глобалното затопляне
Модератори: mitaka7, Общи модератори
7 мнения
• Страница 1 от 1
глобалното затопляне
намерих го това на един моторджийски форум и го преведох.
всяка прилика със реалноста е случайна.
баси студа...
а мене ме сърби между пръстите.
паркиран е точно на пътя ми към другите возила и всеки път като го подмина се закача- я за сетивата ми, я за мерилката на мъжкото самочувствие.
маркирал е пода със всичките си флуиди- масло на мотора, масло на трансмисията, спирачна течност, антифриз.
отдавна съм се отказал да ги гоня течовете. нека да маркира.
и така всеки ден. паля го веднаж във седмицата защото не съм го зазимил и ако не го паля периодично напролет няма да излезе от летаргичния си сън.
те не знаят. не съм им казал защото вече не мисля че ги интересува- тях почти нищо вече не ги интересува. завиждам им някак си
но оня ден бащата отива да нахрани кучето и се среща със него
идва объркан и вика- това долу твое ли е?
мое е.
какво е това? не си ни казал...
ми... не се обяснява- показва се.
сядам, завъртам кранчето на бензина и давам контакт. слушам как бензина тръгва да се лее из четири-цевния карбуратор голям колкото двигателя на симсонче
врътвам 3-4 пъти газта защото няма смукач, поглеждам бащата и здраво стъпил на земята натискам стартера.
бащата подскача уплашено- едно защото старта на 8200-те кубика двигател само по колектори е малко внезапен за разбитата му нервна система, две защото забравих да му кажа че е близо до единия колектор и половин-метровия пламък му опърля пантофите.
запалването е рязко, угасването- бавно и мъчително като край на хеви метъл песен от 80те - независимо че му помпам газта все едно упражнението е със друга цел.
тишина. бензина продължава да се лее.. врътвам му газта още 2-3 пъти и натискам пак стартера- двигателя нервно се опитва да падне със мене заедно надясно защото съм му подал малко повече газ...
след 2-3 минути борба успявам да закрепя празните обороти на 800 и го оставям да се тресе нервно като на забавен кадър на стойката...
взимам си якето и каската, яхвам го и внимателно слагам на задна...
обръщам се бавничко, слагам на първа и излизам на улицата.
поглеждам бащата, поглеждам пътя ухилвам се и разгонвам птичките и съседите.
леко. не е загрял още.
след 5 минути кръстосване на квартала излизам на местното шосе. празно. ха!
вдигам лежерно някъде към 100 и както съм си на първа го отварям докрай- усещам преди да чуя, как животното си поема дълбоко въздух през филтрите, големия чифт цеви на карбуратора и полираните глави.
виждам със периферното си зрение как малко зад мене колекторите светват във синьо-червено и след това съм прекалено зает да оставям на асфалта следа от изгоряла 330 милиметрова гума
... и така до 200...
слагам на втора и зацепвайки най-накрая усещам че ми е адски студено и едновремено със това прасците ми изгарят от топлината на колекторите
не е шега- имам прогорени дупки на всички панталони със които съм го яхал тоз
завъртам се внимателно по едни задни улички и се прибирам
баща ми още седи там където го оставих.
спирам. гася. спирам горивото.
"какво мислиш по въпроса?"
"сине- ти си луд"
всяка прилика със реалноста е случайна.
баси студа...
а мене ме сърби между пръстите.
паркиран е точно на пътя ми към другите возила и всеки път като го подмина се закача- я за сетивата ми, я за мерилката на мъжкото самочувствие.
маркирал е пода със всичките си флуиди- масло на мотора, масло на трансмисията, спирачна течност, антифриз.
отдавна съм се отказал да ги гоня течовете. нека да маркира.
и така всеки ден. паля го веднаж във седмицата защото не съм го зазимил и ако не го паля периодично напролет няма да излезе от летаргичния си сън.
те не знаят. не съм им казал защото вече не мисля че ги интересува- тях почти нищо вече не ги интересува. завиждам им някак си
но оня ден бащата отива да нахрани кучето и се среща със него
идва объркан и вика- това долу твое ли е?
мое е.
какво е това? не си ни казал...
ми... не се обяснява- показва се.
сядам, завъртам кранчето на бензина и давам контакт. слушам как бензина тръгва да се лее из четири-цевния карбуратор голям колкото двигателя на симсонче
врътвам 3-4 пъти газта защото няма смукач, поглеждам бащата и здраво стъпил на земята натискам стартера.
бащата подскача уплашено- едно защото старта на 8200-те кубика двигател само по колектори е малко внезапен за разбитата му нервна система, две защото забравих да му кажа че е близо до единия колектор и половин-метровия пламък му опърля пантофите.
запалването е рязко, угасването- бавно и мъчително като край на хеви метъл песен от 80те - независимо че му помпам газта все едно упражнението е със друга цел.
тишина. бензина продължава да се лее.. врътвам му газта още 2-3 пъти и натискам пак стартера- двигателя нервно се опитва да падне със мене заедно надясно защото съм му подал малко повече газ...
след 2-3 минути борба успявам да закрепя празните обороти на 800 и го оставям да се тресе нервно като на забавен кадър на стойката...
взимам си якето и каската, яхвам го и внимателно слагам на задна...
обръщам се бавничко, слагам на първа и излизам на улицата.
поглеждам бащата, поглеждам пътя ухилвам се и разгонвам птичките и съседите.
леко. не е загрял още.
след 5 минути кръстосване на квартала излизам на местното шосе. празно. ха!
вдигам лежерно някъде към 100 и както съм си на първа го отварям докрай- усещам преди да чуя, как животното си поема дълбоко въздух през филтрите, големия чифт цеви на карбуратора и полираните глави.
виждам със периферното си зрение как малко зад мене колекторите светват във синьо-червено и след това съм прекалено зает да оставям на асфалта следа от изгоряла 330 милиметрова гума
... и така до 200...
слагам на втора и зацепвайки най-накрая усещам че ми е адски студено и едновремено със това прасците ми изгарят от топлината на колекторите
не е шега- имам прогорени дупки на всички панталони със които съм го яхал тоз
завъртам се внимателно по едни задни улички и се прибирам
баща ми още седи там където го оставих.
спирам. гася. спирам горивото.
"какво мислиш по въпроса?"
"сине- ти си луд"
Последна промяна alx на 16 Дек 2007, 16:52, променена общо 1 път
алекс
трабант 601с
разни други возила
трабант 601с
разни други возила
Re: глобалното затопляне
alx написа:намерих го това на един моторджийски форум и го преведох.
всяка прилика със реалноста е случайна.
"какво мислиш по въпроса?"
"сине- ти си луд"

- trespasser
- Потребител
-
- Мнения: 20
- Регистриран на: 31.07.2005
- Местоположение: София / Ихтиман
А аз се чудя какво ли е било това животно (явно байк) с 8200cc...
Напомня ми за Tomahawk, обаче той е с четири гуми и няма карбуратори. Но пък "всяка прилика със реалноста е случайна" обяснява всичко

Напомня ми за Tomahawk, обаче той е с четири гуми и няма карбуратори. Но пък "всяка прилика със реалноста е случайна" обяснява всичко

it's not what you drive, it's what drives you
- Milcho
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 290
- Регистриран на: 5.09.2005
- Местоположение: Шумен
- Пол: Мъж
- Кара: E60 520d, E83 3.0D, E36 316ti
- Mitetooo
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 75
- Регистриран на: 17.06.2007
- Местоположение: London
- Пол: Мъж
- Кара: VW Passat TDI,Peugeot 106,BMW 520
- Мечтае да кара: E31 850
Тва "слушам как бензина тръгва да се лее" и на 5-тицата си го представям като я запаля сутрин...




Пътят към славата е осеян с бутала и биели...
- Leon
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 10745
- Регистриран на: 16.09.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: 328i

Както винаги превод от дъното на душата... този път за Бос Хос...

Never mistake motion for action...
- n1tr0s0x1d3s1st3m
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 484
- Регистриран на: 7.11.2003
хаха и на бащата пантофите все още са прогорени 

По-добре корем от бира, отколкото гърбица от работа...
йохохо... КАСА бира и бутилка ром в КОВЧЕГА на... шофьора... не си в морето
не карай пил - стигни жив!
йохохо... КАСА бира и бутилка ром в КОВЧЕГА на... шофьора... не си в морето

7 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани