Когато разбереш смисъла на живота или не точно... ( част 3)

[Spit-Fire]

Част 1: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=157070
Част 2: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=157261



Самотния съботен ден бе почти преполовил. Нямаше жив човек по улиците. Всичко бе толкова тихо и спокойно. Красотата на този зимен ден можеше да се усети дори в тишината. Понякога е по-красиво човек да замълчи отколкото да каже няколко думи не на място. Няколко осъмнали човека чакаха автобуса на една спирка.
Някъде далеко от тази спирка приближаваше шум. И колкото приближаваше и се усилваше този шум прерастваше в рев. Сякъш разярен хищник се опитваше да намери място сред природата. А в този хищник бяха Боби и Мария.
Покрай спирката сякъш мина Стелт. Скоростта беше умопомрачителна, едва ли някога немските инжинери бяха изчислили, че двадесет и пет годишна при това семейна кола можеше да се движи с такава скорост. С приблизителна скорост от 360 километра черната пантера душеше асфалта и стремоглаво пореше въздуха. Нейде другаде из града в едно от местните подразделения на КАТ дежурния офицер гледаше смаяно и се чешеше по голата кратуна. Туко що бе изпушил една цигара марихуана в тоалетната когато един от принтерите издаде сигнал. Това което офицера държеше в ръка бе снимка на предница на двадесет и пет годишно БМВ а през предния прозорец прозираха две познати лица. Терминалната им скорост беше 373.3 километра в час. Офицера до толкова се бе смаял, а зениците му бяха толкова разширени, че помисли че това се дължи на марихуаната, смачка снимката и я хвърли в коша. А тези две въпросни лица продължаваха да нарушават дневния ред из града. И не по-късно вече бяха на широката и перфектно гладка магистрала На нея нямаше жив човек. Дори нахалните лалугери, които имаха навик да притичват през платното си бяха взели почивка. Само черния път, белите линии, черното комби и заснежените планини и поля описваха този перфектно спокоен и красив пейзаж. Боби бе настъпил здраво газта, бе се слял изцяло с колата. За него времето и пространството не същестуваше. Бяха само тя, той и дългия път. Тогава той си спомни какво е да обикнеш, като първата тийнейджърска любов. А всичко започва толкова ненадейно и изведнъж. Един приятелски разговор е достатъчен да разбереш как искрата пламва от самосебе си. Намираш човека отсреща за интересен, със сходни на твоите интереси. Решаваш да си поговорите и втори път. И докато се усетиш вече се разхождате в парка и си споделяте разни случки и преживявания от детството, спомняте си хубавите детски предавания и игри от едно време... И неусетно нещо те жегва отвътре. Този човек вече не е само познат, не е само приятел, нещо повече е. Но не можеш да си спомниш какво точно. Или пък не искаш. Помниш предния път, нали. Казваш си. че няма да допуснеш това да се случи отново. И си толкова твърд и решителен, че почти вярваш на думите си. Но само след няколко седмици усещаш как вече не можеш да спиш както преди, да ядеш както преди, да бъдеш както преди... И пак си спомняш какво беше предишния път. Но това навярно е поредната авантюра която започва толкова бързо и силно колкото и ще спре. Но сърцето на колата не е идентично с това на човек. Колата може да понесе толкова, колкото и отредиш ти. А ти не можеш да понесеш това, което сам си отредиш. И докато се осетиш с този човек вървите из парка хванати ръка за ръка. Светът става едно по-хубаво място. Намираш причина за да се събуждаш и заспиваш всеки ден. Проблемите и пречките не съществуват. Седите често по скамейките в парка по залез слънце, или някъде другаде му се наслаждавате. Изцеждаш всяка една милистотна от времето, наслъждаваш му се напълно. Както наркоман се наслаждава когато си набие поредната инжекция. Но любовта не е наркотик. Тя е нещо много по-хубаво. И както е писано всяко нещо в живота има край.
Изведнъж ледени тръпки побиха Боби и той се изпоти целия. Цялото му тяло усещаше силата, която упражняваше земното ускорение при спирането от 390 до 0. Боби бе стиснал волана здраво с две ръце, дишаше тежко и дълбоко и гледаше в една точка. Успя някак да слезе от колата и се строполи на снега.
Всяко нещо има край. По принцип това го знае всеки човек. Но не всеки може да го повярва. Защото през последните години си се чувствал като господ. Цялото време на земята бе твое, твое и на човекът до теб. И нищо не може да наруши това перпетум мобиле, нали. Докато смъртта ни раздели. Тея думи мисля, че са излишни от целия обет. Макар и да не подпишеш в онези скапани документи с някой, ти ги чувстваш от вътре. И някък се чувстваш по-спокоен. Денят е близо, но само той и тя го знаят. И като жътвар на нива те покосява гръмотевица, убива те за секунди и се превръщаш в пушещ въглен. И това го вижда само Господ.
Боби си бе припомнил перфектно този момент. Обзе го страх, че може да се случи отново.
Само човек който наистина е обичал знае какво е. Събуждаш се сутрин, а времето тече толкова монотонно, все едно си мъртъв. И наистина е така. Труп без сърце не е живо същество. Защото сърцето ти остана в нейните ръце. И като в сокоизтисквачка то загубва жизнените си сили и се сбръчква, изсъхва. По блед от платно се опитваш да разбереш какво е станало. Че вече си сам срещу света. Дните минават а ти правиш едни и същи неща. И дори не го осъзнаваш. Деградираш до основните си потребности. Досущ като труп в кома. И наистина си в кома. Времето лекува. Но как. Има толкова много неща в които точно в които времето напредва и те убива бавно. И минават годините а ти бавно се съвземаш.
И Боби постепенно се съвзе. Мария беше до него и го питаше от 10 минути какво му е, но чак сега той успя да забележи това. Те се качиха отново на колата, но този път караше Мария защото Боби не бе способен. Съботния ден бе вече към края си. Слънцето залязваше и огнените му лъчи се къпеха в морето от сняг, което сякъш пламваше като нефтено поле.
И всъщност човек се бори и претендира да бъде най-умното същество на земята. Ден и нощ или отричаме или се кланяме на Господ. Избиваме се с хиляди на ден. По принцип експеримените с разни животни установяват какво е тяхното мисловно ниво. Когато маймуната се опари един или два пъти тя вече е мъдра и не го прави. А когато човек се опари, неговата мазохистична вътрешност го кара да го прави отново. Когато се влюби човек, порастне, превърне се в най-щастливия на тази земя и всичко свърши, той е разбит на парчета, по-мъртъв и безжизнен от труп. И когато се съвзме чувствително, следва обет да не се влюбва никога повече. И тогава се появява тя - по-прекрасна и красива от всякога. И може би този път ще е различно. А може би и следващият. А може би и следващият. А може би и следващият...
И докато се въртим в този омагьосан кръг Господ пие бира със пуканки и се смее отгоре на претендиращите за най-умни същества на земята.
Слънцето вече е на границата да се скрие зад снежните планини. Гладна катеричка пробягва по клоните на съседното дърво докато търси храна. Няколко врабчета скачат по прясно навалелия сняг и оставят малки следички. Слънцето вече е залязло и само огнените облаци напомнят, че то е било тук преди мигове. Нощта постепенно настъпва с безбройната си звездна армия. И настъпва тишина........... Сбогом, красив ден.......

http://www.youtube.com/watch?v=WcgAeMD2CaA

[lowshow Профил]

отново невероятно... пишеш страхотно, чел съм първите две части, сега прочетох и третата и отново останах възхитен..

[uCnaHeTcA]

Само една дума НЕЧОВЕК Нямам думи....

[vesko06]

[((:BuKcu:)) Профил]

Колко красиво.....суперлативите са излишни, просто е.....

[Koz Профил]

[t060 Профил ICQ]

Колко красиво.....суперлативите са излишни, просто е.....

Подкрепям напълно.

[Spit-Fire]

Вече никой не чете почти. Ще я спра тая поредица малко, че ми тежи на сърцето ... Пък ще пиша някакви едночастови тъпни пълсни със смисъл и безинтересни за четене. Ма на мен поне ми прави кеф да го пиша самото нещо щото изливам всичко което ми е натрупано на сърцето и душата под вид на история. Днес даже ще има една.

[6per40 Профил]

ЧЕТЕМ... и чакаме още, тръпнем в очакване

[blqsu4ko Профил]

Ооо четем четем...как да не четем ,аз лично с нетърпение чакам всяка нова история...Еваля за таланта!

[TNT Профил]

Недей спирай с историите бе човек! Супер интересни са и постоянно гледам няма ли нова част!

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Уникално е, винаги съм го казвал и пак ще го кажа ! УНИКАЛЕН СИ ПИЧ !

[Mecho]

[kobrata_levski Профил]

[zigo Профил]

:bowdown: