Единственият човек, на когото съм се възхищавал...

[Leon]

Баща ми. Отиде си млад и без да успея да му го кажа. Мислех си,че ще имам много възможности. Е, нямах. Не успях да направя нищо, освен да го изпратя подобаващо. Надявам се,че е знаел какво значеше за мен, но така и не му го казах... И сега съжалявам. Не пиша това, за да събирам съболезнования, а за да ви напомня, че хората, които обичате няма винаги да са около вас. Живота не е справедлив, смъртта още по-малко. Отнема ни ги без да пита, без ред и заслуги. Кажете им какво означават за вас, направете нещо, с което да ги зарадвате, грижете се, помогнете им, дори да не търсят помощ... Защото изведнъж се оказва, че можеш само да оставиш цвете и запалена цигара върху купчина студена пръст...

Благодаря ви и простете, ако съм ви натоварил!