песента на шестимата...

[DEFLEPPARD Профил Уеб-сайт]

може да нямам дар слово като Ати, но за сметка на това имам много свободно време
ето какво се случи вчера :

Поредния неделен ден, като всеки друг... събуждам се между 6 и 7, още докато си отворя очите проклинам така наречения биологичен часовник задето не ми позволява да поспя до 10-11 като нормалните хора. Като всяка неделна сутрин се поразмотавам малко после сядам да пия капучино... часът е почти 8 и вече се започва с нервите... следват низ от събития - къде свързани къде не които почти ме изкарват извън нервии и целия ден преминава на "контра"... Но ето че идва следобяда (около 17 часа). обличам якето взимам ключовете за пасата, за бмв-то, за вкъщи, всички документи телефони и глупости..... натежавам с 1-2 кила и излизам бързичко... паля пасата и за минутка-две съм на паркинга където седи прословутата 323-ка. Още докато я видя и по лицето ми плъзва лека усмивка. Поздравявам учтиво охраната, паркирам пасатора и влизам бързичко в бмв-то... Следва миг на смесени чувства от преживяното с тази кола - дълги и неприятни изживявания свъразни с ремонтите, чупенето, другите ремонти и прочие... Излизам от колата отдалечавам се на няколко метра и я поглеждам от по далечна гледна точка - с удоволствие установявам че дори на 22 години, дори след 5 месеца ремонти не е загубила нито грам от величието и гордата си стойка Поемам дълбоко дъх и влизам отново в колата, седалката ме обгръща почти плътно и ме предизвиква да се отпусна в удобните и форми . Още миг, още един дъх и завъртам ключа... стартера забръмчава малко по-силно от нормалното (и ми напомня че скоро трябва да го сменя с тоя дето си почива в багажника) след което се чуват тихи звуци от шест бутала работещи в идеален синхрон като че ли дошъл не от двигател с вътрешно горене, а от древногръцка арфа. Вече забравил всички дневни неволи, пречки и нерви, заслушан в периодични звук и стрелката на оборотомера, която успешно може да бъде сбъркана с фалшива - нарисувана на самото табло . двигателя още е студен и не ми минава и през ума да тръгна докато не излезе поне от синята ивица... вдигам предния капак да се полюбувам мюнхенската гениална мисъл, лек фосаш и първите частици адреналин навлизат в кръвта... преглеждам всички течности (без маслото) и гумите - всичко е наред, а и как е възможно да не е ? Колата е желязна Намествам се в шофюрската седалка отново, оглеждам кротко огледалата, още един дъх, втори, трети и стрелката на температурата идв в положение ("хайде тръгвай" :mihihi: ) Включвам на първа - новия съеденител се държи перфектно.... никога не съм имал кола с по-лесно включващи се скорости Излизам от паркинга с трепет, тръгвам из града като спазвам ограничението от 2000 оборота. Забравил всичко друго сега сме само аз и автомобила, двигателя издава ритмичен тих шум и макар и да не надвишавам лимита от 2000 оборота се чувства мощността на предния капак и палавото задно предаване И ето че денят става прекрасен и изведнъж се сдобива със смисъл - имам около 20 литра бензин, норматив от 50км които трябва да мина и нито цел към която да отида нито време което ме ограничава. Унесен в ритмичния шум, бавната скорост от около 50 км/ч не мислещ за нищо и със силно намалена бдителност следват минутите, дори часовете чакани от толкова дълго време Спирам на поредния светофар и до мен се изтипосва една бърза много оранжева и много грозно тунингована хонда с поредния рейсър вътре форсира нервно и ме гледа настървено... Успява да предизвика само лека снизходителна усмивка от моя страна, светва зелено онзи тръгва с пилеж на гуми като се мисли за най-бързия в света, усмихвам се още по злорадо и включвам на втора скорост точно на 2000 оборота казвам си мислено "Айде бягай напред - днес не се потдаван на никакви провокации, а после иди в туннинг форума и разкажи как си скъсал едно бмв, как си го напрай смешно, колко са бавни бмв-тата... днес е твоят ден :mihihi: " От доскорошния човек на ръба на нервна криза не е останало нищо - сега съм напълно спокоен, кротък и самос благи мисли - това е идилията по шест . СЛедва стресова ситуация - някъф морук спира рязко пред мен и завива без дори да е дал мигач, бързо излязъл от полузаспалото положение тъкмо тръгвам да се престроявам в лявата лента поглеждам по навик в огледалото и виждам кола зад мен - оставам си в моята лента и скачам на спирачката - успявам да спра на половин метър от "морука" и усмивката на лицето ми става още по-широка първата мисъл "слава боггу че имам този полезен навик да се оглеждам без да помислям дори" и втората "Спирачките държат! 5 месеца без никакво движение, още поне толкова преди да я купя - но спирачките и така са железни! Обичам спирачките на тези автмобили ! " Следва "потупване по рамото" в случая по таблото де :mihihi: и отново унасяне в идилияята, в света където сме само аз и гордата Е30ка. Минали са почти два часа, телефона се раззвънява с любимата "Smoke on the water" (макар и не много подходяща за настроението ми) Десен мигач, оглеждане и спиране на една спирка (никога досега не бях отбивал от пътя за да говоря по телефона...) Пак ми намериха работа... ще трябва да се прибирам - няма как, не успях да измина заплануваните километри но нищо - те няма да избягат Следва бързо прибиране до паркинга - вече имам цел и бързам да я стигна след пъра предавка яка газ - на 2000 рпм идва втората, газ, трета - четвърта - пета вече се движа с 80км/ч в бърза лента и си ускорявам прилично... едва ли някой от останлите участници в движението би си помислил че се разботва двигател и не се вдигат повете от тия прословути 2000... колата си ускорява почти като останалите около мен, отново широка усмивка - но този път злорада... "Какво ли ще прави тая кола на 4-5-6000 оборота " Паркирам я бързо и лесно (и усещам разликата между по-малката и маневрена тройка спрямо пасатора) излизам от колата, вали дъжд но на мен ми се струва че е топъл пролетен ден, наоколко цари пълна тишина (или поне аз не чувам нищо) и спокойствие... Качвам се набързо в пасата паля и тръгвам... сега ми се струва още по дървен - чувстителността на педалите е наобратно - твърда газ и мек съединител... както и да е. Прибрах се напълно успокоен изпълнен само с приятни и оптимистични мисли... в този миг не мога да съжаля за нито една стотинка от хвърлените по този автомобил... ето за какво съм си давал парите - но не съм грешал! Чувствам се все едно съм се преродил, все едно съм бил на масаж на нервната система - просто перфектно... по-добре дори от Бамбууча "

[b2 Профил Уеб-сайт]

Скоро май аз съм наред, ама обещавам нищо да не пиша

[SummonedToDIe Профил Уеб-сайт]

Ето как за 5 месеца се издига Е30ка в култ
Чакай да се поразработи двигателя пък после...ще има и над 2000рпм

[Bavarishe Профил]

луд,луд,само че изчакай я да се разработи и после виж как ще фърчи

[Дилян Пенчев Профил ICQ]

Лелее това ми напомня като изкарах мойта от бокс-а
Ма ти си железен щом и до 2000 оборота я караш... аз така бях първите 700 км... после до 3000 оборота докато смених маслото и после един път без да искам и дадох 4000 оборота и като чух звука и едвам се здържах... беше на 1500 км после дойде малко преди 2000 и има един як рейт към Еко ... и ми мина мерака голямо удовлетворение изпитах... и после до 5000 км не съм я мъчил хич!
вярно по е спокойно като стане ситуация и знаеш че можеш да се изрежеш на 1-ва, 2-ра и 3-та до 6000 и после спокойно
И постепенно крака ми ставаше все по тежък
Ще видиш ако е с оригиналните грънци какъв звук ще вади над 3500 и особенно след 4500
Аз в началото се изкушавах само за това да я нарязвам

Ма кофти само праиш че я загряваш на место!!!
По добре я карай лекинко отколкото да я чакаш да излиза от синьото на место! По лошо е

[b2 Профил Уеб-сайт]

до 5000км ли не трябва да се мъчи бе, ти ма обезкуражи тотално
тва в бензин са към 1000лв нямам нервички аз

[ghost Профил]

Това по-скоро трябва да отиде в тема "Мое скъпо дневниче" вместо в "Страхотни истории"