Нищо вече няма значение....

[vankata01 Профил]

Нищо вече няма значение....


Нашият герой се казваше Иван беше млад на 22 години строен висок около метър и деветдесет със силни рамене подчертаващи силните му и оформени ръце и широк гръб.Носът му бе сплескан явно не от един път схватки бой.По ръцете имаше белези,но един личеше най много на дясната ръка една дълбока зараснала рана, която личеше от километри, но това вече нямаше никакво значение. Иван бе самотен или по точно имаше приятели,но те явно не бяха никакви приятели просто познати за него.Иван обичаше бързите коли,адреналина и силните усещания, като всеки млад човек той обичаше да се събира с хубава компания и да се напива до припадък, а на сутринта да си разказват какво са привили предишната вечер и да се смеят заедно.Това време беше отминало отдавна за Иван.Въпреки, че го искаше приятелите му вече не го искаха. Всичко рано или късно идва и също така си отива. Ванката нямаше кой знае какво.Имаше си една колица, която го радваше безкрайно много.Живееше сам в приличен апартамент изкарваше добри пари и беше горе-долу щастлив макар и понякога да не кажа почти винаги, когато е сам тъжен и самотен. Ванката обичаше след работа вечерта да излезе сам със своята любима кола да кара из града да зяпа момичетата и да слуша любимата си музика.Караше бавно колата се носеше из нощните пусти улици,а нощните лампи даваха ярко отражение в предния капак.Иван беше спортен тип винаги, когато някой имаше нужда от помощ той не би отказал.Винаги правеше това рядко ще излезе извън града вечерта късно ще подгони колата с мръсна газ ще си качи адреналина на силна музика и ще се прибере отново в града и ще кара внимателно на приятната компания на своята любима кола, като забравяше всички проблеми и поне за малко макар за много кратко той караше с усмивка на уста без да знае,че на сутринта трябва отново да стане и да бачка до късно вечерта. Тази сутрин обаче щеше да бъда различна за Ванката, като всеки път той стана изми се направи се кафе пусна си ТВ-то чу набързо новините и се хилеше като някой истерик. После влизаше в банята оправяше се обличаше си марковите дрешки правеше си прическа,кичеше се със сребро изливаше от най скъпите парфюми върху себе си , взимаше ключовете на своята спортна кола и излизаше сънен от вкъщи, но поне с мисълта,че ще прекара кратко време с колата си докато стигне до работата си.Късно вечерта,когато Ванката приключваше към 10 и нещо телефона му звънна.Беше един от неговите приятели или поне които се пишеха на такива.Накараха го да идат на едно вила извън града в гората да пият.Ванката беше изморен след тежката работа не му се ходеше никъде, но се съгласи с малко убеждения.Прибра се освежи се набързо и взе „приятелите” си. Заредиха на бензиностанцията звяра, взеха пиене и тръгнаха натам.Точно тази вечер щеше да промени живота на Ванката. Стигнаха до вилата имаше още 2 коли, които бяха спрели там.Момчетата слязоха от колата и се запътиха към купона. Ванката влезе във вилата всички бяха на крака и танцуваха не можеше да се разминеш от хора, но сред всичката тая олелия Иван зърна едно момиче седящо на стол и говорейки си със своята приятелка.Иван попита свой приятел, който организираше купона коя е и да го запознае с нея.Иван се приближи най-плахо по близо до нея момичето беше красиво,стройно имаше нещо в нея и Ванката веднага го забележи.Подаде си ръката запознаха се и започнаха да си говорят все едно се познават от 20 години а не от 2 минути.Иван по принцип беше срамежливо момче, но това момиче го приемаше по някак особен начин имаше някаква връзка с нея не спираше да мисли за нея и да я търси, когато се изгуби от погледа му.Той не обичаше да се обвръзва за дълго време и не мислеше, че ще стане нещо с нея. Докато купона не свърши Иван се прибра и легна да спи.Телефона го събуди той изтрезнял стана с мисълта за нея.Тогава той разбра, че е влюбен. Въпреки,че не го осъзнаваше снощи.Момичето живееше далеч от неговия град от време на време идваше, но живееше далеч.Ванката не спираше да мисли постоянно и нищо не помагаше срещу тази „болест” сърцето му бе запленено.Иван излезна на терасата запали цигара и се отдаде на мисли.По едно време, като погледна часовника закъсняваше за работа бързо скочи облече се на бързо и изчезна.Вечерта се обади на момичето искаше само да я види каза й че е дошъл в града й просто ей така минавал е от там , но силно в него сърцето го беше „завлякло” до там.Момичето се показа от тъмното, стройната й фигура се подчертаваше на лунната светлина.Иван светна с фаровете пусна дълги и заслепи момичето искаше просто да види ясно лицето й хубавото й тяло.Тя се приближи радостно до него подпря се на прозореца и започнаха да си говорят.Иван й предложи да седне до него за една нощна разходка с колата.Момичето бе на път да откаже,че беше изморено,но Иван настоя и с отчаян поглед я нави да дойде за малко с него.Запали колата и това беше най-приятната компания, която Иван имаше от доста дълго време насам.Тя споделяше своите проблеми, а Иван я изслушваше търпеливо и й съчустваше.След дълго каране около час и нещо въртене обърна и тръгнаха към дома й.По едно време той се обърна към нея тя беше заспала най-красиво на седалката до него беше си подпряла главата най- сладко и спеше, като бебе.Иван хвърляше поглед от време на време към нея, но и с изморен поглед не изпускаше и пътя.Той не бързаше за никъде по простата причина,че искаше да я гледа колкото се може повече ай не познаваше пътя искаше да е сигурен, че нищо няма да се случи.Изведнъж нещо го подтикна да натисне пътя беше примамлив прав,хубав и само да натиснеш газта, Иван се обърна към нея тя спеше най-сладко натисна газта вкара стрелката в лютеницата вкара 5-та и Купето се стрелна по святата нощ с 160км.Иван не пускаше газта въпреки, че адреналина му беше на макс.После съжали момичето, че е с него и не искаше да стане нищо и пусна газта.Купето бавно уби скоростта.Ванката остави девойката пред тях излезе от колата изпрати я и не искаше да прибързва с нещата.След този ден Иван не спираше да мисли за нея.Постоянно,непрекъснато мислеше за нея.Всеки Божи ден по няколко часа.Лягаше със мисълта си за нея и ставаше пак с нея.Докато не се реши най-накрая да отиде при нея.Запали Купенцето и мина 60-те километра в дълго чакане и нетърпение.Слезе от колата запъти се към нея,но уви какво да види момичето си имаше приятел и се целуваше с него.Иван бе съкрушен той не обичаше да се задълбочава в любов не защото не му харесваше много момичета му бяха разбивали сърцето.Просто вече нямаше сили.Скочи в колата и изчезна спря извън града излезе от колата подпря се на един стълб и се замисли дълбоко какво му беше останало.КАКВО по дяволите питаше се той?!? Мъжка сълза се стече по намръщеното му лице Иван бързо я изтри после още една и така последвана от друга.Какво става мамка му помисли си Иван?Та аз плача остави сълзите да се стичат надолу. Той беше много чувствителен.Стичаха се сълзи от очите му минавайки покрай лицето като кол пробождащ неговото чувствително сърце и бясно се разбиваха в асфалта.Иван не издържа запали Купето и го подкара с газ към най близката кръчма.Спря поръча си една бира после още една и така последвана от трета,четвърта,но от мъката и яростта събрала се в него не го хваща.Ванката мина на твърдо.Удари 4-5 чаши уиски и половин водка стана от бара оплаквайки се на бармана и да го няма.Със зор намери колата си толкова беше пиян качи се запали и потегли носеше се из града като всяка нощ.Изведнъж **** звънна Иван не вдигна остави да си звъни.Тя се разтревожи прати му смс къде е,как е, кога ще идва към нея.Иван изпита огромна ярост в себе си добавена с тъга, настъпи отново за пореден път Купенцето и излезе извън града.Беше пиян, мъртво пиян караше и не мислеше за нищо, вече не виждаше стелката на скоростомера само пътя как идваше към него замъглен.Една патрулка се залепи за Иван пусна сирените и го държеше изкъсо.Изведнъж последва остър завой патрулката намали скоростта Иван избяга напред подаде газ гумите засвириха колата се поднесе и се чу силен трясък на ламарини последвано от преобръщане по таван удар в дърво след, което колата се разцепи на две.Патрулката спря извика бърза помощ и не след дълго тя не закъсня Иван още се крепеше беше жив след тежката катастрофа.На път за болницата, като че ли не искаше да се бори повече и се отказа отиде си всичко МЕЧТАНАТА КОЛА, ЖЕНА,ПРИЯТЕЛИ ВСИЧКО!!!!Отиде си само за няколко минутки.

Написана от действителен случай!

[fedoracore Профил Уеб-сайт]

как не те мързеше,толкова да пишеш -незнам

[Flash Профил Уеб-сайт]

Има смисъл, но някакси е написана... аматьорски. Не се засягай

[vankata01 Профил]

Напротив не се засягам нормално е аз не пиша.Сега това ми е ца първи път.

[6per40 Профил]

На мен много ми хареса, тъй като е написано с истинско чувство и е показана болката, която всеки изпитва в даден момент от живота си, заради любовта.

[Е.Димитров Профил ICQ]

Написана е перфектно,просто перфектно,незнам какво значи "аматьорски" написано,може би защото му липсват клишетата на "обиграните " автори,или драматизма на весникарската публицистика

Страшен си колега,толкова добре е написана че очаквам 2 ра част

[Пинтев Профил]

И на мен ми хареса,и това доста често се случва,да се ядосаш от жена и после да правиш глупости.Аз така един път отидох до Пловдив и обратно без да се спирам там.Ядосаха ми качих си се на моята друга любов и газ по магистралата. Има смисъл в написаното от колегата.

[lowshow Профил]

написано е страхотно не знам какво точно се има предвид под аматъорско... Може да е аматъорско, колегата да не е обигран особено но си личат чувтвата вложени във написаното и го прави много по реално..

супер е колега продължавай във същия дух

[vankata01 Профил]

Благодаря Ви на всички.Не съм го планувал да го пиша.Просто седнах една вечер ей така и си излях чувствата като писах,писах ей така....

[SvetlyoSvetlyo Профил]

Браво колега! много ми хареса, въпреки че Ванката и неговия случай ми приличат на някой като изключим края де само, че не кара купе а компакт. Продължавай да пишеш

[vankata01 Профил]

Не мога да си измисля 2-ра част...Според обстоятелствата, както се развият така ще бъде написано въпреки,че "Иван" се тушира.Ще видим кво ще бъде натам.

[drift_streets Профил Уеб-сайт]

Добре е написано на мен ми хареса

[BMWPetar Профил]

Наистина ли е по истински случай? Ако е така, много гадна тръпка...

А за писането..като за първи разказ много добре, но разбира се има какво още да се желае, keep up the good work

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Страхотно е !

[uCnaHeTcA]

Браво колега... Наистина е добър разказа... И най-важното - реален... Предполагам без края де Само няма да се отчайваш... Ще срещнеш някоя, към която ще изпиташ още по-силни чувства и този път това ще е твоята жена... А до тогава, такива като в разказа, ще има доста по пътя... Но живот ли бе да го опишеш... С една дума... ЖЕНИ ...
Don't cry... Say "FUCK YOU" and smile !!!!!!!!