BMW light, blue или...

[Spit-Fire]

Дали ще хванеш запалка или ключ за кола в ръката си, едно и също е. В мига в който запалката щракне, пламва. А когато бавно отключиш своята кола, сърцето ти пламва също. Уместно ли е сравнението цигара-кола? Мисля, че да. Пламъка вече леко гали очите ти и усещаш топлината му. След миг вадиш цигара и я поставяш в устата си. Или се настаняваш удобно в меката кожена седалка и вкарваш ключа на мястото му. Къде се намира душата ни в този момент? На едно и също място, там където те обвзема нетърпение, дяволито очарование и дори лека радост.
Пламъка бавно допира върха на цигарата, а ти със заучен рефлекс отваряш дробовете си напълно и вдишваш. Само след секунди около теб се носят кълбета дим. Но ти не ги поглъщаш. Те леко дразнят обонянието ти, леко погалват очите ти. Наслъждаваш се максимално дълго на този момент, защото той е единствен. Или бавно завърташ ключа до първа позиция, цялата кола оживява. Светват десетки лампички, всяка със различно приложение. Колата оживява, заедно с теб. Тя започва чисто нов живот, за да го посвети изцяло на теб. Бавно се присягаш и ръката ти закача с пръсти колана. След това нежно го дърпаш и ръката ти се плъзва по копринено мекия му плат, за да стигне крайната си цел. И ето, щракването ти напомня, че си почти готов.
Димът бавно се е разнесал, пламъкът угаснал. Държиш жадно цигарата и отброяваш миговете след които жадно ще погълнеш така нужната ти отрова. Бавно, с трепет, приближаваш цигарата до устата си, захапваш я, но нежно и след миг вдишваш дълбоко. Цялата ти уста се изпълва с дим, а очите ти в миг добиват спокоен, удовлетворен поглед. Задържаш максимално дълго дима в дробовете си, след което издишваш бавно и спокойно, докато се увериш, че и последното кълбенце дим е напуснало тялото ти.
Левия ти крак бавно се присяга към най-левия педал а стъпалото ти леко го докосва. Сякъш тепърва се запознават. След миг натискаш съвсем леко, докато крака ти е потънал до края. Завърташ леко ключа, а звярът под капака леко покашля, сякъш събуден от вековен сън. Но след миг е буден. Погледа ти се променя в миг. Десния ти крак леко се приближава до педала за газ-та, и го погалва. Стрелката на оборотите се мърда съвсем леко, сякъш те поздравява. Натискаш съвсем леко по-силно, и тази стрелка поема отново по пътя си нагоре. Затваряш очи, досущ като слепец и изостряш напълно слуха си. Тихото мъркане на двигателя те кара да се чувстваш, все едно си взел дозата си за днес. Но не си. Крака ти продължава да натиска все по-силно и по-силно докато това тихо мъркане се превърне в грозен рев. А ти все повече и повече присвиваш очите си, сякъш те боли, но това съвсем не е така. Защото поглъшащ жадно всеки един звук, който долавят ушите ти. Изпитваш максималното възможно удоволствие, опияняваш се и забравяш за всичко.
И ето, че вече си започнал да вървиш по краткия път към щастието. Мигновено щастие, което ще продължи може би минути, може би часове. Зависи единствено от теб. А дали е щастие. Може би спокойствие. Тъмнината се разкъсва единствено от огнено-червения връх на цигарата ти. Всеки път, когато я "захапеш" тя оживява на ново, за да ти даде това, от което имаш нужда, и никога не иска нещо в замяна. Но дали е така. Тя не иска нищо в замяна сега. Някой ден ти ще и дадеш всичко, кога ли, зависи от теб.
И ето, че бавно докосваш скоростния лост, натискаш съединителя и скоростния лост е на първа позиция. Бавно краката ти играят своя танц с трите педала и бавно потегляш. Но не се увличаш. Караш бавно и спокойно, наслаждаваш се максимално на всяка една дупчица, на всяко едно камъче по пътното платно. Трябват ти само няколко минути за да се запознаеш с пътя, както ти, така и колата ти. Защото винаги ловеца първо трябва да познава ловното си поле, за да може да използва максимално капацитета и възможностите му.
Цигарата ти вече е наполовина изгоряла. Със всяка следваща дръпка дима става все по-горещ и по-горещ. Първоначалното успокоение вече го няма. От този миг нататък цигарата ще намалява, намалява, докато изгори съвсем. А ти не искаш това да става. Започваш да дърпаш по-често и по-жадно. Очите ти проблясват. За краткото време което ти остава, трябва да се възползваш и да ивлечеш максималното.
Ръката ти леко хваща скоростния лост и рязко сменя посоката в която сочи. Оборотомера оживява. От сегашните мудни обороти, които е поддържал, сега върха му сочи червената зона. И танцът се променя. От спокоен валс, за секунди се пренася векове по-напред за да стигне някой съвременен, модерен, агресивен танц. Твърде късно е за нежности. И макар и да не разбираш, ти вече си опознал територията си и сега устремено преследваш своята невидима жертва. Идва завой, но ти си толкова опиянен, че нито за миг не връщаш газта. Усещаш как задните гуми губят сцепление и излизат извън линията, по която вървят предните. Не можеш нищо да направиш в този момент, освен да контрираш с волана и да подадеш още повече газ, за да излезеш от тази ситуация. И не, дори и когато беше на ръба на смъртта, това не те успокоява дори малко, даже напротив. Адреналина бушува в главата ти и се блъска хаотично. Скоростта нараства дори повече. Но ти нямаш представа нито за времето, нито за пространството. Извличаш максималното от мига, без да натоварваш главата си с повече мисли.
И ето, че цигарата догаря. Дима вече е толкова горещ, че те изгаря отвътре. Вдишваш бавно, макар и за последно, след което хвърляш цигарата. Така тя умира, а с нея умират и спокойните, радостни мигове за теб. И все пак си спокоен. Спокойствието все още се чете по усмивката и очите ти. Остава ти поредния, макар и кратък спомен.
Оборотите бавно падат, стрелката на температурата е почти към края, стрелката на маслото също. Бавно крака ти се дърпа и продължаваш спокойно своя път. След минути спираш, поемаш си дълбоко дъх и слушаш мъркането на двигателя. Всичко свърши, поне за сега. Завърташ обратно ключа, а звяра под капака заспива отново. Изваждаш бавно ключа, махаш колана и излизаш. Леко затваряш вратата и заключваш. Усмивката все още се чете по лицето ти. Подпираш се леко на капака, прибираш ключа в джоба си и бавно изваждаш цигара, след което я палиш, жадно поглъщаш дима и, и след миг около теб се носят кълбета дим...

[Лалов Профил]

Браво.... прочетох разказа на един дъх

[georgymk Профил]

Браво,браво,за пореден път се доказа,много добре написано

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Каквото и да кажа ...

[SASquach Профил]

Лигавщини

[georgymk Профил]

Лигавщини

като не ти харесва не коментирай,че само се излгаш...

[niksana Профил]

Браво Много добър разказ.

[ferdy Профил]

Браво, готин, ти си ми любимият автор.

[SASquach Профил]

Към автора на темата: Извинявай, коментара ми не беше злобен. Бях изнервен и твойта тема беше първото, което ми се мерна пред очите. Определено имаш дар, който аз нямам... чета историите ти с интерес, просто тази на мен не ми хареса. Без лоши чувства.
Към georgymk: Брат... всеки има право на мнение, нали така. Глупаво е да ми кажеш да не коментирам ако не ми харесва... на някои им харесва и го казват, на мен не - и също го казвам.
Весели празници на всички фенове на BMW.

[georgymk Профил]

Към автора на темата: Извинявай, коментара ми не беше злобен. Бях изнервен и твойта тема беше първото, което ми се мерна пред очите. Определено имаш дар, който аз нямам... чета историите ти с интерес, просто тази на мен не ми хареса. Без лоши чувства.
Към georgymk: Брат... всеки има право на мнение, нали така. Глупаво е да ми кажеш да не коментирам ако не ми харесва... на някои им харесва и го казват, на мен не - и също го казвам.
Весели празници на всички фенове на BMW.

Бе не знам брат ли съм ти,братовчед ли съм ти....коментара ти е излишен,хайде със здраве и весело изкараване на празниците

[bozukov_a Профил]

Браво.... прочетох разказа на един дъх

А аз го прочетох на една цигара

Браво Пешо

П.С Доста си вземал да пушиш на последък

[kiro_trabanta Профил ICQ]

браво бе Пешо .... за кой пореден път ме караш да се просълзя ако знаеш ама си зарибен и то много ....

Чакам като теб момента в който и аз ще се кача в собственния си автомобил и направя 90 % от нещата написани от теб. И аз като теб ще бъда супер горд с постигнатата цел и да се надям,че като станем 2-ма ще има нощно качване към карандила или просто разходка из града... да пием по чай или кафе на някоя безиностанция. Ех мечти и дано и на 2-мата скоро ни дойде реда браво пак .... и само така