Виж темата - ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

от **Mecho** » 24 Фев 2009, 22:36

Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"

- Кой си ти? - попита го Дяволът...

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна:
- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... - Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

п.с. Христо Смирненски

от **Diavolo** » 24 Фев 2009, 22:57

Поздравления за разказа колега :clap:

Много поучителен и за съжаление верен.
За съжаление почвайки да се изкачват по стълбата нагоре, хората забравят от къде са тръгнали. Оставят зад себе си човешките ценности, които са имали. За всеки от нас в малка или голяма степен се отнася. Някои все пак успяваме да си останем хора, но други... :roll:

от **AGD** » 24 Фев 2009, 23:19

Diavolo написа::clap: Поздравления за разказа колега
Много поучителен и за съжаление верен.
За съжаление почвайки да се изкачват по стълбата нагоре, хората забравят от къде са тръгнали. Оставят зад себе си човешките ценности, които са имали. За всеки от нас в малка или голяма степен се отнася. Някои все пак успяваме да си останем хора, но други...

Колега, кажи ми, че не мислиш, че Mecho го е измисил този разказ.
За десетината години, в които нямам общо с училището и Христо Смирненски ли отмениха от натоварената програма на децата ?

от **SKISA** » 25 Фев 2009, 0:02

смирненски се води комунистически поет и за тва е декласиран!! покрай тия жаби бесепарите и такива като него го отнасят.
колега мечо,като цитираш -слагай от къде си го преписал от долу -така е коректно.

от **Nukem** » 25 Фев 2009, 0:41

Поздравления за разказа колега Пляскане
Много поучителен и за съжаление верен.
За съжаление почвайки да се изкачват по стълбата нагоре, хората забравят от къде са тръгнали. Оставят зад себе си човешките ценности, които са имали. За всеки от нас в малка или голяма степен се отнася. Някои все пак успяваме да си останем хора, но други... Rolling Eyes

Този верно мисли ,че колегата го е измислил това,мале мале,едно е сигурно определено днешното образование е под всякаква критика!
Малките не знаят елементарни неща ,но ако ги питаш могат да ти изброят всички чалга певици и да ти изпеят наизуст всичките им песни!
Поне в едно съм спокоен няма да ни правят конкуренция на трудовия пазар!

от **Diavolo** » 25 Фев 2009, 1:59

Nukem написа:
Поздравления за разказа колега Пляскане
Много поучителен и за съжаление верен.
За съжаление почвайки да се изкачват по стълбата нагоре, хората забравят от къде са тръгнали. Оставят зад себе си човешките ценности, които са имали. За всеки от нас в малка или голяма степен се отнася. Някои все пак успяваме да си останем хора, но други... Rolling Eyes

Този верно мисли ,че колегата го е измислил това,мале мале,едно е сигурно определено днешното образование е под всякаква критика!
Малките не знаят елементарни неща ,но ако ги питаш могат да ти изброят всички чалга певици и да ти изпеят наизуст всичките им песни!
Поне в едно съм спокоен няма да ни правят конкуренция на трудовия пазар!

Някъде да съм споменавал, че разказа е на колегата :?:

Да четеш нещо като "Поздравления за разказа, който си измислил", т.е. посочване на авторство :?:

Просто колегата е постнал един добър разказ :!:

Или няма право да го прави? Трябва само да се пускат небивалици и тъпизми във форума :idea:

И едно огромно благодаря за възрастта, която ми даваш, при положение, че не знаеш на колко съм

п.с. И хайде не ми се пени за образование, че като ти гледам последното мнение с това натъртващо се "кАдето", "кАде", някак си много въздушен ми стана

Nukem написа:Aз си искам тази кадето се хилеше екоушанката,каде изчезна!

То да беше само това, ами то цялото ти форумно "творчество" било такова

Ти си бил образец на културата бе майна

Продължавай да трупаш мнения :winky:

от **Mecho** » 25 Фев 2009, 10:03

Забравих....разбирасе че не съм го написал! Просто обичам да чета и го постнах защото има много вярни неща в разказа!

от **Bogat-Beden** » 25 Фев 2009, 10:12

Мдаа,само дето тия за които се отнася нямат очи да го прочетат... А и най-малкото гаранция не влизат в нашия скромен форум... :roll:

от **Diavolo** » 25 Фев 2009, 10:28

За съжаление си прав :roll:

И все пак е добре да си припомняме някои неща, за което пак ще кажа поздравления на колегата Mecho за постнатия разказ :clap:

А колко човека ще го прочетат и ще го осъзнаят е отделен въпрос. Един в повече да го стори, пак е от полза

от **sappa** » 25 Фев 2009, 11:30

винаги е била актуална и винаги ще бъде....

от **paczo911** » 25 Фев 2009, 11:34

Безсмъртен Смирненски, безсмъртен разказ... И вечно актуален...

от **Archangel** » 25 Фев 2009, 12:14

Прекрасен разказ. И аз много го харесвам, но разбира се изваден от контекста на темата за пролетариата, народната власт и прочее бълвоч.

от **bmw318_94** » 25 Фев 2009, 20:42

Толкова истина има в тоя разказ просто..............

от **МРЪСНИЯТ_ХАРИ** » 25 Фев 2009, 21:39

Приказка за стълбата” е публикувана за първи път в сп.”Младеж” през 1923г

от **lubeto** » 26 Фев 2009, 0:25

Винаги ми е харесвала тази творба на Смирненски.

Виж темата - ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Официален форум

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Кой е на линия