История на драг рейсинга

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

История на драг рейсинга


Не, не! Сега, ако си мислите, че ще прочетете какъв рекорд на 400 метра драг е бил поставен през 1963 година се бъркате. Няма да има такива неща.

Всичко започна може би преди около 4 (около 2000та )години, плюс-минус няколко месеца, но да не задълбавам в подробности, те не са важни. Тогава всички всички пс клубове се тресяха от манията Counter-Strike. Тази игра повечето от вас я знаят, но за останалите - става въпрос за 3Д мултиплеър екшън от 1во лице. Голяяяяяма лудница беше тогава (то не бяха едни он-лайн класации, то не бяха едни саморазправи с чийтърите, то не беше чудо - чиста проба наркоманизиране). Та и аз като млад геймър ходех да разцъквам с приятели кога по час, кога по два в тъй наречената пс зала "Текила". И трябва да се спомене, че това беше особен клуб, специален, щото го посещаваха не тийнове (ние бяхме едни от малкото, които ходехме там), а по-възрастни хора. Може да се каже, че повечето клиенти бяха на възраст 25-35 години. И освен, че играехме в мултиплейр разни геймки, гледахме разни странички, най-често такива с коли. И с моите приятели си вкарвахме лафове като: - "Баси лудата кола", "Виж го тоа Голф к'ва джанта изпука!" или "Кой к'вот да ми говори Ферари са най-яките". Аз тогава не се интересувах много от коли като цяло, но френдовете само за това ми говориха, та мозъкът ми започна бавно да се промива. Красьо, ако четеш трябва да ти кажа, че ЗАРАДИ тебе основно хоби ми стана едно от НАЙ-ГАДНИТЕ възможни!

Времето минаваше и аз страшно се запалих, постоянно автомобили гледах, заучавах данни, едно-друго подразбрах. Общо взето пълни хал хабери си бяхме всичките от компанията или поне 4/6ти от нея (щото останалите 2/6ти не се интересуваха от карс). ОБАЧЕ МНОГО ГОЛЕМИ АВТО ЕНТУСИАСТИ СТАНАХМЕ, МНОГО. Нека се върнем на случката в зала "Текила". Обсъждането на общото ни хоби се пренесе и в клуба. В разговорите започнаха да се включват и другите от залата. СУБЕКТ ПЪРВИ - МИРО, бивш собственик на Хонда ЦРХ 1.6 В-ТЕК 160 коня и разни други. Той ни се кефеше на ентусиазма, но и ни побазикваше доста, щото ние не разбирахме. За неговата Хонда много говорихме. И той така ни я описваше сякаш беше нещо бързо колкото... самолета Аврора или аре поне Миг 29. Еееееее, тази Хонда ми взе акъла, колкото и малко да е той. Мислих си: "Ебати 1.6-то! Семейния Форд е 1.6 пък е 90 коня, а тоя бръмбъзък малък пак е 1.6, пък е 160. И колкото е лека ... няма кво да ме мине изобщо" Гледам в нета някакви данни - 7.1 сек до 100км/ч и си мисля, че таз хонда е като нещо невиждано, супер-мупер модерно. А последните такива тогава като смятам са били 10 годишни. Ех, тоя Миро! Много ни палеше, вика "Ко знаете вие... тя таа мойта Хонда до 4та си пръскаше гумите от въртежи само с газ" И ние слушаме и се дивим... Уааау! Ееее, да обаче вие какво си мислите? В залата имаше и един БМВ фен, уж... или поне можем да кажем, че е (беше) собственик на БМВ Е34 525иА. И слуша ни, че му се само за тази хонда горим...
нещо се дразни, щото Миро получаваше цялото ни детстко внимание. Миро и Соте-то бяха приятели, но като взеха да спорят Хонда срещу БМВ пяна им излезе на устата, за наше удоволстие. Една вечер се счепкаха Сотето вика, че Хондите са бом-бок, а Миро казва: "Ти въобще не знаеш за какво става въпрос, твоя таралясник какво ша го направя". И БМВ собственика каза една много ценна приказка, за която съжалявам, че заради липсата си на литературен талант не мога да ви пресъздам. Сотето се ядоса - "Абе, ейййййй, мани се с тоа летящ ковчег. Ти знаеш ли, с 230км/ч магистралата става кат пътеката за свети Кирик уеееееееее оуууууууу" (дори и сега се смея като си спомня почервенялата от яд прешива глава на Сотето) (справка: Свети Кирик е манастир на няколко км над Асеновград, до там си има асфалтиран път, но явно и някаква тясна и кривичка пътека...) Тогава в съзнанието ми изникна някаква луда асоциация... как черния баварец праши по аутобана с над 200та. Лудо, настръхнах направо.

Нормално беше манията ни да се развива. Искаше ни се вече не само да говорим, но и да пипнем, да чуем, видим и усетим автомобилите. Е, да, ама тогава на 14-15 бяхме, някой приятели караха вече, но не и аз. А в компанията "най-спортната" кола беше моята - имаше там разни пежа, лади, москвичи! Немислимо беше да правим изпълнения с колите на родителите ни. Е, ся ... имаше там разни едночасови здрави дрифтове на лед с една ладичка и мноооого оф-роуд с един 412так, но тва е друга тема. За какво писах? А, да, за развитието на страстта ни. От Миро разбрахме, че по света и в частност из Пловдив и околността има нещо наречо ГОНКИ или по модерно му ДРАГ РЕЙСТИНГ. Разказваше ни как имало в Пловдив по някакви прави пътища из незнам си къде беше, но вече нямало щото куките ги прекратили. Постепенно взехме да чуваме споменаването на митичното име "Първенец". Хондаджията взе да ни говори за там, а-у, колко яко било. Как някой път щял да ни закара. Така и не ни заведе, а ние му вярвахме ... Хубаво де, мама му стара ние малки ли сме, та да си идем сами? НЕ! Лошо беше, че нямахме книжки тогава и не се навихме да караме без чак до там. Надъхвахме се сигурно в продължение на 1 месец да отидем... и така една топла съботна вечер решихме, че на следващия ден ще сме на гонките в Първенеццццц. Веднага оформихме организацията... Хващаме влака 12:00 от Асеновград за Пловдив, след това около 1 часа имаше рейс от Пловдив за Първенец и така нататък (За справка ще кажа, че НИКОЙ, освен луди глупаци като нас не ходи на гонките пеша, ама никой) ... Речено-сторено, въпреки че имаше доста неизвестни. Е, около 1:20 бяхме в Първенец, но нямахме представа къде е пистата. Разпитахме няколко баби и дядовци, за да ни упътят къде е летището. ВИДЯХА ПЛАМЪКА В ОЧИТЕ НИ ТЕ... Сигурен съм! Оказа се, че импровизирана писта е на около 5 км първенешката автогара... О, няма проблем, нищо, че беше Августовски следобед с температура над 35 по целзий. И хайде една бодра крачка към Г-О-Н-К-И-Т-Е. Вървейки, няколко наточени рейсърски коли ни подминаха и разбрахме, че сме в правилна посока. В един момент в далечината се откри самата писта и многото паркирани коли. Малейййй какъв трепет усети всеки от нас в сърцето си, неповторимо беше, неповторимо! Пристигнахме най-накрая... Там яко гонки между Кадети, Голфове и разни други... миризмата на изпържена гума се усещаше здраво и тогава на младите ни сетива тя се струваше като някакви невероятни благоухания... екшън имаше, андреналин, емоция, интрига - кой кого щеше да победи... Постояхме час и всички взеха да си тръгват, вече минаваше 3 часа следобед. Казах - "Хайде по обратния път, че е доста" Тръгнахме и отдалечавайки се от пистата на път към селото, бяхме жадни и изпотени(заради адската жега), гладни и уморени от дългия път, но, но НИЕ БЯХМЕ ДОВОЛНИ, ЩАСТЛИВИ и не усещахме какво искат телата ни (невероятно е какви неща могат да направят човек щастлив)! Умовете ни имаха впечатления и материал за обработване чак до другата неделя! Ако сте чували как викат войниците пред уволнение по улиците... "ГЛАДНИ ЛИ СТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ? НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! ЖАДНИ ЛИ СТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ? НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! А, КАКВО ИСКАТЕЕЕЕЕЕЕЕ? УУУУ-ВОООООООЛЛЛЛ-НЕЕЕЕЕЕ-НИИИИИИ-ЕЕЕЕЕЕЕЕ!" Ние бяхме като тях, само че не ни трябваше уволнение, а още шоу. За около 2 часа и половина се прибрахме по домовете си капнали от умора и наркоманизирани. Представете си само смешната картинка... Изминахме тримата (Аз, Красьо и Калин) 25 км за 2 часа (те с кола се взимат за 20 мин, но пеша+рейс+влак+пеша стават доста повече), дето се вика цяло пътешествие направихме за да отидем, че и премеждия имаше под жаркото слънце като това, че ожадняхме яката. Уникален експириънс беше, едва ли може да се опише. (наскоро разбрах, че не сме били единствените, които са ходили там по такъв начин - едно момче, истински БМВ фен от Тракия е въртял с колето си цялото разстояние от квартала му до пистата, тоест около 15 км, за да види гонките)

Е, един единствен път се придвижихме по този начин, щото нахитряхме, това, разбира се, е нормално. Започнахме да караме бащите ни на ротационен принцип да ни карат с колите - един път моя, един път на друг, на друг и така. Хаха! Даже веднъж неделя по обед, когато баща ми неможеше да ни откара, а на мен страшно ми се ходеше изнудих милата ми майка да ни закара . Аз щях сам да си отида, но тя не ми позволи да карам Форделата без книжка (вече бях придобил драйвинг скилс) . Стана ни навих да ходим, рядко пропускахме неделя. И когато станахме по редовни там усетих нещо странно... Страхотен беше моментът, когато пристигаше ударната БМВ група от Пловдив. Из тълпата зяпачи се плъзваше един шепот: - "Беемветата!" и със бързината на влак-стрела взички опулваха очи към идващите вълци. А, те... само да можехте да ги видите. Около тях се образуваше пясъчна буря, наближаваха с бясна скорост и включени фарове... Гондолата (най-големия изруд), Пържилката (стил лъха от всичко в тази Е30ка), Е21цата, черната Е28ца, Хонда Килъра (от шибидаха, на който редовно някой снимаше с камера), бялата Е28ца в цветовета на М... точно дрийм тийм бяха, бяха точно супер звезди тези автомобили, въпреки, че не са първа младост. Поне така ги оценях аз с мойто неюзърско мислене... Следваха луди бърн-аути на двете Е28ци и невероятни шперови картинки от Гондолата. А т'ва зелено ДОБИЧЕ и до днешен не мога да си обясня логично как режеше всичко без да подбира (с прекалено малки изключения). Беше си е23 728и със скромните за теглото си 184 коня, ама безчет двувалови Опели разби... Един мой приятел - Красьо още не може да прости на Жоро (собственика на е23ката), че я е продал. Не, не си мислете, че двамата се познават, просто Красимир беше дъ бигест фен на гондолата и шофьора й. И до ден днешен, повече 3 години по-късно от онези първи мигове, БМВтата още правят най-голямото шоу. Доста други емоции имаше там... помня веднъж една патрулка паркирала напречно на половина писта, но на кой му пука... Хахаха, зад нея се наредиха 5 (словом: пет) БМВта и се дръпнаха. Лудо беше, а аз стоях отзад и дишах подпаления съединител и белия пушек... Друг запомнящ се момент имаше... На пистата в Първенец идваха от време на време някакви здрави богаташи със скъпарски коли и веднъж дойде един с Е39 М5 - истинко М5 изкочило направо от корицата на някой от последните броеве АутоБилд... йеее, такава екзотична кола рядко се среща на прошляшки мероприятия. Нареди се М5цата до един Нисан 200 СХ (1.8 Турбо - една от най-бързите коли, които идваше на пистата) и какво ли стана. М5цата паднаааааа. Щях да се разрева с крокодилски сълзи. Е, добре де, добре послъгах малко! Не присъствах на въпросния старт, но ми го разказа приятел и почти по същия начин се почувствах.

Постепенно модата да се ходи на пистата в Първенец премина. Така и ние по-нарядко взехме да ходим, даже спряхме. На дневен ред беше "Митницата". Ходихме там и в началото имаше шоу, но по-късно много приказки се изговориха за "семкаджиите". По принцип никой не смята себе си за такъв и нарича другия с този глупав епитет. Аз се стремях да не говоря празни приказки за чуждита автомобили и се опитах на свой ред да направя малко изпълнения. ДОЙДЕ ВРЕМЕ ЗА ПЪРВИЯ МИ СТАРТ, БЕШЕ СРЕШУ СЕАТ КОРДОБА 1.4, А АЗ БЯХ С ФОРДА(нямах книжка, бях го "откраднал"). НАРЕДИХМЕ СЕ КАТО СИ МИСЛИХ, ЧЕ ЩЕ ГО ОТВЕЯ ЩОТ СЪМ 1.6 16в, да ама не! АДРЕНАЛИНЪТ МИ ДУМКАШЕ В ГЛАВАТА СЯКАШ В БАГАШНИКА ИМАХ 2 Киловата РМС БАСС... Форсирам, форсирам ... Жиката махна с ръце, Кордобата излетя, а аз стоя на едно място... форсирал съм си на свободна - ХАХАХА - СРАААААААААМ ! ОНЯ С КОРДОБАТА СЕ ВРЪЩА И АЗ ВАДЯ НАЙ-ГОЛЯМАТА СИ УСМИВКА, уж, че съм се пошегувал... СРАААААМ ! Втори път, пак направих много лош старт и онзи ме дръпна в началото и гадняра му с гадняр мина в моето платно, аз взех да го настигам, щото имам повече пауар, но той наби незнайно защо наби спирачки... тогава не помня много, май само, че скочих на спирачките (бях с над 100км/ч), за да избегна удара... намалям намалям, но имаше и едно прааааааааааааааааааас... :ek: Студена пот изби по лицето ми! Щях онзи глупак да го утрепя,ако ми се беше мярнал пред очите. Незнаех какво съм потрошил. ФАААААК, ФААААК! ТЪП ОЛИГОФРЕН, ЗАЩО ТИ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СЪСТЕЗАВАШ С КОЛА, КОЯТО НЕ Е ТВОЯ, КАК ЩЕ ОПРАВИШ ЛАЙНАТА СЕГА, А? ДЪРПАЙ СЕ ОЩЕ, ДЪРПАЙ СЕ! Воланът ми играеше в ръцете много сериозно. Върнах се при останалите по-нисък от тревата, ама от най-ниската трева 5 пъти по-нисък. Искаше ми се да изчезна! СРАААААААААМ! Слизам и предната дясна джанта беше парчета, вадя крика и ключа, сложих резервната... Добре, че там бяха мои приятели и ми помогнаха. Онази вечер се прибрах бял като платно, не призрак, ами призрачище сякаш бях видял. На следващия ден ходих по стендове, гумаджии и джанта купувах. Много нерви и финансови проблеми имах, но родителите ми не разбраха. Сам оправих всичко, поех си отговорността. ТОЛКОВА С НА-МЛАДИЯ-РЕЙСЪР-ГЛУПОСТИТЕ! (е след известно време пак почах с глупостите) Ако някой младеж на 15-18 години се чувства, както мен преди 2 години мога да му дам един съвет: "Недей да бързаш да блестиш, показвайки как владееш колата, а нямаш още книжка, сиянието няма да е толкова ярко, че да си струва евентуалните ядовете".

Ама си беше яко време... Хард кор тийнове бяхме - доста преди "Бързи яростни" манията ни тресеше... Като понавършихме 16 и малко повече всеки взе да си мисли как да се сдобие с кола, по възможност да е як резак и да е като за без пари. И тъй като сме простачета от прованса много коли ни минаха през мислите (вероятно е на софиянци да им стане смешно)... в началото мислехме да направим партия за 100 лева, да си вземем един трабант и за един уикенд да го блокираме, продължихме с идеята за каскадьорска жигула, мислим си: "Ша вземем една жигулка, ще дадем да ни я препилят, пък може и Ладов двигател да сложил и ша има здраво шоу". И това не стана (а впрочем Красьо получи жигула за рождения си ден от някакъв чичо, ама тя гореше 17/100 газ... тва е друга тема :mha: ). Калин винаги се е кефел на стари Мергили. Един наш познат имаше мечка МБ 123 дизалак, която преди била с бензинов двигател. И Калин ми казва: "Аре да го купим този двигател и ще тръгнем по моргите да си търсим купе, така до лятото ще си сглобим един мерцедес и ще идем до МОРЕТО. А, МОРЕТО БЕШЕ ВИСША ЦЕЛ! ОБИЧАХМЕ ДА ПЪТЕШЕСТВАМЕ (още обичаме), МНОГО! НЯМАХМЕ КНИЖКИ И НЕ НИ БЕШЕ ПОЗВОЛЕНО НИТО ОТ ЗАКОНА, НИТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ НИ да шофираме, но ние взимахме някой автомобил и ... Така искахме някоя лятна вечер да тръгнем за морето... е чак до там не стигнахме, но Калин редовно "крадеше" 412така, забираше ме от вкъщи и тръгваме... Дори тези 20 километрови пътешесвия (мизернички от сегашна гледна точка) ни караха да се чувстваме свободни, пускахме си Боб Марлей (нещо, което да отива на мохера) по изтърбушеното касетофонче и ставахме част от вечността, уж... Лудница беше. Планът ни за сглобяването на мерцедес претърпя пълен крах - пазарихме мотора за към 100 кинта, после го продадохме за половината, щото разбрахме, че да го пуснем един такъв мерцедес в движение изискваше канска работа, умения, знания, а и това возило едва ли някога можеше да е легитимно пред закона. Ма, тооо тези работи нямат особено значение кат морето ти е до колене... и до ден днешем май сме си такива. Мимолетна беше и идеята да купим едно Кадетче и да развъртаме с него чат-пат. На базата на проба-грешка поумняхме малко, ама доста малко... Единственото, което направихме с МБ двигателя бе да го почистим и консервираме... повече не можехме
По-късно дойде и моят шанс да се сдобия с кола... и то каква! Тогава вече бях БМВ фанатик, но нямах пари за читаво БМВ. Един познат ме повози в неговото РЕНО КЛИО 1.8 16в (136 коня). Ей, какво правеше тази малка резачка, наистина на първа удари 70, на втора 110 и след 4500 оборота опъваше яко. Беше ,много зле поддържано, обаче, както казах аз съм ларж и такива подробности не ми правят впечатление. (затова и после толкова ме боля главата). Питам го колко му иска, той - "2 бона!". Вярно е, че тогава преди повече от 1 година тези спортните клиота вървяха по 4000-5000 лева. Запалих се яко по-количката, гледам я в нета и цъкам: - "Баси 940 кила е, 136 коня при 6300 оборота, 7.7 до сто", след това цъквам и гледам, че на Е36 325и дават 8 до сто. И се кефя, мисля си: "С тази кола влизам в А-групата на асеновградските състезатели одма". Този автомобил ми изграждаше представата за малка, младежка и спортна количка. Вярно каруца, но на кой му пука... не й на мен, пък и, ако екстрите са определящи за един млад човек значи нещо му има, аз исках само емоции (нали тряя да има какво да разказвам на внуците). Колко непросветен съм бил и все още съм! Намерих 2 бона (спонсори ) И аре ще я взимам колата. Толкова се вълнувах. Уговорихме се един ден да я взема от собственика и да я закарам по разни майстори да си кажат мнението, струва ли си или не. Дойде въпросният момент и подкарах колата по околовръсния път, за да стигна до един приятел монтьор. Е, леко стъпки и дадох, ама нищо особено наистина... Айдееееееееее, колата изведнъж спря! Със супер големи усилия я запалихме и тропаше като ГОЛФ 1 дизел (бях заедно с Момо-то). Тука в много телеграфен ред ще ви разкажа (малцина от форума знаят по-подробно за какво стана въпрос тогава)... двигателят беше протропал/блокирал, защото маслената помпа много тенденциозно (когато и скимне) спирала да качва масло, а освен това точно, когато съм взел колата и един кабел бил прегорял, та лампата за маслото не светна. В следващите 10 дни имах огромни проблеми. АЕ, кажете ми как се прави основен ремонт на такъв двигател, който е кат лаборатория. Майка ми и баща ми нищо не знаеха за историята (сам се оправих, само баща ми разбра накрая, щото онзи идваше в къщи да иска пари), собственикът се оказа не много точен човек и започна да ме изнудва, тва-онова. И накратко, освен, че за 10-15 дни остарях сигурно с 5 години и се охарчих яката (имах там разни спестени пари), все пак се успях да се измъкна без да дам 1200 лева за ремонт. Добре, че имаше около мен някой приятели да ме подкрепят. Така е - човек си плаща за страстите, рано или късно. И може би, колкото по-рано си оправи сметки с провидението, толкоз по-тънко ще се размине... или съм просто КАРЪК. Така и до ден днешен не успях да си взема кола - нито Е30 320и, нито Е28ца 2.8 и всичко заради моя пословичен късмет. Красимир си купи Хонда Прелюд, а Калин до седмица би трябвало да има Е21ца. Преди 3-4 дни видях темата на Камикадзето за екзотиките от Бахрейн, колко сме мизерни спрямо тамошните фенове, но пак ни е весело. Абе с готиното си настроение ще компенсираме липсата на 600 коня, 20 цолови джанти и 5 ДВД-та из колата. Би трябвало да стане врътката.

Тука трябва да се вметне един готин момент отпреди 7-8 месеца, когато за софийската група дойде в Пловдив - аз с червеното Ескортче водииииииииииииих глутницатааааааа. Фани 100 на таа 2ра, фани 130 в града на трета, докато те гонят вълцитееее. Аз, Спарко и Момо в колата - ненормално много се кефим - рев на шестаци отзад и засквания по кръстовищата. После имаше малко ... въртя гумииии, кой прави шоу? Тримата бяхме супер напрегнати и изнервени, щото вие кво си мислите, ТА НИЕ ВОДИХМЕ КОЛОНАТА уееееееее - то си е голяма работа на 18. Ей, не е истина как се фуках тогава в продължение на една седмица в училище. Разказах на патрон-рейсърите от класа и съм сигурен, че ми завидяха... Напрао се разкарвах като освободител по коридорите, абе къф освободител уееее? Като космонафт даже, и не какъв да е, ами завърнал се от МАРС . Щях да се пукна от някъде. Момента, в който водих БМВтата беше единствения, когато се чувствах почти пълноценна част от отбора.

(умишлено няма да споменавам 2рия НАЦИОНАЛЕН БМВ СЪБОР)

Историята започна от гонките в Първенец и там ша завърши. Преди месец пак ходихме. Вече сме едни от много, всички имаме книжки и разполагаме, ако не с лични, то поне със семейни коли. Първият път, когато отидохме за тази година беше фулллл с хора и коли. И въпреки циганията, която е... мястото беше станало много фешън нещо - млади момчета с 3 кг злато по тях търкаляха коли за по 80-100 бона, сериозна част от присъстващите гледат с всичко-разбиращ-всезнаещ поглед и много професионално коментират коя кола колко била смешна, обаче само КОМЕНТИРАТ, а не се ОПИТВАТ ТЕ ДА НАПРАВЯТ НЕЩО, ЗА ДА ИМА ЕКШЪН (дори и аз с моите елементарни познания разбирам как те нищо не разбират), готини девойчета гледат нагло, стоят предизвикателно в черни тунинговани калибри и припяват с пълен глас мишошамаровски, газарски рими наедно с озвучението на бързия им в очите опел, и което е по-лошото - чувстват се на върха на славата си... сигурен съм, че могат много повече. Абе изобщо болшинството от наборите сякаш отиват да дефилират с новите си дрехи там. Сори, не ща да съм част от това повече! Вероятно в мен е проблемът... аз съм се променил, не мястото и хората. Не заради егоизма си казвам, че вече не се кефя там, вярно комерсиализира се яката, но и нещо важно изчезна - няма я тръпката при мен. Къде се изгуби чистият, неподправен, девствен като току-що паднал сняг ентусиазъм? Няма го вече в мен, не кипвам от мириса на изгоряла гума. Пак съм фен, да, но не като преди. Нещо здраво ми е паднал ПАУРА, дано да е моментно!

В заключение на камарата глупости, които избълвах (незнам даже защо го направих) мога да кажа, че да си авто ентусиаст (дали ще си БМВ фен или ОПЕЛ) е едно от възможно най-лошите хобита, поне в България, защото е свързано с много пари и честото изхабяване на нерви. И все пак какъв извод съм извлякъл за тези 4 години? Въобще не ми се струва важно дали колата ще се ускорява до 100 за 8 или 9 секунди, пък и драга като цяло е скучна дисциплина за мен вече. Важно е как ти си чувсташ возилото, ценното е на тебе да си ти е кеф. В крайна сметка всичко се свежда до човека, никога не може да си най-най в каквото и да било...



След още 4 години пак ще ви разказвам впечатления.

Поздрави!



САМО БМВ!

[COOPER Профил]

Много си луд бате !!!!!!

[///M3 Профил]

Прочетох го цялото ...

Браво !!! Успял си по перфектен начин да пресъздадеш всичко - все едно съм бил там

- Страхотен разказ ! Много ми беше интересен !

[SlipKnoT Профил]

Разказа беше Н1! Евала Бабун!

П.С. М/у другото в София се получи същото.. в началото (макар да нямаше много БМВта, а повече "бързи" астри, голфове и тем подобни булшитз).. беше веселба, защото всеки си правеше шоуто.., а сега чак "Божурище" - 2лв. :mha: смешна история

[WeiSTD Профил]

Много готина истроийка. Кефи ме какви организаций сте правили.


То ако става за въпрос и тук стана така с драг рейсинга. Преди 2 години кат ходихме на "гонките" тук беше супер. Доста стартове, разбирачи, яки коли (Тойоти, БМВта, Мазди, Нисани, всекви), супер атмосфера.


Сега са само некви "Фаст & Фуриъс" чекджий дет и те не знаят защо карат бърза кола. И не спират да плюят колите на другите.

Оня ден спирам на световара до некъв лузър в Nissan Pulsar SSS (145к.с.). Викам му на тоя "Ко стаа, ще се дърпаме ли или не?"(Бяхме с GaD и Е30ката) Тоя келеш (в Pulsara) тръгна да ми говори некви глупости, прави се на мъж и на края не щя да се дърпаме. Щели да ни спрат куките.

Аз мисля че Фаст & Фуриъс 1 & 2 преебаха тук работата. Сега всеки 18 годишен с кола се мисли че е състезател. Мое да съм малък и не-опитен, но поне бях фен от преди да излезе филма.

[Един Профил]

Струва ми се че ati вече има конкуренция. Браво Бабун! Много увлекателна история.

[Jogo Профил Уеб-сайт]

Евала

[LuBo1 Профил]

Аве пак намесихте Опелите иначе ЕВАЛА ЗА РАЗКАЗА

[Slavi_m Профил]

Еми защо да не ги намесваме Знаеш ли тук един пред моя блок как редовно си хвали и търка с гъба един син Опел Астра ГСИ....мнооо бърза кола и редовно показва "бръзия" и двигател на приятел4етата които само цъкат пред това технологи4но 4удо

[ati Профил ICQ]

аз не мисля, че мога да бъда конкуренция на такъв човек като Бабуна
От всичко написано ми стана ясно, че в момента си се отчаял, точно както и аз бях на скоро, защото влагаш всичко (буквално всичко) в една идея за една кола, за една купчина ламарини, както викат хората. Мириса на гуми не ти говори нищо, защото не са твоите гуми.
Знам как е да мечтаеш, че летиш, а всъщност да падаш с всичка сила. Дори когато си купих моя таралясник бях щастлив, защото имах кола пред блока. Някак мисълта те успокоява, изпълва те отвътре, нямаш кола, която да запалиш и да тръгнеш да пътуваш, но би могла да стане,, имаш предпоставка.....
Затова ти казвам - спокойно приятельо, не си сам, не си единствен,. не е невъзможно да го преодолееш, въпреки, че сигурно така ти се струва, защото аз съм най-пресния пример за това.
Ще изгрее и твоята звезда.
И ние ще бъдем с теб.
ВИНАГИ
Ати

[PARADOX_sf Профил ICQ]

Браво човече! Много си прав. Напоследък и аз взех да се отчайвам от сегашната селяния...

[Vasilen Профил ICQYIM]

Аве пак намесихте Опелите иначе ЕВАЛА ЗА РАЗКАЗА

Ааааа момчета ГСИ на са много добри и бързи коли имал съм една такава в никакъв случай не са за подценяване !

[LuBo1 Профил]

Ми ко да ви кажа ве , същото мога кажа и за комшията ми с БМВто, как се фука с него не е ли така Всичко опира до собственици, пък моа ти кажа че ГСИ вари и то мнооо ....... надявам се да не ми бъде отговорено че ще развалим хубавата тема , всичко опира до собственици.....

[ivo Профил]

Babuna, евала zа така увлекателния раzкаz, даже искренно ти благодаря, zащото се zамислих zа и си припомних много неЩа от недалечното рейсърско минало . Трябва да приzная, че се чувствам ужасно подобно на тебе, даже "автоисторията" ми е подобна (трабанти, лади, фордове, талиги които блокират на втория ден, стартове, мартове... been there - done that), а и напълно те раzбирам zа временната zагуба на ентусиаzъм и пауър, zа която говориш...
Горе главата и успех приятелю

[ISATIS Профил Уеб-сайтYIM]

Еййййй, настръхнах на момента с появяването на УДАРНАТА БМВ ГРУПА!!! Колко ме е яд само,че не съм бил част от това нещо! !!АЗ тогава пак си ОБОЖАВАХ БМВ , но и през ум не ми е минавало какви ИЗРуДИЙ са ставали на 10-15 км от Пловдив..... Яд ме е много ,че съм изтървал най-славните времена...... А за БАБУНА - Евалата пич!!!Друго не мога да ти кажа!!!