Тест-Драйв - Историята

[ati Профил ICQ]

По настояване на няколко души като Енджи и под вещото началничество на Малккия независимата медия “Костенурка на разходка” дава своя принос в развитието на БМВ общността в България,като разкаже за тези,които не бяха там какво се случи.
Както знаете от дискутираната тема,в която главен подстрекател се явява Пенчев,а по изключение не съм аз, както бях набеден от колегата Хънтър: ).
В 21 часа пристигнахме по заледените улици и още на влизане с еразбра,че този ден е запазена марка на нашия отбор- от далеч се виждаха пушеци, което известява, че Явор е пристигнал и е в добро настроение. Друг е въпроса,че паркинга на бензиностанцията барабар с околната улица и последната колонка са заети с изгладнели от студа вълци. След подобаващо веселие в бензиностанцията и съспъстващия я паркинг(чудя се колко ли студено трябва да стане,за да спрем да излизаме навън и да оглеждаме взаимно колите) към 22.30 се отправихме към заветната цел- Витоша. Водач на групата беше Енджи, който доста умело спираше,за да изчака понякога разкъсващата се група от 10 автомобили,сред които по равен брой Е30-ски и Е36-зи и една Е34.Щом се събрахме всички на светофара на бул.”България” и “Димитър Несторов” последваха скоростните отсечки.На светофара пред нас беше някаква Ланча, която за нейна жалост не беше достатъчно бърза и първите две коли от колоната я изядоха още на първа. Вайпъра, при когото се возех беше трета кола и в момента,в който се шмугнахме пред нея в най-лявта лента оня започна да ни свети с дългите,демек- аве вий кви сте ве,как така ме минавате от дясно. В следващия момент още две БМВ-та минаха като вихър покрай горкичката Ланча,а трето се изравни с нея,поради липса на място,което не знам защо накара шофьора на Ланчата да мине на къси и да изостане назад.
На следващия светофар не можахме да се домогнем до предни стартови места,което обаче не ни попречи да си ги извуюваме. Всички летяха от най-лява до няй-дясна,а в същото време някой летеше от най-дясна в най-лява лента зад другите и гледката отзад беше неописуема.Като сенки на зверове Е30-ски и Е36-ци танцуваха между колите,принуждавайки жертвите си да се парализират от страх и да не променят траекторията и скоростта на движение. На финалния светофар вече бяхме най-отпред и както винаги се стартираше от 4 места в трилентов път. При наближаване на разклона за околовръстното намалихме малко да изчакаме всички,като част от тях прелетяха с около 140,докато ние се движехме с около 70. Последва парадно минаване през Бояна (ако някога е имало парад, на който учаниците да са се движили с 90). Няма да забравя физионамоята на една мутра, излизаща с жена си от някакво заведение и заставащ гордо до Ауди А6. Изгледа първите две БМЕ-та без никакъв интерес. Но след третото явно му се стори подозрителна работата, защото застина както беше тръгнал да отваря вратата на жена си(поне беше кавалер,не може да му с еотрече), опули се и започна явн на ум да брой редицата ни.
Последва слалом около дупките, който беше ефектен за наблюдение както отзад, така и отпред. Виждаш как два познати стопа рязко дърпат на ляво, сякаш скачак котка и докато си се осъзнал,те отново са в изходната си позиция. Понякога изглеждаше като енергичен танц, изпълнен с кола. Погледнато отпред се виждат само два светещи фара и още два халогена,който злобно те следват при всяка маневра,все едно казват –“ не можеш да ми избягаш, само да поискам и си мой”.
Малко след това спряхме в една отбивка,защото се оказа,че пристигат и Явор заедно с Лудия(ГСМ). Естествено Енджи и Вайпъра оползотвориха времето да ни напълнят със сняг и лед, докато се въртяха на 3-4 метра от нас. Всички бяха със светнати фарове и пуснати аварийни светлини и в черната гора и белия сняг светлините играеха по околността, все едно светите с фенер през призма е тъмна стая. Вскички отново бяхме навън, обсъждайки амортисьори и джанти (явно, че освен умора лудите нямат и топлинни рецептори, защото термометъра в колата на Сашо показваше – 8.5). Не след дълго с ръмжене се приближиха Явор и Лудия и колоната отново потегли, занасяки на всеки завой. Предполагам, че си е струвало шоуто, защото една кола отби в страни и хората ни сочеха с пръст(е, може да си казвали- абе тия луди ли са в тоя лед да се носят така), но ние ще приемен,че са си мислили – те са като вълци, държани в клетка и пуснати изведнъж на свобода в своя територия – планинските завой. Мисля,че няма човек, който дори само да се е возил да не е изпитал радостта от страничните ускорения и дрифтинга. След няколко километра излизайки от поредния завой видях аварийни светлини на Е36-ца, но погледнати отстрани – вълците бяха намерили другата си любима ловна територия – разширение на пътя, подобно на паркинг. Почти всеки се беше наредил и чакаше нетърпеливо реда си, за да се повърти, кой по веднъж, кой дваж, кой почти не излизаше от кръга. Общо взето обстановката придоби вида на Събора през май месец – отвсякъде се чуваше рев на зверове, тръгнали на самостоятелни опознавателни обиколки из близките пътища. От всякъде през гората прозираха фарове, обърнати на 90 градуса спрямо пътя, унесени в дрифт.
След изветсна доза забавление решихме да продължим. Не след дълго се случи и първото непредвидено излизане от пътя, завършило в близката преспа сняг. За щастие пострадала беше само престилката и левия мигач, който въпреки липсата на предпазно стълко, присъствието на солидна доза студ и сняг продължи да си свети през цялата по-нататъшна вечер. След 15 минути бутане успяхме да изкараме колата от пряспата. В този момент(естествено, защото тъкмо бяхма извадили колата) се приближи някакъв Ленд Роувър. След като хората видяха,че вече сме измъкнали колата си продължиха по пътя,а ние се заехме да махнем отчупената от едната страна престилка.Не след дълго и ние възобновихме движението си, като бързо настигнахме джипа. Той на свой ред когато ни забеляза в огледалата си даде газ колкото може, но не знайно защо не можа да ни избяга по заснежените завой и беше изяден от гладните за задминаване вълци. След още няколко завоя видяхме отново описаната вече игра на светлини от аварийни светлини, което ни накара да намалим. Първо ни посрещна махащия силует на Енджи и още няколко души и след като приближихме видяхме за наш ужас стоповете на Сашо Драйвингод да сочат към небето, като десния беше доста по-нагоре, от левия. Отгоре на всичко пред колата, която беше се катурнала в канавката стоеще едно дебело дърво. Не сикам да Ви споделям, какви мисли ми минаха през главата и от все сърце се молех да не съм прав. За щастие след 5-6 секунди на тиха паника видях Сашо и половинката му да се разхождат и аз се отпуснах. Значи бяха само смачкани ламарини..... Когато слязох и огледах стигнах до извода, че Сашо е невероятен късметлия – колата му беше пробила снежната преспа, гмурнала се с предницата надолу и килнала се на лявтаа си страна. Изглеждаше наистина зле, макар тогава да беше удобния момента да видим с какво предавателно число е диференциала на Сашо,защото той беше отчасти във въздуха. А колата беше спряла на 20 см от дървото. Докато се чудехме как да я измъкнем, изказваки съмнения, че дори джипа няма да може да я измъкне,защото беше с по-голямата си част на склона(да бе,забравих да кажа, че надолу беше склон,въобще Сашо е истински късметлия), когато Явор подвикна, че сме щели всичките 20-тина души, които сме там сами да я извадим. Малко като на майтап всички спретнахме ръкави(образно де,щоот беше студено) и като започнахме да тласкаме колата, съпроводено от задружни бойни викове, тя взе, че помръдна. Явно наистина сговорна дружина Е30-ска повдига, защото само с нашите усилия изправихме колата в хоризонтално положение. След още няколко килвания, които аз и Ицо Бесния прекархаме друсайки се в багажника на колата я изкарахме и положението на “кантар”, което беше заело. Дойде времето на пътната помощ “Engi’s rescue service”, чийто кола беше екипирана с много ефектен оранжев буркан. Понеже това беше първата му акция и още важаха намаленията и промоцията от нова година не взе нищо за изтеглянето. Отново със задружни усилия на машина и човек изкарахме колата обратно на пътя, под мощните викове “Безсмъртни сме”. Общо взето настроението не беше печално, дори самия Сашо се майтапеше и смееше непринудено. Последиците от сблъсъка бяха.....една огъната престилка!!!Дори халогените си светеха, все едно нищо не е било. Естесествено след като се оказа,че всичко е наред продължихме разходката, но този път малко по-предпазливи. Не след дълго стигнахме и края на пътя, които завършваше в двора на някаква хижа. От рева на двигателите естетсвено де що имаше аларма се разпищя, показвайки на всички гости,че сме тук. След кратка раздумка започнахме да се спускаме надолу, като се пораскъсахме, защото всеки искаше да се накефи сам на завоите и да потъне в това вълшебно уединение с колата, фучеики през тунела на фаровете. На Бояна се събрахме отново и малко след като тръгнахме видяхме в насрещното полицейска кола, спряла някакъв човек. Мисля, че нямаше кола от нашите, която да не поздрави органите на реда със звучно превключване от 4-та или 3-та на втора и после пълна газ надолу по празния булевар “България”. Вълците се разпределиха по четирите ленти, като ту се изчакваха, ту хукваха с пълна газ по булеварда със скорорсти около 140 км/ч. Наистина е много приятно да се движиш в глутница от себеподобни, които постоянно си ментя местата около теб като във валс. Придвижвайки с епо този начин стигнахме и до заветното ЕКО, където част от нас останаха почти до 1.30 на сладка приказка. Единствено следващия работен ден ни накара макар и трудно да си хвнаем пътя към дома, където цяла нощ всеки от нас сънува танца на стопповете из чистия, девствен сняг...