По пътя към себе си..

[uricatoli]

Знаете ли колко е лесно човек да загуби нещо за което не е подозирал че ще съжелява.. Повярвайте ми лесно е.. Но лошото е че след това душата ви се къса... Не виждате смисъл.. Просто не знаете как може да продължите да живеете.. Но повярвайте ми.. смисъл има.. просто трябва да почакате и да видите и най-вече да се обедите че живота има възходи и падения.. Аз усетих моите.. Те ме накараха да плача.. да мечтая.. да се радвам и да се смея.. Да усещам че съм жив.. НЕ СЕ ЗАТВАРЯЙТЕ В СЕБЕ СИ... Излезте навън.. вижте слънцето.. усетете въздуха.. И усетете че сте живи!!!

Показа се лъч.. след малко и втори.. и още един и още един.. слънцето започваше да се показва разцепвайки като остър бръснач тъмнината на ноща.. Един от тези пронизващи лъчове някак си успя да проникне през спуснатите завеси и започна да гъделичка Мартин по лицето.. Той отвори очи и се надигна.. Разтри с пръсти очите си, огледа се и стана.. Излезе в коридора и почука на съседната до неговата стая врата.. От там след малко се показа Стоян..
Мартин каза:
-Аз трябва да тръгвам.. Ела с мене да отида да си прибера колата, а после до в къщи да я оставя и да си взема багаж..
-Айде само да се оправя и да се разсъня.. отговори Стоян и затвори пак вратата..

След като бяха вече готови Мартин и Стоян излязоха от къщата и се запътиха да си хванат такси.. Мартин беше още замаян от предната нощ.. Бяха разпуснали в една от вървежните Русенски дискотеки и понеже не поддържа идеята "карам пил" Мартин остави колата си на паркинга до дискотеката..

Таксито спря на метри от нея.. Мартин плати и слязоха.. Пред тях се очерта издължения силует на седмицата, по която вече напичаха яко лъчите убийци на ноща.. Пиу-пиу.. вратите се отвориха и двамата седнаха вътре.. 6мата братя под капака подкараха дирижанса със 218-те коне под капака и се запътиха към паркинга пред дома на Мартин.. По пътя той и Стоян обсъждаха предната вечер, кой какво си спомня и от изрязаците си събраха една доста интересно прекарана вечер или по-точно едно хубаво изпращане на Мартин, за което останалите освен него не знаеха..
След като издължената линия на седмака зае мястото си на паркинга пред входа на Мартин.. беше заключена и добре огледана, като за последно...

От тук нататъка реших да поема щафетата и да не изполвам повече Мартин в Историята.. Реших за малко той да съм аз.. И така..

Стоях натискайки копчето и гледайки черните и линии исках да тръгна с нея. Но просто не можех.. Имах прекалено малко средства за моето пътуване.. Дори се притеснявах че за мен няма да стигнат камо ли ако трябва и бензин да вземам.. Затова просто си помислих наум, като една малка мръсна фантазия: Какво ли ще е ако бях с нея.. Как щеше да мине всичко.. Но в този момент бях прекъснат от по-важни неща.. Или по-точно реалността.. А тя беше доста зле.. Бях с малко пари и решението си да променя живота си.. Затова се реших на това пътуване.. За мен то беше нещо като В търсене на истинският човек в мен.. а не този прикрит от цинизъм и мълчание в последно време.. Исках да върна предното си аз.. затова реших да посетя местата, които в мен са се запазили като най-красивите ми мигове..
Качихме се със Стоян в нас където набързо напълних раницата си с багаж и най-необходимите неща.. Нито знаех колко време няма да ме има нито дали вообще ще се върна.. Просто сложих нещата за които се сетих.. За момент се почувствах като дете което е решило да избяга от къщи от страх че има лоши оценки и ще му се карат.. Въпреки това аз взех чантата и тръгнах.. Изпратих Стоян до у тях и продължих към автобусната спирка.. Стоях и чаках в дъждовния ден автобуса който ще ме отведе най далеко извън града за да мога да започна пътуването си.. След малко той дойде.. Слизайки на последната спирка аз видях момента за който хората говорят, а именно обратно или напред.. Аз просто избрах напред и продъжих пеша.. Вървях до първата отбивка където спрях, обърнах се към пътя и протегнах ръката си.. От този момент аз станах Стопаджия.. Това и ми беше идеята за пътуване.. Разни хора, съдби, идеи и още много неща, които може би ще успеят да ме накарат да открия целта си.. Първата кола която спря беше едно бусче.. С тичане и леко изтръпване аз отворих вратата.. От там видях една забавна фигура на долу горе млад мъж около 25-27 годишен..
-На къде си? пита ме той
-Ами към София, но до където може.. отговорих аз
-Еми хубаво ама аз след 5-6 км завивам от главния и мога до там само..
-Няма проблеми..
След като се качих, започнах някак си да изучавам човека който ме возеше.. Изглеждаше добряк, личеше си че е на работа, но въпреки това спря и ме взе.. без да се притеснява аз какъв съм и дали не съм някой крадец или убиец.. Този човек за мен беше "добротата"

След няколко километра беше време да слизам.. Благодарих на момчето и слязох от буса.. Отново бях на главния път под дъжда и в очакване някой да спре на знака ми с ръка.. Но уви няколко километра никой не спря.. може би след като бях минал към 4-5км пеша пред мен спря един Фиат Стило.. Беше мъж на около 40 години.. разбрах че може да ме закара с още 50-60км по близко до моята дестинация за първия ден от моето пътуване.. По пътя успях добре да огледам вторият човек доверил ми се и ме качил.. беше с леко побеляла коса.. слаб.. виждаше се че живота е оставил своите линии по неговото лице.. Някак си беше изписано притеснение на лицето му.. По късно в разговора ни разбрах, че има фирма за превози и напоследък не върви на добре.. Согурно за това е било притеснението му.. Разбрах и че е спрял да ме качи защото едно време и той е пътувал така като мен.. Този човек беше "Притеснението"
След 60те километра с него отново беше време да слезя и да търся нов превоз.. За мой голям късмет той беше точно следващата кола на която махнах.. Спря един Опел фронтера.. Шофьорът беше на около 50.. Но си личеше, че по ум е на не повече от 20-25.. караше безумно.. все едно беше болен от бяс... не че бързаше, но при всяко изпреварване се опитваше да изкара всичкият въздух който беше останал на опела.. а той според мен не беше много.. Той за мен беше "Лудостта"
Приключението с него за мен беше кратко след като го помолих да спре да ме остави на следващото селце с идеята че нещо трябва да взема...
Вървейки аз обмислях хората които срещам и техните възгледи, идеи и начини на мислене от разговорите които бях провел с тях в течението на минути..
Следващата кола която спря и ме качи беше черно пасат комби в което имаше момче и момиче.. Имах чувството, че нещо между тях не беше наред.. От далеко си личеше че са заедно.. Погледите им постоянно един към друг.. Това че когато се засичаха се отблъскаха.. Дори да не са били двойка аз си ги представих точно както такава след скандал при който никой не е отстъпал.. Затова си ги оприличих на "нервността"
След това возене беше ред отново на вървенето... А то този път не беше никак малко.. може би минах около 15км или към час и нещо когато спря едно голфче двойка.. Тогава се запознах с един доста интересен човек.. Беше на около 45-47г преподавател по физическо в град Правец.. Мисля че с този човек успях да говоря най-много.. Чувствах го като стар приятел и все едно сме се познавали още преди да ме качи.. Затова реших той да е "Доверието"
Разклона от магистралата за град Правец наближи, а с него и моята гара за прикачване към следващия влак.. Сбогувах се с човека наречен от мен "Доверие" и продължих пеша към първата бензиностанция където се заредих с вода.. На излизане от нея ме обзе момента на притеснение, защото осъзнах че започва да се смръчава, а по магистрала с коли движещи се със 100+км по тъмно не е удачно да се спира на стоп а и надали има смисъл.. Но реших да се възползвам колкото се мога повече от момента в който тъмнината е решила отново да влезе в битка със слънчевите лъчи..
Водата се пропиваше в якето ми, а косата си усещах все едно съм излязал от банята когато доста напред спря един ситроен ц5.. Шофьорът му личеше че е преуспял мъж радващ се на старините си.. на задните седалки се возеше едно детско колело.. разбрах че е за внука му.. Личеше си че този човек няма проблеми и е щастлив.. изглеждаше жив, нищо че беше на около 50-55г. Имахме интересни теми от рода на Ретро автомобили на които аз лично съм голям фен, но това е друга тема.. В моето съзнаение той ще остане като "Щастието"
Стигнах София.. Град като град, но с разликата е че той е доста голям град, а трябваше да намеря къде да пренощувам.. Затова се обадих на Весо.. Един приятел от форумите, който винаги когато съм имал проблеми в София ми е помагал и му дължа много услуги.. За мой късмет Щастливият човек ме беше оставил почти на 500м от мястото където Весо живееше.. И така той ме посрещна.. Говорихме и намерихме в интернет един евтин хостел където можеше да преспя.. В това време се чухме и със Стоян, един лудак също от БМВ форума.. харабия пич... Собственник на една от най-пазените е32ки която бях вижда.. а за ускорението и няма да си говорим..
След около час след като направихме плана Стоян ме закара до хостела където трябваше да нощувам.. След малко обикаляне го намерихме.. Качихме се всички горе.. За мое очудване за първи път бях в хостел, но беше интересно.. Представляваше един огромен апартамент с 3-4 стаи + кухня.. Навсякъде имаше подробно описание кое как се ползва и какво трябва да се прави.. Чувството е направо все едно си си във вас.. само дето разликата е че във вас не спите 8-9 непознати в една огромна стая.. Но поне съквартирантите ми за вечерта не бяха лоши.. Шведи решили да обиколят малко света за лятната си ваканция..
Вече бях Чек-инн и готов да отидем да хапнем със Стоян и Весо в един китайски ресторант.. Качихме се отново в седмицата на Стоян и се запътихме натам.. Хапнахме доволно и докато се усетя вече се намирах на Витошка в края и към НДК.. Поне знаех че хостела е в другия край иначе щях да спя навън и да се хваля че съм спал на витошка..
Като минах разхождането си + гледането на витрините на тузарските магазинчета взех един силиконов сандвич от макдоналдс и се качих в хостела.. Хапнах набързо.. приготвих си багажите и грижовно ги поставих в заключващите се шкафчета.. Легнах на леглото и мислейки за всичките случки от отминаващия вече ден неусетно започнах да се унасям...

Следва продължение..

[georgymk Профил]

Да,браво много добре се е получило...

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

uricatoli,

Великан си !

[RSxRacer]

... По пътя той и Стоян обсъждаха предната вечер, кой какво си спомня и от изрязаците си събраха една доста интересно прекарана вечер или по-точно едно хубаво изпращане на Мартин, за което останалите освен него не знаеха..

Посрещането ще е по-впечатляващо

[Ангелинов]

Много интересна история !
Браво колега!
Чакам с нетърпение продължението!

[uricatoli]

... По пътя той и Стоян обсъждаха предната вечер, кой какво си спомня и от изрязаците си събраха една доста интересно прекарана вечер или по-точно едно хубаво изпращане на Мартин, за което останалите освен него не знаеха..

Посрещането ще е по-впечатляващо

Надявам се Надявам се

[SKISA Профил]

зайо байо -кеч балсам за мозъка! аресва ми...

[cod-cdbp Профил]

пуу вече и във виртуалното пространство карам Е32-ки
няма отърване