За храброст

[MOGY]

Като стане въпрос за голяма битка и ми изплува Ахелой,но надали е най-голяма по численост.
Иначе обсадата на Одрин да,обсаден е от близо 160000на армия.

[SaSo Профил Уеб-сайтICQ]

За битката при Одрин имаше един анекдотен разказ :
След победа на ген. Вл. Вазов, турците отиват при англичаните ( които са ги консултирали по това време ) и им казали - " Нали казахте че Одрин е непревземаема крепост, ето вижте че Българите ни я превзеха ", а отгова им бил " Ами непревземаема е ми и все още си е такава " , турците " Е как бе вижте че е превземаема , Българите са в нея " , окончателно англичаните казали " Е като казвате, че е превземаема вземете си я пак де "....

[Jordana Профил]

Не, въобще, изобщо... Само питай някой възрастен сърбин или македонец за Втората Световна Война да ти разкаже за зверства и изнасилвания. Тук някой реват за армията, ми по-добре ли е младите да си губят времето по две години в безсмислена казарма или да учат/работят и да си уреждат живота. Ако говорим пък за платена професионална армия, знаете ли какъв товар е това за бюджета и колко ще намалеят парите за усвояване от "наши" хора. Другата година президентът все пак обеща да не сме най-бедната държава, а да задминем слаборазвиващи се страни като Франция, Испания, Италия, дори и Германия може би.

Колега за кои сърби питаш ? За тези които ни нападат без повод веднага след обединението на княжество България и източна Румелия ? Всъщност повод има и той е заграбване на Българска земя понеже в тоя момент очакването е турция да ни обяви война и цялата българска армия е на южната граница.Ако за тях става въпрос малко им е даже дето 1915г са разгромени на косово поле тъй както турците не са ги разбивали 300 години назад.И вместо да бъде избесена и разстреляна тая сръбска пленена армия българските генерали ги пускат да си ходят по домовете без санкции и репресии. За сметка на това после пък сърбите убиват българите по тия земи и ги вкарват в концлагери за българи без съд и присъда само за това че са българи.Ако за тия сърби става въпрос хич и не искам да ги чувам ни да ги питам.

[6per40 Профил]

Като стане въпрос за голяма битка и ми изплува Ахелой,но надали е най-голяма по численост.
Иначе обсадата на Одрин да,обсаден е от близо 160000на армия.

За едната позна, а другата коя е? Давам Жокер - мястото е същото и са разбити непобедимите до този момент кръстоносци

[MOGY]

Втората световна Сърбия ни напада без да ни обяви война,бомбандират Кюстендил и София.
Румънци също ни обвиняват за нехуманно отношение.Първата световна побягват през Дунав ние ги обстрелваме с артилерия с право мерене а и не само това ген. Иван Колев е даден под съд при разбиването на една Румънска бригада,казва на войниците "Напред юнаци на майка България пленници не и трябват!".На Добруджанския фронт наще войници са били мобилизирано от северна българия и румънците са били достатъчно мразени заради мародерствата и гаврите с мирното население там при преминаването им през Междусъюзническата война,така че всеки е искал да им го върне.
Не мисля че и някой от нас ако някой му мине през дома и му изколи добитъка и изнасили жена му и след 2г. се срещне с тези същите хора на фронта няма да постъпи така!
Защо англичани и ли французи не казаха нещо срещу нас!Англичани разказват как при Дойран в дните когато не е имало сблъсъци са излизали от окопите и са си провеждали футболни мачове въпреки че "игрищата" им са били в обсега на българската артилерия.Даже в случаите когато е ставало сбиване на терена нашата артилерия е стреляла във въздуха,като да им каже футбол може бой не.

За битката при Одрин имаше един анекдотен разказ :
След победа на ген. Вл. Вазов, турците отиват при англичаните ( които са ги консултирали по това време ) и им казали - " Нали казахте че Одрин е непревземаема крепост, ето вижте че Българите ни я превзеха ", а отгова им бил " Ами непревземаема е ми и все още си е такава " , турците " Е как бе вижте че е превземаема , Българите са в нея " , окончателно англичаните казали " Е като казвате, че е превземаема вземете си я пак де "....

само една поправка при Одрин е ген.Георги Вазов

[MOGY]

Като стане въпрос за голяма битка и ми изплува Ахелой,но надали е най-голяма по численост.
Иначе обсадата на Одрин да,обсаден е от близо 160000на армия.

За едната позна, а другата коя е? Давам Жокер - мястото е същото и са разбити непобедимите до този момент кръстоносци

цар Калоян и Одрин

[Jordana Профил]

Но не така мислят французите през 1917г В битката за Баба планина -Битоля

Командването на Бдинската дивизия съсредоточило около Червената стена цялата дивизионна артилерия. На един стръмен съседен връх българите изнесли на ръце шест нови батареи от тежки гаубици. Предните пехотни части също били снабдени с едно ново, току-що закупено от немците оръжие - огнепръскачки. На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души) заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън. Особено ефективни са шестте нови батареи, от които французите се виждаха като на длан. След двучасова стрелба френските окопи били затрупани с град от ръчни бомби. До френските окопи са се промъкнали под прикритието на артилерийския обстрел специални щурмови команди. След това дошъл редът на огнепръскачките. Скоро затрещяват и взривяващи се боеприпаси и окопите се превърнали в огнен ад. Когато всичко утихва, един български полк тръгва с натъкнати ножове към върха. Българите атакуват мрачно, без обичайното "ура", вървейки прави, без да залягат и без да тичат. Не ги посрещнал нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка, ги посрещат с вдигнати ръце. Червената стена е отново наша и остава наша до края на войната.

[crazy_d]

Колега имаш моите адмирации за хубавата тема!

[MOGY]

Генерал Христо Луков.В края на Първата световна война Сърбите настъпват към Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и с артилерия обстрелват почти обезлюдените български позиции,нашите войници се насочват към главната квартира в Кюстендил.Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия.На помощ са му само няколко местни овчари които му подават снарядите.Българските оръдия загърмели и със страхотен огън обсипал настъпващите сръбски войски,и успяват да отблъсната сръбското настъпление.
След подписване на примирието,подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си – маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.” Ако не беше геройския подвиг на майор Луков,сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във “Велика Сърбия”.

"В началото на 1943 година Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за активизиране на терористичната си дейност, се цел да се окаже натиск срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.
Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседни двор"

[enigma Профил]

Енигма -малко по различно е .Това не са победи постигнати за защита на Българската земя и Родината.Тава са ангажименти поети към трети страни или организации със съмнителна стойност за България като държава и външна политика .Да не говорим и за първата мисия в Камбоджа където разстреляха нашите момчета за нищо.Всъщност като стана въпрос за американци -да вземат официално да се извинят на Българския народ за хилядите убити от американски бомби при бомбардировките на София.Не уорлик да прави паметници на американските летци свалени над София.Вместо почитането паметта на българските пилоти свалили 147 американски самолета някои от тях с таран.А за допълнение паметника на Герхард Венгел беше поруган тази година .Това е все едно да дигнеш паметник на американски "асове" свалени при изпепеляването на Дрезден в центъра на града който са изравнили със земята.Въобще истина ще излезе израза че "Народ който не знае и не помни собствената си история е обречен да я преживее отново"

Имаш пълно право, обаче може да погледнем нещата и от друга страна. На международната сцена няма място за малка страна като България да се прави на сърдита,
според мен трябва да се извлича максимално възможното от текущата ситуация, независимо кои са силните на деня. Между другото български
военни са защитавали чужди интереси и преди 89та, но може би не е толкова широко известно поради липсата на свободно слово (Никарагуа, Афганистан - само че от отсрещния лагер ).
Малко или много, необходимо е да се трупа боен опит, колкото и жестоко да е спрямо момчетата.

Можеш да се сърдиш на американците и да гледаш обидено и да не получиш нищо, а можеш и да си спечелиш уважението им на професионално ниво и да извлечеш максималната полза от това - както направи Шивика.
И да получиш признание на професионално ниво е много по-ценно от думите на мазни политици или дипломати. Сега него го ухажват от 101ва парашутна дивизия (които се имат за най-силната бойна единица на света) и с тяхна помощ може да си екипира момчетата и да си организират съвместни учения. А ако трябва да чака на Аню или който и да е друг министерски плъх, нищо няма да се случи.

Фактологическа справка, Тракийска пролет 2012:

Парашутистите от бригадата разполагат основно с парашути RS-4/4Т и със SOC летящо крило. Предвидено е американските парашутисти да изпълняват парашутни скокове основно с парашут MC-1C. Във връзка с постигнатите договорености с американската страна българските парашутисти също ще изпълняват парашутни скокове с американски парашути.

Новото в това учение е използването на най-новия американски парашут МС-6С, който е представен за пръв път в България, и с който е предвидено изпълението на около 30-40 скока от български парашутисти.

[Jordana Профил]

Със съжаление мога само да констатирам че това за което говориш ми прилича на вътрешно щабни интриги и борба за себе доказване на отделни личности .Няма нищо общо с националния интерес за който са загинали героите описани по напред в темата.Хората за които говориш ги има постоянно в наличност още от началото на ХХ век в американската армия в американската военна промишленост в последствие има и в спец частите им и то хора признати и с висок статус.Същите търсачи на силни усещания има и във френския легион във повечето конфликти където участва и какво от това ?Какво доказва тия хора и на кого? Каква е каузата им ?
Ето малко инфо за един българин постигнал много но все пак за друга страна .Тъжно е че Б17 в чиято разработка участва после сипят бомби и над България.Тъжно е когато такива способни хора отдават живота и таланта си на други държави и все пак има малко утеха че са Българи и неса се отрекли от родината си.

Асен Йорданов


Летище „Ла Гуардия”. Ню Йорк. Колко много хора! От всички раси. Чуват се всякакви езици. Някъде бях чела, че годишно през това летище преминават 23 милиона пътници. Колкото е населението на три Българии. Сигурна съм, че поне 90 % от тези пътници дори не знаят къде на картата е моята родина. Какво самочувствие може да има една сама българка, изгубена сред множеството, което пъпли на всички страни на летище „Ла Гуардия”? Изведнъж си спомням още нещо – тук има “Зала на славата”, а в нея портрет на един мъж, под който пише: Assen “Jerry” Jordanoff Българин! Ето защо, изгубена сред множеството на нюйоркското летище, имам право на самочувствие.


С какво този българин е заслужил честта да бъде в “Залата на славата”?


Асен Йорданов не е само мой сънародник, той е и мой съгражданин – роден е в София на 2 септември 1896 година. През 1912 г. учи в Етaмп, Франция, в училището за авиация на легендарния френски летец и авиоконструктор Луи Блерио – пръв прелетял над пролива Ла Манша през 1909 г. с моноплан, който самият той е конструирал. Едва започнал своето обучение, още в началото на Балканската война (1912-1913 г.), Асен се връща в България и заминава на фронта като доброволец. Едва 16-годишен той служи в Първо аеропланно отделение в Свиленград. Тук работи върху конструирането на първия български самолет “Експрес”, по-късно наречен “Йорданов-1″, който е готов през лятото на 1915 г. След неговия изпитателен полет специална комисия от Министерството на войната заключава: “Апаратът е сигурен. Грешки в изчисленията няма. Изобретението да се признае, а Асен Йорданов - за негов изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.”

На 21 август вестник “София” информира, че “в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летение, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов”.

Непълнолетният българин въвежда в “своя аероплан” ново и важно подобрение, което липсва при тогавашните самолети – допълнително крило, което стабилизира самолета при ъгли на полета над 45 градуса.

По време на Първата световна война Асен завършва ІІ мъжка гимназия в София и е приет в Школата за запасни офицери. След три месеца постъпва в Авиационното училище в Божурище. С чин поручик заминава на фронта и участва в 84 бойни полета. За проявена изключителна храброст е награден с офицерски Кръст за храброст.

Несправедливият Ньойски договор забранява на България да има авиация, самолетите й са унищожени, а личният състав е уволнен. За летеца и конструктора Асен Йорданов това е голям удар. Под въпрос са неговото бъдеще и кариера. Но през 1921 година се намесва съдбата. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. Победителите ще получат награда от един милион долара, а сред кандидатите са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. Правителството на Александър Стамболийски им отпуска помощ от 6000 долара и двамата заминават за САЩ. Въпреки че конкурсът не се провежда, с разрешение на правителството Асен Йорданов остава в страната на неограничените възможности. И младият летец използва предоставената му възможност, за да докаже, че това е така.



В началото постъпва като чертожник в конструкторското бюро на корпорацията „Къртис-Райт”, по-късно става летец-изпитател. В същото време продължава упорито да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. И в учението, и в работата проявява изключителна деловитост и показва широките си технически знания и опит. Напълно заслужено става централна фигура в концерна „Къртис” и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи на могъщите авиофирми „Локхийд”, „Дъглас”, „Пайпър”, „Боинг”. Участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на „Летящата крепост” – Боинг B-17, изтребителите Локхийд R-38, Къртис Хоук 81, бомбардировачите В-24 и В-29, на транспортния самолет Дъглас DC-3.

По време на Втората световна война кариерата на българина Асен Йорданов достига своя апогей. През 1941 г. той основава дружество “Джорданоф Авиейшън Къмпани”, преименувано по-късно в “Джорданоф Корпорейшън”, както и дружеството “Джорданоф Електроникс”. Ателиетата му заемат четири етажа в сграда на Медисън Авеню. Дейността на дружествата е тясно свързана с военната отбрана на САЩ. Йорданов открива и авиационно училище, което за кратко време се превръща в най-авторитетната школа за подготовка на летци за гражданската авиация на САЩ.

Асен Йорданов написва девет книги с голяма научна и практическа стойност – за пилотиране, за теоретична подготовка на летците, наземна поддръжка, радиооборудване и т.н. Те стават настолни книги за летците и конструкторите в самолетната промишленост. Издавани са в САЩ, СССР (две издания на книгата “Your Wings” – “Ваши крылья” през 1937 и 1939 г.), Англия, Франция, Уругвай, Полша, Япония и Китай. Американският авиоспециалист и пълномощен министър на САЩ в България в периода 1940-1941 г. - Джордж Хауърд Ърл, пише: “Деветдесет на сто от познанията си по авиация американските летци дължат на г-н Джорданоф. Неговите книги се четат като Библията. Издават се в милионен тираж и въпреки това са антикварна ценност.” А Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната (само 21 месеца след смъртта на Асен Йорданов – на 20 юли 1969 година), подчертава, че от българския летец и авиоконструктор “както аз, така и всички американски летци сме се учили на авиация.”

След войната Асен Йорданов се насочва към нови области. През 50-те години на миналия век работи върху безопасността на автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, изобретява безжичен телефонен апарат Jordaphone (Джордафон) – предтеча на днешния телефонен секретар, който дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

В България никога не се завръща. Въпреки това до последните си дни той настоява на табелката на неговия дом да пише: “Асен Йорданов – български авиатор.” На 19 октомври 1967 година световните информационни агенции съобщават: “Асен Йорданов – пионер на авиацията, летец-изпитател, авиоконструктор на “Боинг” и “Дъглас”, почина на 71-годишна възраст.” Асен умира в болницата “Св. Агнес” в Уайт Плейнс, близо до Ню Йорк.

Не търсете неговия гроб – прахът му е разпръснат със самолет над Америка.

[kiro_320 Профил]

Във днешно време и 10 млн редова армия да имаме ще ни направят на решето с няколко бойни хеликоптера и самолети. Сега вече всичко е техника, която ние нямаме и честно казано дали армията ще е 15, 50 или 150 хиляди няма голямо значение(освен за бюджета). Саддам с близо 500 хилядна армия не можа дори да забави американците(камо ли да ги спре), за 1 месец му разказаха играта. Освен това за армия трябва производство, което ние нямаме но то пък какво ли е наред, че и армията да е...

[Jordana Профил]

Донякъде си прав колега.Но виж че в днешно време анексирането на територии не става директно с рогата напред .Първо опозицията надига глава после следва преврат с помощ и логистика от вън и накрая уж народа "демократично" взел власта.
В тоя сценарий без силна армия способна да отрази атаки срещу държавните институции с нужното въоръжение и логистика с добро контраразузнаване и всичките атрибути на добре обучена снабдена и мобилна войска няма как да очакваш нещо добра да се случи.Полицията и гранични войски не са дублиращи институции на българската армия нямат нужното въоръжение и ресурс да се справят с какъвто и да бил конфликт в страната или по границите .Превърнати са в едни пъдари със скъсани гащи дето плашат гаргите само.То не е задължително да 100 или 200 хиляди .И една 30 хилядна армия добре окомплектована и мотивирана е способна да извърши чудеса ако се наложи.

[MOGY]

Генерал Марин Куцаров.В края на Първата световна война е назначен за командир на 19-ти пехотен Шуменски полк, водещ боеве на Солунския фронт,тогава подполковник.
С края на войната през 1918 и подписването на Солунското примирие,България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, а войските на запад от Скопие,около 100 000 души,да останат в плен на Антантата.Българските войни трябвало да предават на гръцките части личното си оръжие и бойните знамена.Укриването на бойно знаме се е наказвало със смърт!
На 6 ноември 1918г. подполковник Куцаров събира целия полк и изнася реч,в която има казва че трябва да направят нещо страшно да предадат полковото знаме, водило полка в три войни!Казва им че е решил знамето да бъде изгорено отколкото пленено и го хвърля в огъня.През следващите дни на всички запитвания на противниковите офицери за знамето, отговаря: „Изгорих го!”
През 1919г. е освободенот плен и се завръща в България,когато отива в щаб на полка е посрещнат студено заради изгореното знаме. Без да дава обяснения съблича горните си дрехи и измъква спасеното знаме.Носил е знамето на кръста си 139 дни докато е бил в плен!
Вечерта на 5 срещу 6 октомври 1918 г. Куцаров собственоръчно откача знамето от дръжката и го завързва около кръста си, а на негово място закача ризата си, покрита с кожен калъф който на сутринта хвърли пред войниците.
Всички 14 бойни части пленени тогава спасяват бойните си знамена!!!

[dimov_ Профил]

за цялата тема