The day after tomorrow - Денят след утре, или...

[Spit-Fire]

Мрак. Пълен мрак. Луната светеше така ярко на небето и се опитваше някак си да освети земята, но не успяваше. През изминалите години цивилизацията бе превърнала планетата в същински ад. Постоянно ставаха мини граждански войни и размирици. Ценностите за които се бореше човечеството бяха отдавна мъртви. А малкото останали разумни хора се криеха далеч от населените места. А луната продължаваше така упорито да свети. Само след няколко часа щеше да изгрее нейния заместник - слънцето. То бе по-упорито дори и от нея и някак си успяваше със своите лъчи да пробие гъстите облаци от химични вещества и замърсен въздух. Може би заради това света бе по-красив през нощта. Но някак си в целия този мрак се различаваше силует. Може би на човек. Неподвижно седящ на ръба на една скала. Далеч от града, далеч от обезумелите хора. Седеше ли седеше. А слънцето щеше да изгрее след по-малко от час. Тогава той се изправи и се качи на колата си и потегли в посока към дома си. След минути шофиране по безлюден планински път той спря в широк двор на доста просторна къща, по-скоро приличаща на малък дворец. Той слезе от колата си, огледа се наоколо, пое дълбоко въздух и се прибра вътре. Цялата нощ бе прекарал на тази скала, за това първото нещо което направи бе да вземе душ и след това да получи нужния сън. Когато легна на леглото извади една снимка от портфейла си - на младо, красиво момиче. Погледна я за секунди, след което я прибра пак в портфейла си и затвори очи.
Часът бе към 4:30 след обед. Лаят и лизането по бузата от неговия верен приятел го събудиха. Това бе може би единствения му приятел - 10 годишна немска овчарка на име Макс. Мъжът се вдигна и седна на ръба на леглото докато търкаше сънените си очи. След това погали своето куче по главата. Стана, протегна се и включи телевизора за да види какво ново става по света. А новините бяха все едни и същи - размирици еди къде си, граждаснки войни в почти всички по-големи градове в света. Но най-много новини имаше от един определен град - неговият. Какво беше породило целия този кошмар на земята? Всичко беше започнало преди години когато се взриви най-голямата атомна централа на света. Бяха загинали около 6 000 000 души, а поне 5 пъти повече агонизираха бавно чакащи своя заветен час. Непосредствено след това изтече секретна информация, че този взрив не е случаен. Бяха започнали десетки движения на религиозна и расистка почва. Много хора не знаеха, но този ден беше повратен в човешката история. Но сега може би знаеха. Бяха започнали какви ли не движения в обществото, но всичките бяха против едно и също - световното правителство. И докато уплашени президенти, депутати, министри - всеки който може би бе замесен в заговора, се криеха в бункери или изолирани сгради, обществото навън ставаше все по-неконтролируемо с всеки изминал ден. За пръв път хората търсеха правата си и бяха единни. Може би защото не бяха заплашени един, двама или десет човека, а всички те. Полицията и армията не изпълняваха нормалните си задължения, а бяха принудени да спират буйстващите тълпи да не достигнат висшите управници. Редът липсваше. Хора се убиваха един друг само заради разменени враждебни думи. Магазините и банките се опразваха. Целия свят бе блокирал. И всеки се надяваше това нещо да свърши по-бързо, всеки жадно чакаше утрешния ден.
Мъжът се раздвижи из огромната си къща и започна да изпълнява ежедневните си задачи. След като прилючи отвори една врата, досущ като по филмите, и чрез дълга стълба слезе в огромно мазе. Той запали лампите и те започнаха да светват една по една. А те бяха безброй. Мястото бе наистина огромно, с обурудване досущ като контролен център на НАСА. Безброй монитори започнаха да светят един след друг. Всеки един от тях показваше какво става във всяка една точка по земното кълбо. Досущ като гигантско реалити шоу. Той наблюдаваше всеки един от тях с вцепенено изражение. През последната седмица някой бе взривил Айфеловата кула и Колизеума в Рим. А сега от тях нямаше и останки. Хората бяха разграбили като чакали всяко едно парченце от тях. Никаде вече нямаше високи сгради, небостъргачи, старинна архитектура, паметници на културата. Всичко бе унищожено за броени дни. Всеки голям град приличаше на мизерно, бедно индийско предградие.
След като се нагледа на безброй безумици той загаси всичко и отново се качи горе. Изведе кучето си на разходка, след това си приготви вечеря и седна да гледа вечерните новини. В тях акценти бяха интервюта с лидери на организациите, борещи се за нов световен ред. Скоро те щяха да се обединят и да станат едно цяло. Погледите на всички бяха насочени към този ден. Тогава може би щеше да стане 3-та световна война, която всички смятаха, че ще бъде адски жестока и ще загинат много хора. А този ден бе близо. Напрежението растеше със всеки изминал ден.
Слънцето залезе и отново настъпи мрак. Мъжа се облече, излезе от къщата и се качи на своята кола, след което пое по онзи самотен път, към онази самотна скала. Отново седна на нея и се загледа към града, който беше в далечината. А града бе по-жив от всякога особено през вечерта. Многобройните пожари го осветяваха все едно там нямаше нощ. Понякога мъжа се престрашаваше да слезе до там, маскиран като един от размирниците. Днес той реши да го направи. Пое по обратния път към тях. Пристигна, за няколко минути облече няколко вехти и скъсани дрехи и се качи на една друга кола, която използваше за този случай. Още на километри преди града той започна да усеща атмосферата. Във въздуха се носеше мирис на изгорена плът, бензин, дърво и какво ли още не. А покрай пътя като върволица от мравки крачеха хората отиващи натам. Всеки ден прииждаха все повече и повече. Носеше се слух, че именно в този град ще започне всичко и ще бъде ключовата точка на предстоящата война. Само за месеци той се бе разрастнал десеторно от първоначалните си размери. И ако преди години най-големите градове са били наричани мегаполиси, то сега този град би имал наименованието гигаполис.
Колкото повече навлизаше в града, толкова повече усещаше нажежената атмосфера. Хора чупеха витрини и крадяха каквото беше останало, други се биеха помежду си, трети подпалваха най-различни сгради, докато от тях скачаха хора с агонистични викове. А тълпите хора маршируваха към централната точка на града, където имаше голям площад. А голям е меко казано. Едно време този площад бе много красив, по него постоянно имаше гълъби, кацащи по хората за да търсят храна. А сега, сега целият беше опасан от военни барикади. Хората хвърляха шишета тип коктейл Молотов по сданието в което считаха, че се помещават едни от главните отговорници за смъртта на милиони хора.
Мъжа се нагледа достатъчно, или по-скоро започна да му се гади. Обърна колата и се запъти към своя дом. Отново легна на леглото, отново погледна онази снимка и отново заспа. А съня му никога не бе спокоен. Винаги сънуваше кошмари, винаги в съня си чуваше последните викове на хора.
Дните минаваха, напрежението растеше. Носеха се слухове, че войната е в навечерието си. Хората се запасяваха с оръжие. През последните години много тайни лаборатории се опитваха да направят нов вид оръжие и се носеше слух, че такова ще бъде използвано, а щетите които може да причини са по-големи от всичко виждано до сега.
Днес бе неделя. Нищо не бе по-различно от другите дни. Може би вече мириса на назряващата война променяше цялата атмосфера. Всички емисии по телевизията бяха преустановени заради страха из хората, че войната ще започне всеки момент. Също така не бе обикновенна неделя и за него. Той трескаво обхождаше маршрута от огромния му гараж, до подземието и обратно, и така цял ден. Вечерта когато отиде да разходи кучето си, той го заведе необичайно далеч и го пусна да бяга, така че да не намери обратния път назад. След което той се върна в къшата си. Тази вечер не отиде на скалата. Просто легна на леглото, извади снимката от портфейла си и я загледа. А от нея му се усмихваще същото младо и красиво момиче. Той пророни сълза. Само една. Може би каменното му изражение през цялото време се бе отразило и на сърцето му.
Настана сутрин. Мириса на въздуха бе по-необичаен от всякога. Днес може би щеше да се реши съдбата на милиони хора а дори и на целия свят.
Мъжът стана, седна на ръба на леглото и протегна ръка да погали своето куче. Каменната му физиономия придоби тъжен вид - него го нямаше. Мъжа стана, изми се и с треперещи ръце обръсна гладко наболата си брада. Отиде в спалнята си и облече най-хубавия си черен костюм. Излезе от къщата си и я заключи, след което отиде към гаража. Когато голямата му врата се отвори, в целия гараж имаше една единствена кола с черен цвят и черни прозорци точно в средата на гаража. Цялата бе бронирана и бе с доста солидни размери. Колата имаше една единствена седалка. Мъжа се качи в нея и пое по познатия му до болка път. Когато мина покрай скалата, той спря за миг, отиде на нея, скръсти ръце и сякъш се помоли на Господ. след това се качи отново и пое към града. Хората в него вече не се биеха. Всеки бе нарамил по едно или две или повече огнестрелни оръжия, гранатомети, базуки и крачеше към онзи заветен площад, кадето явно щеше да се реши всичко. Мъжът пое също натам. А площада гъмжеше от хора. Или по-скоро войници. Колата бе спряна точно перпендикулярно на единствения портал в барикадата. А 500 метра след барикадата в тази посока се намираше и единствената врата на огромната сграда вътре. Нямаше нормален начин да премине през хората, за това той започна да форсира двигателя, а той се чуваше меко казано силно. Хората се чудеха какво става, но малко по малко започнаха да отстъпват и да образуват тунел към входа, докато многобройната охрана недоумяваше какво става. Вече нямаше хора на пътя му, а той само това и чакаше. Извади снимката от портфейла си, целуна я, след което започна да рони сълзи, не сълза, сълзи... Прибра снимката в джоба на сакото си, препаса се с предпазния колан и започна да форсира двигателя. След секунди включи на скорост и се изстреля през този тунел образуван от хора. Охраната го забеляза и започнаха да сипят безброй куршуми срещу колата, но без резултат срещу бронираната и обшивка. те нямаха какво друго да направят и скочиха настрани за да не бъдат прегазени. С бясна скорост мъжа влетя през вратата на барикадата а секунди след това се вряза и в огромната сграда, обшита с безброй метални плоскости и мрежи. Секунди след това се чу огромен взрив и цялата метална обшивка буквално се вдигна във въздуха, след което се сгромоляса. Никой недоумяваше какво стана, но след минути мълчание започнаха да се чуват многобройни радостни викове....
И днес, 5 години след същия този ден хората празнуват, началото на нова ера за тях. Светът малко по малко бе започнал да възвръща предишния си тонус и да бъде съграждан наново. Историята на земята се градеше отначало. И сега, когато децата учат история, за пирамидите които е имало преди години, за Айфеловата кула, за чудесата на света, в учебника по история последния урок бе озаглавен "Денят след утре". И от тези странички се усмихваше същото това момиче от портфейла на мъжа, а до него имаше и негова снимка. Мистър Х, причината за заличаването на един огромен етап от човешката цивилизация, причината за смъртта на милиони души по света, причината да се пренапишат учебниците по история и да му бъде отделена тази последна страничка само с натискането на един единствен червен бутон. Смъртта на милиони е статистика, а смъртта на един човек е трагедия. Жалко, че не бе помислил каква, преди да включи и своята дъщеричка в статистиката и в историята...

[00Cool Профил]

що не забиваш мадриленийки бре колега петък вечер е .....
..имаш дар слово де неможе да ти се отрече .

[uCnaHeTcA]

Е няма такъв филм, честно Всичко мина като на лента пред очите ми

[6per40 Профил]

Много силно колега ( гледай по-често да падаш на белот )

[33k Профил]

Много добро. БРАВО!

[grnka Профил]

the day after tomorrow се превежда като "вдругиден" по точно

[uCnaHeTcA]

the day after tomorrow се превежда като "вдругиден" по точно

Е то ко пише ? "Денят след утре" не е ли "вдругиден" ?!

[Zagy Профил]

Имам доста богато въображение и принципно като чета нещо си го визуализирам... ти ми напукА умствената плазма... много добро, продължавай

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

:shock: Е няма такъв филм, честно Всичко мина като на лента пред очите ми

Уникално !!!

Колега винаги чакам с нетърпение историите ти и ги чета с огромен интерес !

Успех и продължавай все така !

[BMWPetar Профил]

бате, бог си... БОГ СИ!!!

[M-TEAM]

а не колега просто съм изумен ,отново уникален разказ,още в момента в който влязох в раздела и видях че има тема и ти си я писал веднага я прочетох и съм възхитен отново ,ти си уникален талант

[BKirov Профил]

страхотно

[sean-john Профил]

като видя толкова дълги разкази попринцип се отказвам да ги чета... но при твоите просто няма как да не ги прочета уникални са ЕВАЛА !!!

[((:BuKcu:)) Профил]

Уникално както винаги
Като че ли се смесиха няколко филма в едно....Knowing/края на света/...един филм с Уил Смит...където населението изчезва..и само той остава..
Общо взето май това е нещото, което ни чака.

[georgymk Профил]

Уникално както винаги
Като че ли се смесиха няколко филма в едно....Knowing/края на света/...един филм с Уил Смит...където населението изчезва..и само той остава..
Общо взето май това е нещото, което ни чака.

май,филмите не ти действат добре