една страхотна история

[ati Профил ICQ]

Нямах намерение да пиша скоро, но виждам, че липсват нещо страхотните истории напоследък, затова ще споделя една моя, все още актуална.
Петък е. Аз съм ядосан, защото едно момиче се държа досущ като жена с мен - едно говори и прави пред мен, друго мисли итн. Освен това бях изморен, защото нощта не можах да спя (последните две седмици бях нощна на работа, а петък бях през деня и се сещате, че аха да заспя в 6.30 сутринта по навик и вече трябваше да ставам. Та гадно ми е. Нямам настроение, нямам апетит, имам само желанието да се кача в любимата машина и да се махна нанякъде. Речено, сторено. Сипах газ и подкарах в неизвестна посока извън София. Реших да поема по Ботевградско шосе, защото Цариградско ми е до болка познато. Имах намерението да стигна, докъдето ми стигне газ-та, да спя в колата и да се прибера събота да си върша работата, имах малко нужда да остана насаме със себе си. Подкарах колата, слушайки Брейв Ню Уорд на Мейдън (благодарение на Асен) и си се кротнах след няколко опита да си настроя газта (сега вече вдига 80 на втора) на 110 км/ч, които при наличие на 4 скорости се оказаха учудващо удобни и тихи за колата. Още след първите 15-тина километра се появи усмивка на задоволство на лицето ми. Колата беше легнала на пътя, няма троп, няма хоп, държи си лентата, спира на право, с една дума – кеф. Още по-голямо удоволствие ми доставяше факта, че хората, виждайки ме в огледалата за обратно виждане веднага гледаха са ми сторят път, без да съм светил, мигал или да съм ги притеснявал, просто ей тъй. Иска ми се да имам и 5-та предавка, за да мога да ги задминавам с 130 – 140, поне да оправдая махането им от лентата. Нищо де, аз не бързах, карах си, слушах си, пях си. По едно време – нанадолнище. Ха, казах си аз, я да видим колко можеш да вървиш надолу. Е да, но петък вечер, всички софиянци се изнасят към родните места и магистралата натоварена. Повече от 140 не можеха да се подържат, без да се създава опасност за движението. Нищо. Пак ми беше кеф, до момента, в който се чу едно силно – Туп, последвано от поредица удари идващи отзад под купето. Първото, което ми мина през акъла бе да не ми е строшен задния джам (той Явор знае), после си помислих, че може да ми се е откачило гърнето, но трябваше да се чуят спирачки зад мен, ако беше така. В този момент се сетих, че може да съм спукал гума и всеки момент да загубя контрол, поради липса на равномерно сцепление с пътя. След тези две секунди размисъл пуснах аварийните и хоп я дясно. Много ми стана смешно, като си погледнах ауспуха – задното гърне откъснато от експлозия (миг преди да се случи бях отпуснал за момент газ-та) в изходящия тракт и виси само на гумените маншони. Проверих дали всичко е здраво закрепено, така че да не убия някого и след като се уверих в това потеглих отново. Стигнах до Ботевград и се обадих на приятели. Били на градинско парти в Банкя и им било добре. Ами нека, на мен 100 % ми е повече кеф да седя в колата, осветена само от габаритите, озвучена тихо от Блад Брадърс. Червените прибори имаха някакъв успокояващ ефект. След 3 минути и края на песента реших, че ще ми е скучно да се прибера по магистралата. Може би имаше начин да се включа към подбалканската, да се порадвам на малко завой. Речено, сторено. Сипах още газ и газ (каква тафтология)…. Нанякъде. Минах през Правец, където ме опътиха обратно към магистралата, но аз им отвърнах – колата ми е нова, искам да я пробвам по завой. Човека се усмихна и ми каза – в такъв случай минаваш оттук, тук и тук и си на подбалканската, но внимвай – завойте са опасни. Иххх, кеф. Малко след това бях вече на своя територия – тъмните завой. Спрях, за да преместя всичко от багажника в купето, за да не се мандахерца излишно, нагласих си седалката, изчистих за пореден път стъклото си и потеглих. Има нещо тайнствено и същевременно красиво да пориш мрака през светлия тунел, оставян от дългите ти светлини. Виждаш само короните на дърветата, а в далечината концентрацията на тъмнината ти напомня, че тук си само ти, колата и природата. Няма кой да ти помогне, няма кой да ти освети, тук си сам срещу всичко. Радио не ми трябваше отдавна, слушах звука на мотора, порещ нощта, присвирването на гумите, борещи се за сцепление и краткото так – так от превключването на скоростите. Не знам колко време бях в този транс, които ми се стори секунди, а всъщност бе над 60 км, но се озовах в някакво село, намиращо се преди Златишкия проход. Нито знаех къде съм, нито знаех накъде да карам. Телефонно обаждане до Банкя не спаси положението – и те не знаеха къде съм, а газ-та ми вече свършваше. Попитах едни хора за пътя и те ме посъветвах да се върна, прохода бил много опасен и много дълъг. Много ме блазнеше идеята да проверя твърдението, но нямах нито ГСМ – обвахт, нито газ, нито някой знаеше къде съм, нито до такава степен познавах колата си (все пак от едва 5 дни я имах). Рационалната мисъл надделя над емоционалността, която вече бе получила своето и аз усмихнат поех пътя към вкъщи (вече не ми се спеше в колата). Пътя наобратно ми се стори доста по-дълъг, може би защото се оглеждах за символи (то знаци нямаше никъде, надявах се на някви древни йероглифи поне), водеши към София или защото карах малко по-бавно, пестейки газ. След много лутаници и обратни завой най-накрая, оринтирайки се по светлините се добрах до Правец. Естествено единствения срещнат по това време (вече към 12 през нощта) ме прати за зелен хайвер, от който благодарение на една бензиностанция, която бях запомнил на идване, успях да се измъкна (какво толкова им прави кеф да се будалкат със загубили се хора). Оттам беше лесно – намерих си пътя към дома. Понеже намалям в населени места, особено нощем до 50 - 60 – главно заради хората, и децата, които са се върнали за училище, но и заради дупки и неосветени участъци, доста коли ме задминаха. Стъпил на магистралата аз бързо ги бях догонил и минал, без това да си го бях поставил за цел. Количката си вървеше – по нанагорнище, в завой, навсякъде. Удоволствието от усещането, че едва ли не тя следи погледа ти е неописуемо. Разбира се върнах доста бързо в София и бях поканен да се присъединя към градинското парти. На 1 км в София ми свърши газ-та. Миг преди да ми свърши и бензина се добрах до бензиностанция, където за пореден път тази вечер оставих малко богатсво. Но бях доволен. Колата ми вървеше за обема и задвижването си.
Последва малко екшън в Банкя и спокойно, релаксиращо прибиране оттам. Вечерта оставих колата и се обръщах няколко пъти да я погледна, огряна от луната и тихо пукаща, докато изстива, преди да се кача във входа ми. Отново знам, че БМВ за мен е нещо много повече от кола. БМВ е моята свобода.
Ати

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

Ати, пропуснах морето, утре искам да се видим!

[Новини]

Някой ще ми го преразкаже ли съкратено .... макс 100 реда Плииис

Ати и Бабуна ако напишат обща тема ..... момчета, правете ги на серий

Атчо - понякога се обаждай, защото си се оказал доста близо до мен без да го знаеш Кога ли случайно ще се засечем по пътищата вечни на България...

[Bobi Профил ICQ]

Четох го точно 15 минути ,но си струваше.Невероятна история.
Най ми хареса края на историята. Ати имаш талант

[SlipKnoT Профил]

[Slavi_m Профил]

...а пък мен успя да успокой и ободри поне до някаква степен.(досега се ядосвах)Странно защо имам навика да почервенявам от яд за най-малките глупости,а що се отнася до сериозните неща оставам спокоен!
Ати пиши повечко такива истории помагаш ми
С благодарности
Слави

[smg Профил Уеб-сайт]

Ето зареди такива хора форума е на светлинни години пред всички други
Само така Ати. Като гледам вдъхновяваш всички.

[GaD]

ati евала ти права наистина имаш дарба и дано някой ден напишеш книга за ти и твоите приключения с БМВ.... гарантирам бестселър


ПС. Немога да разбера едно, например отиваш някъде (далаче) а слагаш в колата газ примерно за 10 лв? после търсиш като луд бенсиностанция да сложиш още толкова и така и така... защо не4 сложите наведнъж 30лв...така или иначе ги израсходваде...поне не мислиш бензина...

[Тоо Cool Профил Уеб-сайтYIM]

Ати,на пьрво място да ти честитя колата (не сьм се вясвал вьв форума и не знаех за придобивката ти)-да си я караш и да и се радваш,и мноооого безаварийни километри да навьртиш!!! А историята ти наистина е вдьхновяваща-аз самият отдавна се каня да направя едно такова среднощно пьтуване.Продьлжавай в сьщия дух


P.S.Не се нерви,че нямаш обикновеното Discovery-един приятел ще го запише тва предаване за М10 и останалите щото те ги вьртят през седмица,и после ше ти го дам да го изгледаш най-накрая

[BiTurbo Профил]

евала бате !!! Аз да кажа също съм си мислел ,че някога като си купя кола(при всички случаи БМВ) ще направя същото нещо ,ей така обиколка на България с любимя автомобил


П.С. Ати ,даи малко характеристики за Е30-кат и снимки ако има

[grnka Профил]

Към АТИ:

Пич не си единствения към който му дойде до гуша от всичко и в един момент когато си изморен психически и физически,викаш: "Майната му на всичко!!!"

Аз неведнъж заради университета по-принцип или за някое гадже съм си загубил спането нощем и обикалям като луд на леглото...Особенно когато загубих си две поредни години ,прекъснах в университета, защото не давах бакшиши не че ги нямах а защото не ми се даваха! Знаеш ли колко тъпо се получава останалите с "лека ръка" да ги дават и ти да стоиш и да гледаш като тъпанар защото не си искал??Знаеш ли как те разяжда психически това нещо??Неведнъж се качих в колата и потеглях до към Солун или Орестиада (гръцки град намиращ се на 50 км от Свиленградската митница) и се прибрах или заспах по пътя ама ми беше кеф! Кеф защото всичко и всички са зад гърба ми и не ми правят вече впечатление защото когато съм сам зад волана тогава мога да се размислям върху основните неща в живота а не тези които те накарат да мислиш че са важни...Много ми действа успокоително и после с здрав разум мога да си помисля нещата такива каквито са! Неведнъж сутринта ме набара да съм насред майната си райна и да пия фрапенце и да вдишвам чист въздух...Даже за такива екскурзии съм оборудвал багазника с одеялце,нескафе и захар,четка и паста за зъби и мобилния телефон изключен в жабката....и съм аз със себе си и това е...всичко друго работа,гаджета тъй онъй е в рамките на града в който живееш...в този задушаващ град който те "убива" ден след ден....

[Penchev Профил Уеб-сайт]

Аз не че в момента имам някви проблеми но след като си взех колата и много и се кефя... направо усещам някакво вътрешно задоволство... и се поразходих прибирайки се към 2 часа по пустия булевард в дружба карайки с 72 км/ч изведнъж нещо в мен ме накара да.......
натисна рязко спирачката....отбия в дясно...навивайки пълен волан наляво.... да натисна педала на газта докато оборотомера отиде в критиката и да пусна педала на съединителя сравнително рязко последва луд танц след него последва серия от дрифтове във всички завой които видях и после спрях пред блока... оставих колата да работи на едно място слезнах поогледах я и чух как мъркаше доволно чакайки това от 1 месец после още малко я поогледах и послушах пък я загасих и я оставих да почива доволна... както и аз да спя спокойно най-накрая ето за това обичам тази кола... дава ми всичко което искам от един автомобил че и огромното удовоствие отгоре

[Metallium Профил]

ох,ati,батка , сега аз като прочетох това ми се ще и на мене да напаля нанякъде ама съм си дал количката за анстройване на нафтова помпа..най-мн с колелото
а м/у другопто колко ти харчи колата като според разказа ти доста често спираш да зареждаш - или си слагал газ за по 5лв и ти е 20 литра бутилката

[grnka Профил]

АТИ си счупил пръстите на клавятурата да си напише една хубава история която случва на всичките нас и ви стана фикс-идея защо си зареждаше по 5 лв а не по 30 Споко бре хора..съсредоточете се на това как големия град ни задушава от време навреме и искаш да се махнеш и с най-готино "гадже" дето никога няма да ти каже че има главоболие,приема твоите садо-мазо изпълнения без да се оплаква...айде чао братя и сестри:)

[ati Профил ICQ]

Благодаря на всички за топлите думи
Ми не знам колко харчи колата, не й работи джаджата, но на око между 12 - 14 газ, независимо от терена. То може би защото търся под М10 шестака и все ръчки, ръчки, не че стигам по-бързо, само разхода се увеличава. За колко съм сипвал вече не си спомням точно, но бяха 4 пъти за не повече от 10 лв. Питате ме защо? ами защото за да заредиш за 30 лв трявба да знаеш накъде си тръгнал и да си направиш сметка колко ще ти изхарчи, ами аз като не знам накъде съм поел ?
Грнка е прав, само за едно няма да се съглася - в такива моменти единствения ми приятел съм самия аз. Няма нищо по ценно в живота от самия себе си. Човек трябва да се грижи както физически, така и психически, отделяйки време за себе си, защото в крайна сметка всеки притежава само едно нещо на 100 % в този живот - себе си. Недейте да загърбвате своята същност и не забравяйте кой сте, независимо от работа, пари, коли или жени - най-ценни сте Вие и на второ място прияъелите. Всичко останало е преходно и единствено спомените са нещата, които тези предмети оставят.
Затова нека са хубави
Ати