Доколкото разбрах.....

[err0r]

Днес пробвах пистата София-Самоков-Бели Искър... мноу хлъзгава бре! Нагоре след намаляването на трафика (аз бях сам на пътя след село Говедарци посока язовир Бели Искър), снега си валеше тихо а аз цепех тишината с М40Б18 на втора на 5000 оборота в минута. Всеки завой взет с пооочти контролирани дрифтове [леки за сега (млад и неопитен шофьор съм и не мога да връщам винаги колата в пътя)]. С мен в колата са баща ми, гаджето и баща й! Те си говорят нещо, не ми обръщат особено голямо внимание и аз останал пренебрегнат, започнах едно леко дрифтче на десен завой, задницата се метна, аз врътнах бързо в ляво, овладях зверо и се усмивката ми се съедини някъде отзад на главата ! После лек ляв завой, втора, газ, прекалено навиване на волана - много кратко пързаляне на задницата. Поосъзнаха се горепосочените, возещи се с мен, но на мен не ми пукаше, бях на върха на щастието, а нивото на адреналина ми еше достигнало максимума си. Наистина съм треперел като съм се возил при Енджи и при Сашо ДрайвингГод, найстина съм умирал от кеф, но днес, когато аз го правех (или се опитвах да го направя) беше в пъти по-силно и запомнящо се изживяване! Сърцето ми биеше приблизително толкова пъти, с колкото оборота в минута работеше двигателя. Усещах как с всяко подаване на газ се разтуптявах целия. Имах чувството, че аз съм цар, а пътят и колата са мой поданици! Мислех само какво ще направя на следващия завой и се ядосвах, че не седя отстрани да се гледам! Никога не съм си мислел, че ще направя това, че ще се чувствам така! Вече осъзнах защо дрифтаджиите от БМВ Клуб България са все по-щастливи и по-щастливи, все по-засмяни и енергични! За второ такова изживяване бих направил всичко, бих се лишил от всичко и бих дал всичко! Искам да съм една малка част от голямото цяло, ще ми позволите ли поне да се опитам?

[err0r]

...

Дори сега като ги пиша тези неща треперя, наистина. Не знам каква е тази мания, но мисля че съм заразен... ИСКАМ ПАК!