Никола. Мечти.
Модератори: mitaka7, Общи модератори
38 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Никола. Мечти.
от bobi_maxo » 18 Сеп 2008, 21:48
Продължавам! 
Реших да го кача целият разказ до сега, за да не се губи нишката!
Разказ
1.Спомени
Никола остана сам в офиса. Беше края на работната седмица. Седеше, пушеше поредната цигара и размишляваше за живота си.
Как бяха минали 45 години от него. Беше роден и израстнал в София, син на баща-шофьор и майка-работеща в спортния тотализатор.
Ех, какво хубаво детство имаше, какви времена бяха! Да, но и имаше друг режим на управление. Режим, който имаше много,и нямаше нищо. Режим на комунистическата власт, на ред и на безаконност ( за някой!). Режим благодарение на който той беше стигнал до тук. Режим, от който излязоха 100-на такива като него, хора който имат и могат много. Хора от който зависи икономиката на тая скапана държава. Хора от който зависи живота на още 6-7 милиона души. Да скапана е! След като позволи, на отбрани хора да я точат, да унищожават природата й, и да "харчат" народа й. Да, скапана е, защото той го осъзнава , и въпреки всичко я източва. Е, това му беше гадното, да го осъзнаваш и в същото
време да продължаваш да го правиш!
Но как да спре? Нямаше това право! А, децата? А, охолния живот? А, това високо ниво на живот което поддържа, и което му харесва? А, и хората който му бяха "подали" тази възможност да живее така? Нали, ако той се откажеше или изчезнеше, щяха да го открият(това е сигурно), и щяха да го линчуват! За съжаление, хората от ДС бяха (някой) все още живи, а тези който си бяха отишли от този свят, бяха оставили други(нови) да наглеждат такива като него. Да, мислеше си често за това как да избяга, да остави всичко тук!
Но, но неможеше! Страх го е!
Да, страх го е него, силния, големия бизнесмен. Човека който има и ръководи бизнес за милиони евро. С транспортна фирма, която беше взела(благодарение на кмета и ДС) половината от транспорта на столицата, фирма която строй 50-на нови кооперации на територията на града. Фирма от която зависи, кой и на каква цена
може да работи с петрол за цялата страна. Да фирма, която усвоява поне 30% от парите на така прочутите Еврофондове, където корупцията и контактите бяха на такова ниво, че само най-просветените можеха да го правят. А, той беше просветен! Да така е! Спомни си, като че беше вчера, как стана всичко! Как учеше, и то добре във ВИИ"Карл Маркс"(сега УНСС), как завърши с почти отличен. Как човекът, с главно "Ч" го намери и вербува за каузата. А, тя беше проста. Да "избяга" в чужбина, да регистира фирма и да точи капиталите на държавата. Да храни определен кръг от хора, който въртяха на малкият си пръст държавата.
Естествено без знанието на Главния. Той, Главния вече беше почнал да изперква, буташе дъщеря си навсякъде, и й позволяваше да "троши" пари на държавата. И тя правеше каквото си иска. Толкова много,че накрая трябваше службите да се "погрижат" за нея. И пак без той да разбере. Мислеше си че почина от рак.
Горкия, много я обичаше, след смърта й почна да се поболява често, почна да прави глупости и тогава "Кръга" почна да управлява държавата.
Ох, ето пак се отплесна! Та човека "Ч", започна да го контролира изцяло, даже той му нареди за кой да се ожени. Така че "парата" пак да остане там където трябва.
Той същият го "вкара" отново в държавата, да "влее" това или половината
от това което беше "изнесъл".
Никола изгаси фаса. Изтегна се на удобния "шефски" стол за 5000 евро,
погледна тавана, стените, пода. Вдигна телефона и се обади на Атанас
и му нареди че след 10 мин. тръгват да вечеря в "Панорамата" на Кемпински.
2.Ежедневие
"Д**ба и живота, д**ба, скапан!"- си каза на глас Никола когато се събуди сутринта. Беше сам, децата отдавна бяха по света да учат, а жена му на
поредното пазаруване до Милано. "Малката" му любовница го чакаше на къщата в Св.Влас. Всъщност "малката" не беше малка, просто той я наричаше така. Естествено с нежност, все пак не беше простак. Сети се че трябваше да й се обади, нали тя беше едно от малкото хубави неща който му се бяха случвали в тоя живот.
- Ало, как си мило? - извъння сладкия й мелодичен гласец.
- Оххх, нали знаеш, работа!- беше редовният му отговор, с оттегчен и груб от цигарите глас.
- Пак проблеми! Тия "дупетати" пак ме натискат!
- Миличък, стига! Довечера ще те разпусна, обещавам!-изчурулика тя
- Да, знам. Нямам търпение да тръгна. Мисля, че към 8 вечерта съм там.
- Ок, сладурковец такъв. Цункам те и те чакам.-каза тя и затвори
"Д**еба и живота, д**еба!"- каза пак Никола стана от спалнята и с унила крачка се запъти към банята. Вече привършваше закуската си и пресата когато му звънна мобилния. Беше, пак тоя задник Кирилов от левицата, ако можело да се видят
имали важни въпроси. Писнало му беше от тия политици! Само знаеха да искат, а когато имаха да дават не можеше да ги открие!
- Ок,-каза със шлифования в годините си глас.- Кога да се разберем?
- Ами вижте сега, какво ще кажете в Радисън?- мазно попита Кирилов
- Добре, в 12:30 как ви е?
- Да, добре в 12:30!
Затвори слушалката с отръщение, все едно е заразна.
- Наско, приготви хората в 10 тръгваме!
- Да, шефе!
В 12:30 в Радисън беше прохладно. Кирилов вече беше дошъл и с мазна
усмивка стана да се здрависа. Никола също му се усмихна, поздрави го
и седна на масата.
- Вижте сега г-н Кръстев....-започна Кирилов
- Моля, изчакай те 5 мин..- прекъсна го Никола
- Добре, съжалявам.- примирено рече депутата
Никола се усмихна, и си каза на ум:"Скапаняк лигав, какъв си мазен сега". Как мразеше контакта си тия охлюви, ама защо обиждаше така милите гадинки, не можеше да си обясни! Никола си поръча най-обикновенна пилешка супа с препечен ръжен хляб, а депутата лаврак на скара със зеленчуци пак на скара.
"Нещастник, нали знаеш че аз ще платя сметката поръчвай, поръчвай
гнидо"-пак изрещя на ум Никола.
- Добър избор Мишо!-каза на глас. Когато бяха само двамата си говореха на ти.
- Кажи, сега какъв е проблема?
- Уф, как да ти кажа Ники?
- Имаме проблем с проекта ти за ВЕЦ-а край Годеч
- Пак ли? Какво е този път? Нали всичко беше наред?
- Е, да ама искат още 60000 лв.!
- Кой, бе човек? Писна ми! То тоя проект ще ми излезе златен!
- Да, бе знам, но нали знаеш по някога нищо не може да се направи!?
- Ок, кой е тогава човека?
- Ех, Ники недей така! Знаеш, че не мога да ти кажа!Все пак трябва да се пазим!
"Добре, гнидо знам че си лаком копеле такова!" пак си рече на ум Никола.
- Кога ги искаш?
- Ами вторник?
- Добре, имаш ги. Но моля те задвижи нещата, и не мога да отделя повече за рушвети, ясно!?
- Ок, недей така! Нали знаеш как е?
- Да, знам, това ли е?- попита Никола
- Ами да, това е!- рече мазно Кирилов
След това разговора продължи с теми от рода на: Как си? Къде ще си уикенда и т.н. общи приказки.
Никола си тръгна отегчен от срещата с депутата, и в същото време се сети
че няма повече работа и до 1 час може да тръгне към морето. Това го накара да се усмихне, а и при мисълта за Симона взе че му се и оправи настроението.
- Наско-каза вече в колата- приготви колите и момчетата, след час тръгваме
за морето. - И виж там звънни на човека, довечера да ви доведе момичета.
Аз черпя!
- Ок, шефе. Благодаря.
3.Морето
"Ахх, морето, ахх, морето ме влудява" пееше Тони Димитрова. И беше права, Никола много обичаше да почива там, зареждаше го положително. Въпреки, че през годините толкова го застроиха че се чудеше дали няма да почнат да строят и в самата вода. Естествено и той (по препоръка) има участия в тия застроявания, ама нейсе!
Пътят естествено беше под всякаква критика, нищо че със S-класата не усещаше
мизерията на покритието наречено от "пътното" асфалт.
България! Все още я харесваше, просто я обожаваше тази страна.
Беше обиколил много места по света, беше видял много, но винаги, винаги го влечеше тук. Той беше влюбен в родината си, въпреки че беше пряк виновник за нейното разхищение! "Какъв парадокс, какво лицемерие!" си мислеше пак Никола, "Как можах да бъда и да съм такъв скапаняк?". "По нищо не се различавам от тия нещастници като Кирилов!". “Д**ба и живота д**еба!”, често повтаряше тази ругатня, но само на ум. Не обичаше хората да разбират мислите му! Беше потаен, но въпреки това имаше един човек с когото споделяше всичко и сега пътуваше към нея. А, тя! Тя беше прекрасно създание, красива, млада (28), страхотно умна и начетена жена. Беше невероятна и в бизнеса, и в кухнята, а пък в леглото беше мале-мале тигрица. Обожава ше я, тя винаги го разбираше за всичко само един поглед й беше достатъчен за да разбере какво иска. Тя, Симона беше за него идеалната жена! Поради насилствения си брак имаше много мимолетни връзки с много жени. И случайни, и поставени да слухтят около него, и не можа да попадена на такава която да му допадне и да го разбира. Срещна я на поредното парвенюшко парти което организираше един гъз на име Ванев, с жена му бяха най-големите коплексари в държавата, но за тях друг път.
Той я видя до масата с вината, и направо хлъцна! Тяло на лекоатлетка, дълъг прав и леко мускулест крак, но леко, дори елегантен. Извръкнало назад дупенце, както се изразяваше един приятел от детството като детско барабанче. Черна дълга до плешките права коса, приятни леко остри черти на лицето, и кафяви дълбоки очи.
-Симона, приятно ми е.- рече тя
-Никола, и на мен.
Тя се държеше делово, на дистанция, с лек нюанс на въпрос в гласа й. Всъщност не знаеше какво да й каже, той толкова очукан във всякакви разговори, не знеше! Тогава Симона работеше при едни братя, който бяха известни с това че чукаха всяка секретарка, манекенка, или фолк певица. До която можеха да се докопат или да си платят за нея. Всъщност по това време Симона имаше страхотни проблеми с тия лумпени, натискаха я да я чукат, а тя им се опъваше и затова я правеха на луда. Засипваха я и с работа която не беше нейно задължение. Точно в тоя момент се запознаха, размениха си визитки и на следващият ден им беше първата вечеря заедно. Излизаха почти 6 месеца преди тя да му разреши да правят секс, тогава я заведе на Влас и изкара една прекрасна и не забравима нощ. От тогава тя е с него, помогна й да напусне от лумпените-братя, е не мина и без проблем разбира се, по-нахалния брат трябваше да го ступат заедно с охраната му пред “Биад” за да разбере за какво иде реч. И сега тя се грижеше за имотите му по морето, и се справяше блестящо. Неговите хотели и апартмент хаус бяха най-тачените на морето, работеше прекрасен и професионално обучен от чужденци персонал. Тя не даваше и косъм да падне от главата на някой от персонала, защитаваше ги до дупка пред стоманолеярите от Англия или от шлосерите от Германия, който като се натряскаха и незнаеха какво правят. А после пред турооператорите се жалваха от условията в хотелите му. Докарваше му невероятни доходи от там, и най-важното не го лъжеше той й имаше пълно доверие.
Така замислен за него, за нея и за живота си неусетно пристигна на Влас.
Симона му се метна на врата като че ли са 17 годишни младежи, тя го обожаваше.
- Привет чернокоске- каза с усмивка на лицето Никола
- Привет нервако- му рече Симона и го целуна по гладко избръснатата му буза
- Ей! – науж сърдито я смъмри той
- Миличък – и пак го млясна тя
Двамата прегърнати влязоха в малката му “прогимназия”, естествено това което последва беше достойно за някой от среднощните телевизии.
Тя се гушна във все още здравото му и атлетично тяло, и упяха да дремнат и двамата така прегърнати.
- Наско, приготви колите, отиваме на вечеря в Несебър- каза в слушалта Никола и затвори
- Симонке- лимонке!- рече, - Айде готова ли си?
Симона се появи в най-обикновените ленени панталони на света, със най-смотаното потниче и въпреки всичко ако имаше бал, щеше да е най-елегантната дама там.
- Ей, Ники-пики! – изчурулика тя, - Готова съм, калпазанчо!
И двамата хванати за ръце излязоха от къщата, охраната ги посрещна при колите и ескорта потегли към Несебър.
4. Идеята
Несебър. Спомените нахлуха в главата на Никола, само как изглеждаше преди 20 години. Това беше един от най-красивите малки черноморски градчета. А сега? Ужас!
Колоната от автомобили беше като в пиков час на Орлов мост в София, Бентлита, S-класи, Поршета, AMG-та. Немците гледаха като ошашавени, толкова лачени коли бяха виждали само на автосалона в Мюнхен. И то само тия който можеха да отидат в Мюнхен!
Никола гледаше с отвращение, "Боже колко мъка има по тоя свят, Боже!" беше рекъл Моканина в разказа на Йовков. Само че за разлика от разказа тук никой не дава надежда дали изобщо я има бялата лястовица.
Почваше да му писва от цялата тая поквара, големи лъскави коли, още по-големи и лъскави сгради, и все по-мизерен народ. "Ебаси и държавата!", "И аз съм част от проблема, д'ба и живота д'ба!", не спираше да псува в главата си Никола.
След вечерята тръгнаха да се разхождат, за тях беше удоволствие да се разходят, но за охраната беше кошмар. Невидими за простолюдието охранители вървяха заобиколили влюбената двойка, и те щастливи от факта че са "сами" си гукаха "нежно":
- Кажи сега какъв е проблема Ники?- попита Симона
- Абе, тоя Михаил почна да става много нагъл- отговори Никола, - Направо почва да ми писва от него или от такива като него!
- Да, така е, но нали знаеш че бизнеса ти понякога без тях е невъзможен?
- По дяволите, точно това май е нещото което всъщност най-много ме дразни- рече раздразнено Никола
- Виж, сега Ники!- започна Симона, - Писна ми да те гледам така, вече 5 години сме заедно, обичам те много, разбирам те! И се дразня когато виждам че вечно си изнервен!
- И добре, какво да направя?- нервно й отговори той
- Ами промени нещо!
- Какво? Нали си наясно какво мога и какво не?- не спря раздразнението си Никола
- Да знам, и точно че съм наясно затова те натискам!- не спря настъплението си Симона
Много я обичаше, и знаеше че е права, но също и знаеше че могат да го смачкат.
Замълча си и продължиха да се разхождат.
Наско вървеше най-близко до шефа, беше с него от 10 години. Тогава когато почна с г-н Кръстев имаше 24 години, точно се уволни от баретите и се чудеше на къде да тръгне. Не искаше при мутрите, въпреки засиления интерес, а и имаше доста от колегите който тръгнаха по тоя път. Познаваше почти всичките, служил бе с Пашата, Златко! Приятел бе и с Генчо Чука, Пепи Баретката, но не пожела да се възползва от познанството си с тях. И тогава му се обади бившият му взводен.
- Къде си бе съвест?- го попита тогава Крумов - Още ли си без работа?
- Да, нали знаеш че не мога да съм с хора който съм арестувал или пребивал шефе?
- Да познавам те добре Атанасов, но този не е от тия!
И така Наско започна да работи за Никола Кръстев, беше доволен от работата си с него. Възпитан, винаги внимателен към него, абе изобщо човек който уважаваше труда на другите, Кръстев му повярва и от тогава се остави напълно в неговите ръце. Никога г-н Кръстев не го попита за някое от момчетата, какъв е що е, вярваше му напълно, но и Наско му беше верен до гроб. Кръстев му даде 50% от доходите на фирмата си за спедиция, и Наско не се отделяше от Никола. Даже Кръстев е и кръстник на една от дъщерите му, а Симонка на другата. Наско също много обожаваше Симона и смяташе че шефът му напълно я заслужава, чудеше се как може да е така млада и толкова начетена и готина!? Винаги когато Симонка(тоя я наричаше само така) поиска нещо никога не й отказа, а всъщото време и тя знаеше колко е важен той за Никола и му вярваше безпрекословно.
- Наско, давай колите- тихо му каза Кръстев
- Момчета, вие сте- прошушна в малката слушала Наско
Момчетата бяха обучени перфектно, и без да подразнят някой бързо се появиха и спретнато и точно поеха шефа.
Когато колите спряха пред вилата, Никола си оправи настроението, знаеше че ще имат както винаги невероятна нощ заедно със Симона.
Сутринта бе слънчева и ясна, Никола погледна през прозореца и когато видя синьото спокойно море се усмихна. "Д*ба и живота, д*ба!" пак си повтори на ум той, отпи глътка от горчивото кафе на леля Златка(тя се грижеше за къщата) и тръгна да се облича за сутрешният си крос. Тичаше сутрин от както се помнеше, а и попушването не му пречеше.
Обичаше спорта и никога не се отказа от него, каквото и да ставаше в личен или бизнес план. Сега на 45г. изглеждаше по-добре и от 20-30 годишните мъже, е вече прошарен,
но доста изпънат за тази си възраст.
Наско и две от момчетата също бяха по екип и го чакаха седнали на верандата със спортни шишета в ръка.
- Добро утро, началник - поздравиха те бодро шефа си. Никола кимна и се усмихна
- Добро утро, лъвчета
Четримата се запътиха към плажа и плътно обградиха Никола.
Никола знаеше че някъде встрани дебнат още 4-5 души с колите и бинокли, и оглеждаха зорко околноста, знаеше че може да е спокоен за своята сигурност.
След 30 минути спряха да тичат, и под вещите напътствия на Наско започнаха да разтягат мускулите си, Наско харесваше тия моменти защото шефа му го слушаше и повтаряше внимателно упражненията.
Навръщане Наско поиска среща на 4 очи с Никола.
- Кажи Наско, проблем ли има-попита Кръстев след закуската
- Шефе, нали снощи дойдоха момичета от тукашният контингент
- Да, и какво?
- Ами ето ви запис на едно от тях пред Милко, това якото момче от БОП-а
- Давай!
"-Ти знаеш ли оня Чичито?"- почна записа.
"- Да, знам го, разбира се"- отговори й мъжки глас, това бе Милко, а женския глас бе на проститутката.
"- Ами, че таз мутра разправя на ляво и дясно как щял да вземе бизнеса на вашия. Хвалел се пред свойте хора и се биел в гърдите като горила."
" - Е, ами той да си говори каквото иска!"
" - По принцип да, но тоя път е наел някакви украинци които са в Бургас на квартира, и предполагам сега ви дебнат"
"- Глупости, няма за какво да напада шефа, те нямат сблъсък на интереси"
"- Да и аз това си казах, но някакъв бос от София го е ангажирал за тая работа"
"- Ок, айде стига си ме занимавала с глупости!"
Това беше целият запис. Къщата в която спеше охраната е цялата с микрофони и всичко се записваше 24 часа.
- Проверих днес преди джогинга информацията от свой източници, и тя се оказа вярна- каза Наско
- Това е лошо, тоя Чичито е изродска мутра-отговори Никола, - Имал съм срещи с него преди, и ми е направил впечатление на безскруполен човек.
- Виж там разбери кой е поръчителя, и как стой въпроса с украинците!
- Добре, шефе- рече Наско- А, какво да ги правя тия?
- Ти само рабери кой са и къде са, а другото ще го свърши оня Пенков
Личния телефона на Пенков иззвъня, обичаше мелодиите да са му от БГ-филми с патриотичен дух, и сега му звънеше с песента от филма "На всеки километър".
А, как мразеше да му звънят в събота или неделя сутрин! Пак беше препил снощи в родния Плевен, глава вече отдавна не го болеше, но гадния вкус в устата и желанието за сън го дразнеха винаги сутрин! Видя познат номер:
- Здравей Кръстев - отговори на повика с бавният си а сега и дрезгав глас
- Здравей Росене - поздрави Никола, - Пак си препил май снощи?
- Е, не всички живеем здравословно като теб Никола - вече поразсънен каза Пенков, - Кажи какъв е проблема?
Пенков беше Министър на вътрешните работи в Правителството на Тройната коалиция, или както я наричаше Никола - Тройната клоака.
Беше се издигнал от кмет в зората на демокрацията и сега водеше най-голямата и силна мафия в държавата, беше известен с пиянството си, и с безкрупулните си методи на работа.
Никола му разказа за какво иде реч.
- Имаш ги довечера в ареста на Бургаския затвор - отсече Пенков
- Благодаря ти Росене
- Е, благодаря си е благодаря. Но истинското, нали знаеш как да ми благодариш?
- Спи спокойно Пенков, знам ти тарифата и швейцарската сметка. В понеделник ги имаш! - затвори слушалката нервно Никола
Мразеше ги тия безскрупулни копелета! Всичките стояха там горе не за да помагат на народа си, а за да облагодетелстват собствените си задници!
"-Копелета!"- каза си пак наум Никола и тръгна към Симона която беше излязла току-що от банята и се преобличаше в спалнята. Беше решил да прекъсне преобличането й за известно време.
Всичко дойде е така изведнъж! Просто след секса със Симона изведнъж мислите му нахлуха в главата, но с такава сила че чак стана рязко от леглото.
- Ей, какво става?- стресна се Симона, - Всичко наред ли е?
- Да, да - успокои я Никола и продължи да мисли
След банята й разказа всичко, а тя го гледаше със зяпнала уста и ококорени очи.
- Ти си луд - отсече тя, - Това е невъзможно!
- Добре, но защо да не пробваме?- разпалено продължи той, - Имаме опит, парите не са никакъв проблем, няма кой да ни спре!
- Виж сега, обичам те много! - почна Симона,- Ти ме измъкна от ония братя Даневи, издигна ме нависоко и аз ти помагам доста, но мисля че това няма как да стане!
- Ами писна ми да живея скрит зад някой, ако не са тия ще са други! - все по-разпалено заговори,- Винаги ще ги има, и ще правят каквото си знаят!
- Добре, прави каквото искаш и знай че аз съм винаги с теб, каквото и да се случи - отсече Симона и се фръцна към вратата.
5. Въпроси и отговори
Идеята на Никола беше наистина абсурдна, даже беше най-непостижимото нещо в живота му. Винаги се захващаше с неща който му бяха сигурни, но сега това е абсолютно несигурно. Ако имаше степен на несигурност щяха да я кръстят на него.
Идеята му бе да вземе власта в държавата, да разкара всички тия кръвопийци и да направи една истинска европейска държава. Знаеше че на Евросъюза ще им писне от тия задници и рано или късно ще ни покажат жълт картон, а впоследствие може и червен. Нямаше да е лесно, но пък и си заслужаваше идеята, най-накрая да направи нещо истинско и стойностно в живота си.
Извика Наско при себе си и му каза какво е намислил. Наско изтръпна при обясненията на шефа си, само като си помисли какво ги чака и му ставаше лошо.
- Г-н Кръстев, Никола- започна Наско,- Винаги съм бил до вас, вие сте ми помогнали доста. Искам само да ви кажа че каквото и да става, както и да завърши тоя замисъл.
Аз, Атанас Атанасов ще съм винаги до вас!
- Благодаря ти Наско- погледна го в очите той, и видя пламъка на приятел,- Благодаря!
При вечер се обади Пенков и каза че си чака благодарностите, украинците бяха на топло.Същата вечер Наско се срещна с Чичито в "Плаза" на Слънчев бряг.
Чичито бе страшилището на южното черноморие. Започнал кариерата си на бандит в структурите на бивша вече групировка и след това стоейки под нейното крило си разви собствена бригада. Разбира се слушаше Големия шеф, но след като него го свитнаха вече нямаше кой да го контролира. Е, шефа на Бургаското поделение на МВР се опитваше да го сложи под свое наблюдение, но Чичито не му дремеше и си правеше каквото иска. Всъщност "Чичито" бе прякора му и то не защото е стар, а просто още на млади години косата му беше побеляла и приятелите мутри го кръстиха така. Истинското му име бе Добромир Димитров, но за съжаление действията му нямаха нищо общо с името му!
- Кажи бе е ' Танасе- ревна Чичито когато видя Наско и се засмя с дрезгав глас,- Какво те води насам, къде е наденицата?
Хората около Чичито се разсмяха на глас, не им плащаше за смях, но трябваше да се подмазват на шефа си.
- Разкарай, тия палячовци - посочи обкръжението му Наско.
Момчетата настръхнаха , а и някой станаха пред Наско
- Кажи бе е, смешник - погледна го в очите един здрав младеж на име Дамян, - Мъжкар ли си?
Наско погледна Чичито, след това се обърна към младежа и с опакото на лявата ръка и със силен шамар с дясната удари Дамян. При първия удар младежа погледна тъпо, но при последвалия ляв ъперкът политна 2-3 метра назад и се просна върху плота на съседната маса. Разбира се остана там следващите 10 мин., а Добромир вдина ръка да спре останалите, тия минути бяха достатъчни на Наско да се разбере с Чичито за това от къде идва поръчката. Преди години Наско спаси задника на тоя мутро-дебил и сега той му върна услугата, просто нямаше начин! Тия момчета може да бяха безскрупулни и прости, но никога не забравяха нито услуга, нито обида. Добромир по никакъв начин не се различаваше от останала флора и фауна на престъпния свят.
Поръчителя бе Свилен Христосков, един бизнесмен-шушумига, направил малка империя от контактите и опита на баща си. Правеше напъни да вземе част от южното черноморие, даже кмета на един от най-хубавите градчета там - Созопол беше избран с неговите пари. Та тая шматка(според Никола) беше решил, че корпорацията на Никола му пречи да развие измислената си империя. Работеше с една мутра от тоя край - Ключалката, той пък от своя страна го свърза с Чичито и така се стигна до поръчката.
Когато разбра от къде иде поръчката Никола щеше да се пръсне от смях, разрева се и се разхълца. Така не беше се смял от момента в който жена му му каза че спи с един от шофьорите, и се смя защото той плащаше на момчето да го прави, просто не я желаеше и това бе начин да не си иска тя от него.
В неделя тръгна за София. Пристигна към 21:00ч., над града беше здрач и всички граждани се прибираха от родните места. На входа на Горубляне беше страшно задръстване, но колите на Никола стояха чинно и чакаха реда си, а не като на някой "бизнесмени" да се бута напред и да създават паника. "Боже колко са измъчени погледите на тия хора!" помисли си Никола, "Как може така бе? Всички ли гледат така?". Мобилния изъння, беше Симона:
- Къде си вече Ники-попита тя
-А, вече сме в София, забравих да ти звънна, всичко е наред- отговори и той
-Кога почваш да действаш
-Още утре!
Понеделник, сутрин в София бе кошмара на века! Всеки бързаше за работа, бутат се, пререждат се, псуват! Абе беше ужас! Как мразеше тоя кошмар, но въпреки всичко трябваше и той да се набута в трафика. Както винаги момчетата бяха бързи и точни, и без да притесняват никой влязоха в трафика на бул."България".
- Здравей Ваньо,- поздрави по телефона Иван Алексев, приятел и шеф на една от най-големите транспортни фирми в България- Как я караш?
-Ох, нали знаеш- провлачено и отегчено му рече Иван,- Понеделник е, на работа отивам
- Да не би да идваш от Рибарица
- Да, и трафика на Ботевградско е отратителен - отговори Алескев
-Можеш ли да се видим днес- попита Никола
- Да, мисля че мога-рече Иван, - Един обяд?
-Какво ще кажеш Панорамата в Кемпински, към 13:00?
-Ок, става. Чао до тогава
-Чао, до тогава
Така започна първата част от плана му, да се свърже с близки бизнесмени и без да им обяснява много да потърси подкрепа. След това се обади и на още 3-ма души на който можеше да разчита в този план, това бяха Даниел Миртов(млад политик), Ценко Минев(банкер) и Михаил Милев (П.Р. агент).
13:00ч. на паркинга пред Кемпински беше претъпкано като в задръстена магистрала от клипа на Р.Е.М, всеки спрял както и на където си иска. AMG-та, Бентли-та, М-ки, кой със шофьори кой без. Кортежа на Никола спря пред централния вход, той беше един от малкото на който позволяваха да паркира там, влезе в прохладното фоайе на Лоби бара.
По пътя към ансаньорите го пресрещна прошарен мъж на 50-на години.
- О, здравейте г-н Кръстев,- каза господина- Радвам се да ви видя, как сте?
- Здравей, Ники-поздрави и Никола- Карам я някак си!
Ники беше Недялко Йорданов и всъщност един от наслединиците на дядо Иван Зогравски, беше му зет. Хич не си обичаше името и държеше да му казват Ники, дядото не можеше да понася свикнали на разгул синове, но точния , прецизен и най-вече хитър зет му беше влязъл под кожата и дъртия го слушаше.
-Ти как си? Кога си пристигнал?-попита Никола
- Добре съм както винаги, вчера вечерта. Ники живееше в Германия
-Как така насам?
- А, имам среща в Панорамата - отговори Никола, - Да ти звънна по-късно
- Да, добре. Аз ще бъда долу в фитнеса, можем да пием кафе на бара преди фитнес
- Става- каза Никола и продължи към асансьорите
Както винаги Иван беше точен, седнал на "дежурната" маса гледаше отегчено в покривката.
-Здравей Ваньо- поздрави го Никола
- Здравей Никола - отговори и Иван
- Поръча ли нещо?
- Да, нали ме знаеш? -усмиха се уморено - С тоя фитнес само някой храни, телешко филе със зеленчуци на скара и малко ориз
- Е, знам как е! - засмя се и Никола - И аз така!
След малко пристигна сервитьора да вземе поръчката, сипа им вода от гарафата и се отегли за да я изпълни. В този ресторант правеха най-доброто телешко в може би цяла България, братята който държаха ресторанта си разбираха от работата.
Малко преди да започнат разговор, се появи на работен обяд кмета на столицата.
Величко Великов беше един от най-популярните политици в най-новата история на България, ухажван от повечето бизнесмени, и самият той със собствен бизнес въртеше доста успешно столицата, особено на фона на Тройната коалиция, която не го понасяше заради високата му популярност.
Когато влезе видя Никола и се запъти към него. Между двамата винаги е имало симпатия и те не го криеха.
- Ей, къде си бе Никола?-в типичен свой стил го поздрави Величко - Къде се изгуби? Не съм те бил скоро на тенис!
- Добре съм! - двамата се прегърнаха и Никола продължи - Може тази събота, на теб как ти е?
Никола винаги можеше да бие на тенис кмета, но поради бизнес интереси се оставяше да го поразят
-Ок, става. Към колко часа?-попита кмета
- Как ти е към 9?
-Перфектно- кмета ставаше рано и този час в събота не му беше никакъв проблем
-Добре, до събота - каза Никола и кмета продължи към масата си
Иван Алексев погледна с интерес Никола Кръстев в очите и рече:
-Кажи какъв е проблема сега?
-Ще сваляме правителства!-отговори Никола
Ваньо щеше да се задави с водата която отпиваше в този момент. Ако това му беше казал друг, нямаше да обърне внимание, но Никола бе уважаван от него бизнесмен и направо не можеше да повярва какво му говори в момента!
- Как, как, така, така?-запелтечи Иван - Ти, как така, добре ли си?
- Успокой се!- умихна му се Никола - Не съм се побъркал! Хапни сега, че ми трябваш нахранен.
Никола си погледна часовника, не обичаше снобарите. За него такива предмети като часовника са да вършат работа, а не "да ме видят другите колко съм богат".
Е, Брайтлинг си е марка, но все пак!
Вървеше по коридорите на "Кемпински-Зогравски" на път към спортния комплекс, охраната му в момента бе от 4 момчета които вървяха някак си разсеяно на пръв поглед, но бяха обучени да защитят шефа си по всяко време. Повечето от тях знаеха що за човек е Никола и бяха чували за неговата човечност, въпреки суровият му външен вид.
Те бяха готови на почти всичко за него!
Басейна, тенис кортовете и фитнеса бяха строени 5-6 години след основното тяло. Когато дядо Иван Зогравски купи хотела всичко беше дадено под наем.
Старият коцкар знаеше как да изкарва пари, и беше най-голямата стипца на света след героя на Уолт Дисни-чичо Скруч.
В момента центъра се държеше от един вносител на камиони.
Семейство Караманови бяха едно от снобарските семейства в София, обожаваха хората с по-високо или близко до тяхното благоплучие, но се държеха надменно и отвратително с хората които им изкарваха бизнеса. Никола не можеше да ги понася, така здраво му се мазнеха че се притесняваше дали всеки момента няма да се разтекат и разлеят.
Точно докато си мислеше за тях и се появи Росен Караманов
- Ах, здравей драги ми Никола,- разтопи се от кеф Караманов- Много ми е драго да ви видя.
Никола, врял и кипял в бизнеса, знаеше как да лицемерничи към такива:
-Добре съм Росене, не се оплаквам.-отговори Никола- Как е Тоня?
-Благодаря, добре е! Как са твойте?
-Е, как да са, нали знаеш по света да се учат!
-Бизнеса предполагам е добре?-попита Караманов
-Разбира се, работи с пълна сила-отговори му Никола, - При теб как е?
-Ох, много нерви, разходи, не случвам с хора! Но карам я някакси!
Росен Караманов беше известен с оплакванията си относно бизнеса, но въпреки "плачливоста" си бизнеса му вървеше добре.
След още две-три реплики между тях, Никола и Росен се разделиха пожелавайки си един на друг успех в бизнеса.
Никола и охраната продължиха към комплекса.
Въпреки, стабилния бизнес който имаха, Караманови бяха изключително стиснати хора. Почти не бяха правили подобрения върху комплекса който управяваха.
А, той същият изглеждаше така че все едно току-що са си тръгнали японците които са го строили. С тая разлика, че беше морално остаряло.
Срещата с Ники Йорданов, протече леко и спокойно. Говорейки си за нещата от живота. Никола знаеше за хитростта и склоността да клюкарства на събеседника си,
и внимаваше какво и как приказва. Не искаше да се разправя със "малки душици"!
Изминалите дни, Никола си даде сметка с какво се беше захванал. Много искаше да промени страната си, обожаваше я, и я обичаше, изпитваше удоволствие от това че работи в тази насока. Знаеше какви нерви, време и пари ще му струва усилията да постигне успех.
Един месец след разговора със Симона, Никола беше толкова уморен колкото не е бил до сега в живота си. Знаеше че не трябва да спира, и не се плашеше от работа.
-Ей, сладурковец! изчурулика Симона в слушалката,- Кога ще сигнеш и до мен?
-Привет, мила. Утре тръгвам към теб и няма да можеш да се отървеш от мен!
-Ок, айде да се пробваме! заяде се със смях и тя, -Чакам те, чао!
-Чао!
Никола се обади на Наско.
-Наско, утре към 8 тръгваме към морето. каза Никола, когато Наско влезе в офиса,- Как върви при теб?
-Добре за сега, намерил съм още към 20 момчета от службите, и така вече фирмата разполага с 60 души лична охрана.
-Браво, моето момче.-рече му свойски, -Имаш, бонус към заплатата!
6. Истински проблеми
Както винаги през последните 10-на години Никола пак се събуди с дежурната реплика,"Д*ба и живота д*еба". Но много интерсено му стана, че не го изговори с яд-а в гласа си който имаше по принцип когато го казваше. Това го зарадва и го накара да се усмихе, а факта че се усмихна го накрара да се развсели още повече.
Наско виждаше шефа си за първи път от дълго време да се усмихва.
-Добро утро Наско, поздрави го Никола,-Красиво утро.
-Добро утро, отвърна Наско, - Не съм ви виждал толкова ведър скоро
-Живота е хубав Атанасов.
Наско сериозно се учуди на шефа си, не го беше наричал така от първата им среща.
-Вие, всичко наред ли е?
-Не съм се чувствал така скоро, имам чувстото че ми поникват крила. продължи в същият дух Никола,-Ще тръгва ме ли днес, или ще си говорим тук.
-Извинявам се! Тръгваме момчета!- пошушна след извинението в слушалката.
Ескорта на Никола се понесе по България, Цариградско шосе и след това магистрала Тракия. Времето бе прекрасно и трафика бе слаб, Никола се отпусна в седалката на S класата и се заслуша в "Султаните на суинга" на Dire Straits. Притвори очи и леко задряма. Събуди се от някаква тревожност, стрестнат се повдигна от облегалката. Наско видя реакцията на шефа си в огледалото на сенника, винаги го държеше спуснат за да може да контролира всичко зад него.
-Наско, къде сме?-попита Никола,-Всичко наред ли е?
-Преди Пловдив, няма проблеми
И въпреки всичко чувството за тревожност продължаваше да тече по вените му. Всичко стана за секунди, трите мотора се появиха от "нищото", черни пистови мотори без марка и номера. Рокерите бяха целите в черно и също без отличителни знаци, първия мотор мина от дясната им страна и напред, втория от ляво и леко назад, а третия се задържа зад ескорта. Бяха професионалисти и за части от секундата в ръцете им се появиха израелски автоматични "Узи"-та. Още преди да започнат да стрелят задният се заби в багажника на втората кола, а левият бе притиснат до лявата мантинела, а от десният прозорец на S класата се показа цефта на Насковия зиг-зауер. При първият изтрел се пръсна фара на мотора, при втория моториста спря толкова бързо че Наско не можа да реагира, даже толкова професионално спря, че ако беше нормален рокаджия може би щеше да е "пътник".
Миладин шофьорчето знаеше как да постъпи в такива ситуации, с рязко спиране десен волан, и намали в аварийната лента. След това с пълна газ и ляво извъртя така колата от страната на Наско че моториста попадна точно на мушката на професионалият охранител. Рокера се опита рязко да увеличи скороста, но късно, куршума проби предпазителя на каската и потъна дълбоко в черепа на наемника. Левия мотор беше размазан в мантинелата, а задният наемник стърчеше забит в задното стъкло на втората кола със счупен врат.
Единствен оцелял беше наемника от левият мотор, размазан, но жив! Филип, единият охранител от втората S-ка се върна да поеме размазания моторист, като му вдигна каската разбра за какво става въпрос.
Никола не можеше да повярва на твърденията на момчетата, че тия са полицай и то от спец-частите. Филип беше познал човека зад каската, все пак той беше човека който го пое навремето във Врана под свое крило. Казваше се полк.Калин Стренев, и беше на има- няма 35 г..
Никола не можеше да разбере защо държавата ще иска да го убива него! Да не би някой да се опитваше да го изпее? Ако е така кой ли можеше да бъде, занеше че може да разчита на всеки един човек от плана!
За съжаление Никола се лъжеше, не на всеки можеше да се вярва! Той не занеше че Иван имаше проблем с държавата и за да не бъде "финтирана" фирмата му, беше "пял" лично на младия премиер, а той веднага почна да "слуша" чрез новата си агенция около Никола.
Петър Семков беше шеф на "Агенцията", а тя беше създадена за да може премиера да пресира структури отделно от МВР и министъра на вътрешните работи.
"Агенцията" можеше да действа само и единствено по заповед на премиера, това бе държава в държавата!
Никола нямаше идея кой може да го е "поръчал", ескорта продължи към морето, но с бясна скорост без да се съобразява с останалите участници в движението.
Притискаха, избутваха присветкаха и шашкаха другите шофьори, пристигнаха на къщата два пъти по-бързо от нормалното. Наско бе звъннал от предплатена карта на 2-3 ма души по морето. Пред къщата чакаха хора на Чичито, а около самата нея охраната бе тройна. Хората на Добромир поеха мерцедесите и след само 4 часа ги върнаха все едно току що излезли от заводите в Щутгарт, майсторите бяха едни от най-добрите в България.
Когато чу за инцидента Симона се разрева, плака като малко момиченце. Толкова много обичаше Никола че би "изяла" всеки който би му причинил нещо лошо, след сълзите и като рабра че му няма нищо направо побесня!
- Здравей-каза Симона в слушалката, - Позна ли кой е?
- Да - отговори гласа, - Знам за какво се обаждаш, но мога да ти дам резултат след около 2 часа
- Добре, ще чакам-рече Симона на човека и затвори телефона.
Човека бе Деян Гяуров братовчед и близък приятел на Симона работещ на отговорна държавана служба с достъп до богата база данни. Двамата поддържаха контакт само в краен случай и на спец телефон, и никога не си казваха имената по телефона.
Когато Никола се прибра Симона му каза за Иван Алексиев, той не можеше да повярва. С Иван бяха приятели от 20 години, бяха си помагали взаимно в бизнеса, знаеше че може винаги да разчита на него, както и той на Никола. И въпреки всичко! Никола занеше за Деян и вярваше на Симона.
- Наско ела - заповяда Никола и продължи след като Наско се яви,- Имам информация че Иван Алексиев и "Агенцията" стоят зад атентата.
- Това сигурно ли е?-погледна шефа с невярващи очи
- Да, инфото е от сигурни хора! От теб искам да чуеш какво става около Иван в момента, ослушай се и утре ми докладвай!
- Ясно - кимна Атанас и излезе от помещението.
Отиде до гаража и до S-те стоеше тя, "гледаше" го мрачно и навъсено, сърдита че не е излизала от няколко месеца от гаража. Единствено само за да бъде измита и за да "помърка" мотора до 12 без 1. Никола му я подари за един рожден ден, поръча я направо от завода в Мюнхен.
Наско обичаше предизвикателствата, Св.Влас-София за 2 часа и 45 минути, обожаваше синьо-белия пропелер и буквата М пред цифрата!
Пристигна в София в 22:00ч. и смени мощната машина с един раздрънкан невзрачен VW Голф, който майсторите бяха форсирали до 200 кс., тази кола беше за спец ситуации.
Успя да прихване Иван на излизане от Кемпински, това което видя веднага потвърдиха думите на шефа му. Обикновенно Иван имаше един шофьор и един охранител с два автомобила, а сега автомобилите пак бяха два, но хората бяха двама шофьора и седем охранителя. Защо му трябваха на Иван Алексев толкова охранители ако не е гузен?!
Наско забеляза един бивш колега сред охраната и реши да му звънне след като оставят обекта си, беше внимателен и кара след ескорта на 2-3 коли зад тях. Пред дома на Алексев имаше още двама души от СОТ в лек автомобил.
- Ей, къде си бе Илия - викна в слушалката Наско-Как си, какви ги въшиш?
- Охо, много късно бе Наско!-отговори му Илия Рангелов, с него бяха служили в отряда във Враня- Не спиш ли?
- Не бе брат! Нещо не мога да спя напоследък! - каза Наско - Не мога да се уморя като навремето, помиш ли?
- Ей, голям "изрод" беше, ей! Кажи какво мога да направя за теб?
- Ами сетих се за теб, имаш ли работа? - попита го
- Да, всичко е наред бачкам при Иван Алексев, нали го знаеш тоя на Медтравел?
- Да, знам го, но какво правиш там той е много "свободен"? А специалист като тебе само си губи времето там!-изчетка го Наско
- Абе нещо му е напечено напоследък, незнам на мен ми се обади Генчо Чука. - изплю камъчето Илия
След като разбра за какво става въпрос Наско продължи да раздумва общи приказки и след като се разбраха да се видят тия дни затвори телефона.
Пристигна в 03:00 ч. на Влас, Никола го чакаше и той му разказа всичко което беше видял и чул. Сега за Никола бе ясно всичко!
Реших да го кача целият разказ до сега, за да не се губи нишката!
Разказ
1.Спомени
Никола остана сам в офиса. Беше края на работната седмица. Седеше, пушеше поредната цигара и размишляваше за живота си.
Как бяха минали 45 години от него. Беше роден и израстнал в София, син на баща-шофьор и майка-работеща в спортния тотализатор.
Ех, какво хубаво детство имаше, какви времена бяха! Да, но и имаше друг режим на управление. Режим, който имаше много,и нямаше нищо. Режим на комунистическата власт, на ред и на безаконност ( за някой!). Режим благодарение на който той беше стигнал до тук. Режим, от който излязоха 100-на такива като него, хора който имат и могат много. Хора от който зависи икономиката на тая скапана държава. Хора от който зависи живота на още 6-7 милиона души. Да скапана е! След като позволи, на отбрани хора да я точат, да унищожават природата й, и да "харчат" народа й. Да, скапана е, защото той го осъзнава , и въпреки всичко я източва. Е, това му беше гадното, да го осъзнаваш и в същото
време да продължаваш да го правиш!
Но как да спре? Нямаше това право! А, децата? А, охолния живот? А, това високо ниво на живот което поддържа, и което му харесва? А, и хората който му бяха "подали" тази възможност да живее така? Нали, ако той се откажеше или изчезнеше, щяха да го открият(това е сигурно), и щяха да го линчуват! За съжаление, хората от ДС бяха (някой) все още живи, а тези който си бяха отишли от този свят, бяха оставили други(нови) да наглеждат такива като него. Да, мислеше си често за това как да избяга, да остави всичко тук!
Но, но неможеше! Страх го е!
Да, страх го е него, силния, големия бизнесмен. Човека който има и ръководи бизнес за милиони евро. С транспортна фирма, която беше взела(благодарение на кмета и ДС) половината от транспорта на столицата, фирма която строй 50-на нови кооперации на територията на града. Фирма от която зависи, кой и на каква цена
може да работи с петрол за цялата страна. Да фирма, която усвоява поне 30% от парите на така прочутите Еврофондове, където корупцията и контактите бяха на такова ниво, че само най-просветените можеха да го правят. А, той беше просветен! Да така е! Спомни си, като че беше вчера, как стана всичко! Как учеше, и то добре във ВИИ"Карл Маркс"(сега УНСС), как завърши с почти отличен. Как човекът, с главно "Ч" го намери и вербува за каузата. А, тя беше проста. Да "избяга" в чужбина, да регистира фирма и да точи капиталите на държавата. Да храни определен кръг от хора, който въртяха на малкият си пръст държавата.
Естествено без знанието на Главния. Той, Главния вече беше почнал да изперква, буташе дъщеря си навсякъде, и й позволяваше да "троши" пари на държавата. И тя правеше каквото си иска. Толкова много,че накрая трябваше службите да се "погрижат" за нея. И пак без той да разбере. Мислеше си че почина от рак.
Горкия, много я обичаше, след смърта й почна да се поболява често, почна да прави глупости и тогава "Кръга" почна да управлява държавата.
Ох, ето пак се отплесна! Та човека "Ч", започна да го контролира изцяло, даже той му нареди за кой да се ожени. Така че "парата" пак да остане там където трябва.
Той същият го "вкара" отново в държавата, да "влее" това или половината
от това което беше "изнесъл".
Никола изгаси фаса. Изтегна се на удобния "шефски" стол за 5000 евро,
погледна тавана, стените, пода. Вдигна телефона и се обади на Атанас
и му нареди че след 10 мин. тръгват да вечеря в "Панорамата" на Кемпински.
2.Ежедневие
"Д**ба и живота, д**ба, скапан!"- си каза на глас Никола когато се събуди сутринта. Беше сам, децата отдавна бяха по света да учат, а жена му на
поредното пазаруване до Милано. "Малката" му любовница го чакаше на къщата в Св.Влас. Всъщност "малката" не беше малка, просто той я наричаше така. Естествено с нежност, все пак не беше простак. Сети се че трябваше да й се обади, нали тя беше едно от малкото хубави неща който му се бяха случвали в тоя живот.
- Ало, как си мило? - извъння сладкия й мелодичен гласец.
- Оххх, нали знаеш, работа!- беше редовният му отговор, с оттегчен и груб от цигарите глас.
- Пак проблеми! Тия "дупетати" пак ме натискат!
- Миличък, стига! Довечера ще те разпусна, обещавам!-изчурулика тя
- Да, знам. Нямам търпение да тръгна. Мисля, че към 8 вечерта съм там.
- Ок, сладурковец такъв. Цункам те и те чакам.-каза тя и затвори
"Д**еба и живота, д**еба!"- каза пак Никола стана от спалнята и с унила крачка се запъти към банята. Вече привършваше закуската си и пресата когато му звънна мобилния. Беше, пак тоя задник Кирилов от левицата, ако можело да се видят
имали важни въпроси. Писнало му беше от тия политици! Само знаеха да искат, а когато имаха да дават не можеше да ги открие!
- Ок,-каза със шлифования в годините си глас.- Кога да се разберем?
- Ами вижте сега, какво ще кажете в Радисън?- мазно попита Кирилов
- Добре, в 12:30 как ви е?
- Да, добре в 12:30!
Затвори слушалката с отръщение, все едно е заразна.
- Наско, приготви хората в 10 тръгваме!
- Да, шефе!
В 12:30 в Радисън беше прохладно. Кирилов вече беше дошъл и с мазна
усмивка стана да се здрависа. Никола също му се усмихна, поздрави го
и седна на масата.
- Вижте сега г-н Кръстев....-започна Кирилов
- Моля, изчакай те 5 мин..- прекъсна го Никола
- Добре, съжалявам.- примирено рече депутата
Никола се усмихна, и си каза на ум:"Скапаняк лигав, какъв си мазен сега". Как мразеше контакта си тия охлюви, ама защо обиждаше така милите гадинки, не можеше да си обясни! Никола си поръча най-обикновенна пилешка супа с препечен ръжен хляб, а депутата лаврак на скара със зеленчуци пак на скара.
"Нещастник, нали знаеш че аз ще платя сметката поръчвай, поръчвай
гнидо"-пак изрещя на ум Никола.
- Добър избор Мишо!-каза на глас. Когато бяха само двамата си говореха на ти.
- Кажи, сега какъв е проблема?
- Уф, как да ти кажа Ники?
- Имаме проблем с проекта ти за ВЕЦ-а край Годеч
- Пак ли? Какво е този път? Нали всичко беше наред?
- Е, да ама искат още 60000 лв.!
- Кой, бе човек? Писна ми! То тоя проект ще ми излезе златен!
- Да, бе знам, но нали знаеш по някога нищо не може да се направи!?
- Ок, кой е тогава човека?
- Ех, Ники недей така! Знаеш, че не мога да ти кажа!Все пак трябва да се пазим!
"Добре, гнидо знам че си лаком копеле такова!" пак си рече на ум Никола.
- Кога ги искаш?
- Ами вторник?
- Добре, имаш ги. Но моля те задвижи нещата, и не мога да отделя повече за рушвети, ясно!?
- Ок, недей така! Нали знаеш как е?
- Да, знам, това ли е?- попита Никола
- Ами да, това е!- рече мазно Кирилов
След това разговора продължи с теми от рода на: Как си? Къде ще си уикенда и т.н. общи приказки.
Никола си тръгна отегчен от срещата с депутата, и в същото време се сети
че няма повече работа и до 1 час може да тръгне към морето. Това го накара да се усмихне, а и при мисълта за Симона взе че му се и оправи настроението.
- Наско-каза вече в колата- приготви колите и момчетата, след час тръгваме
за морето. - И виж там звънни на човека, довечера да ви доведе момичета.
Аз черпя!
- Ок, шефе. Благодаря.
3.Морето
"Ахх, морето, ахх, морето ме влудява" пееше Тони Димитрова. И беше права, Никола много обичаше да почива там, зареждаше го положително. Въпреки, че през годините толкова го застроиха че се чудеше дали няма да почнат да строят и в самата вода. Естествено и той (по препоръка) има участия в тия застроявания, ама нейсе!
Пътят естествено беше под всякаква критика, нищо че със S-класата не усещаше
мизерията на покритието наречено от "пътното" асфалт.
България! Все още я харесваше, просто я обожаваше тази страна.
Беше обиколил много места по света, беше видял много, но винаги, винаги го влечеше тук. Той беше влюбен в родината си, въпреки че беше пряк виновник за нейното разхищение! "Какъв парадокс, какво лицемерие!" си мислеше пак Никола, "Как можах да бъда и да съм такъв скапаняк?". "По нищо не се различавам от тия нещастници като Кирилов!". “Д**ба и живота д**еба!”, често повтаряше тази ругатня, но само на ум. Не обичаше хората да разбират мислите му! Беше потаен, но въпреки това имаше един човек с когото споделяше всичко и сега пътуваше към нея. А, тя! Тя беше прекрасно създание, красива, млада (28), страхотно умна и начетена жена. Беше невероятна и в бизнеса, и в кухнята, а пък в леглото беше мале-мале тигрица. Обожава ше я, тя винаги го разбираше за всичко само един поглед й беше достатъчен за да разбере какво иска. Тя, Симона беше за него идеалната жена! Поради насилствения си брак имаше много мимолетни връзки с много жени. И случайни, и поставени да слухтят около него, и не можа да попадена на такава която да му допадне и да го разбира. Срещна я на поредното парвенюшко парти което организираше един гъз на име Ванев, с жена му бяха най-големите коплексари в държавата, но за тях друг път.
Той я видя до масата с вината, и направо хлъцна! Тяло на лекоатлетка, дълъг прав и леко мускулест крак, но леко, дори елегантен. Извръкнало назад дупенце, както се изразяваше един приятел от детството като детско барабанче. Черна дълга до плешките права коса, приятни леко остри черти на лицето, и кафяви дълбоки очи.
-Симона, приятно ми е.- рече тя
-Никола, и на мен.
Тя се държеше делово, на дистанция, с лек нюанс на въпрос в гласа й. Всъщност не знаеше какво да й каже, той толкова очукан във всякакви разговори, не знеше! Тогава Симона работеше при едни братя, който бяха известни с това че чукаха всяка секретарка, манекенка, или фолк певица. До която можеха да се докопат или да си платят за нея. Всъщност по това време Симона имаше страхотни проблеми с тия лумпени, натискаха я да я чукат, а тя им се опъваше и затова я правеха на луда. Засипваха я и с работа която не беше нейно задължение. Точно в тоя момент се запознаха, размениха си визитки и на следващият ден им беше първата вечеря заедно. Излизаха почти 6 месеца преди тя да му разреши да правят секс, тогава я заведе на Влас и изкара една прекрасна и не забравима нощ. От тогава тя е с него, помогна й да напусне от лумпените-братя, е не мина и без проблем разбира се, по-нахалния брат трябваше да го ступат заедно с охраната му пред “Биад” за да разбере за какво иде реч. И сега тя се грижеше за имотите му по морето, и се справяше блестящо. Неговите хотели и апартмент хаус бяха най-тачените на морето, работеше прекрасен и професионално обучен от чужденци персонал. Тя не даваше и косъм да падне от главата на някой от персонала, защитаваше ги до дупка пред стоманолеярите от Англия или от шлосерите от Германия, който като се натряскаха и незнаеха какво правят. А после пред турооператорите се жалваха от условията в хотелите му. Докарваше му невероятни доходи от там, и най-важното не го лъжеше той й имаше пълно доверие.
Така замислен за него, за нея и за живота си неусетно пристигна на Влас.
Симона му се метна на врата като че ли са 17 годишни младежи, тя го обожаваше.
- Привет чернокоске- каза с усмивка на лицето Никола
- Привет нервако- му рече Симона и го целуна по гладко избръснатата му буза
- Ей! – науж сърдито я смъмри той
- Миличък – и пак го млясна тя
Двамата прегърнати влязоха в малката му “прогимназия”, естествено това което последва беше достойно за някой от среднощните телевизии.
Тя се гушна във все още здравото му и атлетично тяло, и упяха да дремнат и двамата така прегърнати.
- Наско, приготви колите, отиваме на вечеря в Несебър- каза в слушалта Никола и затвори
- Симонке- лимонке!- рече, - Айде готова ли си?
Симона се появи в най-обикновените ленени панталони на света, със най-смотаното потниче и въпреки всичко ако имаше бал, щеше да е най-елегантната дама там.
- Ей, Ники-пики! – изчурулика тя, - Готова съм, калпазанчо!
И двамата хванати за ръце излязоха от къщата, охраната ги посрещна при колите и ескорта потегли към Несебър.
4. Идеята
Несебър. Спомените нахлуха в главата на Никола, само как изглеждаше преди 20 години. Това беше един от най-красивите малки черноморски градчета. А сега? Ужас!
Колоната от автомобили беше като в пиков час на Орлов мост в София, Бентлита, S-класи, Поршета, AMG-та. Немците гледаха като ошашавени, толкова лачени коли бяха виждали само на автосалона в Мюнхен. И то само тия който можеха да отидат в Мюнхен!
Никола гледаше с отвращение, "Боже колко мъка има по тоя свят, Боже!" беше рекъл Моканина в разказа на Йовков. Само че за разлика от разказа тук никой не дава надежда дали изобщо я има бялата лястовица.
Почваше да му писва от цялата тая поквара, големи лъскави коли, още по-големи и лъскави сгради, и все по-мизерен народ. "Ебаси и държавата!", "И аз съм част от проблема, д'ба и живота д'ба!", не спираше да псува в главата си Никола.
След вечерята тръгнаха да се разхождат, за тях беше удоволствие да се разходят, но за охраната беше кошмар. Невидими за простолюдието охранители вървяха заобиколили влюбената двойка, и те щастливи от факта че са "сами" си гукаха "нежно":
- Кажи сега какъв е проблема Ники?- попита Симона
- Абе, тоя Михаил почна да става много нагъл- отговори Никола, - Направо почва да ми писва от него или от такива като него!
- Да, така е, но нали знаеш че бизнеса ти понякога без тях е невъзможен?
- По дяволите, точно това май е нещото което всъщност най-много ме дразни- рече раздразнено Никола
- Виж, сега Ники!- започна Симона, - Писна ми да те гледам така, вече 5 години сме заедно, обичам те много, разбирам те! И се дразня когато виждам че вечно си изнервен!
- И добре, какво да направя?- нервно й отговори той
- Ами промени нещо!
- Какво? Нали си наясно какво мога и какво не?- не спря раздразнението си Никола
- Да знам, и точно че съм наясно затова те натискам!- не спря настъплението си Симона
Много я обичаше, и знаеше че е права, но също и знаеше че могат да го смачкат.
Замълча си и продължиха да се разхождат.
Наско вървеше най-близко до шефа, беше с него от 10 години. Тогава когато почна с г-н Кръстев имаше 24 години, точно се уволни от баретите и се чудеше на къде да тръгне. Не искаше при мутрите, въпреки засиления интерес, а и имаше доста от колегите който тръгнаха по тоя път. Познаваше почти всичките, служил бе с Пашата, Златко! Приятел бе и с Генчо Чука, Пепи Баретката, но не пожела да се възползва от познанството си с тях. И тогава му се обади бившият му взводен.
- Къде си бе съвест?- го попита тогава Крумов - Още ли си без работа?
- Да, нали знаеш че не мога да съм с хора който съм арестувал или пребивал шефе?
- Да познавам те добре Атанасов, но този не е от тия!
И така Наско започна да работи за Никола Кръстев, беше доволен от работата си с него. Възпитан, винаги внимателен към него, абе изобщо човек който уважаваше труда на другите, Кръстев му повярва и от тогава се остави напълно в неговите ръце. Никога г-н Кръстев не го попита за някое от момчетата, какъв е що е, вярваше му напълно, но и Наско му беше верен до гроб. Кръстев му даде 50% от доходите на фирмата си за спедиция, и Наско не се отделяше от Никола. Даже Кръстев е и кръстник на една от дъщерите му, а Симонка на другата. Наско също много обожаваше Симона и смяташе че шефът му напълно я заслужава, чудеше се как може да е така млада и толкова начетена и готина!? Винаги когато Симонка(тоя я наричаше само така) поиска нещо никога не й отказа, а всъщото време и тя знаеше колко е важен той за Никола и му вярваше безпрекословно.
- Наско, давай колите- тихо му каза Кръстев
- Момчета, вие сте- прошушна в малката слушала Наско
Момчетата бяха обучени перфектно, и без да подразнят някой бързо се появиха и спретнато и точно поеха шефа.
Когато колите спряха пред вилата, Никола си оправи настроението, знаеше че ще имат както винаги невероятна нощ заедно със Симона.
Сутринта бе слънчева и ясна, Никола погледна през прозореца и когато видя синьото спокойно море се усмихна. "Д*ба и живота, д*ба!" пак си повтори на ум той, отпи глътка от горчивото кафе на леля Златка(тя се грижеше за къщата) и тръгна да се облича за сутрешният си крос. Тичаше сутрин от както се помнеше, а и попушването не му пречеше.
Обичаше спорта и никога не се отказа от него, каквото и да ставаше в личен или бизнес план. Сега на 45г. изглеждаше по-добре и от 20-30 годишните мъже, е вече прошарен,
но доста изпънат за тази си възраст.
Наско и две от момчетата също бяха по екип и го чакаха седнали на верандата със спортни шишета в ръка.
- Добро утро, началник - поздравиха те бодро шефа си. Никола кимна и се усмихна
- Добро утро, лъвчета
Четримата се запътиха към плажа и плътно обградиха Никола.
Никола знаеше че някъде встрани дебнат още 4-5 души с колите и бинокли, и оглеждаха зорко околноста, знаеше че може да е спокоен за своята сигурност.
След 30 минути спряха да тичат, и под вещите напътствия на Наско започнаха да разтягат мускулите си, Наско харесваше тия моменти защото шефа му го слушаше и повтаряше внимателно упражненията.
Навръщане Наско поиска среща на 4 очи с Никола.
- Кажи Наско, проблем ли има-попита Кръстев след закуската
- Шефе, нали снощи дойдоха момичета от тукашният контингент
- Да, и какво?
- Ами ето ви запис на едно от тях пред Милко, това якото момче от БОП-а
- Давай!
"-Ти знаеш ли оня Чичито?"- почна записа.
"- Да, знам го, разбира се"- отговори й мъжки глас, това бе Милко, а женския глас бе на проститутката.
"- Ами, че таз мутра разправя на ляво и дясно как щял да вземе бизнеса на вашия. Хвалел се пред свойте хора и се биел в гърдите като горила."
" - Е, ами той да си говори каквото иска!"
" - По принцип да, но тоя път е наел някакви украинци които са в Бургас на квартира, и предполагам сега ви дебнат"
"- Глупости, няма за какво да напада шефа, те нямат сблъсък на интереси"
"- Да и аз това си казах, но някакъв бос от София го е ангажирал за тая работа"
"- Ок, айде стига си ме занимавала с глупости!"
Това беше целият запис. Къщата в която спеше охраната е цялата с микрофони и всичко се записваше 24 часа.
- Проверих днес преди джогинга информацията от свой източници, и тя се оказа вярна- каза Наско
- Това е лошо, тоя Чичито е изродска мутра-отговори Никола, - Имал съм срещи с него преди, и ми е направил впечатление на безскруполен човек.
- Виж там разбери кой е поръчителя, и как стой въпроса с украинците!
- Добре, шефе- рече Наско- А, какво да ги правя тия?
- Ти само рабери кой са и къде са, а другото ще го свърши оня Пенков
Личния телефона на Пенков иззвъня, обичаше мелодиите да са му от БГ-филми с патриотичен дух, и сега му звънеше с песента от филма "На всеки километър".
А, как мразеше да му звънят в събота или неделя сутрин! Пак беше препил снощи в родния Плевен, глава вече отдавна не го болеше, но гадния вкус в устата и желанието за сън го дразнеха винаги сутрин! Видя познат номер:
- Здравей Кръстев - отговори на повика с бавният си а сега и дрезгав глас
- Здравей Росене - поздрави Никола, - Пак си препил май снощи?
- Е, не всички живеем здравословно като теб Никола - вече поразсънен каза Пенков, - Кажи какъв е проблема?
Пенков беше Министър на вътрешните работи в Правителството на Тройната коалиция, или както я наричаше Никола - Тройната клоака.
Беше се издигнал от кмет в зората на демокрацията и сега водеше най-голямата и силна мафия в държавата, беше известен с пиянството си, и с безкрупулните си методи на работа.
Никола му разказа за какво иде реч.
- Имаш ги довечера в ареста на Бургаския затвор - отсече Пенков
- Благодаря ти Росене
- Е, благодаря си е благодаря. Но истинското, нали знаеш как да ми благодариш?
- Спи спокойно Пенков, знам ти тарифата и швейцарската сметка. В понеделник ги имаш! - затвори слушалката нервно Никола
Мразеше ги тия безскрупулни копелета! Всичките стояха там горе не за да помагат на народа си, а за да облагодетелстват собствените си задници!
"-Копелета!"- каза си пак наум Никола и тръгна към Симона която беше излязла току-що от банята и се преобличаше в спалнята. Беше решил да прекъсне преобличането й за известно време.
Всичко дойде е така изведнъж! Просто след секса със Симона изведнъж мислите му нахлуха в главата, но с такава сила че чак стана рязко от леглото.
- Ей, какво става?- стресна се Симона, - Всичко наред ли е?
- Да, да - успокои я Никола и продължи да мисли
След банята й разказа всичко, а тя го гледаше със зяпнала уста и ококорени очи.
- Ти си луд - отсече тя, - Това е невъзможно!
- Добре, но защо да не пробваме?- разпалено продължи той, - Имаме опит, парите не са никакъв проблем, няма кой да ни спре!
- Виж сега, обичам те много! - почна Симона,- Ти ме измъкна от ония братя Даневи, издигна ме нависоко и аз ти помагам доста, но мисля че това няма как да стане!
- Ами писна ми да живея скрит зад някой, ако не са тия ще са други! - все по-разпалено заговори,- Винаги ще ги има, и ще правят каквото си знаят!
- Добре, прави каквото искаш и знай че аз съм винаги с теб, каквото и да се случи - отсече Симона и се фръцна към вратата.
5. Въпроси и отговори
Идеята на Никола беше наистина абсурдна, даже беше най-непостижимото нещо в живота му. Винаги се захващаше с неща който му бяха сигурни, но сега това е абсолютно несигурно. Ако имаше степен на несигурност щяха да я кръстят на него.
Идеята му бе да вземе власта в държавата, да разкара всички тия кръвопийци и да направи една истинска европейска държава. Знаеше че на Евросъюза ще им писне от тия задници и рано или късно ще ни покажат жълт картон, а впоследствие може и червен. Нямаше да е лесно, но пък и си заслужаваше идеята, най-накрая да направи нещо истинско и стойностно в живота си.
Извика Наско при себе си и му каза какво е намислил. Наско изтръпна при обясненията на шефа си, само като си помисли какво ги чака и му ставаше лошо.
- Г-н Кръстев, Никола- започна Наско,- Винаги съм бил до вас, вие сте ми помогнали доста. Искам само да ви кажа че каквото и да става, както и да завърши тоя замисъл.
Аз, Атанас Атанасов ще съм винаги до вас!
- Благодаря ти Наско- погледна го в очите той, и видя пламъка на приятел,- Благодаря!
При вечер се обади Пенков и каза че си чака благодарностите, украинците бяха на топло.Същата вечер Наско се срещна с Чичито в "Плаза" на Слънчев бряг.
Чичито бе страшилището на южното черноморие. Започнал кариерата си на бандит в структурите на бивша вече групировка и след това стоейки под нейното крило си разви собствена бригада. Разбира се слушаше Големия шеф, но след като него го свитнаха вече нямаше кой да го контролира. Е, шефа на Бургаското поделение на МВР се опитваше да го сложи под свое наблюдение, но Чичито не му дремеше и си правеше каквото иска. Всъщност "Чичито" бе прякора му и то не защото е стар, а просто още на млади години косата му беше побеляла и приятелите мутри го кръстиха така. Истинското му име бе Добромир Димитров, но за съжаление действията му нямаха нищо общо с името му!
- Кажи бе е ' Танасе- ревна Чичито когато видя Наско и се засмя с дрезгав глас,- Какво те води насам, къде е наденицата?
Хората около Чичито се разсмяха на глас, не им плащаше за смях, но трябваше да се подмазват на шефа си.
- Разкарай, тия палячовци - посочи обкръжението му Наско.
Момчетата настръхнаха , а и някой станаха пред Наско
- Кажи бе е, смешник - погледна го в очите един здрав младеж на име Дамян, - Мъжкар ли си?
Наско погледна Чичито, след това се обърна към младежа и с опакото на лявата ръка и със силен шамар с дясната удари Дамян. При първия удар младежа погледна тъпо, но при последвалия ляв ъперкът политна 2-3 метра назад и се просна върху плота на съседната маса. Разбира се остана там следващите 10 мин., а Добромир вдина ръка да спре останалите, тия минути бяха достатъчни на Наско да се разбере с Чичито за това от къде идва поръчката. Преди години Наско спаси задника на тоя мутро-дебил и сега той му върна услугата, просто нямаше начин! Тия момчета може да бяха безскрупулни и прости, но никога не забравяха нито услуга, нито обида. Добромир по никакъв начин не се различаваше от останала флора и фауна на престъпния свят.
Поръчителя бе Свилен Христосков, един бизнесмен-шушумига, направил малка империя от контактите и опита на баща си. Правеше напъни да вземе част от южното черноморие, даже кмета на един от най-хубавите градчета там - Созопол беше избран с неговите пари. Та тая шматка(според Никола) беше решил, че корпорацията на Никола му пречи да развие измислената си империя. Работеше с една мутра от тоя край - Ключалката, той пък от своя страна го свърза с Чичито и така се стигна до поръчката.
Когато разбра от къде иде поръчката Никола щеше да се пръсне от смях, разрева се и се разхълца. Така не беше се смял от момента в който жена му му каза че спи с един от шофьорите, и се смя защото той плащаше на момчето да го прави, просто не я желаеше и това бе начин да не си иска тя от него.
В неделя тръгна за София. Пристигна към 21:00ч., над града беше здрач и всички граждани се прибираха от родните места. На входа на Горубляне беше страшно задръстване, но колите на Никола стояха чинно и чакаха реда си, а не като на някой "бизнесмени" да се бута напред и да създават паника. "Боже колко са измъчени погледите на тия хора!" помисли си Никола, "Как може така бе? Всички ли гледат така?". Мобилния изъння, беше Симона:
- Къде си вече Ники-попита тя
-А, вече сме в София, забравих да ти звънна, всичко е наред- отговори и той
-Кога почваш да действаш
-Още утре!
Понеделник, сутрин в София бе кошмара на века! Всеки бързаше за работа, бутат се, пререждат се, псуват! Абе беше ужас! Как мразеше тоя кошмар, но въпреки всичко трябваше и той да се набута в трафика. Както винаги момчетата бяха бързи и точни, и без да притесняват никой влязоха в трафика на бул."България".
- Здравей Ваньо,- поздрави по телефона Иван Алексев, приятел и шеф на една от най-големите транспортни фирми в България- Как я караш?
-Ох, нали знаеш- провлачено и отегчено му рече Иван,- Понеделник е, на работа отивам
- Да не би да идваш от Рибарица
- Да, и трафика на Ботевградско е отратителен - отговори Алескев
-Можеш ли да се видим днес- попита Никола
- Да, мисля че мога-рече Иван, - Един обяд?
-Какво ще кажеш Панорамата в Кемпински, към 13:00?
-Ок, става. Чао до тогава
-Чао, до тогава
Така започна първата част от плана му, да се свърже с близки бизнесмени и без да им обяснява много да потърси подкрепа. След това се обади и на още 3-ма души на който можеше да разчита в този план, това бяха Даниел Миртов(млад политик), Ценко Минев(банкер) и Михаил Милев (П.Р. агент).
13:00ч. на паркинга пред Кемпински беше претъпкано като в задръстена магистрала от клипа на Р.Е.М, всеки спрял както и на където си иска. AMG-та, Бентли-та, М-ки, кой със шофьори кой без. Кортежа на Никола спря пред централния вход, той беше един от малкото на който позволяваха да паркира там, влезе в прохладното фоайе на Лоби бара.
По пътя към ансаньорите го пресрещна прошарен мъж на 50-на години.
- О, здравейте г-н Кръстев,- каза господина- Радвам се да ви видя, как сте?
- Здравей, Ники-поздрави и Никола- Карам я някак си!
Ники беше Недялко Йорданов и всъщност един от наслединиците на дядо Иван Зогравски, беше му зет. Хич не си обичаше името и държеше да му казват Ники, дядото не можеше да понася свикнали на разгул синове, но точния , прецизен и най-вече хитър зет му беше влязъл под кожата и дъртия го слушаше.
-Ти как си? Кога си пристигнал?-попита Никола
- Добре съм както винаги, вчера вечерта. Ники живееше в Германия
-Как така насам?
- А, имам среща в Панорамата - отговори Никола, - Да ти звънна по-късно
- Да, добре. Аз ще бъда долу в фитнеса, можем да пием кафе на бара преди фитнес
- Става- каза Никола и продължи към асансьорите
Както винаги Иван беше точен, седнал на "дежурната" маса гледаше отегчено в покривката.
-Здравей Ваньо- поздрави го Никола
- Здравей Никола - отговори и Иван
- Поръча ли нещо?
- Да, нали ме знаеш? -усмиха се уморено - С тоя фитнес само някой храни, телешко филе със зеленчуци на скара и малко ориз
- Е, знам как е! - засмя се и Никола - И аз така!
След малко пристигна сервитьора да вземе поръчката, сипа им вода от гарафата и се отегли за да я изпълни. В този ресторант правеха най-доброто телешко в може би цяла България, братята който държаха ресторанта си разбираха от работата.
Малко преди да започнат разговор, се появи на работен обяд кмета на столицата.
Величко Великов беше един от най-популярните политици в най-новата история на България, ухажван от повечето бизнесмени, и самият той със собствен бизнес въртеше доста успешно столицата, особено на фона на Тройната коалиция, която не го понасяше заради високата му популярност.
Когато влезе видя Никола и се запъти към него. Между двамата винаги е имало симпатия и те не го криеха.
- Ей, къде си бе Никола?-в типичен свой стил го поздрави Величко - Къде се изгуби? Не съм те бил скоро на тенис!
- Добре съм! - двамата се прегърнаха и Никола продължи - Може тази събота, на теб как ти е?
Никола винаги можеше да бие на тенис кмета, но поради бизнес интереси се оставяше да го поразят
-Ок, става. Към колко часа?-попита кмета
- Как ти е към 9?
-Перфектно- кмета ставаше рано и този час в събота не му беше никакъв проблем
-Добре, до събота - каза Никола и кмета продължи към масата си
Иван Алексев погледна с интерес Никола Кръстев в очите и рече:
-Кажи какъв е проблема сега?
-Ще сваляме правителства!-отговори Никола
Ваньо щеше да се задави с водата която отпиваше в този момент. Ако това му беше казал друг, нямаше да обърне внимание, но Никола бе уважаван от него бизнесмен и направо не можеше да повярва какво му говори в момента!
- Как, как, така, така?-запелтечи Иван - Ти, как така, добре ли си?
- Успокой се!- умихна му се Никола - Не съм се побъркал! Хапни сега, че ми трябваш нахранен.
Никола си погледна часовника, не обичаше снобарите. За него такива предмети като часовника са да вършат работа, а не "да ме видят другите колко съм богат".
Е, Брайтлинг си е марка, но все пак!
Вървеше по коридорите на "Кемпински-Зогравски" на път към спортния комплекс, охраната му в момента бе от 4 момчета които вървяха някак си разсеяно на пръв поглед, но бяха обучени да защитят шефа си по всяко време. Повечето от тях знаеха що за човек е Никола и бяха чували за неговата човечност, въпреки суровият му външен вид.
Те бяха готови на почти всичко за него!
Басейна, тенис кортовете и фитнеса бяха строени 5-6 години след основното тяло. Когато дядо Иван Зогравски купи хотела всичко беше дадено под наем.
Старият коцкар знаеше как да изкарва пари, и беше най-голямата стипца на света след героя на Уолт Дисни-чичо Скруч.
В момента центъра се държеше от един вносител на камиони.
Семейство Караманови бяха едно от снобарските семейства в София, обожаваха хората с по-високо или близко до тяхното благоплучие, но се държеха надменно и отвратително с хората които им изкарваха бизнеса. Никола не можеше да ги понася, така здраво му се мазнеха че се притесняваше дали всеки момента няма да се разтекат и разлеят.
Точно докато си мислеше за тях и се появи Росен Караманов
- Ах, здравей драги ми Никола,- разтопи се от кеф Караманов- Много ми е драго да ви видя.
Никола, врял и кипял в бизнеса, знаеше как да лицемерничи към такива:
-Добре съм Росене, не се оплаквам.-отговори Никола- Как е Тоня?
-Благодаря, добре е! Как са твойте?
-Е, как да са, нали знаеш по света да се учат!
-Бизнеса предполагам е добре?-попита Караманов
-Разбира се, работи с пълна сила-отговори му Никола, - При теб как е?
-Ох, много нерви, разходи, не случвам с хора! Но карам я някакси!
Росен Караманов беше известен с оплакванията си относно бизнеса, но въпреки "плачливоста" си бизнеса му вървеше добре.
След още две-три реплики между тях, Никола и Росен се разделиха пожелавайки си един на друг успех в бизнеса.
Никола и охраната продължиха към комплекса.
Въпреки, стабилния бизнес който имаха, Караманови бяха изключително стиснати хора. Почти не бяха правили подобрения върху комплекса който управяваха.
А, той същият изглеждаше така че все едно току-що са си тръгнали японците които са го строили. С тая разлика, че беше морално остаряло.
Срещата с Ники Йорданов, протече леко и спокойно. Говорейки си за нещата от живота. Никола знаеше за хитростта и склоността да клюкарства на събеседника си,
и внимаваше какво и как приказва. Не искаше да се разправя със "малки душици"!
Изминалите дни, Никола си даде сметка с какво се беше захванал. Много искаше да промени страната си, обожаваше я, и я обичаше, изпитваше удоволствие от това че работи в тази насока. Знаеше какви нерви, време и пари ще му струва усилията да постигне успех.
Един месец след разговора със Симона, Никола беше толкова уморен колкото не е бил до сега в живота си. Знаеше че не трябва да спира, и не се плашеше от работа.
-Ей, сладурковец! изчурулика Симона в слушалката,- Кога ще сигнеш и до мен?
-Привет, мила. Утре тръгвам към теб и няма да можеш да се отървеш от мен!
-Ок, айде да се пробваме! заяде се със смях и тя, -Чакам те, чао!
-Чао!
Никола се обади на Наско.
-Наско, утре към 8 тръгваме към морето. каза Никола, когато Наско влезе в офиса,- Как върви при теб?
-Добре за сега, намерил съм още към 20 момчета от службите, и така вече фирмата разполага с 60 души лична охрана.
-Браво, моето момче.-рече му свойски, -Имаш, бонус към заплатата!
6. Истински проблеми
Както винаги през последните 10-на години Никола пак се събуди с дежурната реплика,"Д*ба и живота д*еба". Но много интерсено му стана, че не го изговори с яд-а в гласа си който имаше по принцип когато го казваше. Това го зарадва и го накара да се усмихе, а факта че се усмихна го накрара да се развсели още повече.
Наско виждаше шефа си за първи път от дълго време да се усмихва.
-Добро утро Наско, поздрави го Никола,-Красиво утро.
-Добро утро, отвърна Наско, - Не съм ви виждал толкова ведър скоро
-Живота е хубав Атанасов.
Наско сериозно се учуди на шефа си, не го беше наричал така от първата им среща.
-Вие, всичко наред ли е?
-Не съм се чувствал така скоро, имам чувстото че ми поникват крила. продължи в същият дух Никола,-Ще тръгва ме ли днес, или ще си говорим тук.
-Извинявам се! Тръгваме момчета!- пошушна след извинението в слушалката.
Ескорта на Никола се понесе по България, Цариградско шосе и след това магистрала Тракия. Времето бе прекрасно и трафика бе слаб, Никола се отпусна в седалката на S класата и се заслуша в "Султаните на суинга" на Dire Straits. Притвори очи и леко задряма. Събуди се от някаква тревожност, стрестнат се повдигна от облегалката. Наско видя реакцията на шефа си в огледалото на сенника, винаги го държеше спуснат за да може да контролира всичко зад него.
-Наско, къде сме?-попита Никола,-Всичко наред ли е?
-Преди Пловдив, няма проблеми
И въпреки всичко чувството за тревожност продължаваше да тече по вените му. Всичко стана за секунди, трите мотора се появиха от "нищото", черни пистови мотори без марка и номера. Рокерите бяха целите в черно и също без отличителни знаци, първия мотор мина от дясната им страна и напред, втория от ляво и леко назад, а третия се задържа зад ескорта. Бяха професионалисти и за части от секундата в ръцете им се появиха израелски автоматични "Узи"-та. Още преди да започнат да стрелят задният се заби в багажника на втората кола, а левият бе притиснат до лявата мантинела, а от десният прозорец на S класата се показа цефта на Насковия зиг-зауер. При първият изтрел се пръсна фара на мотора, при втория моториста спря толкова бързо че Наско не можа да реагира, даже толкова професионално спря, че ако беше нормален рокаджия може би щеше да е "пътник".
Миладин шофьорчето знаеше как да постъпи в такива ситуации, с рязко спиране десен волан, и намали в аварийната лента. След това с пълна газ и ляво извъртя така колата от страната на Наско че моториста попадна точно на мушката на професионалият охранител. Рокера се опита рязко да увеличи скороста, но късно, куршума проби предпазителя на каската и потъна дълбоко в черепа на наемника. Левия мотор беше размазан в мантинелата, а задният наемник стърчеше забит в задното стъкло на втората кола със счупен врат.
Единствен оцелял беше наемника от левият мотор, размазан, но жив! Филип, единият охранител от втората S-ка се върна да поеме размазания моторист, като му вдигна каската разбра за какво става въпрос.
Никола не можеше да повярва на твърденията на момчетата, че тия са полицай и то от спец-частите. Филип беше познал човека зад каската, все пак той беше човека който го пое навремето във Врана под свое крило. Казваше се полк.Калин Стренев, и беше на има- няма 35 г..
Никола не можеше да разбере защо държавата ще иска да го убива него! Да не би някой да се опитваше да го изпее? Ако е така кой ли можеше да бъде, занеше че може да разчита на всеки един човек от плана!
За съжаление Никола се лъжеше, не на всеки можеше да се вярва! Той не занеше че Иван имаше проблем с държавата и за да не бъде "финтирана" фирмата му, беше "пял" лично на младия премиер, а той веднага почна да "слуша" чрез новата си агенция около Никола.
Петър Семков беше шеф на "Агенцията", а тя беше създадена за да може премиера да пресира структури отделно от МВР и министъра на вътрешните работи.
"Агенцията" можеше да действа само и единствено по заповед на премиера, това бе държава в държавата!
Никола нямаше идея кой може да го е "поръчал", ескорта продължи към морето, но с бясна скорост без да се съобразява с останалите участници в движението.
Притискаха, избутваха присветкаха и шашкаха другите шофьори, пристигнаха на къщата два пъти по-бързо от нормалното. Наско бе звъннал от предплатена карта на 2-3 ма души по морето. Пред къщата чакаха хора на Чичито, а около самата нея охраната бе тройна. Хората на Добромир поеха мерцедесите и след само 4 часа ги върнаха все едно току що излезли от заводите в Щутгарт, майсторите бяха едни от най-добрите в България.
Когато чу за инцидента Симона се разрева, плака като малко момиченце. Толкова много обичаше Никола че би "изяла" всеки който би му причинил нещо лошо, след сълзите и като рабра че му няма нищо направо побесня!
- Здравей-каза Симона в слушалката, - Позна ли кой е?
- Да - отговори гласа, - Знам за какво се обаждаш, но мога да ти дам резултат след около 2 часа
- Добре, ще чакам-рече Симона на човека и затвори телефона.
Човека бе Деян Гяуров братовчед и близък приятел на Симона работещ на отговорна държавана служба с достъп до богата база данни. Двамата поддържаха контакт само в краен случай и на спец телефон, и никога не си казваха имената по телефона.
Когато Никола се прибра Симона му каза за Иван Алексиев, той не можеше да повярва. С Иван бяха приятели от 20 години, бяха си помагали взаимно в бизнеса, знаеше че може винаги да разчита на него, както и той на Никола. И въпреки всичко! Никола занеше за Деян и вярваше на Симона.
- Наско ела - заповяда Никола и продължи след като Наско се яви,- Имам информация че Иван Алексиев и "Агенцията" стоят зад атентата.
- Това сигурно ли е?-погледна шефа с невярващи очи
- Да, инфото е от сигурни хора! От теб искам да чуеш какво става около Иван в момента, ослушай се и утре ми докладвай!
- Ясно - кимна Атанас и излезе от помещението.
Отиде до гаража и до S-те стоеше тя, "гледаше" го мрачно и навъсено, сърдита че не е излизала от няколко месеца от гаража. Единствено само за да бъде измита и за да "помърка" мотора до 12 без 1. Никола му я подари за един рожден ден, поръча я направо от завода в Мюнхен.
Наско обичаше предизвикателствата, Св.Влас-София за 2 часа и 45 минути, обожаваше синьо-белия пропелер и буквата М пред цифрата!
Пристигна в София в 22:00ч. и смени мощната машина с един раздрънкан невзрачен VW Голф, който майсторите бяха форсирали до 200 кс., тази кола беше за спец ситуации.
Успя да прихване Иван на излизане от Кемпински, това което видя веднага потвърдиха думите на шефа му. Обикновенно Иван имаше един шофьор и един охранител с два автомобила, а сега автомобилите пак бяха два, но хората бяха двама шофьора и седем охранителя. Защо му трябваха на Иван Алексев толкова охранители ако не е гузен?!
Наско забеляза един бивш колега сред охраната и реши да му звънне след като оставят обекта си, беше внимателен и кара след ескорта на 2-3 коли зад тях. Пред дома на Алексев имаше още двама души от СОТ в лек автомобил.
- Ей, къде си бе Илия - викна в слушалката Наско-Как си, какви ги въшиш?
- Охо, много късно бе Наско!-отговори му Илия Рангелов, с него бяха служили в отряда във Враня- Не спиш ли?
- Не бе брат! Нещо не мога да спя напоследък! - каза Наско - Не мога да се уморя като навремето, помиш ли?
- Ей, голям "изрод" беше, ей! Кажи какво мога да направя за теб?
- Ами сетих се за теб, имаш ли работа? - попита го
- Да, всичко е наред бачкам при Иван Алексев, нали го знаеш тоя на Медтравел?
- Да, знам го, но какво правиш там той е много "свободен"? А специалист като тебе само си губи времето там!-изчетка го Наско
- Абе нещо му е напечено напоследък, незнам на мен ми се обади Генчо Чука. - изплю камъчето Илия
След като разбра за какво става въпрос Наско продължи да раздумва общи приказки и след като се разбраха да се видят тия дни затвори телефона.
Пристигна в 03:00 ч. на Влас, Никола го чакаше и той му разказа всичко което беше видял и чул. Сега за Никола бе ясно всичко!
- Evelin Cotsev
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1675
- Регистриран на: 6.05.2007
- Местоположение: Пловдив
от Evelin Cotsev » 18 Сеп 2008, 22:18
колега фани се напиши една книга ще станеш милионер 
It`s party time !
Колега отиваме вярно на към книга май!Браво!Браво! 
- Evelin Cotsev
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1675
- Регистриран на: 6.05.2007
- Местоположение: Пловдив
от Evelin Cotsev » 19 Сеп 2008, 1:59
ще има ли още ? 
извиняваи че съм лееко нахален ама виновен ли съм че пишеш такива интересни неща 
извиняваи че съм лееко нахален ама виновен ли съм че пишеш такива интересни неща It`s party time !
- _BmW_™
- Шами
-
- Мнения: 1121
- Регистриран на: 19.09.2007
- Местоположение: София Княжево СИТИ :)
- Пол: Мъж
- Кара: с 240 бавно из града
- Мечтае да кара: Е36 с V10....
- Детайли за колата: Много бързо V10
от _BmW_™ » 19 Сеп 2008, 2:17
Evelin Cotsev написа:колега фани се напиши една книга ще станеш милионер
а дабе книга нещата отиват към 1 библиотека
///M
- Evelin Cotsev
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1675
- Регистриран на: 6.05.2007
- Местоположение: Пловдив
от Evelin Cotsev » 19 Сеп 2008, 2:19
_BmW_™ написа:Evelin Cotsev написа:колега фани се напиши една книга ще станеш милионер
а дабе книга нещата отиват към 1 библиотека
нема се сърдим , ще си купувам по 2 ако издаде случаино да не се загуби някаде едната.
It`s party time !
от Agande » 19 Сеп 2008, 8:25
Браво колега. Страхотен разказ на българската действителност. Нямам търпение да напишеш и края му.
от Diavolo » 19 Сеп 2008, 9:33
Браво Боби. Страхотен талант да разказваш имаш
Малко неща ме грабват така, както разказа ти. Евала
Малко неща ме грабват така, както разказа ти. Евала
- ///M3-E36
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 769
- Регистриран на: 7.09.2004
- Местоположение: Bulgaria | Cyprus
- Пол: Мъж
- Кара: Third E36 :)
- Мечтае да кара: E30 M3
- Детайли за колата: За тез пари...
от ///M3-E36 » 19 Сеп 2008, 11:37
Много ми хареса, ама и аз искам още
Vlados написа:Ебати гадните коли, тея и да ми ги подаряват... пак ще ги купя
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
от t060 » 19 Сеп 2008, 14:48
ААА колега, ставаш все по-добър писател, място за скромност няма, което си е истина, истина си е! Продължавай да 
с пълни сили, има доста смисъл в това, пък и пари могат да се изкарат.
П.С. Ако мислиш да издаваш нещо прасни 1 ЛС, мога да помогна в начинанието.
RESPECT
by t060
Продължавай да с пълни сили, има доста смисъл в това, пък и пари могат да се изкарат.
П.С. Ако мислиш да издаваш нещо прасни 1 ЛС, мога да помогна в начинанието.
RESPECT
by t060
От тогава русото не е на мода.
- plradev
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2377
- Регистриран на: 10.04.2008
- Местоположение: СА
- Кара: м си...
от plradev » 19 Сеп 2008, 14:58
bobi_maxo написа::uups:
Стига, че се изчервих от четки!
Как стига бе?!Бате трябва да се гордееш,че имаш такъв талант!!!Не си спомням някога да съм си купувал книга с разкази
,но това че толкова млади хора като мен(на 27г. съм) ти се възхищават на ТВОРБАТА трябва да те кара да се гордееш.РЕСПЕКТ 
п.п.Щях да забравя.....давай продължението
- Feanor
- ентусиаст
-
- Мнения: 1438
- Регистриран на: 18.01.2007
- Пол: Мъж
- Кара: E39 535i '01
- Мечтае да кара: Mки, Ферарита и други глупости :)
от Feanor » 19 Сеп 2008, 15:18
plradev написа:Как стига бе?!Бате трябва да се гордееш,че имаш такъв талант!!!Не си спомням някога да съм си купувал книга с разкази
Не че искам да ти противореча, но повечето млади хора книги почти не четат, съответно мнението им не е особено показателно.
Да не говорим пък, че тук не сме литературен форум, съответно се обръща внимание главно на идеята и не толкова на детайли като стила. Идеята на колегата е интригуваща, определено, и аз ще чакам следващата част, но прекалените комплименти не са хубаво нещо. Още повече, когато базата за сравнение е малка или липсваща. 
Щото колкото и интригуваща да е идеята, ако се напише в добър стил ще стане още по-добре. "Nothing gives one person so much advantage over another as to remain always cool and unruffled under all circumstances"
38 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
