Равносметка

[Ивайло Димов Профил]

Завистливостта е част от психопатиите ,индивиди с подобни психични отклонения нерядко стигат до престъпния свят .Когато не може да имат емоционално добър живот или материално се стремят да го постигнат със злоба -разрушавайки нечий чужд живот или чрез кражби придобивайки материални неща .При възрастните хора ситуацията е различна ,тези които са работили за тази държава и са дали живота си но получават мизерни пенсии от сорта на 600-700 кинта недоумяват защо е тази несправедливост .При тях не е дори завист ,а обида за това което са дали и сега броят стотинките си .

[Spunky Профил]

По-скоро нарцисистите. Психопатите не им пука за другите, та не изпитват и завист по тая линия, както не изпитват и почти никакви чувства към останалите.

А за възрастните, аз имах предвид над 18. Тия кисели старци, дето са си дали живота, да се “водят” на работа някъде, не искам и да ги коментирам.

[Ивайло Димов Профил]

Нарцисизма е съвсем друга категория психично отклонение .А за възрастните имах предвид онези над 75 чийто трудов стаж в голямата си част е минал в онова време и са ощетени брутално .Тъст ми е работил над 50 години строител -зидаро-кофражист и арматурист .Ако тва е нищо правене според теб

[Spunky Профил]

Нарцисизма е това, което свързваш със завистливост масово в населението. Психопатията е различно нещо, но не е съвсем друга категория, от една и съща са, като се диагностицира с антисоциално личностно заболяване, което, заедно с нарцистично, гранично и хистрионно заболявания са част от клъстър Б. Човек може да има някои черти от всички разстройства и всички клъстъри.

[Don_Diego Профил]

Аз съм суеверен, пък и съм видял достатъчно завист от хората, че да не искам да споделям плановете си за бъдещето, било то краткосрочни или дългосрочни

Това не го разбирам , нали всички знаем че всяко нещо струва друго нещо и щом имаш нещо си му платил цената , защо тогава подяволите хората завиждат ?


Sent from my iPhone using Tapatalk

А де?!? И аз се чудя как може да завиждаш, че някой си е скъсал д-то от бачкане за да има разни неща или му се получават нещата защото е отдаден на целите си
Но понеже нямам отговор си трая и си бачкам, без да вдигам много шум

[drifty Профил]

Тежка година бих казал, поне психически.

С нашите се изпокарахме в началото на годината, мъчих се цяла зима да се разберем като хора, ама няма, не спират с обидите и психическия тормоз и спрях да им говоря. Хем бащата го виках на 4 очи да си поговорим като мъже, обясних му, че не може цял живот да се мъчи да ме води за носа, на всяка моя дума да казва "не можеш", "няма да стане", "няма да се справиш" и т.н, обещава, че няма да ми се меси и на другия ден все едно не сме говорили. Последните 3 години просто са някакъв ужас у дома. Ежедневни скандали, обиди, напрежение.

Затова и тази година си изпълних една от целите още в началото на лятото - заживях си сам, макар и не точно както ми се искаше, но е стъпка в правилната посока. Сега с родителите си говорим, но не е същото някак. Аз не се чувствам част от семейството вече. Не мога да споделя абсолютно нищо - нито нещо, което ме тревожи, защото насреща получавам присмиване, нито да споделя някоя идея - отсреща идва поредното "ти не можеш". Много ми тежи, но и не виждам в бъдеще нещата да се променят.

В самото началото на годината имах друго голямо, поне в моята глава, разочарование от най-близките ми приятели и с тях положението е същото, някак си не е както преди. Продължавам да им помагам, но вече не смея да ги извикам ако имам нужда от помощ, нито дето се вика да пием по бира.

В работата също трудна година, за пръв път освобождаваме хора с опит, което е малко притеснително. От друга страна, нивото на клиентите ни много падна, избиват се да вземат приза "олигофрен на годината", съответно смените станаха доста натоварващи. Поне колегите са точни и държим фронта заедно. Но пак ми се струва, че в професионален план нещата отиват към променя в обозримо бъдеще.

Голяма част от годината имах и почти постоянни болки в стомаха и бая вечери едвам се прибирах от работа, но напоследък се чувствам по-добре, може би самостоятелният живот вече започва да дава своите позитиви и нещата започват да се нормализират.

От хубавите неща мога да кажа, че си сглобих симсонката, което беше една от целите за годината, макар и малка. Това ще ми освободи доста свободно време и все пак е една сбъдната мечта. Успях да му навъртя около 30км, след над 11 години висене по рафтове и мазета разчастен. Има още за дооправяне, но резултатът е много задоволителен!

Друго хубаво нещо е, че вече почти 2 години се занимавам с бойни спортове и съм страшно доволен, че започнах. Запознах се с много готини хора, почувствах се част от клуба, в който тренирам и вече се справям доста добре - все по-рядко имам забележки относно техниката си. Даже сега покрай ваканцията в клуба ходих в друг клуб, който се занимава с друг боен спорт и се справих доста добре на тренировката. Смятам и в бъдеще да не спирам с това си занимание.

Друго нещо, което си отчитам като малък успех е, че започнах по-малко да премислям нещата и да съм една малка идея по-уверен в себе си. Звучи тъпо, ама години наред се боря с това, та за мен си е малка победа.

Финансово годината е нормална, спестяванията са се увеличили, доходите са същите, но декември месец фирмата пусна ваучери за храна, та да речем има някакво "увеличение".

За следващата година съм оптимистично настроен.

[Don_Diego Профил]

Веднъж осъзнаеш ли проблемите и щом започнеш да работиш по решението им посоката е само напред и нагоре

[empar Профил]

Тая работа с токсичните родители ми е до болка позната. Преди 9 години ги отрязах и блокирах от всякъде и съм ги виждал точно на две погребения от тогава. Буквално като с прашка ми се изстреля целия живот от тогава и грам не съжалявам.

пп. Същото важи за всички "отрови" в живота! Колкото по-рано и по-далеч ги разкараш, толкова по-добре!

[alekangg Профил]

Тая работа с токсичните родители ми е до болка позната. Преди 9 години ги отрязах и блокирах от всякъде и съм ги виждал точно на две погребения от тогава. Буквално като с прашка ми се изстреля целия живот от тогава и грам не съжалявам.

пп. Същото важи за всички "отрови" в живота! Колкото по-рано и по-далеч ги разкараш, толкова по-добре!

В деня в който вече няма да ги има или след това, ще говориш или поне ще мислиш други неща

[BMW_POWER]

Тая работа с токсичните родители ми е до болка позната. Преди 9 години ги отрязах и блокирах от всякъде и съм ги виждал точно на две погребения от тогава. Буквално като с прашка ми се изстреля целия живот от тогава и грам не съжалявам.

пп. Същото важи за всички "отрови" в живота! Колкото по-рано и по-далеч ги разкараш, толкова по-добре!

В деня в който вече няма да ги има или след това, ще говориш или поне ще мислиш други неща

Грешиш!

[Top Gun Maverick]

Ама няма начин, на някои в този широк и цветен свят даже може да му е кеф, че са починали и се е отървал, нищо, че не е говорил с тях години. Всякакви случаи помни историята.
В 99%-та от случаите по-голямата част от неразбирането с родителите идва от децата. Това е понеже те отказват да разберат, че живеят с хора от друга епоха, които на всичко отгоре са леко остарели, може да са изгуби мозъчни клетки и куп други неща, ама наистина куп. И това, че някой е еди какъв си, не значи, че трябва да го зарежеш.
Проблемът за мен е, че хората масово са станали крайно егоцентрични, не умеят да виждат собствените си грешки, каму ли да ги признават(АБСУРД, АЗ ВИНАГИ СЪМ ПРАВ И ВЕЧЕ ЗНАМ ВСИЧКО)и от там са станали все повече емпирични и изгубили почти изцяло способността си да проявяват емпатия.
Смеят се хората на религията масово, но там неслучайно е записано да почиташ майка си и баща си.

Имам един приятел, който създаде един бизнес с по-големия си брат, който обаче си е особняк, няма истински приятели, отнася се зле с хората често и други глупости. Така стана, че взе една от персонала на бизнеса за жена, която се оказа доста амбициозна мърда. Успя да го настрои срещу брат му, срещу баща му, майка му, дори сестра му. Искаше да разкарат по-малкия брат от бизнеса защото без него щяло да е по-добре. Е, успя след малко години старание, но изненада, оказа се, че малкия брат е носел на гърба бизнеса, а не обратното. Доказателството дойде с това, че на единия бизнеса се умножи в пъти, ама бая в пъти, а на другия си...крета просто. От там той се озлоби яко към всички, престана да говори изцяло с всички, ама по стечение на обстоятелствата моя човек купи място в съседство с неговото и имаха общ портал от едната страна. После обаче за да се мине към мястото на големия ако идваш от едната посока трябва да минеш през мястото на другия брат. И бащата така си минавал от време на време, но големия вече понеже изпляска тотално отиде и каза на пазача да забрани на баща му да минава през неговия имот, а пазача е там от началото и се познава с баща му до болка. Естествено у бащата от този ден нататък нещо умряло и осъзнал, че реално няма син и спря да минава от там. След не много време се разболя от рак и когато беше ясно, че едва ли ще оживее малкия брат го пита дали да каже на големия да дойде да говорят и т.н. но бащата отказва като не иска дори и ако умре да му идва на погребението. Така и стана. А децата на братята първи братовчеди до 10 години май не се и познаваха, случайно май някъде се срещнали, че се запознали, но нищо повече. Та ебахти и парите и спокойствието хора, нямам думи. Свидетел съм лично колко пъти малкия се опитваше да оправи нещата, заради всички, но нямаше как може би.

Една клиентка скоро ми каза как от дреболии не си говорила много време със сестра си, а сега от няма нищо вече цял месец, а живеят в една къща. Обясних и, че за мен са луди, случайно качих сестра и, казах на другата и им дадох някакъв повод да си говорят. А тая имаше рожден ден след два дни. Излезе, че е много благодарна след това.

Много неща съм виждал, всеки тук е виждал, всеки има негово си виждане, позиция, родители с кусурите си, вероятно нетърпими, но живота не е само рози. Нормално е хората да не се разбират в много от ситуациите, различни сме, но това са просто изпитания. Бъдете хора, няма непоправими неща, почти няма.

[sub_eleven Профил]

Равносметката е, че ако всички близки хора са ти живи и здрави - нямаш причина за негативно резюме.

Аз най-много от всичко за годината се радвам, че след операцията на коляното(ПКВ), която си правих края на 2023-та, успях да възстановя кракът за спорт. От септември месец се върнах към пълноценен спорт и си възстанових баланса.

Другото, което бих споменал е, че си осинових едно куче от приют. Огромна и доминантна женска. Много се привързах към нея.

Това е в общи линии при мен.

[slatanic Профил]

Както казва един бивш колега:
-Аз съм си,добре съм си!
Трудно,но ползотворно.
Дай боже тази година повече здраве и късмет.
Но то основно от нас си зависи.

[Don_Diego Профил]

Маверик бъркаш малко нещата: едно е неразбиране и несходство в характерите, друго е нарочно мачкане и потискане било то физическо или психическо.

[Top Gun Maverick]

Не съм видял в някой от горните постове да се говори за физически намеси и няма какво да бъркам за конкретните неща за които говоря. А психическите намеси са доколкото позволиш, което не значи, че няма и крайни хора, които трудно се контролират. Аз говоря някакви общи случаи и ако никой не се припознава, ок, ако пък някой се припознава си е негова работа. Но мнения от тоя сорт горе в публичен форум, който ме вълнува не ги оставям безразлични защото казани с две думи като общо понятие без подробности(което не значи, че някой иска описание)биха могли да насадят усещане за нормалност у някой колебаещ се, а не са нормални състояния.