Този път ми се размина на косъм...

[X-citer Профил]

Както повечето от вас вече знаят, на Иванов ден след шумно и бурно празнуване, катастрофирах с двама мои приятели. Мислех да не пускам тази гадна тема, но реших че колкото и да си говорим, че ще караме леко и разумно, докато не преживеем такъв ужас(не го пожелавам на никой!) едва ли ще се връзумим!
Ето и историята:
След дискотека (около 04:00 часа) тръгнахме към кв. "Хаджи Димитър" при едни девойки. Пътувахме с Е36 318ис купе. Момчето наскоро си го беше взело и още не му се беше нарадвал. Движехме се по бул."Дондуков" и забелязах че се движиме с доста над позволената скорост, а от долу беше много заледено. Направих забележка на шофиора за скоростта, но той не ме послуша. Стигнахме до моста "Чавдар" и точно преди да се качим погледнах километража. Показваше 160 км/ч. Тогава викнах силно , че с тази скорост няма да успеем да влезем в завоя на тази поледица. Момчето се поколеба за секунда, но вече беше късно за каквато и да е реакция от негова страна... Колата поднесе и тръгна на една страна. С очите си видях как с бясна скорост връхлитахме върху един стълб, който всеки момент щеше да се вреже в моята врата и да ме остави на място. Застинах на място и стиснах зъби. Последва зверски удар, за мой късмет на около 50 см от моята врата. След това се ударихме във втори стълб, обрахме предпазните мантинели и от двете страни на моста. Извадихме невероятен късмет, че не паднахме от моста. Аз седях на онова "хубавото" място до шофиора, наричано не напразно "мястото на мъртвеца". От удара в първия стълб счупих страничното стъкло с глава, след това с тяло избих таблото и пак с глава направих опит да пробия дупка и в предното стъкло...След няколко кошмарни секунди колата(или поне остатъците от нея) спря. Бях в полусъзнание от ударите в главата и чувах само фученето на парата. В следващия момент обаче усетих мирис на бензин и се окопитих набързо. Помогнах на момчето което седеше зад мен да излезе и се дръпнахме от колата за да не стане по-голяма беля.
Бяхме изпаднали в шок и отратихме линейката без да позволим на лекарите да ни прегледат. Двете момчета се оттърваха само с натъртвания и няколко порезни рани. Аз за съжаление не извадих такъв късмет... От удара в таблото съм изпокъсал мускулни връзки, минискус и де що има в коляното и в момента се придвижвам с патерици. Имам комоцио и не ми дават да ставам от леглото(не че не ставам де ) Множеството хематоми и кръвонасядания по тялото въобще не ги броя..... абе УЖАС!!!!
Определено след този инцидент коренно ще се промени поведението ми на пътя, защото доста се поизплаших. Радвам се че останахме живи,защото осъзнах колко лесно човек може да изгуби живота си за секунда, при мен бяха решаващи няколкото сантиметра на които стълба влезе в колата...

П.С. Искам да изкажа специални благодарности на Асен_Х и приятелят му Дани, който веднага се отзоваха на обаждането ми.