Тоалетна история: "Андрей, Биби и приятели"

[DanielzZz Профил]

Чакаме 4та част.

[Deliriumz Профил]

сядай да пишеш че нямаме търпение

[M2PR Профил]

Благодаря много, колега !

Една наша колежка, тук във форума, се заяде с мен и затова прекратих писането за момента ...
Ядосах се ...

много си докачлив, младежо...

пп. Повтарям за пореден път - не е заяждане, а градивна критика - ако се отнася до мен, разбира се

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

То писмото се оказало че е от Топлофикация

Спокойно колеги

[sme666ko Профил]

То писмото се оказало че е от Топлофикация

Начи ясно що се е разплакал

Интереснооо, ама пак остави интригата за следващия път

Харашо

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Част 4


Здравей Андре,
Навярно когато четеш това писмо, аз няма да съм тук.
Не исках да става така, но както си усетил от няколко седмици, аз не съм същата.
Влюбих се, Влюбена съм.
Съжалявам, че го разбираш така, но явно така е било писано да стане.

Извинявай, че те нараних, Винаги съм те обичала, ти винаги ще останеш в сърцето ми, винаги част от него ще бъде твоя.
Заминавам за друг град, с него.
Както са казали хората, Очи който не се виждат се забравят, дано е така, знам, че ще боли, но болката ще отминава.

Сбогом.

Биби ...

...

Готиното цитираше точно и ясно, дума по дума, а от очите му се стичаха сълзи ...

Андрей: Това беше краят, Ив.
Иво: Явно наистина така е било писано.
Андрей: Просто не трябваше по този начин, но така ще е по добре ...

Времето минаваше ... вече се смрачи. Телефонът на Иво извъня, беше негов приятел които го покани на бар.
Андрей и Ив решиха да отидат на бар, да се развеселят малко.
Готиното заключи офиса, слезнаха долу, всеки се качи в колата си и се разбраха да се чакат след 30 мин. пред бара.
Искаха да се освежат малко, че се пак Андрей беше и с анцуг.
Готиното паркира красавицата си пред тях, вече не и обръщаше много внимание, все едно се возеше, а не караше ...
Мислите му бяха насочени на другаде ... Биби ... Биби ... Биби ...
Хлопна вратата зад гърба си, щтракна копчето за заключване и се запъти към входа, отключи входната си врата, качи се на 2рия етаж по стълбите отключи си врата, влезна и се просна на леглото ...
Очите му отново бяха пълни със сълзи, полежа 10тина мин. и си каза, трябва да ставам, момчетата ще ме чакат ...
Влезна, направи бърз душ, облече се, парфюмира се и беше пред дилема дали да се обади на такси или да излезе с колата си, знаеше, че ще пие, но той взе ключовете и се засили по стълбите към возилото си.
...
Стигна до бара, паркира и се спря пред входа на бара, чакаше Ив ...
Нямаше и 2 мин., и Ив дойде, с такси естествено.

...

Познатата картинка, голяма весела компания, а нашите момчета отиват омърлушени, т.е. Андрей, опитваше се да не му личи, но не можеше ...
Голямо сепаре, 3 момчета, 2 момичета и нашите 2ма герои. Бутилките на масата, някой танцуваха, други пиеха ...
Готиното се опитваше да удави мъката, но не става, тя все едно беше от дърво и не можеше да потъне, седеше винаги, най-отгоре ...

Стана 3 часа, Андрей промълви на Ив и компания, че си тръгва. Излезе от бара и се огледа за колата си, тя беше там, блестеше на лунна светлина, а на вън беше адски студ. Андрей се запъти към нея, заобиколи е, погали емблемата, отключи е и се настани в удобното кожено рекаро.
Запали, включи фаровете и тогава видя как Ив излиза от бара, погледите им се срещнаха, Иво не знаеше, че Андрей е с колата си ...
Готиното даде газ и потегли, нямаше как някой да го спре, телефонът му започна да звъни, той натисна червената слушалка и след това го изключи ...
На къде мислите се запъти той, отново на познатия ни завой, горе в планината ... Караше доста нервно и бясно, добре, че беше полунощ и нямаше движение, караше и караше, влизаше в завоите като луд, с повече газ , на няколко пъти задницата тръгваше да изпреварва предницата, но някак си на късмет отново вкарваше красавицата си в правия път ...
Вече пристигна, отново седна на мантинелата и погледна в пропастта, гледаше, а там беше тъмно и много студено ...
Сълзите му падаха в пропастта, но не не се виждаха на къде отиват, беше доста високо.
Отново се замисли. Всичко му беше мътно, една мъгла ...

Това краят ли е или е ново начало, та нали всеки казва, че всеки край е едно ново начало, да ... да ... да ... ама НЕ !
Истината е някъде там ...

[vvaskoo Профил]

Браво , много добро продължение . Давай пиши следващото по-бързо

[georgymk Профил]

браво,много добре

[kulov Профил]

А така, давай нататък

[CHUKANSKI Профил]

браво колега!

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Благодаря много колеги !

Продължението трябва да е подобаващо
Тръгвам в др. насока

[boywalking Профил]

а така колега! Само в същия дух... недей да развиваш всичко до край, през ден - през два по малко.... направи го като сериал, за да има с какво да се разсейваме докато сме на бачкане, вечер докато не спим или за сутрин с кафето!
А снимката накрая..... мнооо добра

[sean-john Профил]

Евала колега не бях чел частите,но ги прочетох на 1 дъх всичките

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

а така колега! Само в същия дух... недей да развиваш всичко до край, през ден - през два по малко.... направи го като сериал, за да има с какво да се разсейваме докато сме на бачкане, вечер докато не спим или за сутрин с кафето!
А снимката накрая..... мнооо добра

Благодаря !

Евала колега не бях чел частите,но ги прочетох на 1 дъх всичките

Поклон колега !

Благодаря !

[driver69 Профил]

Бравос - интересно начало на филм. Много ми хареса.