и гаааааааааз. Нарисувах едно две кръгчета колкото да се успокоя и си тръгнах. На другата сутрин отивам при Пламен (гумаджията) и започваме да търсиме решение на проблема. Той намира една пластмасова втулка от някаква 14'' джанта и стигаме до извода, че трябва да направиме нещо подобно за да уплътниме фланеца към джантата. (идеята на Мегофф за уплътняване с чашки от кафе при мене не става, защото разликата в диаметрите е голяма, почти 5 мм). Отивам при някакъв стругар дето не го познавам и почваме да мислиме как да го направиме. Основния проблем е че не може да измери точно диаметъра на отвора на джантата. Айде сваляй, пробвай без фланци. Добре че поне се оказа точния размер по каталога за джантите. Договаряме се за цената и той почва да ги прави. Слагам аз джантата обратно (предна дясна, която както се оказа после има проблем) и този път внимателно я центровам. Естествено докато го правя си защипрам пръста и веднага ми се образува мехурче с кръв, но това на фона на общите неприятности е бял кахър. Тръгвам да търся още 10 болта (някакви много дълги(резбата и конуса са 65 мм), ако някой има такива ще бъда благодарен). Спирам на Младежкия дом да тегля пари и се обаждам на Лудия ГМС да му се похваля за джантите. Той излиза, поглежда ги и казва: Абе, нещо много пенсионерски изглеждат, но за тебе стават (за тези, които не знаят аз съм на 39 год.) Малииииииии, лошо ми стана. Побърка ме тоя лудия. Както и де е, поне даде една идея. Като направя втуките да балансирам всичко заедно с фланците. От там на татъка петъка мина нормално, само дето обиколих София да търся такива дълги болтове, но НЯМАААААААА.
Ден събота. Вече не ме свърта у нас. Чакам да стане 13.00 да отида да си взема втулките. Айде пак сваляй колело да мериме. Оказа се, че има мъъъъничък луфт, но го решихме с една витка лейкопласт (да са живи и здрави тия дето произвеждат лепенки широки 1 см). Заспа. Айде газ при гумаджията. Почваме ние всичко наново. Ама с втулките - друга работа. Работата - песен. Балансираме заедно с фланците и дава много малка разлика. Стигаме до прословутото предно ляво. И УЖАС. 50 грама от вън, за вътре не ми се мисли. Сваляме фланеца - 0 грама. Е, измислихме го, започнахме да въртиме фланеца с по една дупка. Хубавото е, че на третата дупка го баланситахме с 5 грама . От там газ към Костинброд да ги пробвам. И еб.... ти кефа. До 170 км. никакво мърдане, никакво лопане. Направо се родих. И сега си се кефя максимално.

П.С. Ако някой има подобно проблеми, смело да ми се обажда. Вече съм станал спец по присаждането на джанти.

П.П.С. Сега като прочетох какво съм написал май трябваше да я постна в Страхотни истории или Извън темата, ама и тука си е добре

П.П.П.С. Слагам и чертеж на втулката, ако случайно на някой му потрябва подобна.