ЕКСТАЗ

[uricatoli]

Мартин отново беше сам.. Всичко беше по старому.. Скуката, училището, приятелите в големият крайморски град. Нормализирайки жовота си след всичко случило му се до сега той беше се решил да не продължава да прави повече грешки а да продължи живота си нарпед.. да изпълни плановете. Често, когато лягаше вечер в главата си той пренареждаше правилния план за всичко. Училище, завършване, работа, стабилен доход и самостоятелност... Въпреки, че често му се искаше да напусне реалността и да забегне някъде той доста пъти беше се спирал с припомняне на всичко лошо което му се случи предните пъти. " Малко остана, нека не си прецаквам тотално живота" мислеше си всеки път Мартин. Но искаше и искаше.. И това го гризеше.. Бавно и мъчително се заиграваше с търпението и нервите му.. Той изпитваше някакво перверзно чуство от пътя+звука на бимата+незнайната посока. Перверзно чуство което за него беше дори по-хубаво и от секса.. "Дали не е болест?" си казваше често той.. но след сядането вечер пред компютъра и дългото ровене и писане във форумите на БМВ той не откриваше отговора на собственния си въпрос..
Еднообразието от движението по един и същ маршрут всеки ден отегчаваше Мартин и той започваше да изпитва желанието да пътува на по-далеко разтояние не само от тях до университета и обратно.. Търсеше всякакви варианти.. Да закара някой някъде, да направи някоя услуга или просто да се разходи с някоя приятелка..
Седейки един ден пред лаптопа и четящ из форумите поредните безмислени теми на новите потребители скайпа му цъкна и на екрана му излезе снимката на Кристина..
-Какво правиш? пита тя..
-Ами кибича си, скука, направо съм издивял..
-Колата ти колко гори? пита отново тя..
-Защо, ще ми пълниш резервоара ли..
-Ами Иринка иска някой да я закара до слънчев бряг и да я върне после..
-ами кажи и отиване и връщане 50лв и съм на линия
-Момент...
5мин по-късно:
-Ами добре... Ела след 30 мин да ни вземеш и да тръгваме..
-ок само да се оправя и идвам..

30 мин по-късно Мартин стоеше пред блока на Ирка и ги чакаше да слезят. Мислейки за пътя, който често минаваше миналото лято той оглеждаше колата дали всичко е ок...
Ира и Крис дойдоха, поздравиха се с Мартин и се качиха в колата. След уговорките на плана и разписанието бимата вече се намираше на Изхода на Варна по посока Слънчев бряг, времето беше есенно и приятно, слънцето препичаше следобено без да има възможността да се скрие зад някой облак се отразяваше в сивата бима в която Крис и Ира не спираха да правят забележки към шофьорските умения на Мартин...
"Като вземете книжки ще ми давате акъл... за сега си говорете за мъже и гримове" мъмреше Мартин през цялото време и молещ се табелата на Слънчев бряг да идва по-бързо...
С културно шофиране и спазване на места пътните знаци след около час и полувина вече бяха във Слънчев бряг.. Мартин по пътя разбра че работата на Ира е да се срещне със някакво нейно приятелче което живее извън България и се е върнал замалко.. А Кристина беше само за компания и да се разходи..
Всичко беше добре докато Ира не звънна на Мартин който по това време се разхождаше по безлюдните алеи на курорта и спомнящ си за навалицата от лятото..
-Ало Марти, извинявай искам да те помоля ако може да останем да спим тук днес..
-Ира нали имахме някаква уговорка, утре имам сутринта лекции и не мога..
-Моля те, има къде да спим, а утре ще тръгнем колкото рано кажеш.
Набързо пресметвайки необходимото му за връщане във Варна Мартин отговори:
-В 6:00 ще станеш ли ?
-Да няма проблеми
Ок хайде звънни по-късно къде да се чакаме..
След разговора Мартин се усети къркорещият си стомах и се сети че днес не беше още хапвал нищо, затова се ориентира към Бимата за да си направи разходка из близкия Несебър тъкмо и да хапне нещо.
Няколко часа по-късно и след срещата отново на Мартин с останалите отидоха в едно хотелче, където се очакваше да нощуват.
С влизането си започнаха разговори и запознанства с домакина, обсъдиха се теми като бизнес, хоби, автомобили и още много неща над чаша с хубаво червено вино..
Усещащи, че умората надделява подпомогната и от малкия процент алкохол във виното, всички решиха да си легнат.
Може би поради някакви странни обстоятелства леглата бяха само 2 и се налагаше да спят по двойки... Мартин разбра, че ще е с Кристина на едно легло и му стана някак забавно след всичко което им се беше случило заедно и след опитите да се отдели от нея съдбата някакси направо му я тикаше отново.. "Еми няма как" каза си той и легна в леглото до Кристин.
От изпития алкохол или от някакъв странен навик Мартин прегърна Кристина, а дали поради същите причини тя не се възпротиви.. Понеже ноща беше хладна те спяха така цяла нощ, прегърнати заедно. В Мартин бушуваше чуството което той притъпяваше от раздялата си с нея, но реши да бъде железен и не се поддаде.. Но се поддаде на умората..
Телефонът извъня..
-Ало, да?- отговори Мартин
-Ало брат ще можеш ли да ме вземеш като отиваш на лекции?
-Кой е?
-Аз съм Сандето..
-АААА Санде, ами ок батка, нямаш проблеми... колко часа?
-Ами сега е 7:00... към 8:15 можеш ли?
-7:00 !!!!!!!!!!!! Братле не знам дали ще мога, щото съм в Слънчев бряг и съм се успал... Отговори Мартин, скачайки и започвайки да се облича и буди останалите..
-Ок брат.. ако можеш звънкай...
"Крис, Ира ставайте закъснявам.. Телефона ми не звънна, трябва да вървим" повтараше Мартин все едно Къщата гореше и те трябваше да излизат колкто се може по-бързо...
След бързото изпращане И качване в колата, Мартин запали бимата и чакайки малко да се сгрее се обърна към двете момичета и ги помоли да си сложат коланите... "моля те карай бавно" помоли Ира седяща на задната седалка.. "Успокой се, карам разумно" Искам само да мълчите и да не разсехвате..
С тръгването си и излизането на главния път стрелката на оборотомера започна да полудява... 4000, 5000, 6000.. постоянно варираше в тези стойности... Мартин започна да усеща веднага прилива на адреналин от силилите предавани на 2те задни колелета от двигателя.. Започваше прохода а от там и желанието на Мартин да стигне по-бързо до Варна за да не закъснее, Завоите се редяха ту на ляво ту на дясно, бимата се държеше с новите си гуми на пътя като котка вкопчила се във дивана когато някой се опитва да я вдигне.. 1-2 прави, остър завой на ляво.. на дясно.. Бимата влизаше и излизаше като стрела, чуството на ускорение караше Мартин да чуства подобие на малък екстаз.. За разлика от момичетата които се бяха вкопчили във седалката и мълчаха.. В този момент живота им беше в неговите ръце.. В кръглото нещо и трите педала които докосваше с крака.. Мартин знаеше това и точно то винаги го пазеше да кара като идиот... Идеята че няма да нарани само себе си а и някой друг заради своята перверзност..
Завоите продъжаваха да се редят... Ръмженето на настръхналия двигател ги плашеше и ги караше да му се дават със грация и плавност.. С последния завой и первектната видимост която имаше Мартин реши да изпробва дрифт техникатоа която се учеше да владее.. Завоя представляваше, плавно нагорнище със перфектен гладък асвалт и много добра широчина... Мартин Намали скоростта вкара втора скорост, натисна педала на газта и започна да усеща как колата поднасяше със задницата си.. Чуството за него беше неуписуемо удоволствое.. С контролиране на газта Мартин все едно задоволяваше своите най-скрити сексуални фантазии.. Краята на завоя наближаваше, затова волана беше извит в обратна посока за да може колата да се стабилизира , вкара 3-та и продължи да ускорява.. Стрелките на часовника наближаваха 8:10 когато бимата премина през входа на Варна и Иринка и Крис вече можеха да са спокойни че няма да се кара повече така...
"Точно 57мин" каза Мартин... "Хайде ще ви оставя и ще заминавам на лекции че още малко време ми остана.."
"добре" Успя с изтръпнал глас да отговорят двете момичета.. Няколко минути по късно той ги остави пред тях.. Те без да кажат нито дума слязоха и си тръгнаха.. Мартин стоеше и ги гледаше как се отдалечават.. Погледна оборотомера, Изфорсира на ограничител и веднага осъзна 2 неща...
1-вото: Че не винаги това което за теб е страхотно ще се хареса и на останалите..
И 2-ро: Отговорът на неговият въпрос.. Че Не е болен.. А Пристрастен..

Историята и лицата в нея са измислени от мен..

[Agande Профил]

Само докато четях ми дойде приток на адреналин

[Acceleration Профил]

абе момче ти не спиш ли бе

иначе евала !

[///M3-E36 Профил]

Лелееееее!!!!!!!.......

[t060 Профил ICQ]

Лелееееее!!!!!!!.......

+1

RESPECT

by t060

[uricatoli]

Лелееееее!!!!!!!.......

+1

RESPECT

by t060

Тоше, бате днеска ше се напукаме ли?

А за колегата по-горе... От сън спомен няма

[t060 Профил ICQ]

Запознахме се, решихме да се почерпим, като се почерпим, май пак ще се запознаваме... запознахме се , решихме да се почерпим...

Т'ва брат му се вика цикъл ей довечера (18:15 на черно море) ще видиш как работи безотказно

П.С. Извинявам се, че го обърнахме на чат тука.

RESPECT

by t060

[Turboman Профил Уеб-сайтICQ]

Хубава история,само това с лекциите и бързането нещо не се вписва - кой ходи в днешно време редовно на лекции

[uricatoli]

Хубава история,само това с лекциите и бързането нещо не се вписва - кой ходи в днешно време редовно на лекции

АЗ

[sportsman_86 Профил]

Смятай каква история.Бате Мартин скрит талант ще излезе

[_BmW_™ Профил Уеб-сайт]

Абе адаш трябва да напишеш един любовен роман !!!! БРАВОООО

[cherry_dream Профил]

Супер е историята Т и ми идол вече

[Rumburak]

Още едно ЕВАЛАТА и от мен, бравос колега!!!

[Apassionata Профил]

Още едно ЕВАЛАТА и от мен, бравос колега!!!

Мдааа, не пишеш зле, казах ти някои неща... а за този разказ, някак финала очаква се нещо друго, може би да "изпуснеш" колата, да се озовете в канафката, да се разминеш на косъм от кола в насрещното. И момента в леглото с Кристина... можеше да повечко да разкажеш и опишеш чувствата и усещанията, които са бошували в теб тогава /ако се е случило настина де / И... трябва да го прочета пак, но нещо ми се губи, с Кристина ли сте се разхождали, пък другото момиче е било с приятеля си... Нищо не спомена Купон да е имало, заведения... изведнъж хотел, една стая с две легла? Както и да е, поздравления! Имаш талант, продължавай да пипеш Стига критики

[cucko Профил]

Я вижте кой е сънувал тук!
По темата евала,дано да има повечко такива!