Виж темата - Най-силното ви преживяване

от **drmirchev** » 15 Мар 2009, 11:28

Събуждам се рано сутринта към 8 и нещо с приятната си мелодийка на алармата от сериала "Двама мъже и половина".Ставам, раздвижвам се в топлата, огряна от слънцето стая, обличам се набързо, щото в 9 трябва да съм някъде... Поглеждам през прозореца, как тъмно сивата боя на колата блести много красиво на слънцето и въздъхвам, давайки си още малко време, преди да ида при нея. Събирам си нещата и излизам без да бързам, наслаждавайки се на всяка стъпка по още влажната, гъста ярко зелена тревичка. Стигам до спокойно спящия автомобил, гледащ агресивно в една точка изхода, от където ще го изкарам. Оглеждам го без да има някаква причина, спомням си някои хубави неща, които са ми се случвали заедно с него, всеки малък белег и песачинка носи спомен от нещо, което се е случило с тая кола ... все хубави неща. Усмихвам се щироко и си казвам, че и днешния ден ще е прекрасен, щом започва така. В този момент дърпам дръжката на вратата, от което излиза най приятния звук, който леко заглушава силното чуроликане на птичките, накацали по дърветата из двора, лъхва ме приятната миризма на BMW почти веднага след отварянето на вратата, отново поглеждам колата не знам защо, отварям задната врата, гледката на приятно закръгления салон излъчваща уют и комфорт ме завладява, оставям лекичко чантичката с нещата, които нося със себе си... сядам на щофиорското място в невероятно удобната седалка, която сякаш е правена като за мен, оглеждам се отново, спомени за приятни неща изплуват, казвам си "какво и е различното на тая кола, че да ме кефи толкова???" ...има ли значение. Пъхам ключа и се заслушвам в приятния звук, който излиза от това, завъртам на контакт и поглеждам уредите... заглеждам се в единствения който има някаква вероятност да ме разочарова, ... на стредата е, спокоен съм и се усмихвам леко, знаейки какво ще направя сега..... Паля .... най-якия звук след този на отварянето на вратата за деня... 6-така лекичко потреперва, говорейки сам за себе си и за всичките метаморфози през които е минал през годините, звукът леко разтърсва прозорците на къщата, птичките спират за секунда да пеят , за момент се чува само басовото боботене на колата, което леко напомня на звука от хеликоптер... замислям ся за момент, за това как ме чака магистралата и как ще карам лекичко, за да се насладя по дълго време. Излизам от колата и се запътвам към изхода, който трябва да отворя за да я изкарам, поглеждам я отново, вече не спи, вече е будна и точката в която гледа съм аз, усещам се че времето ми напредва, поглеждам си маратонките които са леко мокри от росата, казвам си "моткаш са" и забързвам... отварям ... пак се връщам в колата, изкарвам я с леко приплъзване на гумите по лекия наклон на изхода... излизам да затворя, поглеждам черните следи по камъните с някакво задоволство, качвам се обратно и потеглям...........

И така всеки божи ден от както я имам от където и да тръгвам, където и да отивам...

от **Sparco_Racing** » 15 Мар 2009, 21:06

Richmond написа:
Sparco_Racing написа:Имам няколко такива но не ме промениха.
Най-силното ми преживяване беше когато на път за мойта вила си карах по искъското дефиленце лекично на дрифт (се още без книжка) заедно с една моя "бифша" приятелака и както си дрифтвах срещу мене изкочи един дриг ентусиаст на дрифта с една Алфа 33 и се целунахме много брутално...
Целия бях в паника...Приятелката ми пострада повече от мен самоя...Първите ми мисли бяха по нея а вторите по това какво ще стане когато дойде КАТ и разберат че нямам книжка...
До ден днешен си спомням случея и никога няма да го забравя но и след този случай не промених стилът си на каране...
Винаги карам бързо и когато видя удобен завой съм с вратите в него...
Когато тръгвам по искърското дефиле винаги си казвам едно : "Мечка страх мен не страх"
Просто този участък винаги ме е привличал с многото завой без видимост и хубавите траекторий които предоставя

И един мармот .....
Бляскачко мечтателя

Абе вие с Цупетата и ///М пакетите всички много отворени ве :twisted:

от **lubaka_320** » 22 Мар 2009, 17:27

drmirchev написа:Събуждам се рано сутринта към 8 и нещо с приятната си мелодийка на алармата от сериала "Двама мъже и половина".Ставам, раздвижвам се в топлата, огряна от слънцето стая, обличам се набързо, щото в 9 трябва да съм някъде... Поглеждам през прозореца, как тъмно сивата боя на колата блести много красиво на слънцето и въздъхвам, давайки си още малко време, преди да ида при нея. Събирам си нещата и излизам без да бързам, наслаждавайки се на всяка стъпка по още влажната, гъста ярко зелена тревичка. Стигам до спокойно спящия автомобил, гледащ агресивно в една точка изхода, от където ще го изкарам. Оглеждам го без да има някаква причина, спомням си някои хубави неща, които са ми се случвали заедно с него, всеки малък белег и песачинка носи спомен от нещо, което се е случило с тая кола ... все хубави неща. Усмихвам се щироко и си казвам, че и днешния ден ще е прекрасен, щом започва така. В този момент дърпам дръжката на вратата, от което излиза най приятния звук, който леко заглушава силното чуроликане на птичките, накацали по дърветата из двора, лъхва ме приятната миризма на BMW почти веднага след отварянето на вратата, отново поглеждам колата не знам защо, отварям задната врата, гледката на приятно закръгления салон излъчваща уют и комфорт ме завладява, оставям лекичко чантичката с нещата, които нося със себе си... сядам на щофиорското място в невероятно удобната седалка, която сякаш е правена като за мен, оглеждам се отново, спомени за приятни неща изплуват, казвам си "какво и е различното на тая кола, че да ме кефи толкова???" ...има ли значение. Пъхам ключа и се заслушвам в приятния звук, който излиза от това, завъртам на контакт и поглеждам уредите... заглеждам се в единствения който има някаква вероятност да ме разочарова, ... на стредата е, спокоен съм и се усмихвам леко, знаейки какво ще направя сега..... Паля .... най-якия звук след този на отварянето на вратата за деня... 6-така лекичко потреперва, говорейки сам за себе си и за всичките метаморфози през които е минал през годините, звукът леко разтърсва прозорците на къщата, птичките спират за секунда да пеят , за момент се чува само басовото боботене на колата, което леко напомня на звука от хеликоптер... замислям ся за момент, за това как ме чака магистралата и как ще карам лекичко, за да се насладя по дълго време. Излизам от колата и се запътвам към изхода, който трябва да отворя за да я изкарам, поглеждам я отново, вече не спи, вече е будна и точката в която гледа съм аз, усещам се че времето ми напредва, поглеждам си маратонките които са леко мокри от росата, казвам си "моткаш са" и забързвам... отварям ... пак се връщам в колата, изкарвам я с леко приплъзване на гумите по лекия наклон на изхода... излизам да затворя, поглеждам черните следи по камъните с някакво задоволство, качвам се обратно и потеглям...........

И така всеки божи ден от както я имам от където и да тръгвам, където и да отивам...

братле,с четенето на тези няколко реда които си написал за пореден път испитах истинска наслада,гордост от това че карам БМВ!Независимо дали се качвам в мойта бабичка,в на бащата ис-ката или в на дядката е34-ката,кефа е...ти знаеш най добре :mhihi:

Бях започнал да приемам колата си като няква даденост и да не й обръщам толкова внимание,поради забързаното ежедневие,ама ти ме подсети кво притежавам ,направо ме накара да сляза в колата..чакай утивам

от **Сондьора** » 23 Мар 2009, 12:16

Тва от предходната година.....Начи така, карам за морето, рано сутринта. Към нова загора някъде прав участък, слънцето аха да се покаже от към хоризонта. Видимо дълъг прав участък карам си около 120, пред мен е тир показвам се няма никой....направи ми впечатление, че линията е непрекъсната, но нямаше никаква светлина напред и ми изглеждаше прав път........Тръгвам да изпреварвам ТИРа спокойно....и изведнъж, както съм му по средата, просто от нищото, все едно изникна от земята друг ТИР. Яко спирачки тамън се прибрах зад изпреварвания ТИР и другия профуча, чак тогава взе да ми хлопа сърцето, все едно ми е в сливиците....от тогава в сумрак никога нищо не правя, просто си карам до 100% видимост.....

Имам с приятели една тежка катастрофа с рязане на стълб и кълбета, когато бях на 15 /шофера на 17/, от тогава имам обеца на ухото за пиянски простотии. Равносметката:
Тогава бяхме трима в онази кола.
Сега са три семейства с общо 5 деца, които можеше никога да не видят бял свят, да не се радват на живот, да не радват баби, дядовци и т.н.

от **denis.mustafov** » 30 Мар 2009, 17:19

И аз имам една историйка,която ме отказа от това да карам пиян.
Една петилетка изкарах в щатите или по точно в Чикаго.Имаше доста бг заведения.Бях на Авангард(бившето Мариос).Излизам си аз от бара доста пиян и се провиквам на един познат(170 см 130 кг)
-Еи дебел дай да карам бре-и пича унижен ко' да прай и ми дава.Тръгвам по Харлем към магистралата,десен завой да се кача по рампата.Самата рампа е доста дълга(нямам спомен точно).По разказа на момчето(след няколко дни) преди да стъпя на магистралата съм карал с около 150км/ч.По самата магистрала съм настапвал яко и то доста стрелката минала над 200 км/ч(130 м/ч).Споменавам улиците за тези който са били там,да добият представа къде точно се случи това,а колата е Нисан 350z кабрио(280 к.с.) и аз бях без колан.На другият ден бях толкова уплашен,че дори не исках да се сещам.Не исках и да карам.И затова вече никога не карам пиян.
НИКОГА АМА НИКОГА НЕ КАРАЙТЕ ПИЯНИ

от **ivan mitev** » 30 Мар 2009, 20:03

ми по принцип си оби4ам да си карам барзи4ко и ре6их от жигула на лада да мина и после на бмв и влязох в ком6иите изкартих 3 големи бордура саборих цялата им асма дувара и сутринта ско4их на мверето абе големи разправии бяха бях пиян ина4е трезвен беля не сам правил и тази слу4ка ме промени 4е пил не требва да се кара

от **Binev_OuT** » 31 Мар 2009, 0:07

ivan mitev написа:ми по принцип си оби4ам да си карам барзи4ко и ре6их от жигула на лада да мина и после на бмв и влязох в ком6иите изкартих 3 големи бордура саборих цялата им асма дувара и сутринта ско4их на мверето абе големи разправии бяха бях пиян ина4е трезвен беля не сам правил и тази слу4ка ме промени 4е пил не требва да се кара

Умрях от смях докато го четох - че не е за смях не е ама така е написано!! :mhihi:

от **bivola** » 01 Апр 2009, 13:13

Значи историята се случи миналата година 3 през ноща заспал като пън сънувам нещо , а нещото е ,че с баща ми тръгваме на път, качваме се в колата товариме всичко , колани, пари,ключове всичко е шест.Тръгваме и след известно време пристигаме в Пловдив.Караме 3-та кола по една улица пред нас някъв чичко с Лада изведнъж светка жълто,но баща ми решата,че ще мине дава газ и в същото време отдясно ни помита някаква кола (не знам марка) и двамата оставаме на место.

Съотвено следва събуждане,измиване с хладка вода, пия една студена вода и пак у леглото. Така тва съня.
На другата сутрин вече забравил за съня настроението е супер ставаме и тръгваме (Всъщност съм сънувал Пловдив с нагласата,че на сутринта патуваме за там) и така потегляме спокойно по магистралата си перкаме докато не стигаме.Изведнъж движеики се по улицата от съня ми 3-та кола естествено си спомням,че и друг път съм бил там в същите обстоятелства обстановка,хора всичко се повтавя, тогава виждам светофара зелено ,баща ми си кара, съответно си мисли да мине,но може би от страх да не ми се сбъдне съня го помолих да отбие, при което той ме послуша и ни изпревари колата зад нас,която пък мина на въпросното жълто и беше ударена отстрани от идващата кола, помня,че се стреснах много силно , дори се насълзих излезнах и се затичах към ударената кола,но хората вътре бяха мъртви за жалост. История , която никога няма да забравя , може би най-гадната случка през целия ми живот. Така,че сънищата стават реалност.

от **p0wEr** » 01 Апр 2009, 13:27

Много гадно :idea:

от **Diavolo** » 01 Апр 2009, 13:47

bivola написа:...

Много гадно :confused:

Да се сбъдне кошмарния ти сън с жертви при това :confused:

от **Koz** » 01 Апр 2009, 17:45

наистина много е кофти това.за радост ти си се отървал благодарение на съня ти.Аз съм суеверен и вярвам в тези работи и то доста

от **Войводата** » 01 Апр 2009, 18:22

еми аз си лъзгам и нямям сериозна катастрофа но понеже съм новак с bmw и все те кара на лиготия и най рискована ми е книжката щото са ми е набелязали и фсяко изкарване на колата си е силно преживяване

от **bivola** » 01 Апр 2009, 19:40

Diavolo написа:
bivola написа:...

Много гадно Да се сбъдне кошмарния ти сън с жертви при това

Определено много гадно изживяване ,а и някак се чувствам виновен....

от **Koz** » 01 Апр 2009, 22:31

bivola написа:
Diavolo написа:
bivola написа:...

Много гадно Да се сбъдне кошмарния ти сън с жертви при това

Определено много гадно изживяване ,а и някак се чувствам виновен....

брат няма за какво да се чувстваш виновен важното е че ти си добре...все пак всеки гледа себе си...

от **bivola** » 01 Апр 2009, 22:37

Ами може би е така , но като се замисля,че аз трябваше да съм там, а аз избягах от съдбата си ...

Виж темата - Най-силното ви преживяване

Официален форум

Най-силното ви преживяване

пиян зад волана

Кой е на линия