Гавър :)
Модератори: mitaka7, Общи модератори
25 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- mastorpetko
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 289
- Регистриран на: 28.12.2005
Гавър :)
от mastorpetko » 16 Юли 2006, 14:02
Прекрасен юлски ден. Слънцето свети силно още в момента в който се появява на хоризонта. Сравнително слабите му още лъчи галят кожата на лицето ми и боята на сивия 601-ца. Предстои ми няколкостотин километров преход с нея и може би това е причината да съм толкова бодър, въпреки, че мразя да ставам рано. Правя оглед за сетен път - гуми, почти нови, обути върху ламаринени джанти, които на свой ред блестят на слабото слънце. Нямам търпение вече, влизам, настанявам се в удобната седалка, поглеждам към кръглото табло - за момент си предтсвям, че съм пилот на автомобил. Със затаен дъх въртя контактния ключ - леко металическо "цък" и уредите за момент трепват, светват най-различни контролни лампички - още малко и ще събудя тази красавица с най-прекрасната целувка на света - чиста двутактова смес. Кратко почукване на ключа, стартера започва ентусиазирано да върти коляновия вал на малкия двутакт. Леко изфорсиране, което всеки стар Трабант прави само и следвайки инструкциите по книжка разбира се паля без да съм натиснал педала на газ-та много. Сякаш ми казва - бръм, здравей, днес аз ще се погрижа денят ти да е красив. Вкарвам нежно първа и леко отпускам съединителя - едва доловима промяна в звука ми подсказва, че въртящия момент от 20 Нм е достатъчен, за да тегли старата 601-ца малко по-бързо от средностатистическия автомобил.
Ще видим.....
Бързо зареждане както аз го обичам - до горе, моля. Проверявам за сигурно трети път налягането на гумите - всички са на 2.2 атмосфери. Все пак красавицата не е моя и аз не искам да поемам никакви рискове за нейното здраве. Пъхам любимите си Айрън Мейдън в стандартния касетофон, достатъчен да заглуши шума от движението навън, но недостатъчен да заглуши фалцетния рев след 400 оборота. Няколко пъти я режа на втора до 450 и после кротко превключвам на 4-та, оставяйки двойката да си боботи тихо. Още не съм излязъл от града и усмивката ми вече е далеч по-слънчева, отколкото слънцето би могло да бъде и в най-горещия летен ден.
Пътуването е повече от комфортно - подържам скорост от 40 на четвърта, което е малко под 300 оборота, стрелката на разходомера седи на приятните 18 литра, слушам си музика, задминавам без да сменям предавка, който не е карал 601 няма как да го разбере.
Върша си работата и става време да се връщам. Но доста по-късно, отколкото бях планувал, а съм обещал да се прибера на време. Слава богу е делничен ден и отсечката на магистралата, която аз ползвам е сравнително празна.
Този път карам с 80 и се наслаждавам на стабилността на колата при тези скорости. ПОчти няма друг трафик, тук таме някой камион или бавнодвижещо се ламаринено МПС - Аз от своята полимерна красавица гледам "отгоре" и се усмихвам на тази мисъл. PVC не е най-добрата технология, поне не е хартия, но по начина, по който така уверено ме придвижва по-близко до моята цел...има нещо.
Били Айдол е отменил Желязната Вдовица и сега публиката се радва на едноименната му песен - Скорост (Speed), която има явно и положително каталитично въздействие върху колата, защото стрелката, без моя намеса, отива на 90. Усмихвам се. Това е Трабант.
В лявата лента виждам друг любим автомобил - ЗАЗ-Класа от модела 363, още известна като "Зазка". Кафявото туловище пори въздуха като самотен кит, не с тласък на опашката както моята акула, а като куршум, изстрелян от много мощно оръдие. Някак непоколебимо и в разрез с физичните закони големия Танкер поддържа 60, сякаш маневрира докато паркира - само от време на време съвсем леко се поклаща, бавно, мощно, иначе по нищо не може да се каже, че тази кола се движи. Загледан така в руския си конкурент вече съм го наближил достатъчно, за да пусна съвсем културно левия мигач и да го помоля само да ме пусне да мина. Не съм в настроение да го минавам от дясно.
Никаква реакция от негова страна. Може би не ме е видял - кратко пресветване с дългите, който много хубаво се отразяват в хрома на задната му броня. Човека веднага пуска десен мигач и бързо се дърпа - явно наистина не ме е видял. Възхищавам се на бързото, но адкси плавно движение, което прави Запорожеца и го оглеждам от страни - прекрасен екземпляр, жалко само, че не разбирам с какъв работен обем е.
Тръгвам да се прибирам, ускорил вече до 80, поглеждам в дянсото си огледало и - ЗАЗ-а го няма. Поглеждам в централното огледало - една кафява муцуна го е изпълнила цялото, кротко чакайки да се отместя. Връщам жеста, като бързо с поклащане на задницата се прибирам в дясната лента с десен мигач. Чувам как нещо работи като камионджийски двигател и мощно изтегля тежката лимозина покрай мен - едва тогава обръщам внимание на мазния ауспуф, дискретно скрит под задната престилка - в комбинация с дрезгавия звук на набиращ локомотив има само едно обяснение - V4 въздушно охлаждане.
ЗАЗ-а бързо се отдалечава от мен, въпреки не скромните 80, с които се движа и след 100 метра пуска газ-та, пуска десен мигач и се връща в моята лента. Настъпвам леко. 90. Съвсем леко и явно нарочно го застигам малко по-малко. Наближавам го доста, пускам ляв мигач и минавам покрай него с 90. Запорожеца все така гордо пори въздуха с голямата си решетка, гордо извисил звездата си срещу вятъра. Не променя скоростта си и с километър, докато го задминавам, пускам десен мигач и се прибирам.
Естествено реакцията не закъснява - виждам левия мигач, плавното изнасяне и познатия лек тътен, когато отново ме задминава и съвсем културно застава пред, мен с мигач и с моята скорост.
Усмихвам се. Ляв мигач. 100. Оглеждам отражението на Траби в лака на Пурата. Поглеждам човека зад волана - мъж на средна възраст, който си следи кротко пътя. Заставам пред него с пуснат десен мигач и още преди да съм го спрял той отново предприема задминаване в съответсвие със закона за движение по пътищата.
Така няколко пъти, всеки път с 5 - 10 км/ч в повече. Обаче Траби от 120 нагоре започва да се задъхва, с мъка се боря да го задмина с 126 по километража. Той кротко ме изчаква да го мина и застава отново зад мен. Явно е, че е много по-бърз от мен. Но в далечината виждам две каруци една зад друга - няма как да го пусна пред мен. Оставам с пуснат ляв мигач пред него, да му покажа, че смятам да задмина каруците. Поглеждам в огледалото. Запорожеца седи гордо и кротко зад мен - явно ще ми остави последните няколкостотин метра слава, преди да отлети с трясък покрай мен. Поглеждам напред, вече доста по-близо до каруците и какво да видя - едната, явно без да ни види се изнася в моето платно, да задмине другата. Кратък поглед в огледалото - виждам само стърчащата от белия пушек муцуна на ЗАЗ-а, дърпам се максимално близо да мантинелата и полека, но уверено скачам на спирачките. На моменти колелата ми прискърцват, отпускам, страхувайки се да не се запързалям с тази скорост и въпреки, че не са блокирали виждам лекия пушек, който се стели по предния ми капак. Стиснал здраво волана си мисля, че трябва да свирна на камиона, но как да го пусна - всичко това минава като мисъл през главата ми за части от секундата, която ми се струва като часове. Виждам се по-бързо приближаваща се паруца, която постепенно заема все по-голяма част от полезрението ми. Виждам, че мястото ми няма да стигне и ще се ударя в нея. Не ми минава през акъла да пусна спирачките и да ги заобиколя през аварийното. Нищо не ми минава през акъла, само трепета на мускулите ми под въздействието на адреналина.
По дяволите. Ръцете ми са стиснални волана до изкривяване, усещам, че от влагата ще го изпусна, но продължвам да гледам напред към изпълнилата вече предното ми стъкло каруца. Виждам някакво дърво, квадратсно, което явно е част от нея как е на нивото на гърдите ми. Муцуната на трабанта се е навряла частично под него или поне на мен така ми се струва. За момент се зачудвам къде първо ще се ударя - в каруцата на нивото на главата ми или с бъбреците в кола, който стърчи отзад. Вече мисълта ми беше чисто, съзнанието оцветено в бяло - цвета на абсолютна празнота, безразличие, сякаш писъка на гумите идваха много отдалеч, минаващ през дълъг тунел, усещането за изгоряла гума от натрапчиво се превърна в повърхностно, едва доловимо, хватката ми за волана като че ли беше лека като перце в измерението, в което се намирах.
Следващото нещо, което видях беше залязващото слънце и небето.
Дори не можах да разбера какво се е случило.
Огледах се, все едно за първи път ги виждам и като чели започвам да се сещам малко по малко, че и друг път съм ги виждал. Все още като в транс се опитвам да разбера къде съм и какво се е случило с мен. Поглеждам напред и виждам побелелите ми кокалчета на ръката. Отпускам хватката. Оставил съм отпечатък на пръсти върху волана. В момента, в който го пускам той избледнява така, както на мен ми се връщат спомени. Поглеждам в огледалото - от дясно две каруци, каращи една зад друга, сякаш нищо не е било. Поглеждам зад мен - муцуната на ЗАЗ-а е все така зад мен, поглеждам скоростомера - 40. Пускам газ-та и минавам в дясно. Виждам зазката зад мен да прави същото. Започвам да треперя целия. Спирам музиката, отварям си леко прозореца, опитвам се да си поема дъх. Конвулсиите от адреналина стават толкова силно, че усещам как двигателя реагира на трептенията на десния ми крак. Опитвам се да се овладея. Карам с 20.
Не знам колко време минава, когато виждам, че Запорожеца се е изравнил с мен и човека от вътре ми сочи нещо в дясно - шкембежийница. Минава пред мен и пуска десен мигач. Виждам оребрените му стопове да светват - явно иска да го последвам. Сигурно е сърдит, а и има защо, но в момента ми е толкова все едно, идва ми да оставя и заключа колата по средата на магистралата и да не се кача повече. Провираме се през тясната пътека и спираме на паркинга. Един до друг. Аз гася колата, вадя ключа, отварям врата, стъпвам все едно на желе, което се гъне под краката ми. Поглеждам човека - мъж на около 40 години, с хубав, но ненатрапчив анцунг, гладко избърснат.
- Добре ли си, момче?
Кимвам в отговор. В устата си усещам сухота, в която мога да се удавя.
- Ела да седнем, аз ще черпя - казва той.
Тръгвам след него. Мисля си, че скоро ще мине покрай нас каруцата, но нямам желание да я видя и нарочно не гледам натам.
Поръчваме си по една бира и сядаме. Представяме се един на друг, така и не запомних името му. Спомням си само, че ми каза, че е овчар, че е познал циганина с каруцата и че ще се погрижи той да остане без кон за доста дълго време. Искаше да му дам лични данни и ЕГН за връзка, ако все пак се наложи да съм свидетел или нещо такова. Не го слушам съвсем, все едно ми говори през преграда, която се гъне постоянно пред очите ми. Давам му това, от което се нуждае. После ме пита:
- За къде бързаш толкова?
- Обещах на едно момиче да се видим и бързах, защото закъснявам - споталевям аз - А ти защо ме настигна и задмина? - питам на свой ред
- Защото ми се стори, че докато ме задминаваш ме погледна надменно и реших да ти покажа какво е въздушно охлаждане - усмихва се той. Леко, някак странно гротеско спрямо ситуацията. Предполагам, че въпреки усмивката си скоро няма да демонстрира какво могат да правят четирите му цилиндъра.
Отговарям му каква е истината - че съм загледал колата му и преминаваме към лек разговор за колите - не че в момента кой знае колко ни интересува, но приятно ни разсейва. Пита ме дали е моя. Отговарям отрицателно и чак тогава ме обливат втори студени вълни.
Гумите.
Ставаме и двамата и чак тогава се усещам, че не съм разкопчал предпазния колан и Траби стой на гърба ми като раница. Свалям го. Той кляка до мен и казва - гумите ти са хубави, издържат такива спирания, не се притеснявай.
Стискаме си ръцете и влизаме по колите си. Изкаквам го да се изтегли преди мен, стъпваме на магистралата, той пуска кратко аварийните, аз му присветквам и той се отдалечава. Аз оставам да карам с 20.....
П.П. Без лоши чувства
А и незнам ЗАЗ-а дали наистина е 4 цилиндъра
Ще видим.....
Бързо зареждане както аз го обичам - до горе, моля. Проверявам за сигурно трети път налягането на гумите - всички са на 2.2 атмосфери. Все пак красавицата не е моя и аз не искам да поемам никакви рискове за нейното здраве. Пъхам любимите си Айрън Мейдън в стандартния касетофон, достатъчен да заглуши шума от движението навън, но недостатъчен да заглуши фалцетния рев след 400 оборота. Няколко пъти я режа на втора до 450 и после кротко превключвам на 4-та, оставяйки двойката да си боботи тихо. Още не съм излязъл от града и усмивката ми вече е далеч по-слънчева, отколкото слънцето би могло да бъде и в най-горещия летен ден.
Пътуването е повече от комфортно - подържам скорост от 40 на четвърта, което е малко под 300 оборота, стрелката на разходомера седи на приятните 18 литра, слушам си музика, задминавам без да сменям предавка, който не е карал 601 няма как да го разбере.
Върша си работата и става време да се връщам. Но доста по-късно, отколкото бях планувал, а съм обещал да се прибера на време. Слава богу е делничен ден и отсечката на магистралата, която аз ползвам е сравнително празна.
Този път карам с 80 и се наслаждавам на стабилността на колата при тези скорости. ПОчти няма друг трафик, тук таме някой камион или бавнодвижещо се ламаринено МПС - Аз от своята полимерна красавица гледам "отгоре" и се усмихвам на тази мисъл. PVC не е най-добрата технология, поне не е хартия, но по начина, по който така уверено ме придвижва по-близко до моята цел...има нещо.
Били Айдол е отменил Желязната Вдовица и сега публиката се радва на едноименната му песен - Скорост (Speed), която има явно и положително каталитично въздействие върху колата, защото стрелката, без моя намеса, отива на 90. Усмихвам се. Това е Трабант.
В лявата лента виждам друг любим автомобил - ЗАЗ-Класа от модела 363, още известна като "Зазка". Кафявото туловище пори въздуха като самотен кит, не с тласък на опашката както моята акула, а като куршум, изстрелян от много мощно оръдие. Някак непоколебимо и в разрез с физичните закони големия Танкер поддържа 60, сякаш маневрира докато паркира - само от време на време съвсем леко се поклаща, бавно, мощно, иначе по нищо не може да се каже, че тази кола се движи. Загледан така в руския си конкурент вече съм го наближил достатъчно, за да пусна съвсем културно левия мигач и да го помоля само да ме пусне да мина. Не съм в настроение да го минавам от дясно.
Никаква реакция от негова страна. Може би не ме е видял - кратко пресветване с дългите, който много хубаво се отразяват в хрома на задната му броня. Човека веднага пуска десен мигач и бързо се дърпа - явно наистина не ме е видял. Възхищавам се на бързото, но адкси плавно движение, което прави Запорожеца и го оглеждам от страни - прекрасен екземпляр, жалко само, че не разбирам с какъв работен обем е.
Тръгвам да се прибирам, ускорил вече до 80, поглеждам в дянсото си огледало и - ЗАЗ-а го няма. Поглеждам в централното огледало - една кафява муцуна го е изпълнила цялото, кротко чакайки да се отместя. Връщам жеста, като бързо с поклащане на задницата се прибирам в дясната лента с десен мигач. Чувам как нещо работи като камионджийски двигател и мощно изтегля тежката лимозина покрай мен - едва тогава обръщам внимание на мазния ауспуф, дискретно скрит под задната престилка - в комбинация с дрезгавия звук на набиращ локомотив има само едно обяснение - V4 въздушно охлаждане.
ЗАЗ-а бързо се отдалечава от мен, въпреки не скромните 80, с които се движа и след 100 метра пуска газ-та, пуска десен мигач и се връща в моята лента. Настъпвам леко. 90. Съвсем леко и явно нарочно го застигам малко по-малко. Наближавам го доста, пускам ляв мигач и минавам покрай него с 90. Запорожеца все така гордо пори въздуха с голямата си решетка, гордо извисил звездата си срещу вятъра. Не променя скоростта си и с километър, докато го задминавам, пускам десен мигач и се прибирам.
Естествено реакцията не закъснява - виждам левия мигач, плавното изнасяне и познатия лек тътен, когато отново ме задминава и съвсем културно застава пред, мен с мигач и с моята скорост.
Усмихвам се. Ляв мигач. 100. Оглеждам отражението на Траби в лака на Пурата. Поглеждам човека зад волана - мъж на средна възраст, който си следи кротко пътя. Заставам пред него с пуснат десен мигач и още преди да съм го спрял той отново предприема задминаване в съответсвие със закона за движение по пътищата.
Така няколко пъти, всеки път с 5 - 10 км/ч в повече. Обаче Траби от 120 нагоре започва да се задъхва, с мъка се боря да го задмина с 126 по километража. Той кротко ме изчаква да го мина и застава отново зад мен. Явно е, че е много по-бърз от мен. Но в далечината виждам две каруци една зад друга - няма как да го пусна пред мен. Оставам с пуснат ляв мигач пред него, да му покажа, че смятам да задмина каруците. Поглеждам в огледалото. Запорожеца седи гордо и кротко зад мен - явно ще ми остави последните няколкостотин метра слава, преди да отлети с трясък покрай мен. Поглеждам напред, вече доста по-близо до каруците и какво да видя - едната, явно без да ни види се изнася в моето платно, да задмине другата. Кратък поглед в огледалото - виждам само стърчащата от белия пушек муцуна на ЗАЗ-а, дърпам се максимално близо да мантинелата и полека, но уверено скачам на спирачките. На моменти колелата ми прискърцват, отпускам, страхувайки се да не се запързалям с тази скорост и въпреки, че не са блокирали виждам лекия пушек, който се стели по предния ми капак. Стиснал здраво волана си мисля, че трябва да свирна на камиона, но как да го пусна - всичко това минава като мисъл през главата ми за части от секундата, която ми се струва като часове. Виждам се по-бързо приближаваща се паруца, която постепенно заема все по-голяма част от полезрението ми. Виждам, че мястото ми няма да стигне и ще се ударя в нея. Не ми минава през акъла да пусна спирачките и да ги заобиколя през аварийното. Нищо не ми минава през акъла, само трепета на мускулите ми под въздействието на адреналина.
По дяволите. Ръцете ми са стиснални волана до изкривяване, усещам, че от влагата ще го изпусна, но продължвам да гледам напред към изпълнилата вече предното ми стъкло каруца. Виждам някакво дърво, квадратсно, което явно е част от нея как е на нивото на гърдите ми. Муцуната на трабанта се е навряла частично под него или поне на мен така ми се струва. За момент се зачудвам къде първо ще се ударя - в каруцата на нивото на главата ми или с бъбреците в кола, който стърчи отзад. Вече мисълта ми беше чисто, съзнанието оцветено в бяло - цвета на абсолютна празнота, безразличие, сякаш писъка на гумите идваха много отдалеч, минаващ през дълъг тунел, усещането за изгоряла гума от натрапчиво се превърна в повърхностно, едва доловимо, хватката ми за волана като че ли беше лека като перце в измерението, в което се намирах.
Следващото нещо, което видях беше залязващото слънце и небето.
Дори не можах да разбера какво се е случило.
Огледах се, все едно за първи път ги виждам и като чели започвам да се сещам малко по малко, че и друг път съм ги виждал. Все още като в транс се опитвам да разбера къде съм и какво се е случило с мен. Поглеждам напред и виждам побелелите ми кокалчета на ръката. Отпускам хватката. Оставил съм отпечатък на пръсти върху волана. В момента, в който го пускам той избледнява така, както на мен ми се връщат спомени. Поглеждам в огледалото - от дясно две каруци, каращи една зад друга, сякаш нищо не е било. Поглеждам зад мен - муцуната на ЗАЗ-а е все така зад мен, поглеждам скоростомера - 40. Пускам газ-та и минавам в дясно. Виждам зазката зад мен да прави същото. Започвам да треперя целия. Спирам музиката, отварям си леко прозореца, опитвам се да си поема дъх. Конвулсиите от адреналина стават толкова силно, че усещам как двигателя реагира на трептенията на десния ми крак. Опитвам се да се овладея. Карам с 20.
Не знам колко време минава, когато виждам, че Запорожеца се е изравнил с мен и човека от вътре ми сочи нещо в дясно - шкембежийница. Минава пред мен и пуска десен мигач. Виждам оребрените му стопове да светват - явно иска да го последвам. Сигурно е сърдит, а и има защо, но в момента ми е толкова все едно, идва ми да оставя и заключа колата по средата на магистралата и да не се кача повече. Провираме се през тясната пътека и спираме на паркинга. Един до друг. Аз гася колата, вадя ключа, отварям врата, стъпвам все едно на желе, което се гъне под краката ми. Поглеждам човека - мъж на около 40 години, с хубав, но ненатрапчив анцунг, гладко избърснат.
- Добре ли си, момче?
Кимвам в отговор. В устата си усещам сухота, в която мога да се удавя.
- Ела да седнем, аз ще черпя - казва той.
Тръгвам след него. Мисля си, че скоро ще мине покрай нас каруцата, но нямам желание да я видя и нарочно не гледам натам.
Поръчваме си по една бира и сядаме. Представяме се един на друг, така и не запомних името му. Спомням си само, че ми каза, че е овчар, че е познал циганина с каруцата и че ще се погрижи той да остане без кон за доста дълго време. Искаше да му дам лични данни и ЕГН за връзка, ако все пак се наложи да съм свидетел или нещо такова. Не го слушам съвсем, все едно ми говори през преграда, която се гъне постоянно пред очите ми. Давам му това, от което се нуждае. После ме пита:
- За къде бързаш толкова?
- Обещах на едно момиче да се видим и бързах, защото закъснявам - споталевям аз - А ти защо ме настигна и задмина? - питам на свой ред
- Защото ми се стори, че докато ме задминаваш ме погледна надменно и реших да ти покажа какво е въздушно охлаждане - усмихва се той. Леко, някак странно гротеско спрямо ситуацията. Предполагам, че въпреки усмивката си скоро няма да демонстрира какво могат да правят четирите му цилиндъра.
Отговарям му каква е истината - че съм загледал колата му и преминаваме към лек разговор за колите - не че в момента кой знае колко ни интересува, но приятно ни разсейва. Пита ме дали е моя. Отговарям отрицателно и чак тогава ме обливат втори студени вълни.
Гумите.
Ставаме и двамата и чак тогава се усещам, че не съм разкопчал предпазния колан и Траби стой на гърба ми като раница. Свалям го. Той кляка до мен и казва - гумите ти са хубави, издържат такива спирания, не се притеснявай.
Стискаме си ръцете и влизаме по колите си. Изкаквам го да се изтегли преди мен, стъпваме на магистралата, той пуска кратко аварийните, аз му присветквам и той се отдалечава. Аз оставам да карам с 20.....
П.П. Без лоши чувства
А и незнам ЗАЗ-а дали наистина е 4 цилиндъра Последна промяна mastorpetko на 16 Юли 2006, 14:08, променена общо 1 път
- Cuba.Libre
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 86
- Регистриран на: 24.11.2005
от Cuba.Libre » 16 Юли 2006, 14:05
Ей, нещастник
P.S. С лоши чувства
P.S. С лоши чувства
С пари - в рая, без пари - по края. --- Българска народна
- mastorpetko
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 289
- Регистриран на: 28.12.2005
от mastorpetko » 16 Юли 2006, 14:09
Cuba.Libre написа:Ей, нещастник
P.S. С лоши чувства
Напротив
имам се за щастлив човек А ти явно си без чувство за хумор 
от 4akala » 16 Юли 2006, 14:39
Гласувам с две ръце за гавър-версията!!!:D
Ати,ръкавицата е хвърлена...
Ати,ръкавицата е хвърлена...
No fear, no pain/Nobody left to blame
I'll try alone/Make destiny my own
I learn to free my mind
Myself I now must find
Once more...
I'll try alone/Make destiny my own
I learn to free my mind
Myself I now must find
Once more...
- Митко Ганчев
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1802
- Регистриран на: 28.03.2006
- Местоположение: Люлин/Waiblingen
от Митко Ганчев » 16 Юли 2006, 15:23
Само да не се обиди, не мисля че Петко с тая цел го е писал:) мн е весело 
и аз съм карал трабант дълго време, ама вдигаше само 95 след основен ремонт:(
и аз съм карал трабант дълго време, ама вдигаше само 95 след основен ремонт:(
- mastorpetko
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 289
- Регистриран на: 28.12.2005
от mastorpetko » 16 Юли 2006, 15:43
Наистина модифицирах разказа на Ати просто за фън Не искам никого да обиждам, включително и притежателите на ЗАЗ и Трабант
Докато четях оригинала се поставих на мястото на фен на друга марка автомобил, дори и да е Траби и какво бих написал, ако можех така красиво да боравя с думите, като Ати
Не искам никого да обиждам, включително и притежателите на ЗАЗ и Трабант
Докато четях оригинала се поставих на мястото на фен на друга марка автомобил, дори и да е Траби и какво бих написал, ако можех така красиво да боравя с думите, като Ати
от sonny » 16 Юли 2006, 16:55
Разказа е просто уникален, ще пусна линка във www.2Tpower.com, браво много ми допадна. Досега никой не се е сещал да напише нещо, което да го върне назад във времето, когато автомобила е бил враг, а не приятел.
- TheBoss
- Полковника
-
- Мнения: 2998
- Регистриран на: 8.03.2004
- Местоположение: в по- следния блок на София
- Кара: мухите да се лепят по лявото стъкло
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
Re: Гавър :)
от ati » 17 Юли 2006, 10:54
mastorpetko написа:Прекрасен юлски ден....
Хареса ми
ПС - ако бях на твое място щях да модифицирам още някой детайли около движението на самите автомобили
Поздрави
Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
от pAbLo » 17 Юли 2006, 17:08
Не че ми се чете ОТ ДО ама ми се набиха няколко ФАТИЧЕСКИ грешки.
ТРАБАНТА от кога има 4та предавка
А разходомер и оборотомер
ТРАБАНТА от кога има 4та предавка
А разходомер и оборотомер
от vase F1 » 17 Юли 2006, 17:38
Ти Пабло стига давай мнения ами си ни дай лепенките
ааааааааааааааааааааааа
ааааааааааааааааааааааа
България над всичко
- Митко Ганчев
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1802
- Регистриран на: 28.03.2006
- Местоположение: Люлин/Waiblingen
от Митко Ганчев » 17 Юли 2006, 18:10
Всичките трабанти 601 имат четвърта, и си я търсят още от 40 нагоре;) Оборотомер няма, но има разходомер под формата на няколко диода подредени в полукръг които светват един след друг. Като му дадеш жега светват и червените, то си е досущ като да си вкарш оборотомера в лютеницата! бе Траби рулз!
бе Траби рулз!- Митко Ганчев
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1802
- Регистриран на: 28.03.2006
- Местоположение: Люлин/Waiblingen
от Митко Ганчев » 17 Юли 2006, 18:21
Ми трабант 601, карал съм един бял и един жълт като жълтия нямаше и спирачки, но тва е офтопик:) най разпространеното трабантче дето си е от картон!
25 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
