Да обикнеш звяра...

[Spit-Fire]

Четири гуми, купчина ламарини и безброй зъбни колелца, ремъци, пружини... Да обичаш звяра. Да изградиш връзка по-силна от материалното и духовното. Нямам обяснение как се случва това. Почти любов, но не напълно. Усетиш ли го веднъж в себе си, няма начин да го премахнеш. Но това не става спонтанно. Не може да се зароди за един единствен миг. Усещаш го по някакъв начин през годините, без да си наясно какво се случва с теб. И докато се усетиш, то взима връх, настанява се трайна в теб и няма никакво намерение да си отиде. Живота ти се променя напълно. Изграждаш нови и напълно непознати навици, правиш неща непонятни за другите и дори за теб самия. Но не, това няма нищо общо с любовта към определена марка. От нощта в която не можеш да заспиш, до дните в които чувстваш, че не можеш да живееш. Тогава разбираш какво значи той за теб. А когато го видиш за пръв път... Изпитваш несравнимо с нищо чувство. Прокарваш пръсти по него. Усещаш всяка една тръпчинка, драскотина, прашинка. Затваряш очи и захапваш устни. И продължаваш да прокарваш ръката си по него. Но насладата не ти стига. Искаш още и още. Отдалечаваш се и го поглеждаш. Изпиваш с очи всеки един детайл. Създаваш дълготрайни образи в съзнанието си за да пазят спомена за него завинаги. Начина по който отваряш вратата. Толкова нежно. Както се разтваря и сърцето ти. И първото ти впечатление като погледнеш вътре е може би най-важното нещо. Всичко се намира на мястото си, перфектно пасващо, с перфектната форма. Но ти не си го виждал никога преди. Просто... го чувстваш. И когато седнеш в седалката, звяра те приема в обятията си. Все едно цял живот си бил на това място, толкова ти е познато. Прокарваш пръсти по всяка една част, усещаш съвършенството и. Чувстваш, че тези неща не са правени от прост човек, а от сила извън нашите представи. Всички уреди, прибори, копченца и прочие са насочено само и изцяло към теб. Да, защото звярът се е отдал на теб. Но дали това не е малко егоистично спрямо другите хора, които някога ще седнат в него, макар и на другата седалка. Поглеждаш във все още нерегулираното огледало и там се вижда само една тънка усмивка. Истината е, че не ти пука особено за тези хора. Защото сте само ти и той. Но това не е начин да стигнеш от точка А до точка Б. Не е и начина по който ще го направиш. не е какво ще изпиташ. Това е нещо извън твоите и моите и всички наши представи. С трепереща ръка държиш контактния ключ и плахо го приближаваш към патрона. Усещаш всяка една грапавина вътре докато го вкарваш. И когато дадеш на контакт, звяра оживява. Светват безброй негови очи. Внимателно те наблюдава от всяка една точка на купето. И най-вече твоите очи. А в тях се отразяват десетките негови. Освен духовен и физически, изграждате и визуален контакт. И тогава го палиш за първи път. Усещаш как грамадното му сърце се поклаща наляво-надясно докато се събуди напълно и започне да бушува под капака. Но това не е достатъчно. Отваряш капака и излизаш навън. Наслаждаваш се на чистия звук. Най-прекрасната симфония за човешкото ухо. Звярът мърка, послушно легнал пред своя стопанин. И тогава следва първата ви разходка заедно. Но истинската връзка между двамата не е такава, за да го накараш веднага да работи на пълни обороти. Съвсем плахо си натиснал газта и едвам-едвам се влачите по пътя. Звярът те гледа внимателно с всичките си очи и чака момента да се увери, че си готов. А ти чакаш той да ти даде команда.
Но да обичаш звяра далеч не е това. Да го обичаш истински... значи да посветиш живота си на него. Всеки един момент, всяка една секунда да си зависим от него. И той от теб. В живота има и по-важни неща. Да съградиш семейство. Да направиш бъдеще за децата си. Да построиш къща. Да забогатееш. Отдавна сме загърбили духовното и робуваме на материалното. Живей на ръба, но разумно. Едва ли има много останали такива хора. Моят дом... е на пътя. Моето семейство е... звяра. А парите си деля единствено с него. И все пак трябва да усещаш вътре в сърцето си, че това е правилния път за теб. Че не търсиш нищо друго от живота. Че си готов да прекараш години с едно единствено щастие и едно единствено нещо, което обичаш най-много. Защото инъче ще се луташ цял живот в търсене на щастието и няма да го намериш. За да обичаш звяра трябва да отключиш един нов сектор в сърцето си за да заработи с пълна сила и една единствена цел, приоритет и предназначение. Да си готов да посветиш живота си и всяко едно нещо, което правиш, на него. За да обикнеш звяра трябва да си готов... да обичаш както никога преди, както никого преди. За да обикнеш звяра.... трябва да се превърнеш в звяр. За да обикнеш звяра... трябва просто да си готов...

[BuLdwAiZeR Профил]

.......Велик си

[BavarianMotorWorks Профил Уеб-сайт]

Без думи...!!!!

[s_kolev Профил]

много точно

[driver69 Профил]

Много добро описание, и реалистично!

[Spit-Fire]

Какъв форум друг например? И къде твърдя, че мога да пиша? До колкото разбирам ти твърдиш, че не мога.

П.С Тва беше до човека дето му трият мненията. Оставете го да се разберем, че не мога да му схвана идеята

[M-TEAM]

честно казано аз така колкото и да мие гадно ,като слезна и пред блока си видя Е30ската и винаги се усмихвам и ми става много яко а когато правя бърнаут всички ми казват че се хиля кат идиот

[CONAN Профил]

Болест е това,нема лек.

[№0123456789 Профил]

Чудесно си описал емоцийте си колега!

[slawunder Профил]

Малко критика!!

Не си прав, ама РАЗНИ ХОРА, РАЗНИ ИДЕАЛИ!!

[bozukov_a Профил]

Браво,Пешо

[Venko Профил]

Огромен си, човеко! Чак гърба ми настръхна!

Шапка свалям!

EDIT: След 2ри прочит -

Н-Е-О-П-И-С-У-Е-М-О

Благодаря ти за този пост, колега!

[Azidaha Профил ICQ]

BMW не е болест, то е диагноза!
Уникално!

[ИлХиТо Профил]

Колега ти си страхотен талант !

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Incredible !