Любовта боли...

[uricatoli]

Мартин и Ира стояха в задимената от цигарен дим е30-ка и си говореха за нещата от живота.. Въпреки , че темите бяха на съсвем друг характер Мартин беше изтормозен какво ще иска да говори Кристина със бившия си. Въпреки това стоеше и чакаше, малко притеснен да не се случи нещо непредвидено. Все пак раздялата е тежко нещо и понякога е трудно за превъзмогване...
След около 30 мин седене на топло в Бимата, телефона на Ира иззвъня.. Беше Кристина..
-Ало..с вдигането си каза Ира.
-Кажи на Мартин да те закара.. Аз ще му се обадя по късно.. каза на кратко Кристина и разговора беше приключен.
След усмислянето на тези реплики и това, защо като Кристина е негова приятелка. Мартин запали Бимата погледна си часовника показващ 12pm. И потегли към дома на Ира..
Ира беше приятелка на Крис от около година, това беше достатъчно за да бъдат и най-добри такива.. Тъкмо по-лесно беше на Мартин да споделя със Ира и да иска съвети в някои отношения.
С паркирането пред дома на Ира решиха, че имат време за по една цигара и няколко думи..
Няколко думи каращи Мартин да се замисли наистина ли Кристина е човека заради когото трябва да се отдаде напълно, своята енергия, любов, Всичко..
Ира се прибра, но за момчето в е30-ката минутите продулжаваха да се редят. След като се реши да отиде на спокойствие на крайбрежната алея, бимата потегли с бавни темпове в студената нощ към своята дестинация..
Стоейки на кея Мартин слушаше бавна музика караща го да се успокоява и да може да усмисли всичко насабрало му се в периода до сега.. Дали можеше да изкара някой лев, защото все пак Бмв-то си искаше своята дажба. Мислеше и за Кристина, за близките си които бяха на далеч. Вообще за всичко за което може да мисли един 21 годишен млад мъж живеещ в чужд град, далеч от миналия си живот.
Минутите продължаваха да минават. Мартин започваше все по-често и по често да гледа циферблата на часовника си който вече показваше цели 2 часа след полунощ..
Реши да и звънне и да чуе дали няма някой проблем..
-Ало.. какво стана, къде си? пита Мартин.
-Ми на Обзор.. дойдохме да хапнем.. отговори Кристина
-Добре де, неможа ли да ми се обадиш да ми кажеш поне да не се притеснявам. Аз стоя вече колко време обикалям като изгубен да те чакам.
-Ми аз нали звъннах на Ира.
-На нея... Аз никой ли съм.. Ира нищо не ми каза...
-Еми не знам...
-Аз се прибирам. отговори Мартин и затвори..
Запали бимата и тръгна по тясното пътче изкарващо го на магистралата за у тях.. Точно преди да стъпи на нея той се замисли... Искаше да я види.. Хрумна му лудата идея да отиде в Обзор, все пак бяха едни 60км.. Зави в посоката обратна на неговият дом..
Под звуците на приятната музика от голямата колекция дискове, Бимата препускаше в ноща като Пантерата търсеща плячка.. Но е30ката поне имаше дестинация и маршрут за разлика от скитащата пантера. 30 мин по-късно Мартин вече беше в Обзор.. Спомни си лятото когато беше на почивка тук.. Толкова хора, толкова шум, деца, забава, заведения. А сега беше просто толкова тихо и празрачно.. Някак си празно. Град пуст като киносалон, очакващ хората за поредния филм...
За щастие заведенията в Обзор не бяха много и Мартин забеляза колата на бившият приятел на Кристина.. Не че нямаше нищо против него, нямаше и проблеми Кристина да излиза с него, но просто този път нещо туптеше не както трябва в сърцето на младия ентусиаст...
Зави зад ъгъла и спря колата на скришно място, искаше му се просто да мине отстрани и да погледне дали всичко е наред, за да има пълна вяра на Кристина. За жалост дойде в неподходящия момент, те тъкмо ставаха и нищо не беше ясно.. Качиха се в Фиата и тръгнаха..
Мартин влезе обратно в Бимата, изчака да тръгнат и да се отдалечат когато реши и той да направи същото със бимата..
С излизането на главния път посока Варна той виждаше стоповете които се познаваха лесно по кръглата форма... Изведнъж нещо в сърцето му скочи и каза: "Натисни проклетата газ и да те няма!!! " За жалост Мартин реши да се посъветва с тази реплика и настъпа до ламарина педала на газта. Беше 4та и 160 когато Бравото беше изпреварено все едно беше спряло... Мартин Обаче продължаваше да настъпва педала.. Искаше да ги остави на далеч отзад, докато не светна лампата на резервата. Веднага спря на първата бензиностанция след бяла. Знаеше, че Бравото е близо и се скри зад колонките докато зарежда и плати.. За негова зла участ фиата мина и точно след 50 метра направи обратен завой към бензиностанцията.. Мартин не искаше да се засичат затова хвърли бързо парите за бензина и се качи. Запали и с мръсна газ и неописуем дрифт като за 1.6 излезе от бензиностанцията точно в момента когато бравото се канеше да влиза.. Последва 2ра, 3та, 4та, 4та.. Бравото беше много назад.. Мартин се поуспокои и намали от 180те километра с които вече беше засилил... 5мин по-късно с непрестанното си поглеждане в огледалото за задно виждане Мартин фокусира нацупената муцуна на фиата подаваща се завой назад.. Това го накара да натисне отново газта с никакво желание да спре.. веднага вкара 3та.. 5000- 4та- Газзз... започнха завойте по които толкова народ намери смъртта си пре годините.. Но Мартин не искаше да намали.. 130-140... Гумите на Бимата шищаха.. Спирачки и за да се изправи по лесно в края на завоя отново газ... Бравото на места се губеше, но пак беше близко.. С тези неописуеми скорости Мартин излезе на Горица и разклона за Шкорпиловци, където изгаси светлините и зави от главния път с идея да се скрие от бравото... Влезе навътре в разклона където беше тъмно и не вярваше, че ще го видят. Късно.. Със светването на спирачките вниманието на Бравото беше привлечено!! Мартин изчака да спре Фиата да спре. Е30-ката изръмжа, завъртя гуми и започна да описва плътено полумесец около Бравото и неговите повервенели от завои дискове на спирачките.. С наместването на задницата обратно на пътя Мартин се върна на главния път и отпраши към Варна.. гледаше в огледалото, че фаровете на Бравото не бяха вече зад него и се поуспокои.. Телефонът му звънеше вече за 10ти път, когато вече се накани да вдигне..
-Не разбрахте ли, че няма да спра.. Стига ме гонихте... Каза Мартин..
-Бравото му отказаха спирачките, ще се обием някъде, това да не е БМВ да караме така... Отговори Кристина.
-Ами да не сте ме гонили и всичко щеше да е наред. Оправяйте се!
-Абе не може да стигнем до Варна... Ще се пребием някъде..
В този момент Мартин се раздвои. Не искаше да се върне обратно при тях, но не искаше и да ги остави в 3 часа през ноща някъде там..
-Стойте там! каза Мартин и затвори..
Обърна бимата и потегли обратно към тях, колкото и да не искаше..
Приближи се до бравото, спря с насочени към него фарове за да огледа положението... Излезе и дори без да погледне Кристина започна да оглежда за щети по фиата... Провери спирачната течност, видя, че всичко е наред.. замисли се от къде може да е проблема.. Влезе вътре, натисна няколко пъти педала на спирачките за да се втвърди и запали.. Пробва, бравото имаше спирачки.. Излезе, каза "Имате спирачки" и се качи в Бимата.. Кристина се подпря на предния капак.. Мартин изфорсира е30ката.. Кристина не реагира.. Тогава Мартин отвори прозореца и каза:
-Махни се..
-Няма и преди да кажеш, какво става!
-Казах, дръпни се!
-Няма!
Мартин излезе от бимата и изгаси двигателя. Застана пред Кристина погледна я и от устата му започнаха да излизат всички неща които до сега никога не искаше да и казва с притеснение тя да не го намрази заради тях.. Всичките си впечатления, съмнения.. Всичко! И на края просто и каза:
-Исках да съм човека който държи на теб и те подкрепя, дава ти съвет, кара те да се усмихваш и да бърше сълзите ти! Исках да съм всичко за теб, както ти си за мен. Но просто ти не го искаш..
-Ти луд ли си бе? Как ще караш така. ние със 140-150 не можем да те стигнем. На места щяхме да се пребием..
-Какво ме обвиняваш мен? Вие тръгнахте след мен! Не съм ви карал нито искал да ме гоните..
-Слушай, дай да тръгваме, после ще говорим, карай моля тя бавно.
Мартин се качи в бимата и тръгна след фиата. В този момент в главата му бяха толкова неща, чак си мислеше че ще се пръсне. Бимата беше вече по опитомена и се движеше в диапазона на 100те километра на таблото. Варна наближи, Мартин продължаваше да следва въображаемата траектория на бравото която го заведе в едно заведение... Със спирането си Мартин огледа бимата и осъзна, че скоро такова чуство на удоволствие не беше имал, затова я погали като коте.. и влезе в заведението. Знаеше, че каквото и да си говорят там това просто беше краят между тях с Кристина.. Просто назад нямаше връщане за никого.. Казват че противоположностите се превличат. Може да е така, но са привлечени само за малко.. Времето лекува всичко, болести, омраза, любов... Но кой би искал да бъде излекуван от Любовта? Може би само този който копнее да намери истинската и всеки път се проваля намирайки я под фалшиви маски.. Любовта боли хора, боли!!!

Историята е по истински случай, моля ви не ме псувайте много че съм карал като идиот.. И без това бях само аз по пътищата във 03 през ноща..

[slatanic Профил]

Мда когато си прав колега прав си!Ама по-добре да я намериш и да я загубиш отколкото никога да не я намериш колега!
А и щом си я намерил веднъж ще я намериш отново!

[Манчев73 Профил]

ееххх,uricatoli непоправим романтико!

[Turboman Профил Уеб-сайтICQ]

Тоя Мартин не се ли удави последния път?!!
Иначе историята е супер!

[Feanor Профил]

Боли... но продължаваме да я искаме. И срещаме друга, и пак боли. Но какво пък... важното е да продължиш смело напред.

[((:BuKcu:)) Профил]

Когато се стигне до недеверие в една връзка, може да де стигне и до раздяла. Гадно, но факт.
Много често хората се притесняват да признаят какво изпитват и какво искат и по този начин нараняват другите.
В крайна сметка животът не може винаги да ни е розов, понякога правиме грешки, за които съжаляваме, за думи, които сме казали, а те не са били истина, в момента на афект.
Никога не трябва да се отказме, от това което сме имали, винаги има надежда за едно ново начало, веднъж откажеме ли, после може да се обвиняваме дълго време.
Както slatanic каза в поста си - по-добре е да я загубиш, отколкото никога да не си я срещал.

[acer Профил]

Винаги чакаш една жена, тя да поиска от теб ти да й бъдеш единственият и ти тогава ставаш, не можеш да накараш да те обичат насила...

[Turbonetics Профил]

страхотен расказ

[Манчев73 Профил]

Винаги чакаш една жена, тя да поиска от теб ти да й бъдеш единственият и ти тогава ставаш, не можеш да накараш да те обичат насила...

нема такава жена

[t060 Профил ICQ]

Не знам какво да кажа, звънни ще го измислим

С уважение,

Тодор Янчев

[saleen Профил]

Винаги чакаш една жена, тя да поиска от теб ти да й бъдеш единственият и ти тогава ставаш, не можеш да накараш да те обичат насила...

нема такава жена

Напротив-има, но са голяма рядкост, изчезващ вид и трябва да минеш през доста, докато попаднеш на такава(не че е лошо де )

[acer Профил]

Мани мани, значи аз съм улучил 6-ца от тотото

[saleen Профил]

Мани мани, значи аз съм улучил 6-ца от тотото

Еми да, тя мойта така казва

[Манчев73 Профил]

Винаги чакаш една жена, тя да поиска от теб ти да й бъдеш единственият и ти тогава ставаш, не можеш да накараш да те обичат насила...

нема такава жена

Напротив-има, но са голяма рядкост, изчезващ вид и трябва да минеш през доста, докато попаднеш на такава(не че е лошо де )

не казвам че не ти е свестно мацето,ама как разбира6 че си и единствения

[saleen Профил]

Ами вярвам и, а също-няма доказателства за обратното.Иначе ако във всичко се съмняваш убиваш удоволствието в една връзка Абе сложна работа