За приятелите, ползата от тях и още нещо....

[P1tbuL Профил]

Петък вечер! Бяха се появили няколко невинни облачета над столицата, които напомняха за идването на смразяващия сезон. Сезон изпълнен с меланхолия, хладнина и еднотипност. Така студен и чист, като смъртта затаила дъх в очакване на поредната, нищо не подозираща жертва. Той, чието име за сега е в тайна се беше потопил в безкрайните дълбини на съзнанието си. Плавайки през тях той осъзнаваше че колкото по- на дълбоко отива, толкова по- стъдено става- също като океана. Но студенината не го плашеше. Беше изплашен единствено от тишината и безкрайната белота наоколо. Той не беше свикнал с това. Петък вечер излизаше по клубове, ресторанти, дискотеки, с приятелите си правеше невъзможни на пръв поглед щуротий, но това време отмина и се наложи той да порасне за минути след като в един ужасен ден получи смс на телефона си гласящ ‘’ Сине, картата ти вече не ти трябва! Няма нищо в нея, не ми пиши, не ми се и обаждай не искам да те чувам, нито да знам нищо за теб! ’’. Това беше святата му майка. Но как да наречем майка една жена, която е направила цяло състояние през живота си, създала е дете а после е пропиляла парите по казина наркотици и мъже? Тя дори не се вписваше в представите за най- лоша майка на света. Веднага когато прочете смс-а той обърна джобовете си с надяждата да намери дребни стотинки по за хляб, но уви. Грабна телефона и набра номера на най- близкия му човек (Юлиан).... припукване от слушалката и ‘’ Достигнали сте лимитът на вашата сметка...’’. По дяволите... помисли си той ... ами сега какво ще правя...
Грабна ключовете на автомобила си, запъти се към вратата, взе асансьора за 4 етажа надоло, излезна от входната врата на скучната панелка и се запъти към импровизирания паркинг пред блока. Там видя своята единствена любима, бяла като тишината, ниска като тревата, сериозна като живота и безмълвна като света! Тя го чакаше там независимо от студа и тъмнината, тя беше там за него. Моделът беше заветния за марката- серия 5( с кодово наименование Е34), мотора не беше кой знае какво но за него беше достатъчен. Нежно отвори вратата и седна в коженото рекаро което грижливо прегърна гърба и кръста му, постави ключа на мястото му, завъртя го и когато забеляза стрелката за горивото си рече ‘’ Имало господ!’’. Не се забави нито минута, събуди красавицата от дълбокия й сън и потегли. Из улиците на града си беше все същото. Светофари, нервни водачи, дъндания, подсвирквания, ругатни. Но това не му правеше впечатление, той беше свикнал. Запъти се към магистралата когато получи обаждане:
Юлиан: Оооо мойто момче, къде си, к’во става?
Той: Здрасти, имам сериозни проблеми, опитах се да ти се обадя, но ми е спрян телефона.
Юлиан: Какво е станало човече, да не би нещо с Роси?!
Той: Не не, спокойно нищо свързано с нея не е. Сега пътувам към теб, удобно ли ще е да се видим
Юлиан: Разбира се, за теб винаги нали знаеш...
Той: Благодаря.... до 4 часа съм при теб....
Затвори телефона, когато забеляза че един съмнително изглеждащ човек на магистралата от далече му е посочил светлоотразителна палка в странна поза. Той плавно настъпи средния педал, докосна копчето за аварийните светлини и отби в дясно. Субекта се приближи до него, не изчака да се поздравят дори а започна да го налага с палката. Биеше го така зверски че нашият човек изпадна в безсъзнание.
След известно време се поосвести, изправи се, огледа краката и ръцете си и забеляза че е изцапан с кръв. Пребърка си джобовете но не успя да открие нито портфейла си, нито документите си. ‘’Ами сега?’’ каза си той. ‘’ Какво ще стане с мен сега?’’. Вдигна от земята разкъсаното си яке, от очите му прокапа една сълза така непринудена като бебешки плач, и се запъти по безкрайния път направо. Вървеше с часове когато слънцето се скри а студа и глада го натискаха към земята. Понечи да махне на няколко преминаващи коли, но никой не му обърна внимание. След още няколко часа ходене, той се згромоляса безпомощен до крайпътен храст. Не се знае колко време е минало но той се събуди... усети зверска болка в стомаха и главата си, опита се да се изправи, но безуспешно. Креативната му мисъл подтикната от инстинка за оцеляване се прояви в него и той се обърна към платното. С последни сили задрапа с ръце към средата на пътя, добра се до там и зачака. Минаха няколко коли които го заобиколиха, никой дори не обърна внимание на безпомощния тръп на пътя, когато се чу намаляването на оборотите на двигател... стигнаха до приблизително 900rpm и не помръднаха. Чу се глас- ‘’Човече какво ти е, жив ли си, отговори ми’’ ... но той нямаше сили да проговори. Усети четири силни ръце, две под мишниците си и две на колената, които го повдигнаха и заносиха на някъде. Тогава той заспа............................................
‘’Събуди се приятел, време е за обяд’’... той отвори очи и видя млад мъж седящ до него с табла претъпкана със храна.’’ Аз съм Асен’’ рече неизвестната личност. ‘’А-а-а-з съм-м-м В-вальо!’’...
Асен: Вальо... приятно ми е да се запознаем.
Вальо: Какво ми е, какво е станало, това болница ли е
Асен: Не не си в болница, в домът на баба ми си... беше на средата на пътя слезнах, видях че си целия в кръв и не мърдаш, усетих че имаш пулс и те докарах тук да се съживиш малко... какво е станало с теб човече.
Вальо: Не помня добре... спря ме катаджия... започна да ме бие с палката и после си спомням че колата ми я нямаше а аз бях сам... там на пътя...
Асен: Спокойно, спокойно... не говори, хапни малко, после ще си спомниш..
Минаха десетина часа а Вальо лежеше на леглото без дори да помръдне. Той спеше. Така както никога не беше спал... толкова дълбоко, толкова спокойно... когато глъчка прекъсна сънят му, събуди се и забеляза Асен и още едно момче които седяха до него. Асен се скара на момчето защо го събудил с врявата си. ‘’Здрасти аз съм Ники’’ каза другия. ‘’ Какво е станало, с него мога ли да ти помогна?’’.
Вальо: Бях тръгнал към Варна...
Ники: Варна... че аз съм от там ... поспи още малко, ще хапнеш, ще се изкъпеш и ще те закарам до варна!
Вальо поклати глава и се усмихна в знак на благодарност и отново заспа.
Когато се събуди се чувстваше по добре... опита да се изправи но усети че нящо стягаше левия му крак(превръзка). Стана на крака и се запъти към вратата, отвори я и какво да види: Асен и Ники седяха около една маса и правеха съмнителни движения с ръцете си държащи по едно картонче. Той се загледа и забеляза че на масата имаше някакъв бял прах...
Вальо: Момчета здравейте....
Асен подскочи като ужилен....
Асен: Вальо... ела тук...
Той се запъти към тях без страх .
Асен: Човече... видя това което не трябваше да виждаш... седни тук при нас да си поговорим. ... Вальо седна и се заприказваха с часове ... От целия разговор той успя да проумее единствено че ако се изпусне пред някого или ако понечи да избяга ‘’ спукана му е работата’’ . Той стана и попита къде е банята, отговориха му, отиде и си взе един душ и се върна при тях.
Ники: Батка айте да тръгваме готов ли си....?
Вальо: Да... да айде....
Слезнаха пред къщата, Ники държеше два броя дистанционни в ръка. С натискането на едното се отвори голямата гаражна врата и пред очите на Вальо се откриха общо осем блещукащи очички ... четири от бях бяха в изчистена кръгла форма отделени едно от друго, а другите четири обхванати две по две в елегантна стъклена преграда. Той се вцепени от гледката.... мигновено я позна... бялата красавица ... неговата любов седеше там в гаража и кротко го чакаше. Без дори да се замисли засили дясната си ръка към лицето на Ники и с два поредни светкавични удара го стовари на земята. Затича се хвърли се в колата си, запали и отпраши объркан. Кои бяха те? Какаво правеше неговата красавица в техния гараж ? Защо му помогнаха? След дълги размисли се досети, че те просто работят с полицията ! Пътуваше по правия път а стрелката на километража сочеше 170... една доста висока скорост за българските магистрали. Не след дълго той видя табелата Варна. Усмихна се и продължи по познатият му маршрут. Караше и си мислеше защо трябва да е толкова жесток света кога изведнъж усети сравнително силен удар в задната броня... погледна в огледалото и видя черна лимузина със счупена вече предна броня зад него. Той се усети и натисна симпатичното копченце ‘’ S ’’ до скоростния лост и настъпи газта до ‘’kick down’’ положение. Запрепускаха двете лимозини през тесните улички. Той зави рязко надясно в една пряка и настъпи отново газта, черния дявол го следваше. Жълтите му очи така непринудено светеха в огледалото на Вальо че той за момент се отнесе когато забеляза бус пред себе си. Рязко на ляво, качи се на бордюра, дръпна ръчната, колата се поднесе на дясно, настъпи газта, направи рязка маневра за да избегне дявола и пое в обратна посока, изпревари и буса. Покара около 10 минути като през цялото време гледаше в огледалото, но нямаше и помен от черния дявол.
Пое по своя път отново и не след дълго стигна до къщата на Юлиан. Паркира колата си отсрани и се затича към вратата. Започна да звъни нервно... когато Юлиан му отвори.
Юлиан: Какво става бе човек защо си целия в прах и кръв, какво е станало, да не си се побъркал?!
Вальо: Моляте Юли пусни ме да влезна, ще ти обясня!
Юлиан отвори широко вратата и му кимна с глава а Вальо не почака и миг повече. Седна на масата и с двете си ръце обхвана челото си.
Вальо: Глава ми ще се пръсне... Първо майка ми смс-а, аз тръгнах и полицията а те, леглото и белия прах и моята красавица.. а черната лимозина...
Юлиан: Ей ей ей... успокой се бе брат какви ги дрънкаш...
Вальо: Не не не не не те ще ме намерят, ще ме убият...
Юлиан: Какво ти става бе побъркал ли си се?! Обясни ми какво ти се е случило!
Вальо се пооспокои малко и започна да говори. Обясняваше на Юли така спокойно все едно нищо не се бе случило. Стигна до момента когато е видял колата си в гаража и Юлиан го прекъсна:
Искаш да ми кажеш че тия дето са те спасили са тия дето са ти свили колата и всичко ли?
Вальо: Не човече, просто работят с поличията и крадат коли... занимават се и с наркотици... това мойто си беше чиста проба късмет.
Юлиан: Е стига бе как може хора които се занимават с толкова мръсни неща да спрат и да ти помогнат ...
Настъпи мълчание... Телефона на Юлиан зазвъня.
Юлиан: Да... аа да... еми сега точно не може .. обади се после че един приятел дойде тука и има сериозни проблеми ... аа не не спокойно... добре айде чао.
Той свали телефона си от ухото, погледна странно Вальо и му каза: Качи се горе да си земеш душ после ще хапнеш и ще се опитаме да оправим бъркотията. Вальо се качи го и изпълни заръките на приятеля си... Забравих да спомена че за късмет телефона и документите му бяха в колата. Той погледна телефона си и имаше едно пропуснато повикване. Слезна при Юли и го помоли да се обади от неговия телефон. Юлиан му даде и той зазвъня, но никой не вдигаше. Юли взе телефона си обратно и седнаха да похапнат. Стана късно и Вальо се качи в спалнята за да поспи. Но точно в този момент получи смс в който пишеше : ‘’pogledni prez iujniq prozorec’’ . Той се уплаши, изправи се и надникна съвсем леко когато видя че двама държаха женски силует които се дърпаше... Вальо се затича по стълбите надоло... той се бе досетил че това са бандата главорези а женския силует най- вероятно е Роси. Излезе навън и застана точно срещу тях. В този момент някой го удари отзад по краката....
’’ Помниш ли смс-а от майкати? Аз бях, аз ти го пратих... аз ти пратих полицая който ти открадна колата, аз казах на Асен и Ники да те приберат...’’
Вальо: Кой си ти м*мка ти к*пеле... кой си?
Лицето зад него се наведе и го погледна в очите .... ‘’ Сега позна ли ме?’’ ... По дяволите това беше Юлиан... но защо, какво го е накарало да ми причини това мислеше си Вальо.
Юлиан: Чудиш се защо направих цялата тая каша ли ... ще ти кажа... всичко е заради оная к*чка дето я държат Асен и Ники. Когато бяхме малки аз я обичах и не съм преставал да я обичам но ти ми я отне... сега обачи никой от нас няма да я има.... В този момент Валзо чу зверски женски писък който продължи около 3 секунди и затихна.
Вальо: Не Роси не мила не ме оставяй не... той плачеше с крокодилски сълзи ...
Юлиан се смееше ехидно а двамата главорези държаха изтиващото тяло на любимото същество на Вальо... Той сведе глава ...
Юлиан: Какво ще направиш сега а тарикатче... цял живот ти го кроя отмъщението ... е.. най- на края е налице... Хахахахха какео сега а ...
Вальо се извъртя рязко и разби токущо намерен камък в главата на Юлиан ... шурна ярка кръв и той се стовари на земята... Асен и Ники се затичаха към него но той вече беше извадил девет милиметровото желязо закачено за кръста на Юлиан, в тишината отекнаха три изтрела и всичко замлъкна....
На следващия ден в новините:
Крайно брутално убийство на момиче във Варна- намушкано с нож. Открити са още три трупа на метопрестъплението два от които с огнестрелни рани в гърдите а един с черепно- мозъчна фрактура. Смъртта на четирите души потресе целия град. Извършителят на престъплението е намерен мъртъв в бялото си БМВ с което е излетял от пътя и е паднал в пропастта на н. Каликра. По случая е образувано досъдебно призводство. С това приключваме за днес, а сега следва прогнозата за времето...

[kaligilo Профил]

Еее батка т'ва беше много яко

[BavarianMotorWorks Профил Уеб-сайт]

Страхотно..

[georgymk Профил]

Малко ми напомни за турски сериал....но имаш умения(не че много разбирам,но просто заместваш някой думи с по уместни и става по увлекателно) следващият път пробвай нещо по различно и по-реално

[B.Tunchev Профил]

Стабилно, стабилно!

[sme666ko Профил]

Турски сериал

Инджиииииии, дай си ми дай си ми баклавътъ, че шти праим очото чок синьо

[M2PR Профил]

Хващай сценария и първия самолет за Хамерика

Сериозно... в началото - много описания цветущи, а-у, и после изведнъж джаста-праста, погледни насам-погледни натам, аааа ръца-пръца с камъка в главата, айде после в местната телевизия и айдеее туто финито...
Хвани я разтегли малко, малко я поукраси като в началото; дай малко предисторя за тая Роси, нещо за живота не героя преди това... аз ли да тА уча ве!?

[P1tbuL Профил]

Хващай сценария и първия самолет за Хамерика

Сериозно... в началото - много описания цветущи, а-у, и после изведнъж джаста-праста, погледни насам-погледни натам, аааа ръца-пръца с камъка в главата, айде после в местната телевизия и айдеее туто финито...
Хвани я разтегли малко, малко я поукраси като в началото; дай малко предисторя за тая Роси, нещо за живота не героя преди това... аз ли да тА уча ве!?

ми кой да ме учи като за първи път в живота си сядам да напиша нещо ще я преправя

[Kregec Профил]

Викца бате за миг си помислих че става въпрос за теб. Щото си включил и белия кораб... Но историята е супер браво хареса ми!

[M2PR Профил]

Хващай сценария и първия самолет за Хамерика

Сериозно... в началото - много описания цветущи, а-у, и после изведнъж джаста-праста, погледни насам-погледни натам, аааа ръца-пръца с камъка в главата, айде после в местната телевизия и айдеее туто финито...
Хвани я разтегли малко, малко я поукраси като в началото; дай малко предисторя за тая Роси, нещо за живота не героя преди това... аз ли да тА уча ве!?

ми кой да ме учи като за първи път в живота си сядам да напиша нещо ще я преправя

Toва е градивна критика, не хапи!

[White 1913 Power Профил]

евала мъжки

[DanielzZz Профил]

СТРАШНА история,брат ! УНИКАЛНА ! Не съм чел толкова добро нещо отдавна

[!!ChavO!! Профил]

Ааааа нямам думи пич На един дъх го прочетох мн добро

[nani Профил]

Много ми хареса и аз го прочетох на един дъх. Само трябва да пооправиш правописа!

[DINAN Профил]

страшен си,обаче много на тагадък си разказал нещата,но като за 1 път...браво само така