Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. ( част...)
Модератори: mitaka7, Общи модератори
48 мнения
• Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. ( част...)
Боби се събуди към 2 часа следобед. Но в главата му беше само Мария. Той дори не закусва, удари си бърз душ, обръсна се и отпраши към гаража. Там се видя с Асен и Мария, след което отидоха малко на кафенце. Лека полека нещата между Боби и Мария се избистряха. Асен от своя страна се радваше много за тях. Дните се минаваха, времето течеше. След 2 години Боби и Мария се ожениха. След още една имаха детенце. Асен и сестрата на Мария също се ожениха. Всичко беше като по приказка. Боби все така работеше като дизайнер и беше изкарал на пазара няколко много добри модификации на 3-ките и 5-ците при БМВ, както и на много други марки.
.......
.......
.......
Денят беше петък. Боби беше сам в леглото си. Мария не беше при него. Изведнъж телефонът му звънна. Беше Мария.
- Здравей, Боби, как си?
- Как да съм, и аз не знам...
- М-м-м, хайде да се видим да поговорим днес, удобно ли ти е...
- Ами добре, къде и кога?
- Ами в 5 ще дойда до вас.
- ОК, ще те чакам.
Боби едвам говореше, сърцето му биеше учестено, устните му бяха пресъхнали а погледа замъглен. Той беше наясно за какво искаше да говорят Мария.
Нещата между тях не вървяха много добре, даже изобщо. Те се видяха и поговориха. След 1 месец се разведоха и детенцето остана при Мария.
Ако до сега Боби бе мръднал с 10 крачки напред, то сега той се върна с цели 5. Дните му минаваха в сервиза и в къщи. Дори вече не ходеше да разхожда 6-те палавника на комбито. Някак си нямаше желание за това. Макар на 25 години, Боби се чувстваше като старец на 70. Ставаше, отиваше на работа, прибираше се и лягаше. А погледа му беше все този замътен, отвеян, може би пренесен в друго измерение. Боби беше ограничил контактите си почти с всички с изключение на Асен и Стеф. Какво бе се отключило в душата на Боби или може би бе се заключило. Само той си знаеше. Дните минаваха ли минаваха... един от друг по-безлични, по-еднавки.
Боби не успяваше да прави дизайните си както преди, те ставаха все по-скучни и по-еднакви. Асен виждаше това, но също така виждаше и положението на Боби. Бе така добър да го остави на работа.
Дните минаваха ли минаваха...
Беше сряда сутрин. Нещо събуди Боби, но това не беше будилникът му. Боби вдигна телефона и чу познат глас.
- Ало, Боби, здравей...
- Здравей, Мария, как си, какво има, че ми се обаждаш толкова рано?
- Ами как да ти кажа... хайде ще дойда до вас след час...
- Ок ще те чакам.
Боби стана и се облече на бързо. Какви ли не мисли се въртяха през главата му. Реши да си направи кафе и да изпуши цигара за да се успокои.
На вратата се звънна. Беше Мария. Изражението и бе неописуемо. Първото нещо, което Боби си помисли е, че и бе лошо за това я хвана на ръце и я сложи на един стол. Когато тя се съвзе малко той и предложи кафе, но тя отказа. Боби седна при нея на масата.
- Е, хайде казвай, какво има?
- Как да ти кажа... - очите на Мария взеха да се насълзяват... - Асен и Стеф...
- Какво за тях? Днес ще ходим на кафе.
- Няма да ходите...
- Но как, какво е станало по дяволите ?
- Завоя до пропастта.... - каза вече плачейки Мария... - Не са успели да го вземат...
Боби пребледня като лист хартия. Изтърва чашата си с кафе на пода. Не знаеше в кой свят се намира точно в този момент. Опитваше се да заплаче с все сила но пустите сълзи не успяваха да излезат от очите му. Само мъж, МЪЖ, който е изпитвал такова нещо би разбрал как се чувстваше. Мария стоеше безмълвна до него. Тя се опита да го успокои, но получи в замяна крясъци. Предпочете да остави сам Боби. Точно за секунди измерението на Боби се преобърна няколко пъти на 360 градуса и той бе толкова объркан...
Тук искам да помоля всеки да си пусне песента на "Leona Lewis - Better in time" докато чете следващите редове. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Погребението на Асен и Стеф се състоя след 2 дни. Малка група от хора, между които Боби и Мария ги изпратиха... Сърцето на Боби се късаше. В едната си ръка държеше няколко рози а с другата прикриваше очите си, от които не спираше да рони сълзи. След като всички се разотидоха, той остана. С солен плач положи розите върху двата пресни гроба. Остана така, клекнал на колене и плачейки до вечерта. Когато вече реши да се прибира получи смс на телефона си. Беше от мария - "Не ме търси никога повече, моля те! Сбогом". Без да направи нищо Боби прибра телефона в джоба си и се запъти към паркираната наблизо черна консерва. Седна зад волана, запали и се запъти извън града. Тръгна по стар, изоставен път, който свършваше с разрушен мост и голяма пропаст... Когато стигна там паркира точно на ръба на моста и слезе от колата си...
...
А сега накъде? Краят на асфалтовия път беше и краят на пътя, мястото където свършваше нещо толкова хубаво и магическо, което бе реалност през последните години. Смисъл на живота? Какво по дяволите е смисъл на живота? Прибираш се, наяждаш се, из*укаш жена си след което си легнеш да спиш? Ставаш, отиваш на супер готината си работа в чисто новото си порше, прекарваш деня сред хора с средна месечна заплата 50000 евро? Събуждаш се в скромната си "къща" направена от два кашона на хладилник и плазмен телевизор, след което сядаш на някой друг кашон и просиш по цял ден от хора, които сякъш са нещо повече от теб? Изкарваш пред къщата си червеното си лъскаво БМВ, след което цял ден го човъркаш и майсториш за да си кажеш накрая "Ех кво яко стана" ? Ако това е смисълът на живота, за какво живеем? Да чукаме жени, да караме коли, да се напиваме, да си завиждаме, да се мразим, да се обичаме? Ставаш пубер с още неизсъхнали пъпки, виждаш едно тунинговано БМВ, след това още едно, влизаш с някой сайт, зарибяваш се. Вече си на 17 и в подписа ти в даден форум пише "БМВ ти си всичко за мен, БМВ е смисълът на живота ми" Омръзне ти от този форум, влизаш в друг и видиш шарено човече което е написало с различни по големина и цвят букви "ХаУс МюЗиК иЗ мАй ЛаЙф" Из ит йор лайф? Ай донт тинк соу...
Краят на пътя, може би край на нещо. Може би край на много неща. Край на самия път, край на пътя и на Боби? Или край на щастливата приказка... А мостът? Начало на нещо ново? А пропастта между двете? Ако всяко нещо си има начало и край, то животът ни би изглеждал като набраздена ливада.
Когато разбираш смисъла на живота... какво разбираш? А какъв е този смисъл? Разбрал ли си го до сега? Ами ако не е само един?
Истината е някъде там..................... и е само една........
СМЪРТТА ИДВА ПО ПЪТЯ, ПО КОЙТО СИ ОТИВАТ МЕЧТИТЕ !!!!!!!!!!!
THE END
.......
.......
.......
Денят беше петък. Боби беше сам в леглото си. Мария не беше при него. Изведнъж телефонът му звънна. Беше Мария.
- Здравей, Боби, как си?
- Как да съм, и аз не знам...
- М-м-м, хайде да се видим да поговорим днес, удобно ли ти е...
- Ами добре, къде и кога?
- Ами в 5 ще дойда до вас.
- ОК, ще те чакам.
Боби едвам говореше, сърцето му биеше учестено, устните му бяха пресъхнали а погледа замъглен. Той беше наясно за какво искаше да говорят Мария.
Нещата между тях не вървяха много добре, даже изобщо. Те се видяха и поговориха. След 1 месец се разведоха и детенцето остана при Мария.
Ако до сега Боби бе мръднал с 10 крачки напред, то сега той се върна с цели 5. Дните му минаваха в сервиза и в къщи. Дори вече не ходеше да разхожда 6-те палавника на комбито. Някак си нямаше желание за това. Макар на 25 години, Боби се чувстваше като старец на 70. Ставаше, отиваше на работа, прибираше се и лягаше. А погледа му беше все този замътен, отвеян, може би пренесен в друго измерение. Боби беше ограничил контактите си почти с всички с изключение на Асен и Стеф. Какво бе се отключило в душата на Боби или може би бе се заключило. Само той си знаеше. Дните минаваха ли минаваха... един от друг по-безлични, по-еднавки.
Боби не успяваше да прави дизайните си както преди, те ставаха все по-скучни и по-еднакви. Асен виждаше това, но също така виждаше и положението на Боби. Бе така добър да го остави на работа.
Дните минаваха ли минаваха...
Беше сряда сутрин. Нещо събуди Боби, но това не беше будилникът му. Боби вдигна телефона и чу познат глас.
- Ало, Боби, здравей...
- Здравей, Мария, как си, какво има, че ми се обаждаш толкова рано?
- Ами как да ти кажа... хайде ще дойда до вас след час...
- Ок ще те чакам.
Боби стана и се облече на бързо. Какви ли не мисли се въртяха през главата му. Реши да си направи кафе и да изпуши цигара за да се успокои.
На вратата се звънна. Беше Мария. Изражението и бе неописуемо. Първото нещо, което Боби си помисли е, че и бе лошо за това я хвана на ръце и я сложи на един стол. Когато тя се съвзе малко той и предложи кафе, но тя отказа. Боби седна при нея на масата.
- Е, хайде казвай, какво има?
- Как да ти кажа... - очите на Мария взеха да се насълзяват... - Асен и Стеф...
- Какво за тях? Днес ще ходим на кафе.
- Няма да ходите...
- Но как, какво е станало по дяволите ?
- Завоя до пропастта.... - каза вече плачейки Мария... - Не са успели да го вземат...
Боби пребледня като лист хартия. Изтърва чашата си с кафе на пода. Не знаеше в кой свят се намира точно в този момент. Опитваше се да заплаче с все сила но пустите сълзи не успяваха да излезат от очите му. Само мъж, МЪЖ, който е изпитвал такова нещо би разбрал как се чувстваше. Мария стоеше безмълвна до него. Тя се опита да го успокои, но получи в замяна крясъци. Предпочете да остави сам Боби. Точно за секунди измерението на Боби се преобърна няколко пъти на 360 градуса и той бе толкова объркан...
Тук искам да помоля всеки да си пусне песента на "Leona Lewis - Better in time" докато чете следващите редове. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Погребението на Асен и Стеф се състоя след 2 дни. Малка група от хора, между които Боби и Мария ги изпратиха... Сърцето на Боби се късаше. В едната си ръка държеше няколко рози а с другата прикриваше очите си, от които не спираше да рони сълзи. След като всички се разотидоха, той остана. С солен плач положи розите върху двата пресни гроба. Остана така, клекнал на колене и плачейки до вечерта. Когато вече реши да се прибира получи смс на телефона си. Беше от мария - "Не ме търси никога повече, моля те! Сбогом". Без да направи нищо Боби прибра телефона в джоба си и се запъти към паркираната наблизо черна консерва. Седна зад волана, запали и се запъти извън града. Тръгна по стар, изоставен път, който свършваше с разрушен мост и голяма пропаст... Когато стигна там паркира точно на ръба на моста и слезе от колата си...
...
А сега накъде? Краят на асфалтовия път беше и краят на пътя, мястото където свършваше нещо толкова хубаво и магическо, което бе реалност през последните години. Смисъл на живота? Какво по дяволите е смисъл на живота? Прибираш се, наяждаш се, из*укаш жена си след което си легнеш да спиш? Ставаш, отиваш на супер готината си работа в чисто новото си порше, прекарваш деня сред хора с средна месечна заплата 50000 евро? Събуждаш се в скромната си "къща" направена от два кашона на хладилник и плазмен телевизор, след което сядаш на някой друг кашон и просиш по цял ден от хора, които сякъш са нещо повече от теб? Изкарваш пред къщата си червеното си лъскаво БМВ, след което цял ден го човъркаш и майсториш за да си кажеш накрая "Ех кво яко стана" ? Ако това е смисълът на живота, за какво живеем? Да чукаме жени, да караме коли, да се напиваме, да си завиждаме, да се мразим, да се обичаме? Ставаш пубер с още неизсъхнали пъпки, виждаш едно тунинговано БМВ, след това още едно, влизаш с някой сайт, зарибяваш се. Вече си на 17 и в подписа ти в даден форум пише "БМВ ти си всичко за мен, БМВ е смисълът на живота ми" Омръзне ти от този форум, влизаш в друг и видиш шарено човече което е написало с различни по големина и цвят букви "ХаУс МюЗиК иЗ мАй ЛаЙф" Из ит йор лайф? Ай донт тинк соу...
Краят на пътя, може би край на нещо. Може би край на много неща. Край на самия път, край на пътя и на Боби? Или край на щастливата приказка... А мостът? Начало на нещо ново? А пропастта между двете? Ако всяко нещо си има начало и край, то животът ни би изглеждал като набраздена ливада.
Когато разбираш смисъла на живота... какво разбираш? А какъв е този смисъл? Разбрал ли си го до сега? Ами ако не е само един?
Истината е някъде там..................... и е само една........
СМЪРТТА ИДВА ПО ПЪТЯ, ПО КОЙТО СИ ОТИВАТ МЕЧТИТЕ !!!!!!!!!!!
THE END
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- uricatoli
- Зайо-Байо
-
- Мнения: 3048
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Пръскан кенеф
- Мечтае да кара: Мка комби
- Детайли за колата: Некво шарено и некво хамелеоново..
- Mishel_Vaian
- ИС-пушил ентусиаст
-
- Мнения: 1241
- Регистриран на: 3.09.2006
- Местоположение: BlacK Sea
- Кара: С 601 Трабант И С БМВ 318
- Мечтае да кара: Ферари ф 40
- Детайли за колата: Малко е счупена , но и предстои реставрация


My life is all I have ...
Не е важно какво БМВ караш а доколко си ентусиаст ...
Не е важно какво БМВ караш а доколко си ентусиаст ...
- shengi
- ентусиаст
-
- Мнения: 1002
- Регистриран на: 12.07.2007
- Местоположение: Rousse
- Пол: Мъж
- Кара: E46 320d 136
- Мечтае да кара: e30 m3
....
.... хм странно нещо са това хората .... илюзия или не измислица или не ..... , но частите ги четох една след друга като ги писа .... браво колега това е най хубавото нещо което съм чел някога досега .... 

- Turbo_Ted
- великият шестак
-
- Мнения: 1330
- Регистриран на: 2.07.2006
- Местоположение: Plovdiv
- Кара: няколко и киселее


п.с. края на случката ме кара да се замислям как да карам, когато приятелката ми е на мястото до мен....

- ((:BuKcu:))
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1853
- Регистриран на: 30.01.2008
- Местоположение: София
- Пол: Жена
- Мечтае да кара: F32 M4
Грр, настръхнат докато го четох.
Определно има доста истини в написаното. Макар че се наслагват доста различни като концепция моменти...хубавите, лошите..., но общо взето така е в живота на всеки... някой пристига в живота ти, променя го напълно и после изведнъж се променя всичко на 360 градуса се обръщаш . И това да се затваряш в себе си, да си мислиш, че като караш недей си..без посока...без цел...би те успокоило...не, още повече се налива сол в раните.
И в моменти като този, когато Асен и Стеф претърпяват катастрофата и Боби го преживява по най-болезнения начин, да тежко е, изгубваш много важни хора в живота си, но смисълът дали е в това да съсипеш своя живот или да рискуваш...да опиташ да промениш нещо...да имаш по-добро начало.
Никой не може да разбера смисъла на живота, защото ТОЙ не се живее по шаблон...не се живее по определен график, който трябва да спазваш, за да ти е наред всичко...не, това не е живот, това е просто пребиваване на тази земя....същото е като да отидеш на хотел - влизаш, плащаш, преспиваш и после си заминаваш - като на шаблон. Защото човекът предпочита сигурното, еднообразното....и ако си мисли, че така ще постигне нещо....грешиш, приятелю
Ако всички знаехме как точно да изживеем живота си, много от нещата, които ни се случваха, нямаше да ги има.
В крайна сметка, за да ЖИВЕЕШ, ама наистина да живееш.... да приемаш както щастието, така и нещастието, да опитваш и да рискуваш...било то и да не успееш.
И в крайна сметка вината не е ли в самия теб т.е в лирическия герой - защо го оставя Мария - жената, с която е изпитал такава страст, жената която му е родила дете, жената която той обича...защо бяга...от какво бяга....защо не се бори да я върне при себе си, най-малкото след това, което се е случило с двамата му най-близки приятели?? Защото го е страх, защото НЕ рискува, защото при най-малкия проблем той се предава...става слаб и уязвин и не може да се изправи лице в лице с реалността и да кажа: "Да, аз продължавам"....
Това е...така е при всеки. За това никой не може да разбере какъв е смисъла на живота!
Определно има доста истини в написаното. Макар че се наслагват доста различни като концепция моменти...хубавите, лошите..., но общо взето така е в живота на всеки... някой пристига в живота ти, променя го напълно и после изведнъж се променя всичко на 360 градуса се обръщаш . И това да се затваряш в себе си, да си мислиш, че като караш недей си..без посока...без цел...би те успокоило...не, още повече се налива сол в раните.
И в моменти като този, когато Асен и Стеф претърпяват катастрофата и Боби го преживява по най-болезнения начин, да тежко е, изгубваш много важни хора в живота си, но смисълът дали е в това да съсипеш своя живот или да рискуваш...да опиташ да промениш нещо...да имаш по-добро начало.
Никой не може да разбера смисъла на живота, защото ТОЙ не се живее по шаблон...не се живее по определен график, който трябва да спазваш, за да ти е наред всичко...не, това не е живот, това е просто пребиваване на тази земя....същото е като да отидеш на хотел - влизаш, плащаш, преспиваш и после си заминаваш - като на шаблон. Защото човекът предпочита сигурното, еднообразното....и ако си мисли, че така ще постигне нещо....грешиш, приятелю
Ако всички знаехме как точно да изживеем живота си, много от нещата, които ни се случваха, нямаше да ги има.
В крайна сметка, за да ЖИВЕЕШ, ама наистина да живееш.... да приемаш както щастието, така и нещастието, да опитваш и да рискуваш...било то и да не успееш.
И в крайна сметка вината не е ли в самия теб т.е в лирическия герой - защо го оставя Мария - жената, с която е изпитал такава страст, жената която му е родила дете, жената която той обича...защо бяга...от какво бяга....защо не се бори да я върне при себе си, най-малкото след това, което се е случило с двамата му най-близки приятели?? Защото го е страх, защото НЕ рискува, защото при най-малкия проблем той се предава...става слаб и уязвин и не може да се изправи лице в лице с реалността и да кажа: "Да, аз продължавам"....
Това е...така е при всеки. За това никой не може да разбере какъв е смисъла на живота!
- Mecho
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 645
- Регистриран на: 27.05.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: по улици без дупки
- Детайли за колата: E36 m50b20
E36 M52B28
E39 M52B28
Браво колега
леле човек Велик си!!!!
Много ме трогнаха тези твой историй.
Много ме трогнаха тези твой историй.
"The fun is not in the straight line"
- emiche
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 506
- Регистриран на: 29.04.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: го шано
- Мечтае да кара: още по-шано
- Детайли за колата: Излъскан сток
- Acceleration
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 523
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: BMW M5
- Runnaway
-
Е46нтусиаст
-
- Мнения: 1800
- Регистриран на: 2.10.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: M3 E46
- Мечтае да кара: M3 E46
- Детайли за колата: BMW E46 M3 '03 - Carbon Black & Manual Gearbox

Искам да ти кажа, че ако събереш частите и ги обединиш, изчистиш от грешките и ги пуснеш като един цял разказ ще е супер и мисля, че ще бъде яко да бъде сложен като ВАЖНА тема!
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
И кой и от къф зор ще ти я сложи тая важна тема. Инъче аз нямам нищо против да го направя 

The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
48 мнения
• Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани