Виж темата - Пловдив 08.02

от **ati** » 09 Фев 2004, 18:48

Ето, към снимките в Събори/Мероприятия
ВНИМАНИЕ: Дълъг разказ!!!
Моля намерете кой да ви го разкаже, ако ви мързи да четете(БУЛЛИ)
Следва разказа към картинките относно първата ни за тази година обща среща на територията на Пловдив. Както винаги ще започна малко по-отдалеч, за да могат и тези, които поради една или друга причина пропуснаха да могат да вникнат напълно в страхотното преживяване.
Сутринта едва отворих гореливи очи в 9.30 под звуците на мобилния ми телефон, по който с еобаждаше колегата Асен, за да ми напомни още веднъж в колко ни е срещата и да не закъснея. Държа да отбележа, че Асен преди 12 часа много рядко се събужда, а тази бил станал в 8.07 минути (и естествено е бил засечен веднага във форума).
Не след дълго вече пътувахме с неговото зверче към ФнФ, когото известихме с един звучен burn-out за пристигането ни. Понеже на Асен звяра е малко болен тези дни решихме да го оставим и се накачулихме в колата на Иво. Под мощните звуци на колоните Магнат и тласкани от бас-тубата в багажника ние поехме по Цариградско посока Лукойл, където ни беше срещата с останалите вълци. По пътем забелязахме, че новия диференциал на Иво е с по-малко предавателно число, което му позволяваше след известна засилка д аподържа 120 на 3к оборота и 160 на 4к. Десет минути преди срещата на бензиностанцията ни чакаше Мад-отбора. Явно, че не само ние сме били ранобудни тази сутрин. Цялата бензиностанция разбра и кога е пристигнал Сашо Драйвингод, може би заради шума, издаван от бясно мятащата се по паркинга задница. Дочакахме и Явор, които се оказа последния вълк на нашата малка глутница и заедно потеглихме посока Пловдив. Още на първите 100 метра Мадпетио (в чиято кола се возех по това рвеме) и Сашо се заиграха в див танц между автомобилите, като само на завоите намаляхме на 160км/ч. Въпреки усилията ни не можехме да избягаме на Явор и Иво, които бързо смаляваха преднината ни. В играта ни се включи и една Е34 520, като човека видимо се забавляваше да яде като нас отляво и отдясно другите автомобили, но след 180 изостана, а ние със Сашо продължихме да набираме. Вече се чудехме къде са останалите, защото бяхме намалили темпото на 90 за да ги изчакаме, когато покрай нас прелетя една баничарка, плътно следвана от Иво и ревящия зад тах Явор, които само чакаше да се освободи дясната лента, за да я задмине през аварийната лента. Ето защо не сме могли да си видим-и те си бяха хванали жертвено агне, с кеото да оправдаят превишената си скорост. В същия дух продължихме движението си по магистралата, като си предавахме на щафета различни коли, които да гоним и да задминаваме. Танца на четирите бавареца, летящи заедно по магистралата явно караше не само моята кръв да кипи. Малко преди тунела Сашо си хвана едно Е39 Туринг с дизелов двигател, за когото, ако съдим по динамичните показатели беше 530. След като предаде щафетата на 325-цата на Мадпетиьо всички продължихме в шахматна формировка да летим зад новата ни жертва, която оказваше яростна съпротива и се опитваше да избяга. Но гъстия трафик и факта, че колкото повече се дърпаше, толкова повече ни надъхваше да я гоним й създавах сериозни затруднения. Така влязохме в тунела, като всички, без предварително да сме се разбирали намалихем до втора на 50-60 км/ч. Влизайки в тунела всеки започна да реди предавките на прекъсвач и тунела кънтеше под мощните звуци на БМВ-тата, прекъсвани от време на време от някое тъ-тъ-тъ-тъ-тъ на влязъл в ролята си ограничител на оборотите. Към края на тунела застигнахме жертвата ни, която се прикриваше зад един автобус от евентуално присъствие на полиция. Мадпетио мина през аварийната лента и застана най-нахално пред петицата, а Сашо я закотви от лявата й страна. Човека се оказа достатъчно съобразителен и преди да успее Сашо да се изравни с него, той даде газ и се шмугна в ляво от автобуса. Сашо веднага се втурна след него, а Мадпетио тръгна да задминава през аварийното платно автобуса. Но какво да видим – едно Ауди 80 закъсало и пуснало четирите мигача точно пред нас, предавка надолу, газззз и с рев се шмугнахме между спрялата кола и автобуса. 5-цата вече набираше по нанадолнището, плътно следвана от Сашо. При 190 и лекия ляв завой тоя с комбито се опита малко по-бързичко да мине от лява в дясна лента, което причини сериозно люлеене на задницата и със сигурност сработване на потните жлези на водача, защото труднон удържа колата, след кото продължи да дава газ по нанадолнището. При 220 316-ковия диференциал на Мадпетио отказа повече да набира и комбито започна леко да се отдалечава от нас, може би с 5 до 7 км/ч разлика в скоростта в негова полза. Явно на човека му хареса представлението, защото когато поизостанахме малко той видимо намали и с 160 започна да върти волана бързо наляво надясно, предизвиквайки сериозни поклащания на задницата. Тъкмо се приближавахме с 190 в лявата лента към него, когато в неговата половина от пътя се оказа движеще се бая по-бавно ТИР. Мадпетио отпусна газ-та, за да може нашия нов приятел да се вреди пред нас, когато изведнъж ТИР се озова в нащата лента. Доста бързата реакция на Мадпетио успя да отбие скоростта на 160, когато вече бяхме непосрдествено зад ТИР-а. Хладнокръвието на водача на петица, която само изпуши от смяната на предавката и се втурна в аварийното платно, ни показа накъде е изхода. С 160 от най-лява в аварийна лента ние последвахме примера на дизела. Да се чуди човек защо монтират такива големи огледала на тези ТИР-ове, когато никой не ги ползва, когато предприема изпреварване. Малко поуплашени решихме, че време да изчакаме другите. Не се наложи да го правим дълго, те вече се задаваха с светналите си фавове. Отбихме след няколко километра на Макдоналдса на Пазарджик, за да починем малко. След много смях и малко количество храна потеглихме отново на път. Цялата магидтрала беше наша, постоянно меняхме позициите си, като снимачната кола на Иво беше отпред, а ние се нареждахме в трите ленти един до друг. После той се изравняваше с нас, снимайки ни отстрани и най-накрая изоставаше, за да ни снима отзад, подредени диагонално по платната. От време на време спирахме, за да може снимащия човек Серго да седи в различни коли, за да може всеки да има снимки на своята кола в движение. Вече скоростта, която подържахме беше константни 160км/ч, а пособа с които си служехме, за да я подържаме беше задминаване едновременно от двете страни на останалите участници. Наистина хората гледаха малко странно, когато две двойки Е30-ки ги минаваха по този начин. На магисталния участък преди Пловдив, познат като летището Мадпетио и Сашо не се стърпяха и отново с рев хукнаха напред, което предизвика опасното за другите шофиране напред и гледане назад на едни магистрални полицай с Астра, които дори обърнаха след нас, но не ни застигнаха.
След веселото изкарване на магистралата се отбихме през меката на истинските БМВ-маняци Пъвенец, за да вземем Роската. Посетихме и сервиза на пловдивските маняци, където се видяхме с двамата Ивановци и г-н Гондолов. Продължихме шествието си из Пловдив с компанията на Е21-цата на Иван. Стигнахме и до заветносот ОМВ, където имаше маси навъни седнахме да чакаме. Имаше помен от съборам предизвикан не от баварските машини с различни регистрации ами заради 1 часовото чакане за яден. Оказа се, че няма достатъчно месо и хляб, който бяхме принудени да си купим сами.
Тъкмо с пристигането на яденето започнаха да идват и пловдивските ентусиасти. Имаше и гости от Стара Загора, като единствени липси бяха Казака и Хинца. Времето беше слънчево и само караше страстите ни да се разпалят още повече. Сашо не пропусна да се разпише и на тази бензиностанция, която му се стори твърде тясна и затова продължи на главния път. По едно време един Пасат с 4 момчета реши, че представлението не си струва и с клаксон се опита да избута Сашо от пътя, но в този момент едно от момчетата, седящо на задната седалка видя 20-то коли и около 60 души, които гледаме. Че изчезна яко дим няма нужда да ви казвам. Отвсякъде се чуваше музика, форсаж на двигатели и приятелски смях. Мисля, че нямаше човек, който да не се забавляваше, а ние бяхме поласкани от уважението, което ни оказаха пловдивчани. Почти цялата група, с изключение не тези, които бяха на работа дойде да ни види.
Бензисностанцията се оказа прекалено тясна за 12-те БМВ-та и 8-те други превозни средства, които бяха исползвани за да дойдат маняците. В една дълга колона БМВ-та тръгнаха през Пловдив, усремени към полигона. На всеки светофар имаше поне двама, които правеха бърн-аути(Явор и Стжокер бяха най-отявлени или най-добре запасени с гуми;)Абсолщтно всеки тръгваше с две черни дири. По едно врем един Ситроен реши, че лявата лента му принадлежи, но след като със свистящи гуми БМВ-спря между оградата и дясната му страна той реши, че може да използва и седящата свободна дясна лента. Естествено с неохота отстъпи лявата лента, но още три БМВ-та минавайки покрай него рязко дърпаха надясно. Не само че отстъпи, ами направо зави в една странична пресечка. Предполага, че този човек повече няма да се изпречи на БМВ. Последва един 90-градусов завой, които всеки взе подобаващо с огледалата напред. Наискачаха баби и внучета, защото 12 БМВ-та правят много шум. Стигнахме и до заветния полигон, където пак Сашо накара всички кафенета да опустеят. Всичко се стичаше на реки към нас, за да види какво става. Ние на свой ред се забавлявахем, пускайки солидни количества стопена гума в атмосферата.
За наше съжаление вече започна да се стъмва и се наложи да се насочим към вкъщи. Бяхме съпроводени докрай от Пабло, който ни показа пътя към София. След като утолихе заждата за бензин на бесните вълци си тръгнахме с 130 към дома. Връщането беше невероятно красиво – отпред виждахме залеза на слънцето, оставаще червените си лъчи да галят обалците и нежно падаха върху капаците на колите, които прекрасно контрастираха със светнатите фарове. Слушахме Брайън Адамс и всеки беше потънал в собствените си мисли, а когато погледнеше назад виждаше една позната муцуна, която равномерно яде прекъснатата маркировката между платната.......

от **///Явор** » 09 Фев 2004, 18:55

азе го прочетох цялото

от **BMW///M-ma6inata** » 09 Фев 2004, 19:25

И аз го прочетох и искам да споделя че според мен ранговата титла на Ати далеч не отговаря на личността му. Трябва админите да измислят нещо по подходящо.
Ати,просто нямам думи,описа всичко до последния детайл...