Той - Край

[driver69 Профил]

Иван беше млад човек, на двайсе години, но вече беше вкусил от живота. Техните го изоставиха, когато беше още невръстен, затова и не ги помнеше. Израстна в дома, където се научи да се бори. В буквалния и в преносния смисъл. Беше затворен в себе си, приятели нямаше, нищо нямаше. Когато стана на седем, в дома дойде треньор по борба. Водеше със себе си едно момче, и попита децата, кой може да се бори. Иван плахо вдигна ръка. Когато излезе на тепиха тръшна без проблем видимо по-едрото момче. треньорът го хареса, взе го в отбора. Водеше го на състезания в страната и чужбина, купуваше му дънки, което в годините на социализма беше постижение, а Иван му се отплащаше, като взимаше златен медал от всяко съзтезание. Така порастна той. Влезе в спортно училище, а после и в НСА. Идването на демокрацията го завари точно, когато беше преполовил следването си, за което не полагаше никакви усилия. Беше отличен спортист и учителите му пишеха оценки само въз основа на това. Той забеляза, че храната в стола много намаля, а парите спряха. Това го принуди да излезе на улицата, където започна да си изкарва прехраната с това, в което беше най-добър. Започна от рекетиране на квартални магазини, мина през магистрални грабежи, когато се установи в сектор "Наркотици". Там печелеше много, нямаше конкуренция, всички в ъндърграунд средите му се подчиняваха, защото знаеха на какво е способен. След месец, той беше натрупал милиони, нямаше семейство, което да го топли в 200 квадратния апартамент в центъра на София. От новините вкъщи научи, че МВР правят хайка против организираната престъпност и по-специално наркотиците. Спомена се и неговото име. На другия ден, той реши да се поразходи до Варна, да пие един коктейл. Излезе на магистралата с поръчковото БМВ, седма серия с пълна бронировка и много усилен двигател, за който само знаеше, че може да кара километража да стигне 250 бързо. Настъпи педала на газста и се заслуша в радиото. Мина час и той вече бе преполовил пътя, когато погледна към горивото. Оставаше не много. Спря на близката бензиностанция, където напълни резервоара до горе, купи си и вафли. На излизане забеляза някакво голямо, черно Ауди. Не му обърна внимание и каза на момчето да му измие стъклото. След процедурата, тръгна и отново настъпи педала. Обичаше да кара бързо, а и магистралата го караше да настъпва. Безкрайният гладък асфалт. Забеляза и че Аудито с два субекта с черни очила в него е плътно зад Бмв-то. Стигна Варна. Влезе в града, когато Аудито се опита да го избута от пътя. Няма да стане, каза си той и тръгна към изхода на града. Излезе на пътя към Бургас. Караше на ръба на възможностите си. Беше добър шофьор, но колата му беше нова и не я знаеше къде е нейният ръб. Тези, които го следяха бяха плътно зад него. На един завой, той изпусна колата и тя тръгна настрани и излезе от пътя. Удари задницата в дърво. Преследвачите спряха метри по-надолу и излязоха от колата. Той взе пистолета си, Колт, махна предпазителя и го зареди. Отвори вратата, клекна зад нея и се прицели. Преди двамата дебеловрати да се усетят, той уцели единият с два куршума в гръдния кош. Другият започна да стреля по колата, куршумите му напразно се забиваха по вратата. Скри се зад дърво, за да смени пълнител. През това време Иван се изправи и се прицели. Преследвачът се показа. Двамата стреляха по едно и също време. Иван го уцели в главата, като бе ранен в рамото. Увери се, че са мъртви, провери ги за документи. Нямаха. Иван скалъпи превръзка за рамото си и се качи в колата. Макар и ударена, Бимата запали и потегли безропотно. Иван силно го болеше главата. Трябваше да отиде в болница, кои бяха тези и какво искаха от него? Дали бяха единствената му конкуренция, или продукт на МВР? Мислите се блъскаха в главата му.



To be continued...

[boywalking Профил]

Колега добро е разказчето... но много бързо и от рано вкарваш насилие в историята... ако го поразпънеш мисля ще стане по-добре....
А в прочем като го зачетох... първите няколко реда ми звучат като историята на Майк Тасън... от приюта.... боевете, как няма кой да го обърне................ После нещо скочихме във филма на 50 cent с генгста историйте - наркотиците и лъскавите возила и как върти големите квартали из града............ После малко сцени от Джеймс Бонд, Беглецът и Рамбо - дет си вади куршумите със зъби от задника...

Имам идея.... първата част - нахвърляш ей така като предистория как расте едно друго - гонят го стрелят го - ранен отива във Варна и от там вече започва реалната история с подробни описания на геройте, обстановката, ситуацията.... в смисъл да не стане като темата на един колега от сутринта "и той фана жената, колата, избега, напи се, и умре"

Поздрави

[driver69 Профил]

Имам идея.... първата част - нахвърляш ей така като предистория как расте едно друго - гонят го стрелят го - ранен отива във Варна и от там вече започва реалната история с подробни описания на геройте, обстановката, ситуацията.... в смисъл да не стане като темата на един колега от сутринта "и той фана жената, колата, избега, напи се, и умре"

Поздрави

Това е идеята .

[driver69 Профил]

Слънчев лъч тихомълком се прокрадна през процепа на щората и заблестя в очите му. Той се обърна, искаше да продължи съня си. Изведнъж си спомни всичко от вчера. Новините, преследването, раната. Къде беше - това е въпрос. Попита една минаваща наблизо сестра.
- Частна болница, господин Геогриев. - отвърна на въпроса му с мек глас девойката.
След две минути при него в стаята влезе и Жоро. Той му беше приятел, с когото се запознаха още от борбата. Пое по същия път. Полусирак, Жоро знаеше какво му е на Иван, и винаги му помагаше. Той беше останал само с майка си, шивачка. В спортното училище не страдаше от липса на нищо, но когато излезе на улицата се принуди да тръгне по пътя на мутрите. Въпреки това беше добър човек - даряваше пари и вършеше доста услуги на приятелите си.
-Ооо, спящата красавица, кога се събуди?
-Преди минута. Ти ли ме докара?
-Не, от болницата ми се обадиха. Защо не ми каза, че си ранен? Какво стана?
-Нали чу по новините, че МВР прави хайка за големите дистрибутори на "бяло"? Реших да се оттегля към Варна, да пийна нещо и да се разходя. На входа на града се опитаха да ме избутат от пътя и тръгнах да бягам. Излязох на пътя Варна-Бургас, колата поднесе, настигнаха ме, започнахме да се стреляме. Уцелиха ме в рамото и дойдох тук. Това стана.
-Знаеш ли кои са били?
-Ако знаех, щях вече да съм ликвидирал роднините им до девето коляно.
-Гадна работа. Искаш ли кафе?
-Да, благодаря.
И така обсъждаха случката няколко часа двамата "колеги". Към 2 и нещо на обяд, Жоро излезе за малко.
-Това е свинско със зеле, както го обичаш. Имаш много поздрави от Ива.
-Мерси, брат.
Ива беше жената на Жоро. Руса, стройна, като излязла от списание. Освен това висшистка. Двамата бяха женени от две години. Много се обичаха. Искаха да имат деца, но Жоро казваше, че първо ще остави бизнеса. Искаше да натрупа много пари и да се оттегли, за да не се притеснява за семейството си.
Към шест и половина, в стаята на Иван влязоха двама от неговите бодигардове. Той им поръча да му вземат нещо сладко и да стоят отвън. Искаше да остане насаме със себе си. След пет минути единият се върна с цял кашон тоблерони, а Иван се разсмя.
- Малко бе, вие нормални ли сте. Аз ако изям това всичкото ще гръмна бре.
Не искаше да показва колко е притеснен. Хапна малко шоколад и се загледа в новините.
"Две елитни ченгета бяха застреляни на пътя Варна бургас. Спецекипа е гонил Иван Георгиев - Наркото. Същият е и предполагаемият извършител."-гласеше първата новина във всички емисии.
"Поне знам кои са. За няколко дни случката ще отшуми."-помисли си Иван и си пусна някакъв филм.

to be continued...

[xpl0d Профил]

Някой прекалил с криминалната хроника в някой вскидневник

[xpl0d Профил]

Заражда се мъжкия вариант на Агата Кристи

[boywalking Профил]

Батееееее къртиш асфалта с тая история!!!
Начи няколко неща дет ме впечатлиха, а именно "Where am I???" миии в болницата
"-Това е свинско със зеле, както го обичаш." - яко вкаран комичен елемент, тука щех се оръса от стола....
а кашона с тоблерона - хахаххахаха
луууудница.... след особенно тежък работен ден се радвам изключително на такива теми!!! С изключение на "Иван и Невена" (те са черната овца на стадото)

Cool брат - само в същия дух.... много истории и все яки!

[driver69 Профил]

Батееееее къртиш асфалта с тая история!!!
Начи няколко неща дет ме впечатлиха, а именно "Where am I???" миии в болницата
"-Това е свинско със зеле, както го обичаш." - яко вкаран комичен елемент, тука щех се оръса от стола....
а кашона с тоблерона - хахаххахаха
луууудница.... след особенно тежък работен ден се радвам изключително на такива теми!!! С изключение на "Иван и Невена" (те са черната овца на стадото)

Cool брат - само в същия дух.... много истории и все яки!

Е само заради теб ще напиша още една в най-скоро време. Наздраве!

[driver69 Профил]

Втори ден в болницата. Да, бавно минаваше времето, когато нямаше какво да се върши. Иван се изправи до седнало на леглото положение и погледна навън. Слънчево, октомврийско утро. Колко добре би било сега да е отвън, да кръстосва пътя с колата.
Пусна телевизора - нищо ново, за хайката нищо не казваха. Явно вече бе затихнала - получиха каквото искаха, бяха показали че действат. Макар и за един ден. Иван усети глад - от свинското нищо не бе останало.
- Пешо, ела за малко. - с повишен глас каза Иван на охранителя си.
- Добро утро, шефе! Как сме днес? - приятелски го попита Пешо.
- Направо цъвтя - засмя се "шефа" - ще ми донесеш ли кафе и някаква закуска.
- Веднага. - покорно тръгна охраната към асансьора.
Пешо и Недялко бяха двамата бодигардове на Иван. Той искаше да го възприемат като приятел, а не като шеф. Те на свой ред отвръщаха положително. Ставаха в два през нощта, когато не са на смяна, ако потрябваха на Иван. Той ги водеше на заведения, черпеше ги. Изобщо - живееха си с него.
Вратата се отвори рязко и в стаята влетя един от служителите на Иван. Беше пребледнял.
- Какво става бе, играч?
- Началник, проблем. Взривиха офиса.
- Да е*а тяхната майка тъпа, кой го е направил?
- Никой не е влизал или излизал от офиса - ще изчакаме да видим какво ще каже разследването...
- Абе ти разследването го остави. Идете с Жоро да видите какво става и ми се обади веднага щом разбереш нещо.
- Добре, а вие оздравявайте.
Иван се учуди - кой може да е направил това, каква беше целта. Всеки, който гледаше новините знаеше, че е в болница. Сигурно е за сплашване.
- Началник, закуската. - влезе в стаята Пешо и му подаде една пареща баница с кока-кола в другата ръка.
- Мерси, разбра ли какво е станало?
- Да, каза ми.
- Който иска да влезе в стаята, първо ме попитай!
- Разбрано, шефе! Ако има нещо - отвън съм.
- Ок! Като мине сестрата я попитай кога ще ме изписват.
- Добре! - Каза бодигарда и излезе.
Иван меланхолично мляскаше баница и си мислеше - кой бе мама му стара? Взе си колата, отпи няколко глъхтки и се загледа в предаването по БТВ. Темата беше: "Бичовете на нашето време - Наркотиците". В стаята влезе Недялко:
- Шефе, мед. сестрата иска да влезе.
- Ами пускай я, какво чакаш?
- Ок!
В стаята влезе медицинската сестра - млада, красива и много руса. Така е в частните клиники. "Сигурно през свободното си време пак помага на пациенти, може би с луксозни масажи." - помисли си Иван.
- Добър ден, как се чувствате? - с меден глас го попита момичето.
- Добре съм. Кога ще отлитам?
- Има време. На организма му трябва поне седмица за да се възстанови.
- Явно ще си пренасям матрака тук.
- Не ви ли е удобен този? Ако искате, можем да го сменим.
- Шегувам се, няма нужда. Перфектен е!
- Ами добре, готов сте, ако ви потрябва нещо - знаете къде е бутона.
- Да. Чао.
"Два часът. Новините по радио Хоризонт еф ем." Иван се сепна. До него стоеше Жоро, който при разсъненият му изненадан вид се размя.
- Как си?
- Супер. Още седмица ще съм тук.
- Имам новина - знам кой стой зад атентата.
- Кажи де, кой?
- Някой си "Дългия". Занимава се с паркинги и гаражи. Искал едно място, на което ти си построй къща. Напсувал си го и те е запомнил.
- Я ми го доведи, Жоре. Кокал здрав няма да му оставя.
- Тук не е мястото. Много хора има. Изчакай да излезеш.
- Ок. Виж къде живее копелето, проучи всичко за него. Искам като изляза да ме запомни цялото му семейство.
- Ясно. Отивам. - каза Жоро и излезе.
Към осем, Иван хапна две пилешки пържоли и легна да гледа "филмите по Нова". В стаята влезе сестрата, за да му смени калъфката на възглавницата. Когато стана, Иван видя синина на окото й.
- Здравей отново! Сутринта забравих да те питам как се казваш?
- Нели.
- Какво ти е на окото?
- Нищо, ударих се във вратата.
- Това го знам. Синината от къде е?
- Не ме разпитвайте, господин Георгиев!
- Искам само да ти помогна.
- Нямам нужда от помощ.
Иван изчака Нели да излезе, викна Пешо и му поръча да я проследи и да разбере кой я тормози. След час бодигарда се върна и му каза, че приятеля й я бие.
- Отиди, пребий го и му кажи, че му пращам поздрави.
- Ок, шефе! - с радостна стъпка излезе гиганта.
Към два през нощта вратата се отвори и вътре влезе хубавата медицинска сестра - Нели. Не каза нищо - на лицето и имаше още един белег - личеше си, че е от днес. Отиде до Иван и го целуна. Той и отвърна със същото. Заключиха вратата, загасиха светлините и започна "повдигане на духа"

to be continued...

[DanielzZz Профил]

- Отиди, пребий го и му кажи, че му праштам поздрави.
- Ок, шефе! - с радостна стъпка излезе гиганта.

btw пише се пращам,цъфтя,разсмя

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

По принцип не гледам такива филми, но като чета ми е увлекателно )))
А с тези, "бтв", "Филмит епо нова", "Хоризонт" направо

[bored Профил]

- Отиди, пребий го и му кажи, че му пращам поздрави.
- Ок, шефе! - с радостна стъпка излезе гиганта.

Много добро, макар че края малко не ми допадна, малко банален.

[driver69 Профил]

- Отиди, пребий го и му кажи, че му пращам поздрави.
- Ок, шефе! - с радостна стъпка излезе гиганта.

Много добро, макар че края малко не ми допадна, малко банален.

Довечера още, отивам да се подвизавам .

[driver69 Профил]

Иван блаженно се завъртя в широкото, меко болнично легло. Погледна цифровия часовник на стената - 10:35 сутринта. Изобщо не мислеше да става. Спомни си за снощи. За Нели, за синината, как после бе дошла при него. Бяха се любили дълго, красиво. Той си спомни детайл по детайл всичко. Нейната кожа, страстните целувки, всяка извивка по тялото й. Видя бележка на леглото: "На работа съм, ще се видим към обяд. Нели" Имаше и някакви красоти наподобяващи сърчица отдолу.
Иван стана, защото вече нямаше система и куп кабели, всъшност и вчера ги нямаше кабелите. Отвори вратата, поздрави охранителите, а Недялко му отвърна с:
- К'во става, тигре? - като го потупа по рамото.
- Ако бях на твое място и исках да си запазя работата, бих казал: "Здраве желаем, господин Иванов." - на свой ред се пошегува Иван.
След това отиде до лавката и си купи закуска. Беше нещо топло, направено от тесто. Не можеше да се разбере какво е, затова попита продавачката.
- Това какво е, ако не е тайна?
- Петифура по италиански със сирене и шунка.
- А банички с масло да имате?
- Разбира се, само че не са изложени.
- Дайте ми една и една Кока-кола.
- Момент.
След няколко секунди Иван носеше две чантички. В едната имаше нормална българска баничка, а в другата - италианска картина от тесто. Понеже мислеше да яде само баницата, на път към стаята, "шефа" подаде на Пешо " италианската петифура със сирене и шунка ", влезе си в стаята и след има-няма две минути нямаше следа от закуската. След още три - от колата. Пусна си някакво съботно блиц предаване и се загледа.
Към 12 на обяд, излезе да се поразходи. Искаше да подиша чист въздух. На вратата се засече с Нели. Целуна я и й каза: "Ела да се поразходим навън." Тя не спомена нищо за работа, а го последва. След една минута излязоха навън - красиви дървета, парк и огромен паркинг. "Т'ва да не е МОЛ бе, мама му стара." - помисли си Иван и се запъти към една пейка наблизо. Седнаха и се заговориха. Оказа се, че красивата медицинска сестра, е родена в София, и изучава Икономика. Освен това беше и много красива. Имаше бъдеще.
Тъкмо станаха и тръгнаха към клиниката, на която той казваше болница и се чу силен рев на двигател. Иван погледна към източника на звука. Беше неговото БМВ. само че нямаше и следа от удар, а също така и беше по-черно. Колата спря и от нея излезе Жоро. Здрависа се с Иван, запозна се с Нели и започна да му разказва за подобренията, които е направил на колата. Беше поправил удареното, но понеже цвета му изглеждал "блед", го сменил с "шварц". Това Иван не го разбра, и се наложи да му обясни, че това е по-тъмния нюанс на неговия цвят.
- Добра работа си свършил. Благодаря! - каза му Иван.
- Няма за какво.
- А какво стана с офиса?
- От полицията нищо не казват, но май е от новите бутилки с газ, които си сложил.
- К'ви бутилки с газ съм слагал, бе мамка му?!? И как може да гръмнат?
- Ами поискал си да има малка кухничка, защото си наел целият етаж. Там си поръчал газови бутилки, които са гръмнали. Съжалявам.
- Тъпа работа.
- Да. - съгласи се Жоро и отидоха в болницата.
По-късно Иван говори с главния доктор, който му обеща да го изпишат след два дни. Това беше повод за празнуване. Викна приятелите си, 3-4 човека и няколко приятелки на Нели, с който се напиха зверски. Интересно мина денят му. Момента, в който моментално изтрезня беше този, в който Недялко го потупа по рамото и му каза:
- Шефе, някой е застрелял Горския.
Горския беше наркобос във Варна. Или поне за пред новините беше така. Иван го контролираше.
- Стига бе, някой май ме е прокълнал... Няма какво да правя аз - иди и разбери кой е бил. Няма смисъл сега да се чудим тук.
Беше станало към дванайсе вечерта. Хората си отидоха и Иван остана насаме с мислите си. След малко дойде и Нели. Легна до него и го гледаше влюбено. Започнаха да се любят като предишната нощ. В този момент той забрави за всичко останало. Бяха само той и тя.

to be continued, to be...

[zigo Профил]

To Be Continued ?