Надежда..

[uricatoli]

Беше един мрачен зимен ден.. Мартин пътуваше във влака и мислеше под звука на монотонно тракащите колелета. В купето беше жега, затова за да се разхлади от време на време той показваше главата си пред прозореца. В него имаше и надеждата, че същият пронизващо леден вятър ще забере със себе си мислите и проблемите, но уви.. Той пак прибираше главата си в топлото купе и с учуда разбираше, че вятъра не помага..
"Защо не ми върви?", " Защо съм такъв карък не само в любовта ами навсякъде" Тези въпроси не спираха да го тормозят през последните седмици.. Целият му живот се променяше.. Мартин усети че се намира на ръба на нервния срив.. Усещаше че не е добре.. Чувстваше се като болен.. Косата му падаше от нерви.. От притеснение.. От проблемите които му предстояха..

Със пристигането на Гарата, Мартин излезе през входа.. и не обръщайки внимание на шумотевицата и хората наоколо той си хвана едно такси и се прибра... По навик първата му работа бе да включи лаптопа си, който неразделно беше с него. Обаче реши да обърне внимание първо на отоплението, затова зареди камината, взе малко хартия. И накрая запали малкия играещ пламък на клечката, който от своя страна се прехвърли в камината с лекият подскок на клечката между смачканата хартия и дърва..
След като вече се беше погрижил за топлината в дома си, Мартин седна пред бюрото и включи лаптопа.. Въведе всички пароли и влезе в скайп.. След това стана и отиде в кухнята да си сготви нещо за хапване. Все пак след дълъг път човек винаги му се отваря апетита.. Той отвори хладилника, погледна набързо и го затвори.. "Нищо интересно" каза си той отваряйки шкафа от където извади пакетче със супа за бързо готвене..
След всички тези приготовления той вече беше готов да седне пред лаптопа и да чете темите във форума на любимата си марка..
Още със сядането си той видя мигащата иконка на скайп.. Някой искаше да го добави.. "Интересно, скоро никой не е искал оторизация от мен.." След като добави абоната, Мартин отпи глътка от супата си в чаша и написа:
-Здравей, познаваме ли се?
От другата страна на мрежата бе веднага отговорено..
-Здравей, лично не се познаваме но сме се срещали Аз съм Славена.. Павката ми даде скайпа ти..
-Павката, Павката, чакай че не мога да се сетя.. Я прати снимка да видим къде сме се засичали.. Набързо реши да попита Мартин..
OPEN FILE... След като натисна малкият надпис на екрана Мартин видя снимката на едно много симпатично момиче.. Същото което преди време той искаше да се запозна и на няколко пъти съдбата му предлагаше шанс да го направи.. Но уви, както се казва на Мартин не му се отваряше парашута и се разминаваше с нея само с няколко думи или обещание че другия път тя ще му даде номера си..
-Сети ли се коя съм? запита момичето..
-Дддда, сетих се.. как си?
-Ами добре.. тук сме с павлин в нас.. Малко сме се събрали.. Отговори отново тя..
След още няколко реплики се разбра че имат общи теми.. Като например, че почитат само една и съща марка автомобили.. че харесват една и съща музика, обичат животни.. И много други теми..
Затова разговора им не свърши до там...

Няколко седмици по късно Мартин трябваше да се прибира във Варна защото университета почваше.. Той сподели на Славена, че си търси квартира някъде в града.. И тя му предложи да и бъде съквартирант докато си намери някакво добро жилище.. Мартин и беше разказал за проблемите си.. Тя знаеше, че той преминава през труден период.. Затова реши да му помогне с каквото може..
Няколко дни по късно Мартин бе посрещнат от Славена на гарата във Варна.. Мартин стоеше пред гарата, когато видя приближаващото тъмно-синьо компотче със тъкмо излизащото от фризьор усмихнато момиче вътре.. Колата спря.. Мартин хвърли набързо сака си в багажника и влезе в колата..
-Хей здравей! Мартин поздрави Славена все едно поздравяваше стар свой приятел..
-Хайде отиваме към нас.. Каза Славена и тръгнаха..

Същата вечер, към гостоприемството на Сис беше и добавена добрата компания на нейните приятели.. Мартин усети, че му е спокойно в тази компания.. Проблемите му все още тежаха, но не до такава степен вече че да не може да се забавлява.. Тази вечер той най-накрая се поотпусна.. Нещо което не беше правил много отдавна.. Следващите дни минаваха неусетно, бързо.. като че ли летяха.. Една вечер Мартин и Славена легнаха на едно легло за да си правят компания докато заспят.. Разказва си истории.. Мартин му харесваше да разсмива Славена.. Харесваше да гледа красивата и усмивка.. Чувстваше, че когато е с нея той спираше да мисли за всичко друго.. Същата тази вечер Мартин не можеше да заспи.. Гледаше Сис.. Наблюдаваше я как спи и загъваше от време на време..
Въпреки, че почти не беше спал на сутринта Мартин беше пълен със сили.. Усещаше прилив на живот в себе си.. Той осъзна че много харесва Славена.. Осъзнаваше, че това момиче е един страхотен човек, който винаги щеше да ти помогне..
Вечерта Мартин и Славена решиха да си правят отново компания докато заспят.. Легнаха и отново беше ред на Мартин да започваше а Сис да довършваше приказките.. Вече заспивайки Мартин отново протегна ръката си и обгърна Сис.. В ума му беше идеята да я дръпне докато не усети че Славена се вкопчи в нея и се приближи към Мартин.. Той усети момента за да я целуне.. И го направи... Усети как устните му се долепиха до нейните.. Тази кратка целувка за него траеше вечно.. След тази целувка се притиснаха още по-силно и заедно отпътуваха към безкрайната бездна на техните сънища..
Няколко дни по-късно Мартин беше вече друг човек.. Усмихнат.. Радостен.. Лъчезарен.. Кипящ от енергия.. Той усети че вече се чувства в перфектно здраве.. Не мислеше толкова за проблемите си колкото за момичето по което усещаше, че хлътва все повече и повече..
Минаваха седмици.. Двамата бяха неразделно заедно.. пазаруваха, пътуваха, обикаляха България.. Ходеха на разходки.. Дори си взеха и куче.. Нещата вървяха много добре..
Но настъпи момента на разочарование.. Мартин не усещаше, че Сис имаше нужда и от малко време за себе си.. Той постоянно беше до нея и почти да се каже и дишаше във врата.. На моменти той започваше да изпитва страшни признаци на ревност.. дори и без причина... Затова се налагаше Славена да не му казва понякога с кого излиза и къде ходи.. Но имаше и моменти в които Мартин не толкова ревнуваше, колкото подлудяваше от притеснение.. Примерно когато Сис излизаше и не вдигаше телефона си.. Мартин не можеше да спи... да диша дори нормално ако не знаеше че всичко с нея е наред.. Но тя не разбираше това.. Мислеше че всичко това е ревността му.. Но той просто искаше да знае къде е.. за да е спокоен, че всичко с нея е наред.. Започнаха скандали.. Мартин му беше всичко страшно тежко.. На моменти той искаше да се откаже и си тръгваше.. Но само малко след това той усещаше все едно оставя част от себе си при нея.. Не искаше да се разделят.. Той усещаше че я беше влюбен в нея.. Каза и го.. Но смисъл нямаше.. Отново имаше само ревност и притеснение.. Няколко месеца след началото на всичко и поредния скандал Славена реши, че това е края.. Затова реши да го каже на Мартин.. Бяха в колата когато Той чу всичко.. Не знаеше какво да каже.. Сълзите напираха да излизат, но имаше и много насъбран гняв.. Мартин почти чуваше как хрущи сърцето му и как плаче душата му след тези нейни думи.. Не искаше края.. Просто не искаше.. Но грозната част в него наречена гняв в него надделя.. Той започна да блъска колата.. Псуваше.. Обиждаше.. Искаше да излее всичко.. За жалост това изливане не беше на мястото на което трябва.. Не усещаше, че с това свое действие той караше Славена да види в него една лоша част която никога до сега не се беше появявала, а именно гневът от мъка..
Мартин излезе от колата, трясна вратата и си замина.. Няколко дни той не беше на себе си.. Почна да пие доста.. Пропуши.. Усещаше липсата на Славена и се опитваше по някакъв начин да я измести.. но уви не успяваше..
Една вечер Мартин седеше пред лаптопа и реши да и пише.. В отговор на думите си пратени по скайп той намери само "Не искам да те виждам"
Това почти го събори.. Сълзите му текнаха.. Искаше по някакъв начин да се опита да поправи всичко.. В главата му беше Мрак.. Идеи нямаше.. Фактите говореха.. С изливането на гнева си Мартин спусна една невидима стена с надпис Страх по пътя към Славена.. Мартин не искаше да е така.. Молеше се да не е така.. При всеки автомобил спиращ до апартамента на Мартин, той излизаше да види дали не е тя.. Но уви.. Не беше звука на тъмно синият компакт... Мартин отново сядаше пред лаптопа търсейки някакво развлечение продухващо мислите му като ледения вятър от преди няколко месеца.. Той беше загубил това момиче.. Не искаше да го разбере, но трябваше.. Макар че в него оставаше една надежда следващата кола която чуе от прозореца да бъде нейната.. Надяваше се някой ден тя да му прости..

П.П. Понякога най-важните неща в живота ги виждаме след като ги загубим.. Хора мислете преди да направите нещо за да не съжелявате... Това да си кажете после "ех ако бях направил не така ами така" няма смисъл.. Никой не може да върне времето назад.. Никой..

[jordanov Профил]

Хубава история. Браво!

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Страхотно, след всеки изминал разказ започвам все повече и повече да виждам себе си в лицето на Мартин ...
Това момче няма ли да случи на момиче с което да се разбира за вечени времена или поне за толкова време, че след поредната раздяла да е забравил, че и преди се е чувствал така.

Намерете му нещо, и на мен ...

[DanielzZz Профил]

Хубава история. Браво!

[mitak_88 Профил]

колега,вече се питах кога ще е поредната ти хубава история!!!мн добре дойде на пияната ми тиква!БРАВО

[uricatoli]

колега,вече се питах кога ще е поредната ти хубава история!!!мн добре дойде на пияната ми тиква!БРАВО

Не бях пил колега...

[Transportera Профил]

колега,вече се питах кога ще е поредната ти хубава история!!!мн добре дойде на пияната ми тиква!БРАВО

Не бях пил колега...

[E34 - Fanatic Профил]

Наистина много хубава история!

[DanielzZz Профил]

Пуснато на: 24 Май 2009, 5:19

[DanielzZz Профил]

Пуснато на: 24 Май 2009, 5:19

[uricatoli]

Пуснато на: 24 Май 2009, 5:19

безсъние му викат..

[DanielzZz Профил]

Или по скоро "Мама каза да не се прибирам по тъмно,за това си ида в 5:16"...

[igra4a-c2560xm Профил]

заек положението е трагедия

[BMWfenomen Профил]

тежко е, но мартин е осъзнал грешката си евалата за разказа

[bavaretca_tns Профил]

колега супер историики пишеш продължаваи в същия дух
За тази история познавам една двоика която беше по същия начин и накрая имаше щастлив краи