E30 318i vs E30 318i

[LandShark]

С разрешението на madpetio, ще си позволя да преразкажа една история, на която е бил свидетел на скоро (всъщност той вече веднъж спомена за това, но миналия четвъртък, като се видяхме с него на мен, на Астор и на Hell's Angel ни излязоха направо сълзи от смях, затова ще си позволя да я повторя отново, този път с повече детайли). Самия madpetio заслужава порицание за това че в толкоз тесен кръг споделя такива забавни случки.


За да хвърлим пълна светлина на случая няма начин да не започнем с малко предистория: основния герой на нашия разказ е познат на madpetio, човек макар и с особено високо образование израснал в скромна селска обстановка, но все пак като шофьор на редовна автобусна линия София-Германия стигнал до правилния извод за това кои са единствените 'истински' автомобили - разбира се че тези със синьо-белия пропелер на капака. Така нашия човек станал горд собственик на едно запазено 318i E30 с троен стоп, сиреч от годините 1987-1991 двигател М40/В18 (115 коня). Всичко много добре, кефил се много на колата и й давал прилична газ, както подабава на такъв автомобил. Но тъй като за разлика от madpetio той не бил надарен с много познания за баварските автомобили (поради което едва ли ще му се отдаде скоро да спечели нещо от викторините на БМВ Клуба), човека внезапно бил споходен от голямо нещастие: ремъкът на М40-ска се скъсал и съответно в двигателя станала салата: чупено бутало, криви клапани, въобще знаете ангренажните ремъци са нещо което не трябва да се пренебрегва с лека ръка. И нашия герой го научил, но на доста висока цена. Тъй като обаче момчето си обичало колата, цената за ремонта не му се харесала, затова се спрял на двигател втора употреба. Милостив е бог и неведоми са неговите пътища, които понякога възнаграждават скромния човек с неочаквани дарове. И така нашия герой, като човек редовно пътуващ го Германия - автомобилния рай на земята - и поради това познавайки се множество нашенци занимаващи се с покупко-превозане-напудряне-продаване на автомобили, помолил балкански търговец-автоджамбазин за една малка услуга:

–"Брато, тря'а ми двигател за БМВ! Моля, да сложим нещо, да се движим, че така не бива!"

–"Е, добре, какъв двигател ти трябва".

–"Ами 4 цилиндров от ей-такова Баварче"– при което нашенеца посочил една междинка, троен стоп.

–"Ок, ще видим какво може да се направи".

След няма и месец при поредното пътешествие търговеца го извикал и му казал на ухо че има изпаднал един четирициндров мотор от БМВ, но без документи със заличен номер. На изгодна цена. Много изгодна. Нашенеца без много да се чуди и мае, без дори да хвърли обстоен преглед на новата си придобивка я нат'варил на автобус и към България. Там, в гаражата на фирмата, майсторите, които в старите тоталитарни времена са били по аграрни машини и камиони, а сега обслужват автобусите монтирали как да е двигателя - все пак от обща култура, па и те повечето неща са си общи при всички автомобили. Е, преправили каквото се наложи, че да напасне новия мотор. Правили-стрували и запалили машината. Тогава нашия герой извикал свой приятел, собственик на също такава машина - а именно Е30 318i, за да свери часовника и да види добър ли е новия двигател или се е минал. И в подходящ час, на обезлюден булевард в техния квартал, застанали на световара да се тестват. Тук съответно пред малкото публика се разиграла такава сцена още на самия старт, която оставила всички наблюдатели със зинала от изненада уста. Но определено най-неприятно бил изненадат приятеля на нашия герои с неговото изрядно 318i - като излязал от автомобила си и се опомнил първите му думи към нашия не по-малко зашеметен герой били нещо от сорта - "Какво направи ти бе! Какво беше това чудо, какво си направил с тая кола не знам, ама докато тръгна ти беше стигнал вече следващото кръстовище." Излишно е да казваме че нашия човек бил във възторг от новия си четирицилиндров двигател във възкрасналата му 318i-ска. Е, вярно, малко го притеснявал факта, че сега му е доста по-трудно да я вкарва в пътя, особено като даде повечко газ. Но определено гордост и възторг завладяла простодушната му натура и изпъчен той казал на приятеля си "Тя моята кола и преди ремонта повече вървеше от твоята". Все пак следващите няколко дни колата продължила да изненадва нашия герой, които накрая воден може би от любопитство или жажда за знание се обърнал към нашия приятел madpetio, който след последния начионален събор вече на длъж и нашир си е спечелил славата на БМВ-спец, след като с изключителните си енциклопедични знания успя да спечели първо място и оригинална БМВ фанелка от нашия любезен спомоществовател и спонсор "Дарукар" на проведената викторина. Madpetio разбира се, отишъл и още като отворили капака на двигателя му станала ясна работа. Две думи. Две вълшебни думи видял гравирани грижливо на двигателя. М POWER.


LandShark
'89 "316"