Съдба...

[uricatoli]

Защо когато човек е пил му идват голяма част от идеите.. Добри или лощи те идват..Прибирайки се от поредната вечер полята с много алкохол танци и забава аз си мислих.. Какво е съдбата... Возейки се в един Тролей аз разсъждавах върху толкова неща които могат да подлудят един средностатистически младеж, неща които всеки някога си е мислил, дали са последователност, нещо очертано от нас или просто някакъв път даден ни още при самото ни раждане да следваме.. Някои хора го наричат съдба, други късмет, трети в зависимост от нещата които им се случват или " нещастие" или "щастие" Аз пък просто му казвам "линия на живота"

Беше поредната скучна Пловдивска вечер. Сбирката на клуба беше минала спокойно в поредните разкази за това как и къде еди си кой беше си късал гумите.. На пръв поглед нищо не подсказваше че тази вечер ще е по-различна, но Мартин някак си усещаше това още със самото си ставане. Годините бяха минали, времето когато Мартин преживя травмите нанесени от човека за когото той отдаваще и най-малкото което имаше, а именно Кристина. Мартин беше преживял загумбата си.. Имаше нов живот, изпълнен с разнообразие. След като беше приключил всичкоо преди години той реши да продължи напред. Мъката която го тормозеше беше неуписуема но въпреки нея той продължи.. По пътя който извървя имаше още повече възход и падения, но успешно ги преодоляваше. Все пак болката която изпитваше от раздялата с Кристина не се сравняваше даже и с катастрофите които беше преживял докато научи дрифт техниките от до.. Годините минаваха... Мартин вече беше се Издигнал.. Може би за някои хора беше малко но за него беше достатъчно.. Държеше малка група работници изпълняващи довършителни работи по строежи.. беше доволен както и работниците от това че той им беше шеф.. Знаеха че той е човек на когото можеха да разчитат за каквото и да е.. малка група сплотени работници, но сплотени до такава степен че бяха като група приятели и това все повече радваше Мартин и вдъхваше респект към неговата скромна фирма..

Много пъти Мартин искаше да се върне във времето когато имаше Кристина, много пъти Мартин изпитваше тази малка слабост да я има отново.. Нищо че не беше я чувал от години.. нито виждал.. Кристина за него оставаше жената, която беше единственна.. Нямаше друга като нея.. Той винаги помнеше последната им вечер заедно.. Лежащи един до друг той тихо плачеше.. Изпълнен същевременно с желание да бъде с нея и със омраза към това което тя правеше с него..
Но това беше само в неговите спомени и несподелени фантазии.. В леглото му постоянно се сменяха имената: Женя, Гергана, Лиляна.. Имена които може би след време щеше да си спомни, но които никога нямаше да заменят името Кристина...

Като всеки младеж, независимо от паричното си състояние и работно време Мартин обичаше да посещава дискотеките.. Там той срещаше приятели, колеги, поредните жертви на леглото си или просто хора с които му беше приятно да прекарва петъчните вечери..

Историята се развиваше в една зимна петъчна вечер.. Макар и че вече доста напред с материала Мартин не остави на заден план своята мечта а именно Е30 М3.. 1 година по-рано той беше направил специалната поръчка за този автомобил на свой близък човек в София.. Резултата не закъсня.. Мартин притежаваше един страшно читав екземпляр в черен цвят... Автомобил за който имаше повече определения отколкото можеха да се подредят изписанни с тънкописец по предния капак на старото му е30..
Мартин беше изпълнил мечтите си.. Имаше всичко.. Пари, колата мечта, хубавите жени бяха покрай него, беше обезпечен и за в бъдеще.. сключваше договори които вещаеха все по славно и по-славно бъдеще.. Уви едно не му стигаше.. Вие знаете какво...

Да се върнем на Петъчната вечер.. Обляна от пълнолунието, което осветяваше преспите от двудневното снегонатрупване.. Цялата тази красота беше нарушена от ограничителя на идващото от завоя БМВ.. Марковата генерация не успяваше да скрие този зъл дух под предния капак.. А зад волана беше нашият преуспял герой Мартин..

Петъчната вечер го водеше към поредната резервирана маса с чакаща го бутилка Jameson, Той знаеше, че никой няма да пипне М3-ката, все пак в Пловдив всеки го знаеше под прякора му измислен от форума "зайо".
Спирайки пред Опиум Мартин излезе и с бързи крачки заобиколи и отвори пасажерската врата на дамата в бяло която го съпровождаше в тази петъчна вечер.. Висока стройна и руса.. Това беше идеал следван от Мартин.. За него всяка беше просто имитация на Кристина..
С бързи стъпки принудени от студа те се запътиха към входа от където Мартин беше насочен към очакващата го вече маса.. Вечерта беше в разгара си.. Латиноритмите и бурните танци караха героя ни да изпитва заблудата от удоволствоето на нощния живот.. Очите му шареха.. Той беше като един хищник, чакащ поредната си жертва.. не го интересуваше с коя е.. Искаше друга и друга и друга.. Не му пукаше.. Имаше всичко, какво щеше да бъде да има и някоя повече в своя телефонен указател..

Вечерта се развиваше както всяка петъчна в която бе резервирал маса в любимата си дискотека.. Но след този момент всичко се промени..

С погледа си шарещ по всичко русо в дискотеката той се втренчи в едно момиче.. Това беше тя.. Боже... Това беше Кристина.. Толкова години.. Сърцето му се разтуптя.. Адреналина навлизащ в мозъка му караше сърцето му да започне да бие все по-силно и по-силно... "Боже Господи тя е!!! " не спираше да повтаря той... Погледа му беше закован.. Съшото Русо момиче.. независимо от изкуственните мигли, нокти и количеството грим, Мартин я позна.. Сърцето му крещеше отиди, виж я... Но Мартин гледаше, опасявайки се от историята им преди години... Гледащ същото лице и очи които той целуваше нощем, за които той беше се борил толкова пъти.. Мартин не го вярваше... Но въпреки това извика сервитьорката и прати по нея Голям Jameson ( Знаеше че ако момичето приеме значи е наистина Кристина)

2 минути по късно Jamesona беше приет.. Мартин Вече беше сигурен, че това е тя!!!... Реши въпреки всичко да отиде до нея и отново да я заговори както преди години..

-Здравей..- предпазливо каза Мартин..
-Марти?!.. Отговори Крис..
-Да, аз съм!!! Зарадва се Мартин..
-Оле... от кога не съм те виждала.. Къде се изгуби.. минаха години...
-Ами живота така ни е завъртял... Помъчи се да излезе от ситуацията Мартин
-Мартиии.. Зарадва се Крис и скочи и го прегърна..

Мартин почуства странното чуство което не го беше обземало от години.. А именно прегръдката от Кристина..

-Искаш ли да отидем някъде? Предложи Мартин
-Амииииии, ти водиш.. отговори Крис и го хвана за ръка..

Мартин и Крис излязоха от дискотеката, Той не мислеше нито за хората които останаха да го чакат вътре нито за това къде ще отидат.. Просто искаше да си спомни годините назад..

-Искаш ли да отидем да хапнем? - Попита Мартин..
-Ами добре.. не че съм гладна, но може.. Отговори Кристина..

Мартин запали М-ката и пое към един от скъпите ресторанти работещи по това време в града.. С пристигането си Мартин видя че затварят, което го накара да извади една стотачка и да я даде на сервитьора с молбата да поработят още малко.. Кой би отказал тези пари???

Мартин беше на 7мото небе.. за него в този момен не съществуваха нито фирми, нито договори, нищо.. Беше отново отдаден на момичето стоящо пред него и разказващо за времето след раздялата им..
Разказвайки си за добри и лоши моменти Мартин нямаше как и да не сподели това че Кристина му липсваше.. При което Крис все се опитваше да смени темата..

2 часа по-късно ресторанта нямаше как да не затвори и това накара Мартин и Крис да се приместят на друго място където да продължат разговора си.. А именно Апартамента на Мартин.. Той знаеше какво ще се случи там, знаеше че отново телата им ше се съединят и това го накара да усмисли набързо ситуацията която се беше получила... Но вече беше късно.. Преди да се усетят телата им бяха вече в луд екстаз.. Движенията връщаха Мартин години назад.. В квартирите когато бяха само двамата и не мислеха за абсолютно нищо.. Години, години... Но всичко си имаше край...

Часът вече беше около 5 или 6 когато нещо прозвъня, разцепвайки тишината в която Мартин и Кристина се бяха сгушили..

Беше телефона на Кристина...

-Ало, да, защо? Добре.. Каза Крис и разговора беше приключен...

-Какво стана? Кой ти звъни по това време? Пита Мартин търкайки току що отверените си очи..
-Беше шефът ми.. Съжелявам.. Отговори Крис..
-Шефа???
-Ами, това е част от живота ми за която не искам да говорим...
-Е добре какво иска тогава.. - Попита мартин..
- Ами каза ми да ти предам че ми дължиш 500лв за тази вечер...
-Какво?!.. С какво се занимаваш ти???
-Не мога да ти кажа.. просто това е.. Трябва..

Мартин разбра всичко... Още по времето когато бяха заедно той се притесняваше тя да не попадне в тези среди и се мъчеше да я предпази.. Но вече беше късно.. Тя беше една от момичетата работещи по дискотеки и нощни клубове.. Колкото и да беше разкъсано сърцето на Мартин той знаеше че вече нищо не можеше да я извади от там.. Нямаше избор.. Имаше приятели в този бизнес и знаеше, че от там излизане няма.. Има само смърт..

-ДОбре!... Каза Мартин, при което извади портфейла си и преброи 500лв
Но те моля само за едно...-добави той.. Моля те остани още 15 мин..
Със сълзи на очите Кристина се съгласи.. Мартин я прегърна.. Той искаше в този момент тя да е само негова.. искаше този момент да продължи още много дни.. Но за жалост реалността беше против тях.. Тя беше жестока.. Реалността беше жовота в който всеки работи за някого и трябва да изкарва пари.. 15 мин по Късно със сълзи на очи Кристина взе парите и излезе..

Мартин, не искаше да повярва на всичко което се беше случило тази вечер.. Не искаше да повярва че момичето от мечтите му беше тръгнало по този път и стигнало то тук.. Но за жалост реалността говореше друго.. а Мартин вече се беше научил да бъде реалист..

-Съдба... каза си Мартин.. едни продължават, други остават.. И се обърна се в леглото напоено с аромата на Кристина..

[xtreme_bg Профил]

не знам дали греша ама този разказ ми напомня за двама мои познати Единия има е30 а преди това е36 а преди това отново една класическа германска машина...чудя се дали не е само случайно съвпадение

[bivola Профил]

Не знам дали историята е реалност и дали ти си участника в нея,но я прочетох на един дъх....до някъде със сълзи на очите.

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Това е старо ??????

[St.Dilov Профил]

Колега страхотна история и просто не спирай а пиши в същия дух

[Garribaldi Профил]

Хубава история...

[biohazard Профил]

Добре!

[t060 Профил ICQ]

Това е старо ??????

И аз съм на това мнение, Зайо, вземи ни зарадвай с нещо ново, молиМ тА!

[uricatoli]

чакай бре от де я изровихте тая тема че коментарите от днеска почват..

[bivola Профил]

Леле човек тя вярно от сума време , чак сега загледах, но това не я прави по - малко уникална

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

чакай бре от де я изровихте тая тема че коментарите от днеска почват..

Напиши нещо ново де, от колко време чакаме ....

[((:BuKcu:)) Профил]

Старо...ново...ужасТ Много....как да кажа...тъжна, гадна..история..в смисъл, случката е...потресаваща
Ако трябва да коментирам целия разказ, тряба да вадя изречение по изречение...защото всичките са много стойностни и реални в същото време, за това...ще си замълча..

Как продължава....

[Мишел Профил]

чакай бре от де я изровихте тая тема че коментарите от днеска почват..

Е....сефте да изчезнат коментари....... ма гледам всичките изтрити....явно има защо....

[uricatoli]

чакай бре от де я изровихте тая тема че коментарите от днеска почват..

Е....сефте да изчезнат коментари....... ма гледам всичките изтрити....явно има защо....

Модератора да си каже

[blqsu4ko Профил]

За 2 път го казвам сигурно МНОГО МНОГО силна история...Наистина накара нещо в мен да се преобърне ,браво имаш голям талант напиши нещо ново верно от кога те чакаме
Поздрвави от фен клуба на uricatoli