УВО 87!

[astrapower Профил]

Е при нас имаше назначени миячки за тази цел.

[hell's angel Профил]

А мамба някой помни ли какво е?

Едното е ясно. Другото - като "бомба", ама малко по-различно. Две филии, между тях 5-6 издълбани и вътре сипано второто. Бомбата си е класика - половин издълбан хляб, пълнен с боб яхния.

[Borymeckata Профил]

Точно... Добре, въпрос с повишена трудност: Кои са "майни" и кои - "дагейци"?

[hell's angel Профил]

Дагейците - От Пле'ен да г' еееее И на фазаните им викаха така.

[Сондьора Профил]

Подводницта е мияч....мразех ефрейторите и в новобрансия, бая време бях подводничар ...а в бойното захапак малко и шомполист

[plradev Профил]

Точно... Добре, въпрос с повишена трудност: Кои са "майни"-Пловдив и кои - "дагейци"-Плевен?

Гурме варианта на медузите при нас беше "сачми с медузи"- дрънкащ в алпака чинията грах с тлъста сланинка

[Е.Димитров Профил ICQ]

Аз бях ВВС, парашутяга., уволних се от казармата мисля 1992 септември, значи и аз съм "киртак"
При нас имаше "космонавт", както си спиш и те вдигнат с леглото и те залепят за стената.
Други подобни беше "мамба", да те обърнат с дюшека и да се озовеш върху пружината на леглото, а дюшека отгоре, като разбира се, се наметат отгоре извършителите.
Имаше и "Палто", ударението е на "а".
Та това беше един вид отмъщението, докато бяхме новобранци.
Издебваш някой от старите, а най-сигурно е да го викнеш на "градската" (това е телефона на поделението, където се намираше на един баир при свързочниците), съответно вечерта по тъмно. Там бива причакван от 2-3 ма сподвижници на идеята с едно одеяло.
Хвърляш одеялото върху жертвата и всеки блъска където намери и бегаш после.
Най-забавното беше, когато един път го спретнахме с колеги, че блъскахме един бастун, дето беше баси тъпото говедо, и постоянно обясняваше, новобранците да не сме топели на "куфарите" (така се казваше на офицерите), обаче като го направихме на "мечка" (същото като "пАлто", първи отиде да се оплаче на 125 (125 беше началник на поделението-командира).
Тогава командира ни строи и каза : "Старите не могат да се оплакват, могат да се оплакват само новобранци"
Иначе имаше и "моряк"- под пътека над пътека един вид килими или пътеките, дето са застлани в поделението, мушашш се от долу и минаваш от другата страна (един вид под вълните).
Иначе простотии колкото щеш, сещам се , как отворихме артелното, набарахме салами и тн, разхвърляхме вътре малко, вкарахме 2 те кучета на поделението (немски овчарки, бая големи), хвърлихме им по 1-2 палки салам, все едно, някой (артелчика, който беше баси гадта) е заключил, ама не е видял, че кучетата са влезли вътре... Моя идея, от наблюдения върху артелното.
Пък на един олигофрен щяха да му изсъхнат ръцете от простотията. Караше от тея големите камиони, та легнал от долу да скатава, и си вързал ръцете за кардана, за да се вижда все едно ремонтира нещо и заспал. Ръцете му бяха станали някакви лилави
Общо взето, година и половина простотия

[alx Профил ICQ]

Кемафи - танкисти (Танка - на сянка. Я някой да каже "кемаф" какво точно значи, откъде идва думата?);

кемаф всъщност е механик водача кемаф бяха маслените (или бензиновите? не помня?) филтри или на т43 или на т54... мисля, че на т54 щото такива имахме...

[vld]

А! И понеже се беше заговорило за Злия и Дици. Пътьом, към последното ми назначение минах и през двамата.
Легенди!
Злия беше много разочарован, че ме "взимат" от него. Ама си бях казал "Стига ми толкова" и се обадих най-накрая "където трябва"
А преди това до клетва и няколко месеца след това ги изкарах във Вътрешни Войски "Разград"
П.П. Всички казармени термини, които се разискват ги знам. Ама като ги гледам от "сега" са ми просто забавни и не означават нищо. (освен сантиментално)

Ех Разград, и аз карах там новобранския, леле толкова студ не съм брал никъде другаде...
В града имаше 7 поделения и всичките бяха на хълмове.
А там как тичахме на ученията по цицата
И аз имам предимно весели спомени, малко преди да се махмен от там дойде един майор, не му помня името две или три чина го бяха разжалвали, че беше влязъл с един БТР в една джамия в Джебел

[hell's angel Профил]

Кемафи - танкисти (Танка - на сянка. Я някой да каже "кемаф" какво точно значи, откъде идва думата?);

кемаф всъщност е механик водача кемаф бяха маслените (или бензиновите? не помня?) филтри или на т43 или на т54... мисля, че на т54 щото такива имахме...

КИровски МАслено Филтърен завод. По-скоро на Т34. Къде си служил с 54-ки ?

[alx Профил ICQ]

A танкове около мене нямаше- говоря за армията ни като цяло. Аз съм служил в Пловдив в поделението на бул. Лиляна Димитрова.

[klintan66 Профил]

МОЕТО мнение е -

Да търсиш приятни спомени и приятелства в казармата за мен е меко казано жалко.
А спомени от рода на полагане и делфин буквално са за психиатър.
Както каза колега, бях различен и си останах различен ...
Битовите условия при нас бяха идеални но простотията меко казано преливаше и още по-лошо заразяваше.

Мой набор като млад войник го подритваха редовно и ревеше със сълзи, твърдеше, че като "остарее" ще иска само да му оправят леглото, а когато "остаря" трябваше да спасявам младите от него. Твърдеше, че е в правото си да наказва защото и него са го наказвали.
Имаше само един фазан от Плевен с който можехме да разговаряме нормално.

Селяните по душа в казармата са като риба във вода.
Да се хилиш, че някой залитнал от баница .... а сега същите се възмущават от небрежни майстори, кофти шофьори и кофти управляващи.
Да те наричат п**** , туба ,кир... - има ли някой нормален това да го забавлява?

За мен казармата беше емоционален затвор!!!

П.П. Уточнявам ,че служих на центъра на София и бях шофьор на командира така, че не се оплаквам от "чанча"
99% от старшини и офицери бяха комлексари.
Виждах ги в поделението , виждах ги и в цивилния им живот . Трагедия!!!
Който не ставаша за нищо - полицай или военен. Тъпи но верни на партията!

В деня на уволнението трябваше да се уволня сутринта с другите но ротния реши да съм ходил някъде си, за нещо си с уазката и аз тръгнах.
Командира се обадил да пита за мен и наредил незабавно да ме уволнят. Обаче мен ме няма. Върнах се в 17 часа.
Ротния командир и ротния старшина ме чакат да издам ... зелени от яд .
Та уволних се сам за последно погнусен!

[Borymeckata Профил]

КИровски МАслено Филтърен завод. По-скоро на Т34. Къде си служил с 54-ки ?

Точно така си спомням, че КЕМАФ било нвкакъв маслен филтър в Т-34, това било най-мръсното нещо в целия танк и затова така викали и на вечно омазаните с масло танкисти...

По принцип кашишката служба минаваше за най-сбръчкана, ама аз винаги съм съжалявал кемафите. На тия пичове направо им изпиваха мозъка със сламка, сцепваха им задниците от кушии... Ние вярно тичахме по баирите, ама след тактиката се прибираш, хвърляш автомата на пирамидата и отлежаваш в спалното - никой не те търси повече за нищо. А кемафите цял ден и цяла нощ се въртяха покрай танковете - чистеха, смазваха, зареждаха... Виждал съм танкът като завива на пълна газ в орането, как хвърля кал от веригите чак отгоре на купола си. И съм виждал, как нещастните кемафи лазят по онова желязо и чистят всяко петънце от него - иначе не им дават да го приберат в парка. След стрелба висяха като маймуни по оръдието и го чистеха с шомпол, а гилзите ги варяха в някакви казани да ги изчистят от нагара. Гледал съм ги как ремонтират двигател, сменяват ролка или опъват вериги насред полето зимата нощем в най-голямата виелица или лятото в жегата и пепеляка. Също - как чистят веригите и ги мажат с масло (?!?) и как гресират ролките една по една. Ама най-голямата атракция беше, като на едно учение ги бяха накарали да окопават танка и тия 4 нещастни копелета ровеха като кокошки около него с една крива ръждива лопата (само това са имали в танка, никакъв друг шанцов инструмент). Те затова и всички кемафи бяха малко откачени, абе направо ги биеше сачмата... Даже и ние кашиците ги гледахме с респект, а по принцип не правехме евала на никого. Бяха дребни и набити копелета, ама като им превъртеше нещо в шантавите глави - бягай далече...

[mfandakov Профил]

МОЕТО мнение е -

Да търсиш приятни спомени и приятелства в казармата за мен е меко казано жалко.
А спомени от рода на полагане и делфин буквално са за психиатър.
Както каза колега, бях различен и си останах различен ...
Битовите условия при нас бяха идеални но простотията меко казано преливаше и още по-лошо заразяваше.

Мой набор като млад войник го подритваха редовно и ревеше със сълзи, твърдеше, че като "остарее" ще иска само да му оправят леглото, а когато "остаря" трябваше да спасявам младите от него. Твърдеше, че е в правото си да наказва защото и него са го наказвали.
Имаше само един фазан от Плевен с който можехме да разговаряме нормално.

Селяните по душа в казармата са като риба във вода.
Да се хилиш, че някой залитнал от баница .... а сега същите се възмущават от небрежни майстори, кофти шофьори и кофти управляващи.
Да те наричат п**** , туба ,кир... - има ли някой нормален това да го забавлява?

За мен казармата беше емоционален затвор!!!

П.П. Уточнявам ,че служих на центъра на София и бях шофьор на командира така, че не се оплаквам от "чанча"
99% от старшини и офицери бяха комлексари.
Виждах ги в поделението , виждах ги и в цивилния им живот . Трагедия!!!
Който не ставаша за нищо - полицай или военен. Тъпи но верни на партията!

В деня на уволнението трябваше да се уволня сутринта с другите но ротния реши да съм ходил някъде си, за нещо си с уазката и аз тръгнах.
Командира се обадил да пита за мен и наредил незабавно да ме уволнят. Обаче мен ме няма. Върнах се в 17 часа.
Ротния командир и ротния старшина ме чакат да издам ... зелени от яд .
Та уволних се сам за последно погнусен!

ЕЕЕЕЕееееее един да е наясно с нещата.

Поздравления.

[bum_bum]

МОЕТО мнение е -

Да търсиш приятни спомени и приятелства в казармата за мен е меко казано жалко.
А спомени от рода на полагане и делфин буквално са за психиатър.
Както каза колега, бях различен и си останах различен ...
Битовите условия при нас бяха идеални но простотията меко казано преливаше и още по-лошо заразяваше.

Мой набор като млад войник го подритваха редовно и ревеше със сълзи, твърдеше, че като "остарее" ще иска само да му оправят леглото, а когато "остаря" трябваше да спасявам младите от него. Твърдеше, че е в правото си да наказва защото и него са го наказвали.
Имаше само един фазан от Плевен с който можехме да разговаряме нормално.

Селяните по душа в казармата са като риба във вода.
Да се хилиш, че някой залитнал от баница .... а сега същите се възмущават от небрежни майстори, кофти шофьори и кофти управляващи.
Да те наричат п**** , туба ,кир... - има ли някой нормален това да го забавлява?

За мен казармата беше емоционален затвор!!!

П.П. Уточнявам ,че служих на центъра на София и бях шофьор на командира така, че не се оплаквам от "чанча"
99% от старшини и офицери бяха комлексари.
Виждах ги в поделението , виждах ги и в цивилния им живот . Трагедия!!!
Който не ставаша за нищо - полицай или военен. Тъпи но верни на партията!

В деня на уволнението трябваше да се уволня сутринта с другите но ротния реши да съм ходил някъде си, за нещо си с уазката и аз тръгнах.
Командира се обадил да пита за мен и наредил незабавно да ме уволнят. Обаче мен ме няма. Върнах се в 17 часа.
Ротния командир и ротния старшина ме чакат да издам ... зелени от яд .
Та уволних се сам за последно погнусен!

Ми брат, ти си бил просто както им казват в цивилния живот "бастун", а в казармата им викаха "умрял или убит хой"..

Изключая грозните извращения с насилие и побой, които ги е имало главно по бойните поделения по границата всичките тия полагания, сапунки, делфини и тем подобни глупости се случваха с една голяма доза майтап.

Не мога да разбера тоя страх на някои хора някой да не те изкомандва, да не те обиди, да не излезе, че ти е нещо началник по звание или старшинство, щото е по-глупав от теб. Винаги в живота каквото и да работиш и с каквото и да се занимаваш ще има някой над теб, който е по-тъп или поне ти го мислиш за такъв.