Тя и тя
Модератори: mitaka7, Общи модератори
9 мнения
• Страница 1 от 1
- Azidaha
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 512
- Регистриран на: 6.07.2007
- Местоположение: гр.Троян
- Кара: зеленият крокодил Лакоста
Тя и тя
Тя и тя
Дъжд. Вали. Капките чукат по ламаринения перваз. Чува се монотонен звук. Течаща чешма, а може би нещо по-могъщо – природа. Мрачно е. Тъмно. Уличните лампи светят въпреки ранният час. Всички са някъде, но не вън. Иван тъкмо се бе пробудил от сън. Той бе ранобудна личност, рядко можеше да се застои в топлото легло до след половината на осем. Тази сутрин не е по-различна. Часът е точно осем, а той вече отвори очи. На фона на всичките тези хиляди сипещи се капки и приспиващият звук който издават се чу нещо друго. Звук дело на човешка ръка. Индустриален. Звук от аларма на кола. Скочи бързо и отиде до прозореца, и както той и предполагаше вече – неговата съпруга тъкмо бе излязла от вкъщи и тръгваше за работа. Тя отключи от далеч своята кола и притичваше бързо до нея, за да не се намокри новият и тоалет, който той лично и бе подарил за първата им годишнина. Той я гледаше и, и се любуваше. Тя беше толкова изящна, красива, елегантна, че той не можеше да откъсне очи от нея. Златистата и руса начупена коса, беше като слънце, на фона на всичкото това мрачно време. Тя самата бе слънце за него. Светлина в неговият живот и ум. Любовта на неговият живот. Тя.
Изгря. Облаците се разтикаха в различни посоки. Светлина. Слънцето се появи и озари земните площи. Настъпи ведрота. Иван вече беше почти готов, да поеме към сутришната си разходка. Разходка, но не като на другите хора – в близкия парк с бавна крачка, приведена глава, и скръстени ръце на кръста. Разходка в седнало положение. Разходка повдигаща адреналина. Разходка действаща по-силно от сутришно кафе. Каране.
За секунди той бе грабнал свойте ключове, документи и вече бе прекрачил прага на дома си. След секунди той бе изправен очи в очи с нея. Истинско предизвикателство. Тя го гледаше. Гледаше го дори някак си „повече” от него. Тя имаше четири очи, а той само две. Тя стоеше там. В малкото дворче, на скромната му къща. Тя. Тя беше толкова истинска, жива, чувстваща, дори дишаща. Той я гледаше, а тя отвръщаше на погледа му. Без да се замисля, Иван я отключи – притежаваше нейният ключ. Ключа към нейното сърце. С влизането вътре, той забърса с ръкава на блузката си кръглата емблема в центъра на трилъчевия волан и го целуна. Целуна я. Каза и добро утро. Погали я – прекара ръката си през таблото. Постави стартирващия ключ и подаде на контакт. Тя се събуди. Светна като слънце. Хилядите лампи заблещукаха. Отново я поздрави. Запали я. В този момент, шестте и гласни струни отвърнаха сънено също с поздрав за утрото. Той се усмихна. Рядко го правеше имайки в предвид студеният му характер. Настани се удобно и я изачка. Изчакваше я да се раздвижи, тъй като неудобният и студен открит гараж не и действаше особенно добре, но той нямаше възможност да отдели повече, колкото и да му се искаше. Прекара предпазният и четири точков колан през цялото си тяло, което се намираше в спортната седалка и го закопча. В този момент, тя всякаш го прегърна и му каза – пазя те! Той се почувства страхотно – в безопасност и сигурност. Протегна ръцете си и захвана здраво трилъчевият волан, обагрен в два ньоанса на синьо и красиво ярко червено. В този момент Иван бе готов за всичко. Чувстваше се страхотно, сигурно, бе щастлив и изпълнен с желание да преудолее всякакви трудности. Той беше с нея. Тя беше с него. Те бяха едно цяло. Той протегна едната си ръка и захвана скоростния лост. Включи на първа предавка и подаде нежно газ. Тогава те се сляха. Станаха едно цяло. Неговите сетива преминаха в нейни. Нейните помисли в негови. А усета и на давмата се разпледели по равно, като Иван го командваше. Иван се чувстваше едно цяло с нея, както когато правеше любов с неговата половинка. Всяко негово желание, отговаря на всяко нейно деяние. Те бяха силни. Тя бяха отново заедно.
...Следва продължение
Дъжд. Вали. Капките чукат по ламаринения перваз. Чува се монотонен звук. Течаща чешма, а може би нещо по-могъщо – природа. Мрачно е. Тъмно. Уличните лампи светят въпреки ранният час. Всички са някъде, но не вън. Иван тъкмо се бе пробудил от сън. Той бе ранобудна личност, рядко можеше да се застои в топлото легло до след половината на осем. Тази сутрин не е по-различна. Часът е точно осем, а той вече отвори очи. На фона на всичките тези хиляди сипещи се капки и приспиващият звук който издават се чу нещо друго. Звук дело на човешка ръка. Индустриален. Звук от аларма на кола. Скочи бързо и отиде до прозореца, и както той и предполагаше вече – неговата съпруга тъкмо бе излязла от вкъщи и тръгваше за работа. Тя отключи от далеч своята кола и притичваше бързо до нея, за да не се намокри новият и тоалет, който той лично и бе подарил за първата им годишнина. Той я гледаше и, и се любуваше. Тя беше толкова изящна, красива, елегантна, че той не можеше да откъсне очи от нея. Златистата и руса начупена коса, беше като слънце, на фона на всичкото това мрачно време. Тя самата бе слънце за него. Светлина в неговият живот и ум. Любовта на неговият живот. Тя.
Изгря. Облаците се разтикаха в различни посоки. Светлина. Слънцето се появи и озари земните площи. Настъпи ведрота. Иван вече беше почти готов, да поеме към сутришната си разходка. Разходка, но не като на другите хора – в близкия парк с бавна крачка, приведена глава, и скръстени ръце на кръста. Разходка в седнало положение. Разходка повдигаща адреналина. Разходка действаща по-силно от сутришно кафе. Каране.
За секунди той бе грабнал свойте ключове, документи и вече бе прекрачил прага на дома си. След секунди той бе изправен очи в очи с нея. Истинско предизвикателство. Тя го гледаше. Гледаше го дори някак си „повече” от него. Тя имаше четири очи, а той само две. Тя стоеше там. В малкото дворче, на скромната му къща. Тя. Тя беше толкова истинска, жива, чувстваща, дори дишаща. Той я гледаше, а тя отвръщаше на погледа му. Без да се замисля, Иван я отключи – притежаваше нейният ключ. Ключа към нейното сърце. С влизането вътре, той забърса с ръкава на блузката си кръглата емблема в центъра на трилъчевия волан и го целуна. Целуна я. Каза и добро утро. Погали я – прекара ръката си през таблото. Постави стартирващия ключ и подаде на контакт. Тя се събуди. Светна като слънце. Хилядите лампи заблещукаха. Отново я поздрави. Запали я. В този момент, шестте и гласни струни отвърнаха сънено също с поздрав за утрото. Той се усмихна. Рядко го правеше имайки в предвид студеният му характер. Настани се удобно и я изачка. Изчакваше я да се раздвижи, тъй като неудобният и студен открит гараж не и действаше особенно добре, но той нямаше възможност да отдели повече, колкото и да му се искаше. Прекара предпазният и четири точков колан през цялото си тяло, което се намираше в спортната седалка и го закопча. В този момент, тя всякаш го прегърна и му каза – пазя те! Той се почувства страхотно – в безопасност и сигурност. Протегна ръцете си и захвана здраво трилъчевият волан, обагрен в два ньоанса на синьо и красиво ярко червено. В този момент Иван бе готов за всичко. Чувстваше се страхотно, сигурно, бе щастлив и изпълнен с желание да преудолее всякакви трудности. Той беше с нея. Тя беше с него. Те бяха едно цяло. Той протегна едната си ръка и захвана скоростния лост. Включи на първа предавка и подаде нежно газ. Тогава те се сляха. Станаха едно цяло. Неговите сетива преминаха в нейни. Нейните помисли в негови. А усета и на давмата се разпледели по равно, като Иван го командваше. Иван се чувстваше едно цяло с нея, както когато правеше любов с неговата половинка. Всяко негово желание, отговаря на всяко нейно деяние. Те бяха силни. Тя бяха отново заедно.
...Следва продължение
Последна промяна Azidaha на 28 Яну 2009, 13:39, променена общо 1 път

- saleen
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1665
- Регистриран на: 17.04.2008
- Местоположение: Кукерландия
- Пол: Мъж
- Кара: Тъпата кака да маа с черпака
- Мечтае да кара: Кадилакът на Долън
- Детайли за колата: да има джам таван, кожни седалки, музика сватба, 320спринцофка, барнеш копче джам пада....
- vesko06
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1631
- Регистриран на: 2.09.2007
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: F90 M5
- Acceleration
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 523
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: BMW M5
- bmw318_94
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 414
- Регистриран на: 9.07.2007
- Местоположение: Велико Търново
- Пол: Мъж
- Кара: хората да го гледат тъпо
- dizle
- Дружба Дринк Тийм
-
- Мнения: 398
- Регистриран на: 25.01.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Само на БИРА !
- baitun
- ентусиаст
-
- Мнения: 1182
- Регистриран на: 23.11.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: БМВ Е36
- Мечтае да кара: Е46 М3
- **Novobraneca
- ентусиаст
-
- Мнения: 1258
- Регистриран на: 15.09.2008
- Местоположение: Добрич
- Пол: Мъж
- Кара: BMW E39 525 tds ЧЕРНАТА ПИЧЕЛОВКА
- Детайли за колата: С чио чипс :D
Къде е продължението 

ШЕСТАКА СИ Е ШЕСТАК
[OO==[|][|]==OO] 
Продавам E39 523I на части viewtopic.php?f=15&t=206351&p=2266070#p2266070


Продавам E39 523I на части viewtopic.php?f=15&t=206351&p=2266070#p2266070
9 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани